Бернхард I (Брауншвайг-Люнебург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бернхард I
херцог на Брауншвайг и Люнебург
BernhardIvonbraunschweig-lüneburg.jpg
Лични данни
Други титли княз на Люнебург, княз на Брауншвайг-Волфенбютел
Роден
Починал
Семейство
Династия Велфи
Баща Магнус II
Майка Катарина фон Анхалт-Бернбург
Брак Маргарете Саксонска
Потомци Ото IV, Фридрих II, Катарина
Бернхард I в Общомедия

Бернхард I (на немски: Bernhard I * между 1358 и 1364, † 11 юни 1434 в Целе) от род Велфи е херцог на Брауншвайг и Люнебург, от 1388 до 1409 г. и от 1428 до 1434 г. княз на Люнебург, също от 1400 до 1428 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел. Той е основател на Средния Дом Люнебург.

Той е вторият син на херцог Магнус II, наричан „Торкват“ („с веригата“) (1324–1373) и на Катарина фон Анхалт-Бернбург († 1390). След смъртта на баща му през 1373 г. започва да управлява заедно с по-големия му брат Фридрих († 5 юни 1400). През 1385 г. Бернхард е пленен от господарите на Швихелде и от Щайнберг. Освободен е след три години срещу заплащане на голяма сума. След „Люнебургската наследствена война“ (1370–1388) с херцозите от Саксония-Витенберг за Княжество Люнебург, той управлява заедно с брат си Хайнрих I († 14 октомври 1416) в Княжество Люнебург, а брат му Фридрих I получава Княжество Брауншвайг-Волфенбютел.

През 1428 г. по инициативата на синовете на Хайнрих има ново деление, при което Бернхард I поема Княжество Люнебург, което управлява до смъртта си през 1434 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Бернхард I се жени през 1386 г. за Маргарете Саксонска († 1429), дъщеря на курфюрст Венцел I от Саксония-Витенберг от род Аскани. Двамата имат три деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]