Бернардо Бертолучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бернардо Бертолучи
Bernardo Bertolucci.jpg
Роден
16 март 1940 г. (76 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Активни години 1962–
Оскари Най-добър режисьор,
Най-добър адаптиран сценарий:
1987 „Последният император
Награди Златен глобус Най-добър режисьор,
Най-добър сценарий:
1988 „Последният император“
Награди на БАФТА Най-добър филм:
1989 „Последният император“
Други награди Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „Европейски филмови награди
Страница в IMDb
Бернардо Бертолучи в Общомедия
Звездата на Бертолучи на Холивудската алея на славата

Бернардо Бертолучи (на италиански: Bernardo Bertolucci) е италиански режисьор и сценарист, носител на награди „Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „БАФТА“, две „Европейски филмови награди“, две награди „Златен глобус“ и две награди „Оскар“.[1] От 2013 г. има звезда на Холивудската алея на славата.[2] Известни филми режисирани от него са „Сухата кумица“, „Конформистът“, „Последно танго в Париж“, „Последният император“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бернардо Бертолучи е роден на 16 март 1940 г. в Парма, Италия,[3][4] в семейството на Нина и Атилио Бертолучи.[5] Баща му е поет и филмов критик, майка му е учителка.[5] Бертолучи започва да пише стихове още на 12 години и скоро печели няколко престижни награди.[5] Завършва литература и философия. След това отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма „Безделник“ през 1961 г.[3][5] На 22 години заснема първия си филм „Сухата кумица“.[3]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Последно танго в Париж[редактиране | редактиране на кода]

Бумът на италианското кино затихва през 1970-те год., когато филмовата индустрия става жертва на голямата рецесия. Италианските режисьори са все по-често принудени да корпорират филмите си с американски, френски, шведски и други компании, за да могат да ги финансират. Бертолучи не прави изключение. През 1972 г. заснема „Последно танго в Париж“ с участието на чуждестранни актьори в главните роли (Марлон Брандо, Мария Шнайдер). Филмът се счита за скандален, с оглед на секс-сцените, които съдържа. След първата му прожекция в Ню Йорк е цензуриран както в САЩ, така и в Италия. От 1976 г. до 1981 г. е спрян от екрана.

Последните филми[редактиране | редактиране на кода]

По-нататък Бертолучи се връща към интимната тематика от по-рано. През 1996 г. заснема „Открадната красота“, последван и от последният му филм „Мечтатели“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1962 Сухата кумица La commare secca
1964 Преди революцията Prima della rivoluzione
1966 Партньор Partner
1969 Обич и гняв Amore e rabbia сегмент: "Agonia" (Агония)
1970 Стратегия на паяка Strategia del ragno
1970 Конформистът Il conformista
1972 Последно танго в Париж Ultimo tango a Parigi
1976 Двадесети век Novecento
1979 Луна La luna
1981 Трагедията на шута La tragedia di un uomo ridicolo
1987 Последният император L'ultimo imperatore
1990 Чай в пустинята Il te' nel deserto
1993 Малкият Буда Piccolo Buddha
1996 Открадната красота Io ballo da sola
1998 Обсадата L'assedio
2003 Мечтатели I sognatori
2012 Аз и ти Io e te

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Bernardo Bertolucci Awards. // IMDb. Посетен на 02 октомври 2014.
  2. ((en))  Bernardo Bertolucci | Hollywood Walk of Fame. // walkoffame.com. Посетен на 07 април 2015.
  3. а б в ((en))  Bernardo Bertolucci – Biography. // в-к Ню Йорк Таймс. Посетен на 08 февруари 2015.
  4. ((en))  Bernardo Bertolucci – Biography. // Biography.com. Посетен на 08 февруари 2015.
  5. а б в г ((en))  Bernardo Bertolucci Biography. // Starpulse. Посетен на 08 февруари 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]