Беренде извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Беренде извор в българското Понишавие. За Земенското село Беренде вижте Беренде (Област Перник).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Беренде извор в българското Понишавие. За селото в Забърде - Понишавието вижте Беренде (Софийска област).

Беренде извор
Панорамен изглед към Беренде извор от североизток
Панорамен изглед към Беренде извор
от североизток
Общи данни
Население 24 души[1] (15 юни 2020 г.)
2,23 души/km²
Землище 7.27 km²
Надм. височина 518 m
Пощ. код 2212
Тел. код ?
МПС код СО
ЕКАТТЕ 3900
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)
Беренде извор в Общомедия

Берендѐ изво̀р, наричано от местните жители и само Извòр, е село в Западна България. Намира се в община Драгоман, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Беренде извор е разположено в пролом на река Нишава. Самата река тече покрай селото. На хълм на север от селото се намира махалата Бачиище.

През Беренде извор минава шосето и жп линията от Калотина за Станянци, което се движи успоредно на българо-сръбската граница. Пътека в долината Лисичи дол е прекият път между Беренде извор и селата Липинци и Чепърлянци, използван в миналото. Със село Беренде го свързва третокласния път III-8001.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 1888 година Беренде извор има 215 жители, разделени в 29 домакинства. Четири домакинства имат повече от 10 члена.[2] 113 жители са мъже, 102 - жени.[3] Грамотни в селото са шестима мъже.[4] По това време Беренде Извор е част от община Калотина, Царибродска околия, Трънски окръг.

През 1905 година Беренде извор има 38 къщи и 234 жители.[5].

През 1985 година жителите на селото са 54.[6]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Темната дупка – пещера, обявена през 1962 г. за природна забележителност, намираща се на няколко километра от селото по пътя за Каленовци;
  • църква „Света Петка“ – на входа на селото идвайки от Калотина. Разположена е в гробищния парк. До църквата има оброчен кръст „Света Петка“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 6.“, архив на оригинала от 1 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150701125420/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000054&page=6, посетен 1 юли 2015 
  3. „Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 14-15.“, архив на оригинала от 1 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150701190626/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000054&page=14, посетен 1 юли 2015 
  4. „Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 62.“, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304191328/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000054&page=59, посетен 4 март 2016 
  5. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декември 1905 г., София 1907, с. 62.
  6. Мичев, Николай и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 37

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]