Бернина (масив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бернина.

Хребетът Бернина, гледан от долината на ледника Мортерач.
Бернина като част от Алпите

Планинският масив Бернина (Bernina) е най-високата част на Ретийските Алпи и на Източните Алпи изобщо. Увенчан е от връх Бернина (4049 м). Това е единственият четирихилядник на изток от Рейн. Намира се на границата между Швейцария и Италия и на вододела между водосборните басейни на Дунав и По.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Масивът се разполага между две големи долини: на юг прочутата Валтелина, където тече река Ада, а на север - Енгадин, където тече река Ин.[1] Стратегически проходи го свързват с другите части на Ретийските Алпи - на запад Малоя и Мурета водят до хребета Албула и югозападния масив Брегалия, а на изток е проходът Бернина.[2] Оттам хребетът продължава в посока на втория по височина ретийски масив - Ортлер.

Тази част на Алпите е плътно покрита с ледници, някои от които - доста големи. Представлява хребет в посока от запад на изток, който след това завива на юг и се снижава. Дължината му е 33 км. Освен първенецът Бернина, се открояват няколко по-високи точки. От запад на изток това са Глушайнт, Росег, Арджиент, Дзупо, Палю. Най-висок връх от южното рамо е Скалино.

Масивът се състои от скали образувани през епохите Перм и Карбон - най-вече гранити, диорити и сианити.[3]

През масива преминава една от най-известните алпийски железопътни линии. Носи същото име Бернина и свързва курорта Сент Мориц в Швейцария с град Тирано в Италия. Минава през прохода Бернина на височина 2253 м, което я прави третата най-висока линия в Швейцария.

Масивът с посочени главните върхове (северна страна).
Най-високите върхове: Палю (на задан план, вляво), Бернина (в центъра), Шершен (до него, вдясно), Розег (най на дясно)

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Десетте най-високи върхове в масива са:

Връх Височина (м)
Бернина 4 049
Дзупо 3 995
Бианко 3 995
Шершен 3 971
Арджиент 3 945
Розег 3 937
Белависта 3 922
Палю 3 905
Краст Агуца 3 869
Мортерач 3 751
Ледника Розег през 1890 г.

Ледници[редактиране | редактиране на кода]

Запазени са седем ледника, от които повечето и по-големите са от северната страна, но има и от юг. От север се спускат до ниските части на долините, а от юг свършват скоро под хребета. Свързани са помежду си в най-високите части. Най-дълги са Мортерач (7 км), Розег (4 км), Чиевра. Всички са в процесна оттегляне, започнал още в началото на ХХ в. Мортерач например се е „скъсил“ с два километра за последните 120 г.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bernina Alps, Encyclopaedia Britannica
  2. Bernina, Treccani Enciclopedia on line
  3. Bernina Group, Summitpost.org
  4. Morteratsch Glacier, Switzerland Mobility