Берлинско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Берлинско метро
U-Bahn Berlin
U-Bahn.svg
Berlin U-Bahn IK at Olympia-Stadion (4).jpg
Информация
Място Берлин, Германия
Станции 173
Пътници 1 515 342 дневно
Уебсайт www.bvg.de
Пусната 15 февруари 1902
Оператори „Berliner Verkehrsbetriebe“
Дължина 151,7 km
Брой линии 10
Междурелсие 1435 mm
Електрификация Трета релса, 750 V DC
Работна скорост 30,7 km/h (средна)
Схема
U-Bahn Berlin - Netzplan.png
Берлинско метро в Общомедия

Берлинското метро (на немски: U-Bahn Berlin) е метросистема, проектирана в столицата на Германия – Берлин. То е официално открито на 15 февруари 1902 г. Дължината е 151,7 km. Дневно на Берлинското метро разчитат 1 515 342 души. Междурелсието е стандартното за Европа – 1435 mm. Електрификацията се извършва чрез трета контактна релса, по която тече 750 V прав ток. Около 80% от пътя се намира под земята. Количеството на превозените пътници е 505,2 милиона на година[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

В историята на строителството на метрото в Берлин има три основни етапа:

  • до 1913 г. – изграждане на тясна профилна мрежа Kleinprofil в Берлин, Шарлотенбург, Шьонеберг и Вилмерсдорф;
  • до 1930 г. – начало на строителството на широкопрофилна мрежа, която става основа на първите линии в посока от юг на север в Берлин;
  • от 1953 г. – по-нататъшно развитие след Втората световна война.

Първи етап[редактиране | редактиране на кода]

Берлинското метро е първото метро в Германия и едно от първите метра в Европа. Неговата история започва през 1880 г. с предложението на Вернер фон Сименс да изгради мрежа от градски влакове в Берлин, преминаващи под земята и по естакада. След продължителни дискусии, които продължават до 1896 г., започва строителството на Берлинското метро. Първата линия е построена изцяло като издигната железопътна линия и минава по естакада. Тя е открита на 15 февруари 1902 г. и свързва Стралауер Тор и Зоологическата градина с малък клон на Потсдамер Плац. До края на годината железопътната линия продължава: до 14 август, на изток до Варшавския мост и на 14 декември, на запад до площад Ернест Рейтер.

Втори етап[редактиране | редактиране на кода]

Строителните работи на първия етап са насочени главно към осигуряване на запад-изток, което свързва благоустроените зони във и извън града, които са и най-печеливши. За да стане метрото по-достъпно за средната класа, градът трябва да започне посоките север-юг. Необходимостта от това нараства след 1920 г., когато съседните градове са присъединени към Берлин, за да се създаде така нареченият Голям Берлин. В резултат на сливането няма нужда да се координират много строителни формалности, а на Берлин да се даде повече сила в отношенията с частната „Hochbahngesellschaft“. Градът също така одобрява изграждането на нови маршрути с по-широки влакове, движещи се по стандартната писта „Großprofil“.

Линии[редактиране | редактиране на кода]

Линия Маршрут Дължина Станции
Berlin U1.svg Uhlandstraße – Warschauer Straße 8,81 км 13
Berlin U2.svg Pankow – Ruhleben 20,39 км 19
Berlin U3.svg Nollendorfplatz – Krumme Lanke 12,10 км 15
Berlin U4.svg Nollendorfplatz – Innsbrucker Platz 2,86 км 5
Berlin U5.svg Alexanderplatz – Hönow 18,35 км 20
Berlin U55.svg Hauptbahnhof – Brandenburger Tor 1,4 км 3
Berlin U6.svg Alt-Tegel – Alt-Mariendorf 19,88 км 29
Berlin U7.svg Rathaus Spandau – Rudow 31,76 км 40
Berlin U8.svg Wittenau – Hermannstraße 18,04 км 24
Berlin U9.svg Rathaus Steglitz – Osloer Straße 12,52 км 18

Цени[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. цената на един билет за 2 часа с трансфери до метрото и други видове обществен транспорт в Берлин е 2 евро и 80 ​​цента. Входовете на станциите са без бариери, но се валидират билети. Контрольорските проверки се извършват във влаковете. Глобата за пътуване без билет е на стойност 60 евро.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.bvg.de.1 – 1