Беранци
Беранци Беранци |
|
---|---|
— село — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Могила |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 589 m |
Население | 445 души (2002) |
Пощенски код | 7245 |
МПС код | BT |
Беранци в Общомедия |
Беранци (на македонска литературна норма: Беранци) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония, северно от град Битоля. От запад на селото е рида Древеник, като на изток се разстила землището на селото в Пелагония, общинският център село Могила се намира в съседство на юг.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Беранци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е изградена в 1878 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Беранци има 540 жители, всички българи християни.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Беранци има 40 български къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Беранци има 432 българи екзархисти.[4] При избухването на Балканската война седем души от Беранци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
По време на Първата световна война Беранци е част от Иваневска община и има 534 жители.[6] По време на войната край Беранци загиват над 120 български войници, които са погребани в полково гробище край селото, където има и 4-метров мраморен паметник.[7]
Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 647 | 941 | 1227 | 1216 | 1264 | 707 | 478 | 445 |
Според преброяването от 2002 година селото има 445 жители, всички македонци.[8]
Националност | Всичко |
македонци | 445 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Беранци
Веле Мачкаров (Мачкароски), битолски селски войвода на ВМОРО, участвал в отбраната на Крушевската република с отряда на Питу Гули[9][10]
Димитър Берански (? - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков - Скочивирчето
Петре Дундар (? – 1635), български хайдутин
- Починали в Беранци
Васил Атанасов Дончев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4
- ↑ Агенция „Фокус“. Беранци: Войнишки паметник. 13 април 2009. Посетен на 13 април 2009.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-09
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 101 – 102.
- ↑ Арсовъ, Т. Ристе Котевъ. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 14.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 8
|