Бертолт Брехт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бертолд Брехт)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за немския поет, драматург и режисьор. За гимназията в Пазарджик вижте ЕГ „Бертолт Брехт“.

Бертолт Брехт
Bertolt Brecht
германски писател
През 1948 година
През 1948 година

Роден
Починал
Погребан Берлин, Федерална република Германия

Религия атеизъм
Образование Мюнхенски университет[1]
Награди Национална награда на ГДР
Литература
Жанрове Поезия, драматургия, критика
Известни творби Животът на Галилей, Майка Кураж и нейните деца, Удържимият възход на Артуро Хи
Семейство
Съпруга Мариане Дзоф (1922 – 27)
Хелене Вайгел (1930 – 56)
Деца Франк Банхолзер (1919 – 43)
Хане Хьов (1923 – 2009)
Стефан Брехт (1924 – 2009)
Барбара Брехт-Шал (1930)

Подпис Bertolt Brecht signature.svg
Уебсайт
Бертолт Брехт в Общомедия

Бертолт Брехт (на немски: Bertolt Brecht) е германски поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството.

Житейски път[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Бертолт Брехт в Аугсбург

Ойген Бертолт Фридрих Брехт е роден в Аугсбург в семейството на фабрикант. Следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен, а в края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет. После продължава следването си, но се отдава изцяло на литературата и театъра и става драматург и режисьор в Мюнхен при кабаретиста Карл Валентин. През 1922 година получава литературната награда „Хайнрих фон Клайст“, а през 1924 година отива в Берлин и там работи като драматург в „Дойчес театър“ при Макс Райнхард. През цялото това време пише стихове, а като противодействие на буржоазния си произход се увлича от учението на Карл Маркс за класовата борба, но никога не встъпва в Германската комунистическа партия. Брехт развива идеята си за „епическия театър“, през 1928 година се жени за голямата актриса Хелене Вайгел и заедно жънат сценични успехи, най-значимият от които е постановката на „Опера за три гроша“ (1928).

Театърът на Бертолт Брехт „Берлинер ансамбъл“

След установяването на националсоциалистическа диктатура в Германия Брехт емигрира в Дания, а в родината му неговите творби са публично изгаряни и му е отнето германското гражданство. В Дания, изпълнен с „вяра в нежната сила на разума“, Брехт създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си „Свендборгски стихотворения“ (1939). През 1941 година се преселва в Съединените щати с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. В 1948 година Брехт се завръща в Източна Германия и заедно с жена си създава световноизвестния театър „Берлинер ансамбъл“, където поставя преди всичко свои творби. Умира в Берлин и е погребан до своя учител по диалектика – философа Хегел.

Творческо дело[редактиране | редактиране на кода]

Поетическото си творчество Брехт започва с дръзки антибуржоазни сатири и улични балади в експресионистичен маниер, но под влиянието на Вийон, Рембо и Киплинг скоро задълбочава художественото си светоотношение и постепенно намира своя неповторим поетически глас. След Втората световна война стремежът му е да създаде поезия, която „да съответства на новите обществени отношения“, каквито смята, че открива в ГДР.

В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник „Сто стихотворения“ (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди.[2]. Публикува и последната си стихосбирка „Буковски елегии“ (1953).

През 1954 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка в памет на Бертолт Брехт (1996)

Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му в областта на прозата – той е също майстор на „притчовия роман“ и социалния разказ. Във всеки Брехтов прозаичен откъс е вложено зрънце от онова богатство на идеи, образи, философски прозрения, житейски опит, ерудиция, които присъстват в драматургията и лириката му. Многообразното творческо дело на Бертолт Брехт продължава да оказва неизмеримо въздействие върху съвременната немска и световна литература.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на поета родният му град Аугсбург учредява през 1995 година литературната награда Бертолт Брехт.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Baal, 1918/1923
  • Trommeln in der Nacht, 1918 – 20/1922
  • Im Dickicht der Städte, 1921 – 24/1923
  • Leben Eduards des Zweiten von England, 1924/1924
  • Mann ist Mann, 1924 – 26/1926
  • Das Elefantenkalb, 1924 – 26/1926
  • Mahagonny-Songspiel, 1927/1927
  • Die Dreigroschenoper, 1928/1928
  • Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny (Opernlibretto), 1927 – 29/1930
  • Der Ozeanflug, auch Der Lindberghflug, auch Der Flug der Lindberghs, 1928 – 29/1929
  • Das Badener Lehrstück vom Einverständnis, auch Lehrstück, 1929/1929
Скулптура на Брехт в Източен Берлин
  • Happy End, 1929/1929
  • Der Jasager. Der Neinsager (Opernlibretti/Lehrstücke [Schuloper]), 1929/1930
  • Die Maßnahme (Lehrstück), 1930/1930
  • Die heilige Johanna der Schlachthöfe, 1919 – 31/1959
  • Die Ausnahme und die Regel (Lehrstück), 1930/1938
  • Die Mutter, 1930 – 31/1932
  • Die Rundköpfe und die Spitzköpfe, 1931 – 34/1936
  • Die Horatier und die Kuriatier (Lehrstück), 1933 – 34/1958
  • Furcht und Elend des Dritten Reiches, 1935 – 38/1938
  • Leben des Galilei, 1937 – 39/1943 (Животът на Галилей)
  • Mutter Courage und ihre Kinder, 1938 – 39/1941
  • Das Verhör des Lukullus, auch Lukullus vor Gericht, auch Die Verurteilung des Lukullus (Hörspiel, später Opernlibretto), 1938 – 39/1940, 1951
  • Der gute Mensch von Sezuan, 1939 – 42/1943
Бюст на Брехт в Мюнхен
  • Herr Puntila und sein Knecht Matti, 1940/1948
  • Der aufhaltsame Aufstieg des Arturo Ui, 1941/1958 (Удържимият възход на Артуро Хи)
  • Schweyk im Zweiten Weltkrieg, 1941 – 43/1957
  • Hangmen Also Die (screenplay), 1942/1943
  • Die Gesichte der Simone Machard auch Die Stimmen, 1942 – 43/1957
  • The Duchess of Malfi, 1943/1943
  • Der kaukasische Kreidekreis, 1943 – 45/1948
  • Die Antigone des Sophokles, 1947/1948
  • Die Tage der Commune, 1948 – 49/1956
  • Der Hofmeister, 1950/1950
  • Herrnburger Bericht, 1951/1951
  • Coriolanus von Shakespeare, 1951 – 53/1962
  • Der Prozess der Jeanne D'Arc zu Rouen, 1431, 1952/1952
  • Don Juan, 1952/1954
  • Turandot oder Der Kongreß der Weißwäscher, 1953 – 54/1969
  • Pauken und Trompeten, 1955/1955

Едноактни пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка (1988) „Победата на разума може да бъде само победата на разумните“
  • Die Bibel Drama in I Act (1914 in Augsburger Schülerzeitschrift von „Bertold Eugen“ publiziert)
  • Der Bettler oder Der tote Hund, 1919
  • Er treibt einen Teufel aus, 1919
  • Lux in Tenebris, 1919
  • Der Fischzug, 1919
  • Die Kleinbürgerhochzeit, 1919/1926
  • Die Gewehre der Frau Carrar, 1937/1937
  • Prärie (Opernlibretto)
  • Dansen, 1939
  • Was kostet das Eisen?, 1939/1939
  • Die sieben Todsünden, auch Die sieben Todsünden der Kleinbürger (Ballettlibretto)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Поетически цикли[редактиране | редактиране на кода]

  • Lieder zur Klampfe von Bert Brecht und seinen Freunden (1918)
  • Psalmen (1920)
  • Bertolt Brechts Hauspostille (1916 – 1925)
  • Die Augsburger Sonette (1925 – 1927)
  • Die Songs der Dreigroschenoper (1928)
  • Aus dem Lesebuch für Städtebewohner (1926 – 1927)
„Сто стихотворения“
(1951)
  • Die Nachtlager (1931)
  • Geschichten aus der Revolution (1932)
  • Sonette (1932 – 1934)
  • Englische Sonette (1934)
  • Lieder Gedichte Chöre (1933)
  • Chinesische Gedichte (1938 – 1949)
  • Studien (1934 – 1938)
  • Svendborger Gedichte (1926 – 1937)
  • Steffinsche Sammlung (1939 – 1942)
  • Hollywoodelegien (1942)
  • Gedichte im Exil (1944)
  • Deutsche Satiren (1945)
  • Kinderlieder (1950)
  • Hundert Gedichte (1951)
  • Buckower Elegien (1953)

Избрани стихотворения и песни[редактиране | редактиране на кода]

  • An die Nachgeborenen
  • Ballade von den Seeräubern
  • Choral vom Manne Baal
  • Der Schneider von Ulm
  • Die Legende vom toten Soldaten
  • Die Liebenden, auch Terzinen über die Liebe
  • Die Lösung
  • Einheitsfrontlied
  • Erinnerung an die Marie A.
  • Fragen eines lesenden Arbeiters
  • Der Anachronistische Zug oder Freiheit und Democracy
  • Kinderhymne
  • Legende von der Entstehung des Buches Taoteking auf dem Weg des Laotse in die Emigration
Гробът на Бертолт Брехт в Берлин
  • Mein Bruder war ein Flieger
  • Morgens und abends zu lesen
  • Resolution der Kommunarden
  • Schlechte Zeit für Lyrik
  • Solidaritätslied für den Film Kuhle Wampe

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Bargan läßt es sein
  • Geschichten vom Herrn Keuner
  • Dreigroschenroman (Просяшки роман)
  • Der Augsburger Kreidekreis
  • Flüchtlingsgespräche
  • Kalendergeschichten
  • Die unwürdige Greisin
  • Die Geschäfte des Herrn Julius Caesar

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Статии по темата от Венцеслав Константинов:
В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)