Берилий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Берилий
Берилий – бяло-сив с метален блясък
Бяло-сив с метален блясък
Спектрални линии на берилий
ЛитийБерилийБор


Be

Mg
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Берилий, Be, 4
Група, период, блок 22s
Химическа серия алкалоземен метал
Електронна конфигурация [He] 2s2
e- на енергийно ниво 2, 2
CAS номер 7440-41-7
Свойства на атома
Атомна маса 9,0121831 u
Атомен радиус (изч.) 105 (112) pm
Ковалентен радиус 96±3 pm
Радиус на ван дер Ваалс 153 pm
Степен на окисление 2, 1[1]
Оксид BeO (амфотерен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,57
Йонизационна енергия I: 899,5 kJ/mol
II: 1757,1 kJ/mol
III: 14 848,7 kJ/mol
IV: 21 006,6 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура шестоъгълна плътно опакована
Плътност 1850 kg/m3
Температура на топене 1560 K (1287 °C)
Температура на кипене 2742 K (2469 °C)
Критична точка 5205 K
Специф. топлина на топене 12,2 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 292 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 1462 1608 1791 2023 2327 2742
Скорост на звука 12 890 m/s
при 25 °C[2]
Специф. ел. съпротивление 0,036 Ω.mm2/m
Топлопроводимост 200 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен
Модул на еластичност 287 GPa
Модул на срязване 132 GPa
Модул на свиваемост 130 GPa
Коефициент на Поасон 0,032
Твърдост по Моос 5,5
Твърдост по Викерс 1670 MPa
Твърдост по Бринел 590 – 1320 MPa
История
Наименован на минерала берил
Откритие Луи Никола Воклин (1798 г.)
Изолиране Фридрих Вьолер и Антоан Бюси
(1828 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
7Be радио 53,12 дни ε 7Li
γ
9Be 100 % стабилен
10Be радио 1,39×106 г. β- 10B

Берилият (на латински: Beryllium) е химичен елемент, светлосив лек метал с атомен номер 4 и означение Be. Берилият е от група 2 на периодичната система и принадлежи към алкалоземните метали. Използва се за повишаване твърдостта на сплави, напр. берилиев бронз. Добива се от минералите берил, хелвин и хризоберил. Берилият и сплавите му се използват в самолетостроенето, ракетостроенето, електротехниката. Процесът на насищане на повърхността на стоманени детайли с цел повишаване на корозионната им устойчивост се нарича берилизация. Влиза в състава на изумруда.

Атомната му маса е 9,01218 u.

Устойчив на корозия, сребристобял метал, срещан главно в берил и се използва при рентгеновите стъкла и при производството на сплави. Открит е от немския химик Фридрих Вьолер (Fredrich Wohler) през 1798 г. Произход на името: от името на минерала берил. Силно токсично вещество. Измества магнезия от всичките му съединения. Свързва се много здраво с нуклеиновите киселини. Берилият на прах е канцерогенен и може да причини белодробно заболяване.

Берилиевият оксид (BeO) е амфотерен оксид. Съответства му амфотерният дихидроксид Be(OH)2. Берилият не взаимодейства с водород и вода поради недостатъчна химическа активност.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Физични[редактиране | редактиране на кода]

Химични[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Наличие в природата[редактиране | редактиране на кода]

История на изследванията[редактиране | редактиране на кода]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Летливите (и разтворими) съединения на берилия, включително и прахът, съдържащ берилий или берилиеви съединения, са високотоксични. За въздуха пределно допустимата концентрация (ПДК), преизчислена за берилий, възлиза на 0,001 mg/m³. Берилият има ярко изразено алергично и карциногенно действие.[3]. Ако се вдишва, може да се развие сериозно професионално заболяване – берилиоза.

Техника на безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Beryllium: Beryllium(I) Hydride compound data. // bernath.uwaterloo.ca.
  2. ((en)) Haynes, William M.. CRC Handbook of Chemistry and Physics (92nd ed.). Т. 48. Boca Raton, FL, 2001. с. 14.
  3. Орлова А.А., Толгская М.С., Чумаков А.А., Крылова А.Н., Максимюк Е.А. Берилий (Бериллий). // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 3. Беклемишев – Валидол (Беклемишев – Валидол). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1976. с. 69 – 71. – 584 с. Посетен на 1 юни 2018. (на руски)