Берлинска мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съвременното официално изображение

Берлинската мечка (на немски: Berliner Bär) е гербова фигура, хералдично животно и символ на Берлин приблизително от 1280 г.

По една от версиите, мечка става гербово животно на Берлин благодарение на Албрехт Мечката, основателя на Бранденбургската марка, но тази теория не обяснява появяването на умалителната наставка -lein / -lin в названието на града, което в този случай би означавало „малка мечка“ или „мече“. Мнозинството от изследователите са склонни да приемат славянската версия за произхода на името на града от думата berl – „блато“,[1] която в немски език чрез „народна етимология“ (асоциация, възникваща в резултат на подобие в звученето) се е превърнала в „Мече“.

Най-ранният от запазилите се през вековете печати с изображение на мечка е датиран от 22 март 1280 г. и е нанесен на писмо от гилдията на берлинските кожухари. 22 март се отбелязва в Берлин като Ден на берлинската мечка. На печата две мечки са изобразени като държащи щит с герба на Бранденбург – бранденбургския орел. Съвместното съществуване на берлинската мечка заедно с бранденбургския орел продължава до XIX век. В Берлин, станал резиденция на правителството на Прусия през 1709 г., мечката е изобразявана покорена, с нашийник, свидетелство за властта на пруския и на бранденбургския орли. Дивата берлинска мечка с рунтава козина и без нашийник се появява на герба на града от 1875 г. С образуването на Голям Берлин през 1935 г. берлинската мечка става единствената хералдична фигура на герба на Берлин и се изобразява с показващи се нокти, изправена на задните си лапи.

Берлинската мечка е популярен образ в изобразителното изкуство. На символа на Берлин е посветен Мечият фонтан в центъра на германската столица, до Фридрихсвердерската църква. Наградата на Берлинския кинофестивал е „Златна мечка“. 1200 берлински мечки са направени в рамките на арт-проекта United Buddy Bears.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reinhard E. Fischer: Die Ortsnamen der Länder Brandenburg und Berlin. Alter – Herkunft – Bedeutung, Berlin 2005, S. 105, ISBN 978-3-937233-17-8.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Max Arendt: Der Berliner Bär: Ein Gruß der Reichshauptstadt an unsere Kameraden im Felde (als Sonderdruck vom Oberbürgermeister der Reichshauptstadt herausgegeben in Berlin). Weise, Berlin 1942.
  • Karl Malbranc, Walter May: Der Berliner Bär: Ein Lesewerk für die Berliner Schule. Westermann, Braunschweig / Berlin 1952 – 1955, 9 Bände.
  • Hans Joachim Reichhardt: Der Berliner Bär: kleine Geschichte eines Stadtsymbols in Siegel, Wappen und Flagge. Presse- und Informationsamt des Landes Berlin, Berlin 1979.
  • Bernd Unger: Der Berliner Bär: ein Streifzug durch Geschichte und Gegenwart. Waxmann, Münster / New York / München / Berlin 2000, ISBN 3-89325-990-2
  • Sandra Siewert, Dirk Berger, Ingo Müller: Bärlinale. 300 Berliner Bären von A-Z. s.wert design, Berlin 2004, ISBN 3-00-014652-0