Бермуда (лек крайцер, 1941)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Бермуда“
HMS Bermuda (52)
HMS Bermuda.jpg
Лекият крайцер „Бермуда“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Лек крайцер от типа „Фиджи“
Производител John Brown & Company в Клайдърбанк, Великобритания.
Живот
Поръчан 4 септември 1939 г.
Заложен 30 ноември 1939 г.
Спуснат на вода 11 септември 1941 г.
Влиза в строй 21 август 1942 г.
Изведен от
експлоатация
Утилизиран на 14 август 1965 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,98/169,32 m
Ширина 18,9 m
Газене 6,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 8530 t (стандартна)
10 450 t (пълна)
Броня пояс: 83 mm
траверси: 51 mm
палуба: 51 mm
погреби: 83 mm
кули: 51 mm
барбети: 25+25 mm
Екипаж 780 души
Далечина на
плаване
6520 морски мили при 13 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
Зенитна артилерия::
4x2 102 mm
2x4 40 mm
2x4 12,7 mm картечници
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА
„Бермуда“
HMS Bermuda (52)
в Общомедия

Бермуда (на английски: HMS Bermuda (52), от на английски: BermudaБермудски острови) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите на на крайцерите тип „Фиджи“ (Краун Колъни – 1-ва серия).

Поръчан на 4 септември 1939 г. и заложен от корабостроителницата John Brown & Company в Клайдърбанк на 30 ноември 1939 г. Крайцера е спуснат на вода на 11 септември 1941 г., ставайки осмият кораб с това име в британския флот. Влиза в строй на 29 юни 1942 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в строй и провеждането на изпитанията, крайцера на 28 август 1942 г. преминава в Скапа Флоу на Оркнейските острови, влизайки в състава на Home Fleet. През целия септември кораба е на изпитания и тренировки и през октомври е назначен в състава на силите провеждащи Марокано-алжирската операция – десанта на съюзните войски в Северна Африка. На 26 октомври крайцера съвместно с линкорите Duke of York, Nelson, линейният крайцер Renown, самолетоносачите Victorious и Formidable и крайцера Argonaut в съпровождение на 11 разрушителя се насочва за Гибралтар, където пристига на 3 ноември, присъединявайки се към Съединение H.

Операция Thorch[редактиране | редактиране на кода]

На 6 ноември корабите отплават от Гибралтар. „Бермуда“ заедно с крайцера Sheffield влиза в състава на силите на Източното съединение, прикриващо десанта в Алжир. На 8 ноември крайцерите осъществява далечното прикритие на корабите проивеждащи десанта, предотвратявайки всяко вмешателство на италиански и вишистски кораби. Корабите са подложени на торпедо-бомбардировъчна атака от немски самолети He-111 до Алжир. От 34 атакуващи самолета крайцерите записват една победа и още един самолет е повреден. На 10 ноември крайцерите ескортират войсковия конвой от 3 транспорта, за десанта в Беджая. На 14 ноември крайцера става флагман на Съединение „Q“, предназначено за атака на вражеските съдове за снабдяване.

През ноември – декември крайцера е изваден от състава на Съединение „H“ и е изпратен за Скапа Флоу, където се връща на 4 декември, действайки при северозападните подходи.

В северните води[редактиране | редактиране на кода]

На 31 декември излиза заедно с линкорите King George V и Howe за далечното прикритие на обратния конвой от СССР RA51, след като конвоя JW51B е атакуван от немските кораби.

На 20 януари съвместно с крайцерите Glasgow и Kent в състава на крайцерските сили излиза за прикритието на Северните конвои: JW52 (отделя се на 27 януари) и обратния RA52 (присъединява се на 29 януари). На 9 февруари крайцера се връща в Скапа Флоу.

На 29 март „Бермуда“ съвместно с канадския разрушител Athabaskan излиза на патрулиране по линията Фарьорски острови – Исландия, след сообщенията, че немските линкори Tirpitz, Scharnhorst и Lutzow са излезли в морето. На 2 април корабите се връщат в Скапа Флоу без да открият вражеските кораби.

През май съвместно с крайцера Scylla съпровожда лайнера Queen Mary плаващ за Канада с премиера на борда за срещата на последния с президента Рузвелт.

На 27 май „Бермуда“ ескортира линкорите Anson и Valiant от Скапа Флоу за Розайт.

Корабен самолет Supermarine Walrus стартира от катапулта на „Бермуда“. 1943 г.

На 31 май съвместно с крайцера Cumberland, разрушителите Athabaskan и Eclipse прикриват самолетоносача Furious, и крайцера Scylla в съпровождение от разрушителите Echo и Middleton в операцията по снабдение на гарнизон на Шпицберген (Operation Gearbox). Лошото време кара корабите да се укрият в Акюрейри откъдето те отплават на 7 юни, пристигайки на острова на 10 юни. По време на престоя им на острова самолетите на крайцера се използват за патрулиране на прилежащите области. На 14 юни корабите се връщат в Скапа Флоу.

Действия в Бискайския залив[редактиране | редактиране на кода]

На 30 юни крайцера е преведен в Плимът, за да прикрива в противолодъчните операции в Бискайския залив действияте на група за поддръжка B2, действайки съвместно с крайцера Glasgow (Операции Musketry и Seaslug).

През август крайцера прикрива в противолодъчните операции в Бискайския залив действията на 40-та ескортна група и група за поддръжка B5 (Operation Percussion). Едновременно тези действия подсигуряват прехода на конвоите OS-54 и SL-134. В хода на тази операция немците за първи път използват управляемите противокорабни ракети Henschel Hs 293.

Завръщане в Арктика[редактиране | редактиране на кода]

През септември крайцера влиза за ремонт в Девънпорт, в хода на който е усилена артилерията на малкия калибър. На 25 октомври, след завършване на изпитанията, крайцера се връща в Скапа Флоу.

На 19 ноември крайцера съставя крайцерското прикритие съвместно с крайцерите Jamaica и Kent за прехода на конвоите JW54A и JW54B, а по-късно и за обратния конвой RA54B, връщайки се на 3 декември в Скапа Флоу.

От 11 до 22 декември крайцера в корабостроителницат в Клайд има ремонт за повредите, получени от Арктическото време.

На 27 януари 1944 г. „Бермуда“ съвместно с крайцерите Berwick и Kent излиза в състава на крайцерското съпровождение на конвоите JW56A и JW56B, а по-късно и на обратния конвой RA56, от който се отделя на 7 февруари за прикритие на самолетоносача Furious, предполагащ се за действия при бреговете на Норвегия по нарушаване на съдоходството, но операцията е отменена.

На 31 март крайцера отново влиза за ремонт в Тайн, в хода на който от кораба е свалено авиационното оборудване и отново са добавени 20 mm автомати Ерликон. Самият ремонт продължава до началото на май.

Ремонт и Тихоокеанския флот[редактиране | редактиране на кода]

HMS Bermuda AllanGreen.jpg

На 30 юни „Бермуда“, предназначен за последваща служба в Британския Тихоокеански флот пристига в Клайд за преоборудване в гражданска корабостроителница. В хода на ремонта, продължил до март 1945 г. на кораба са заменени радарите: за управление на артилерийския огън Type 284 със сантиметров Type 274, за въздушно наблюдение 281B с Type 281, поставени са радари за надводно наблюдение Type 277 и Type 293. На 9 март работите са завършени и крайцера провежда ходови изпитания.

През целия април кораба се намира в Скапа Флоу готвейки се служба в тихоокеанските води. Едва на 3 май той отплава за Средиземно море, На 6 юни предприема преход за Далечния изток през Цейлон и на 7 юли заедно с крайцера Belfast се присъединява в Сидни към Тихоокеанския флот.

На 15 август „Бермуда“ е назначен за служба в състава на TU 111.3 със самолетоносача Colossus, крайцерите Argonaut и Belfast и разрушителите Tumult, Tuscan, Tyrian и Quiberon. По това време войната е завършила. „Бермуда“ се присъединява към корабите на своето съединение във военноморската база на САЩ на Лейт преди да предприеме преход за Формоза, където на 9 септември е приета формално капитулацията на японските войски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю.. Самые скорострельные крейсера. ISBN 978-5-699-53781-5.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. ISBN 0-87021-922-7.
  • Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. ISBN 1848320787.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Bermuda (1941)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.