Беню Данчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беню Данчев
български диригент, музикален педагог и общественик
Роден
Беню Данчев
Починал
1 март 1987 г. (75 г.)

Националност българин
Образование Национална музикална академия

Беню Тотев Данчев е български музикален педагог, диригент, творец и общественик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 декември 1911 г. в Ловеч. Завършва Средното педагогическо училище. През 1937 г. се дипломира в Държавната музикална академия в София. Занимава се с музикално обучение и възпитание на деца. Повече от 50 години работи като диригент. Започва педагогическата си дейност в училището в с. Брест, област Плевен. По-късно преподава и в гимназията в Ловеч. Диригент на младежкия хор в кв. „Ючбунар“ в София. Дълги години главен диригент на Ансамбъла за песни и танци към Министерство на вътрешните работи. В периода 1941 – 1944 г. в Ловеч написва и дирижира детските опери „Зорница“, „Гнездото на орела“, „Пройчо дърварчето“. След 9 септември 1944 г. е ръководител на младежки духов оркестър – ревностен пропагандатор на съветската масова песен в Ловеч и околията. Композира музиката на над 100 масови песни с изразен агитационно – пропаганден характер. Умира на 1 март 1987 г. в София.[1]

По-важни трудове: „Ръководство за мартин-тромпетни оркестри“ (1969) – единствено в България; „Обучението по пеене в първи клас на народностна основа“ (1972); „Музикален помощник на децата“ (1984) и др.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Лалев, Иван. Бележити ловчалии. РИМ-Ловеч, Издателство „Витал“ – Велико Търново, 2013. ISBN 978-954-8259-93-4. с. 56 – 57.