Берти Фогтс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Берти Фогс)
Берти Фогтс
Лична информация
ПрякорЛисицата
Териера
Роден
Hans-Hubert Vogts
30 декември 1946 г. (77 г.)
Бютген, Германия
Ръст168 cm
Постдесен защитник
Юношески отбори
1954 – 1965 Бютген 1912
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1965 – 1979
Общо:
Борусия Мьонхенгладбах419
419
(32)
(32)
Национален отбор
1967 – 1978 ФРГ96(1)
Треньор
1979 – 1990
1986 – 1990
1990 – 1998
2000 – 2001
2001 – 2002
2002 – 2004
2007 – 2008
2008 – 2014
2014 – 2016
Германия до 21 г.
Германия (помощник)
Германия
Байер Леверкузен
Кувейт Кувейт
Шотландия
Нигерия
Азербайджан
САЩ (консултант)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Берти Фогтс в Общомедия

Ханс-Хуберт Фогтс (на немски: Hans-Hubert Vogts, по-известен като Бе́рти Фогтс (на немски: Berti Vogts) е бивш германски футболист и настоящ треньор по футбол. Като състезател на Германския национален отбор е световен шампион от Мондиал 74 и европейски шампион от Евро 72. Като треньор извежда Бундестима до европейската титла на Евро 96. Водил е още националните отбори на Кувейт, Шотландия, Нигерия и Азербайджан. От 2014 г. е консултант на Юрген Клинсман в националния отбор на САЩ.[1]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Монумент на легендарното „трио“ от Мьонхенгладбах

Започва да играе футбол през 1959 г. в родния си град Бютген. През 1965 г. преминава в отбора на Борусия Мьонхенгладбах, където протича цялата му клубна кариера. През 70-те години е ключов състезател на отбора и част от легендарното „трио“ на Борусия, в което влизат още Херберт Вимер и Гюнтер Нецер, донесло на клуба цели пет шампионски титли на Германия, една национална купа и две купи на УЕФА. По това време екипа на отбора носят още футболисти като Алан Симонсен, Ули Щилике, Юп Хайнкес и Райнер Бонхоф. Заради силните си изяви като десен краен бранител получава прякора „Териерът“.[2] През сезон 1974 – 75 играе в двата финала при разменено домакинство за Купата на УЕФА за крайната победа с 5 – 1 над Твенте. [3][4], както и в двата през сезон 1978 – 79 срещу Цървена звезда.[5][6]

За 14 г. изиграва 419 шампионатни мача, в които отбелязва 32 гола, както и още 64 мача и 9 гола в евротурнирите. Завършва кариерата си през 1979 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Фогтс в борба за топката с Йохан Кройф във финала на Мондиал 74

С Германския национален отбор участва на три световни първенства. На Мондиал 70 печели бронзов медал.[7]

Световен шампион от Мондиал 74.[8] Във финалната среща обезличава напълно звездата на Холандия Йохан Кройф.

На Мондиал 78 е капитан на отбора. Във втората групова фаза си отбелязва автогол при загубата с 3 – 2 от Австрия и отборът отпада от турнира.[9]

Участва и на две европейски първенства. Европейски шампион от Евро 72 и сребърен медалист от Евро 76, на което губи финала след изпълнение на дузпи от Чехословакия.[10]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След края на активната си състезателна кариера през 1979 г. Берти Фогтс става треньор на младежкия национален отбор на Западна Германия до 21 г. и заема тази длъжност до 1990 г. Паралелно с нея от 1986 г. е асистент на Франц Бекенбауер в мъжкия национален отбор. След края на Мондиал 90, на който бундестимът триумфира със световната титла, Бекенбауер се оттегля и Фогтс го наследява на поста. Води отбора на четири големи първенства. На Евро 92 губи финала с резултат 0 – 2 от отбора на Дания.[11] Печели титлата на Евро 96 след златен гол на Оливер Бирхоф срещу отбора на Чехия.[12] На Мондиал 94 Германия завършва първа в групата си, но губи четвъртфинала срещу отбора на България след голове на Христо Стоичков и Йордан Лечков.[13] На Мондиал 98 Германия отново е отстранена на четвъртфинала, този път от отбора на Хърватия.[14] След края на първенството се оттегля от поста си и е заменен от Ерих Рибек.

През ноември 2000 г. е назначен за треньор на Байер Леверкузен. Печели квалификациите и класира отбора за Шампионската лига, но поради слаби резултати е уволнен на следващата година. През 2001 г. поема националния отбор на Кувейт и го води в продължение на шест месеца преди да приеме поканата на Шотландската футболна федерация. През януари 2002 г. е назначен за селекционер на Шотландия.[15] В квалификациите за Евро 2004 отборът завършва в групата си на второ място след отбора на Германия и на баражите среща отбора на Холандия. След домакинска победа с 1 – 0, Шотландия е разгромена на реванша с 6 – 0. Шотландската преса обсипва с критики играта на отбора и Фогтс е принуден да подаде оставка.

През януари 2007 г. е назначен за треньор на Нигерия, като подписва договор за четири години. На шампионата за Купата на африканските нации през 2008 г. отборът е отстранен на четвъртфиналите от Гана, което е най-лошото представяне на „орлите“ от 1982 г.[16][17] Фогтс подава оставка от поста си на 20 февруари 2008 г. [18]

През април 2008 г. е назначен за треньор на Азербайджан. Шест години по-късно подава оставка след поражението с 6 – 0 от отбора на Хърватия.[19]

От 2014 г. е консултант на Юрген Клинсман в националния отбор на САЩ.[20]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Борусия Мьонхенгладбах
Германия
Индивидуални

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Германия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за