Бернард Кац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сър Бернард Кац
Bernard Katz
немско-австралийски физиолог
Роден
Починал
20 април 2003 г. (92 г.)

Учил вУниверситетски колеж Лондон
Лайпцигски университет
Научна дейност
ОбластФизиология, Биофизика
Работил вУниверситетски колеж Лондон
Известен сНевротрансмитер,
НаградиНобелова награда за физиология или медицина
Сър Бернард Кац в Общомедия

Сър Бернард Кац (sir Bernard Katz) е британски биофизик и неврофизиолог от Германия. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина (1970 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кац е роден в Германия в семейство на евреи ашкенази – Макс Кац (търговец на кожа, емигрирал от Русия) и Евгения Рабинович (от Варшава). След завършването на гимназията учи в Лайпцигския университет.[1]

През 1935 г. поради еврейския си произход се налага да емигрира за Англия, занимава се с научни изследвания и обучение в Университетски колеж Лондон. През 1938 г. заминава за Сидни, Австралия. Получава британско поданство и постъпва на военна служба. След войнта се установява в Лондон.

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Основните изследвания на Бернард Кац са в областта на неврофизиологията, като се занимава с мембранна биофизика. Изследвайки биологичната мембрана, изучава предаването на възбуждането на нервните клетки към мускулните влакна. След като Хенри Дейл и Ото Льови доказват ролята на ацетилхолина като невротрансмитер, Кац изследва точния биофизически механизъм на освобождаване на връзката между нервите и мускулите. За целта използва микропипети (микросонди), с помощта на които измерва потенциала (ЕРР) на биологичната мембрана. При това той открива наличие на шум, включително при липсата на възбуждане, като шумът изчезва при подаването на антагонистът на ацетилхолина: кураре. Кац изказва хипотезата, че невротрансмитери от рода на ацетилхолина се подават само под формата на пакети (квантоване). При това изследва и показва и ролята на калциевите йони в този процес.

За изследванията си на количествените форми на зависимост при предаването на информацията получава, заедно с Улф фон Ойлер и Джулиъс Акселрод, Нобеловата награда за физиология или медицина през 1970 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.artikelmacher.de // Архивиран от оригинала на 2019-01-16. Посетен на 2019-03-27.