Бериево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бериево
Berievo-church.jpg
Общи данни
Население 286 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27.291 km²
Надм. височина 305 m
Пощ. код 5438
Тел. код 067396
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 3914
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Бериево в Общомедия

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се по средата на пътя Севлиево – Троян. Разположено е по поречието на река Видима.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени сведения за Бериево датират от 1617 година, когато в османски регистър селото е споменато под името Берилава. Според местни изследователи районът на селото има много по-стара история. Византийският историк Прокопий пише, че между многото укрепени селища в Мизия от император Юстиниан I, е и тракийското селище Берипара. Според изследователя на Севлиевския край проф. Никола Ковачев селището Берипара се намира по средното течение на река Видима, ляв приток на река Росица, около село Бериево.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Покрай селото минава река Видима. По протежение на селото има няколко сравнително големи вира удобни за речен риболов – Банчовската, Пилчарника, Сини вир, Йоча, Цъцъра, Димо Начев, Беров брод и Падналата скала. Видовете риба са – черна и бяла мряна, скобар, кефал и от по-дребната – дребен оклей (наричан открай време плюскета). Реката е доста чиста и през лятото вировете се използват за къпане. Селото е известно с това, че през 1770 османци заровили 100 кг. злато в планината.

Хората казват, че докъто са го носили са били нападнати от хайдути и били принудени да го пуснат в една урва. Днес много хора се опитват да го открият, но без успех.

Селото се намира в подножието на планината и след последните къщи започва гората. Поради географската си особеност подстъпите към вътрешността на планината са ограничени, което способства за запазване на дивечовото разнообразие в сърцевината ѝ. Най-често срещаните популация са тези на диви прасета и елени. Във високата част, по южното било (от другата страна е село Лъкарево) има регистрирани случаи на поява на семейство мечки. За любителите на гъбите гората предоставя всички видове ядливи гъби – булка, манатарка, млечница, печурка, пачи крак.

Преди векове селото е било изнесено във високата част на планината. В резултат на това пътеките и пътищата прокарани в това време все още са проходими. Оформени са големи поляни и е изключително приятно за разходка и дъхавите треви и хладните гори. В доловете и долчинките се откриват направените от нашите праотци чешми с все още течаща ледена вода. Останали са стари сортове плодни дървета круши, ябълки, дрян, сливи (местен сорт Караджейка – изключително сладък и подходящ за ракия), скоруша (плод, който ако не е презрял е изключително стипчив, но презрее ли, става сочен и на вкус е странна смесица между круша, мушмула и още нещо), ябълки – от петровки до зимни и др.

На 2 август 2016 г. с подкрепа на Фондация „Габровски 1904“ е открит въстановения параклис „Св. Пророк Илия“, върху стари гробища още преди турското робство.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Местен говор[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Бериево

В езиково отношение са запазени думи, които вече не се срещат в езика – вместо да, ще чуете оу, бутял (означаващ гнил, но само за плодове), барабой (картоф), разкормащен (нещо което е било подредено и после раздърпано), „кузалтия“ – място, което никога не се огрява от слънцето, люцки – чужд, в думите с буквата Х почти не се произнася, а на поздрава Помози (Помага) Бог се отговаря Дал бог добро.

Още думи, характерни за Бериево са: нажебил – натъпкал си устата с храна, нарамбъшил – преял до припадък, цуйка – ракия, пунгии – тестиси, мак – кръчма, меше – вид дъб, граница.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Типично за това село е приготвянето на лучник – подобен на баница с лук, но не се слага сирене и лукът се обработва преди това с червен пипер на тиган. Лучникът е поне 5 пласта с ръчно точени кори.

Почти всяка къща има пещ за печене.

Местен специалитет е печене на младо яре. По-специалното при приготвянето му е, че след като месото се направи на порции се потапя в смес от червен пипер и брашно (консистенцията е с гъстотата на боза) и след като се нареди в тавата, се покрива с влажна хартия силно напоена със сол.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Бериево

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кочев Никола, „Две старинни селища в Севлиевско и техните имена – Агатово и Бериево“, вестник „Български език“, бр.6, 1960

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов Иван, „Село Бериево“, издателство „Агенция Дейта ООД“, София 2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]