Бернардо Бертолучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бернардо Бертолучи
Bernardo Bertolucci
Bernardo Bertolucci.jpg
Роден
16 март 1940 г. (78 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Активни години 1962–
Оскари Най-добър режисьор,
Най-добър адаптиран сценарий:
1987 „Последният император
Награди Златен глобус Най-добър режисьор,
Най-добър сценарий:
1988 „Последният император“
Награди на БАФТА Най-добър филм:
1989 „Последният император“
Други наградиБодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „Европейски филмови награди
Страница в IMDb
Бернардо Бертолучи в Общомедия
Звездата на Бертолучи на Холивудската алея на славата
Кадър от „Конформистът“ (1970).

Бернардо Бертолучи (на италиански: Bernardo Bertolucci) е италиански режисьор и сценарист.

Носител е на награди „Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „БАФТА“, две „Европейски филмови награди“, 2 награди „Златен глобус“ и 2 награди „Оскар[1]. Има звезда на Холивудската алея на славата от 2013 г.[2]

Известни филми, режисирани от него, са „Сухата кумица“, „Конформистът“, „Последно танго в Париж“, „Последният император“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 март 1940 година в Парма, Италия,[3][4] в семейството на Нина и Атилио Бертолучи.[5] Баща му е поет и филмов критик, майка му е учителка.[5] Бертолучи започва да пише стихове още на 12 години и скоро печели няколко престижни награди.[5] Завършва литература и философия. След това отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма „Безделник“ през 1961 г.[3][5] На 22 години заснема първия си филм „Сухата кумица“.[3]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Последно танго в Париж[редактиране | редактиране на кода]

Бумът на италианското кино затихва през 1970-те години, когато филмовата индустрия става жертва на голямата рецесия. Италианските режисьори са все по-често принудени да корпорират филмите си с американски, френски, шведски и други компании, за да могат да ги финансират. Бертолучи не прави изключение. През 1972 г. заснема „Последно танго в Париж“ с участието на чуждестранни актьори в главните роли (Марлон Брандо, Мария Шнайдер). Филмът се счита за скандален, с оглед на секс-сцените, които съдържа. След първата му прожекция в Ню Йорк е цензуриран както в САЩ, така и в Италия. От 1976 до 1981 г. е спрян от екрана.

Последните филми[редактиране | редактиране на кода]

По-нататък Бертолучи се връща към интимната тематика от по-рано. През 1996 г. заснема „Открадната красота“, последван и от последният му филм „Мечтатели“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1962 Сухата кумица La commare secca
1964 Преди революцията Prima della rivoluzione
1968 Партньор Partner
1969 Любов и гняв Amore e rabbia сегмент: „Agonia“ (Агония)
1970 Стратегията на паяка Strategia del ragno
1970 Конформистът Il conformista
1972 Последно танго в Париж Ultimo tango a Parigi
1976 Двадесети век Novecento
1979 Луна La luna
1981 Трагедията на шута La tragedia di un uomo ridicolo
1987 Последният император L'ultimo imperatore
1990 Чай в пустинята Il te' nel deserto
1993 Малкият Буда Piccolo Buddha
1996 Открадната красота Io ballo da sola
1998 Обсадата L'assedio
2003 Мечтатели I sognatori
2012 Аз и ти Io e te

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Bernardo Bertolucci Awards. // IMDb. Посетен на 02 октомври 2014.
  2. ((en))  Bernardo Bertolucci | Hollywood Walk of Fame. // walkoffame.com. Посетен на 07 април 2015.
  3. а б в ((en))  Bernardo Bertolucci – Biography. // в-к Ню Йорк Таймс. Посетен на 08 февруари 2015.
  4. ((en))  Bernardo Bertolucci – Biography. // Biography.com. Посетен на 08 февруари 2015.
  5. а б в г ((en))  Bernardo Bertolucci Biography. // Starpulse. Посетен на 08 февруари 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]