Бертолдо I д'Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб д'Есте

Бертолдо I д'Есте (на италиански: Bertoldo I d'Este, † 21 юли 1343) от фамилията Дом Есте е господар на Ферара.

Той е вторият син на Франческo д'Есте († 23 август 1312), господар на Реджо, и съпругата му Орсина Орсини. Той е внук на Обицо II д’Есте († 1293) и на Джакомина Фиеши, племенница на папа Инокентий IV. Баща му умира в битката при Ферара на 23 август 1312 г.

През 1317 г. с по-големия му брат Ацо IX († 1318) въстават против папското управление на Ферара.

Бертолдо I д'Есте се жени през 1324 г. за Доменика Пио, втори път във Ферара през юли 1339 г. за Катерина ди Камино и трети път за Катерина Висконти († 10 октомври 1382), дъщеря на Матео II Висконти и Джильола Гонзага, дъщеря на Филипино Гонзага.

От първия си брак той има син:

  • Франческo II д'Есте (* 1323/1325, † 13 декември 1384), претендент за Ферара, управител на Парма, женен за Тадея ди Барбиано.

Вдовицата му Катерина Висконти се омъжва през 1358 г. за Уголино Гонзага († 1362), син на втория народен капитан на Мантуа, Гвидо Гонзага и трети път за Фелтрино Гонзага, господар на Баноло е Новелара († 1374).

Източници[редактиране | редактиране на кода]