Бернвард фон Хилдесхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бернвард фон Хилдесхайм (паметник до катедралата, 19 век)
Бернвард фон Хилдесхайм, 1170 г.
Ценният евангелиар на епископ Бернвард; ляво Бернвард с евангелиара, дясно Мария, патронка на катедралата, като Носещата попеда Божествена майка
Бернвард фон Хилдесхайм като фигура на покрива на художествено-исторически музей, Виена

Бернвард фон Хилдесхайм (на немски: Bernward von Hildesheim, „ Schützer vor dem Bären“; * ок. 950/960 в Саксония; † 20 ноември 1022 в Хилдесхайм) е епископ на Хилдесхайм (993 – 1022). Той е Светия на католическата църква.

Той произлиза от богатата и знатна саксонска благородническа фамилия Имединги. Близък роднина е с епископ Майнверк фон Падерборн († 1036) и сестра му графиня Света Емма фон Лезум († 1038). Баща му вероятно е пфалцграф Дитрих от Саксония († 6 март 995) и Фритеруна, вероятно дъщеря на Адалберо от Саксония († 982) и втората му съпруга Ида Швабска († 986).[1] Майка му Фритеруна е сестра на Фолкмар (Попо) († 991), епископ на Утрехт (976 – 990).

Брат е на Бернвард, архиепископ на Хамбург-Бремен (1013 – 1029), и на Света Юдит фон Рингелхайм († 13 март началото на 11 век), абатиса на манастир Рингелхайм (днес част от Залцгитер).

Бернвард прекарва детството си при дядо му по майчина линия, пфалцграф Адалберо от Саксония. Той учи в катедралното училище Хилдесхайм. През 977 г. вероятно чичо му епископ Фолкмар фон Утрехт – преди това канцлер на император Ото II, го въвежда в двора и той учи за нотар. От 987 г. той е в двора на императрица Теофану, която води регенството и е авторка на владетелски документи. От 987/988 – 993 г. той е възпитател на крал Ото III. На 15 януари 993 г. е помазан за епископ от архиепископа на Майнц Вилигис.[2]. Неговата служба е през епохата на саксонските императори, кото произлизат от около Хилдесхайм, и са свързани с него.

Бернвард построява стена с дванадесет врати на територията на катедралата и построява в страната други замъци за защита от съседните славянски племена. Той се грижи за духовния живот в диоцезата си и за бедните.[3]

Саркофагът на Бернвард фон Хилдесхайм в църквата Св. Михаелис в Хилдесхайм

Бернвард е канонизиран на Светия от папа Целестин III (папа от 1191 до 1198). Чества се на 20 ноември.[4]

Първоизточници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тангмар: Vita Bernwardi episcopi Hildesheimensis. In: Monumenta Germaniae Historica.
  • Leben des heiligen Bernward, Bischof von Hildesheim, verfasst von Thangmar (?), in: Lebensbeschreibungen einiger Bischöfe des 10.-12. Jahrhunderts, übersetzt von Hatto Kallfelz. (Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters 22), Darmstadt 1973, S. 263 – 361.
  • Титмар Мерзебургски: Chronik. Übersetzt von Werner Trillmich. (Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 9), Darmstadt 1957. Lateinischer Text in Monumenta Germaniae Historica
  • Historia canonizationis et translationis S. Bernwardi episcopi // ActaSS. Oct. T. 9. Col. 1024 – 1034.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Bautz: Bernward, Bischof von Hildesheim. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 545 – 546.
  • Wilhelm Berges: Bernward, Bischof von Hildesheim. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 143 f
  • Michael Brandt, Arne Eggebrecht: Bernward von Hildesheim und das Zeitalter der Ottonen. Katalog der Ausstellung 1993. 2 Bände. Bernward Verlag, Hildesheim 1993, ISBN 3-87065-736-7.
  • Bernhard Bruns: Die zwei-eine Kirche aus Juden und Heiden. Die Ekklesiologie des hl. Bernward im Licht der lateinischen Patristik, in: Augustiniana 53 (2003), S. 159 – 264.
  • Michael Brandt / Ulrich Kuder: Sog. Kostbares Evangeliar, in: Bernward von Hildesheim und das Zeitalter der Ottonen, Bd. 2, Hildesheim 1993, S. 570 – 578.
  • Doris Carla Doussemer: Auf Bischof Bernwards Spuren. Eine Erzähung im Rhythmus der Jahrhunderte. Arete Verlag, Hildesheim 2017, ISBN 978-3-942468-85-5
  • Bernhard Gallistl: Die Bronzetüren Bischof Bernwards im Dom Zu Hildesheim. Herder Verlag. Freiburg im Breisgau 1990, ISBN 3-451-21983-2.
  • Martina Giese: Die Textfassungen der Lebensbeschreibung Bischof Bernwards von Hildesheim (Monumenta Germaniae Historica. Studien und Texte, Bd. 40) Hahnsche Buchhandlung, Hannover 2006, ISBN 978-3-7752-5700-8 (Rezension).
  • Friedrich Lotter, Victor H. Elbern: Bernward. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 2012 – 2014.
  • Hartmut Reichhardt: Der Michaelishügel 1015 – 2015 – Grablegung und Memoria Bernwards von Hildesheim – Anmerkungen zur Jubiläumsfeier '1000 Jahre Krypta St. Michaelis Hildesheim' am 28. und 29. September 2015, Gerstenberg Verlag, Hildesheim 2015.
  • Wolfgang Christian Schneider: Bernward von Hildesheim – Bischof-Politiker-Künstler-Theologe, Georg-Olms-Verlag AG, Hildesheim 2010, ISBN 978-3-487-14268-5.
  • Francis J. Tschan: Saint Bernward of Hildesheim. 1. His Life and Times. (Publications in Mediaeval Studies, 6). Notre Dame, Ind.: University of Notre Dame, 1942.
  • Francis J. Tschan: Saint Bernward of Hildesheim. 2. His Works of Art. (Publications in Mediaeval Studies, 12). Notre Dame, Ind.: University of Notre Dame, 1951.
  • Francis J. Tschan: Saint Bernward of Hildesheim. 3. Album. (Publications in Mediaeval Studies, 13). Notre Dame, Ind.: University of Notre Dame, 1952.
  • Wilhelm Wattenbach: Bernward, Bischof von Hildesheim. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 505 f.
  • Christine Wulf: Bernward von Hildesheim, ein Bischof auf dem Weg zur Heiligkeit. In: Concilium Medii Aevi. 11 (2008). S. 1 – 19. PDF

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dieter Riemer, Pater semper incertus, St. Bernward väterlicherseits, Hildesheimer Kalender, Jahrbuch für Geschichte und Kultur 2006, S. 188 – 191.
  2. Hans Jakob Schuffels in Brandt/Eggebrecht: Bernward von Hildesheim und das Zeitalter der Ottonen, Katalog der Ausstellung 1993 Band 1 S. 31; Abbildung der Urkunde in Band 2, S. 453.
  3. Geschichte Burgstemmen am 17. Juli 2006.
  4. Ökumenisches Heiligenlexikon: Bernward von Hildesheim

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]