Береника III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Береника.

Клеопатра Береника III (на гръцки: Βερενίκη, Cleopatra Berenice, Kleopatra Berenike III.; * 120 пр.н.е.; † 80 пр.н.е.) е египетска царица през 8180 пр.н.е. като най-голямата дъщеря на Птолемей IX Сотер и Клеопатра IV Селена от династията на Птолемеите в Египет.

Береника се омъжва около 101 пр.н.е. за чичо си Птолемей X Александър І и взема допълнителното име Клеопатра. Береника ражда една дъщеря. Двамата със съпруга ѝ са чествани като Theoi Philometores Soteres (= „Обичащи майка си спасителни богове“) . Тя носи освен това култовата титла Thea Philadelphos (= „Oбичаща брат си богиня“).

През началото на 88 пр.н.е. Птолемей X е изгонен чрез въстание от Александрия. Клеопатра Береника III с дъщеря си придружава съпруга си, когато той иска да събере нова войска. След една загубена морска битка Птолемей X бяга с жена си и дъщеря си в Мира в Ликия и пада убит при опит да завладее Кипър.

През 88 пр.н.е. Клеопатра Береника III се връща обратно в Египет и е сърегентка на баща си Птолемей IX. Тя се отказва от вече не подходящата култова тирла Thea Philadelphos и взема вместо това титлата Thea Philopator (= „обичаща баща си богиня“). В Атина поставят за нея и баща ѝ бронзови стауи една до друга.

Когато Птолемей IX умира към края на 81 пр.н.е. или началото на 80 пр.н.е., Клеопатра Береника III става първо самостоятелна владетелка на Египет. След шест месеца тя е задължена да се омъжи за доведения си син Птолемей XI Александър II, който е извикан от Рим. Той нарежда обаче нейното убийство през юни 80 пр.н.е. в Александрия след 18 или 19 дена брак. Това предизвиква въстание, при което Птолемей XI малко след това е убит.

Съдбата на Клеопатра Береника III e описана в операта Berenice на Георг Фридрих Хендел.

Литература[редактиране | edit source]

  • Günther Hölbl, Geschichte des Ptolemäerreiches. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1994, S. 189, 191, 193f., ISBN 3-534-10422-6
  • Jürgen von Beckerath, Handbuch der Ägyptischen Königsnamen. 2. Auflage, Verlag Philipp von Zabern, Mainz 1999, S. 244–245, ISBN 3-8053-2591-6
  • Aidan Dodson, Dyan Hilton, The Complete Royal Families of Ancient Egypt. The American University in Cairo Press, London 2004, S. 264–281, ISBN 977-424-878-3

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]