Бертолд Георг Витцтум фон Екщедт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бертолд Георг Витцтум фон Екщедт
Georg Vitzthum von Eckstädt
германски граф
Роден
Починал

Образование Лайпцигски университет
Работил в Лайпцигски университет
Килски университет
Гьотингенски университет

Бертолд Георг Витцтум фон Екщедт (на немски: Bertold Georg Vitzthum von Eckstedt; Georg Graf Vitzthum; * 14 май 1880, Обер-Льосниц, окръг Майсен, Саксония; † 16 декември 1945, Гьотинген) е граф от род Витцтум-Екщедт в Саксония, историк по изкуство. Той е професор в университета в Гьотинген.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на граф Ернст Бернхард Витцтум (1831 – 1917) и съпругата му Адолфина Шарлота Хелене фон дер Планиц (1837 – в 1917). Майка му е главна придворна дама на принцеса Карола Шведска, последната кралица на Саксония, съпруга на крал Алберт Саксонски. Внук е на граф Карл I Александер Николаус Витцтум фон Екщедт (1767 – 1834) и фрайин Елизабет фон Фризен (1793 – 1878).

Бертолд Георг следва в университета в Лайпциг и през 1907 г. става там частен доцент. През 1912 г. поема ординарията на история на изкуството в университета в Кил. От 1920 до 1940 г. е професор в университета в Гьотинген. От 1921 до 1941 г. Бертолд Георг е редовен член на Гьотингската академия на науките.

След участието му в Първата световна война страда от болки на нервите.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Бертолд Георг Витцтум фон Екщедт се жени за графиня Гертруд Хелена Луиза фон дер Шуленбург (* 26 март 1888, Лайпциг; † 2 юли 1951, Гьотинген), дъщеря на граф Гюнтер Франц Вернер Вилхелм Бодо фон дер Шуленбург (1859 – 1935) и Херта Мета фон Бьолау (1859 – 1931). Те имат три дъщери:[1][2]

  • Юлия Карола Витцтум фон Екщедт (* 16 февруари 1913; † 7 февруари 1975)
  • Херта Хелена Луиза Витцтум фон Екщедт (* 30 януари 1914)
  • Гертруд Агнес Витцтум фон Екщедт (* 26 февруари 1917)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Vitzthum von Eckstädt, Georg Graf: Bernardo Daddi. Phil. Diss. Leipzig 1903
  • Vitzthum von Eckstädt, Georg Graf: Die Pariser Miniaturmalerei. 1907
  • Vitzthum, Georg Graf: Georg Dehio. Berlin: Weidmann, 1932
  • Vitzthum, Georg Graf: Albrecht Dürer. Göttingen: L. Hofer, 1928
  • Vitzthum, Georg Graf: Der Hochaltar der Jakobikirche in Göttingen. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 1927
  • Vitzthum, Georg Graf: Christliche Kunst im Bilde. Leipzig: Quelle & Meyer, 1925, 2. Aufl. 11.–20. Tsd.
  • Vitzthum, Georg Graf; Volbach, Wolfgang Fritz: Malerei und Plastik des Mittelalters. Teil 1: Die Malerei und Plastik des Mittelalters in Italien. 1925

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Andrea Brand: Georg Graf Vitzthum (1880 – 1945). „Anleitung zum Genuß der Kunstwerke ...“. In: Hans-Dieter Nägelke: Kunstgeschichte in Kiel. 100 Jahre Kunsthistorisches Institut der Christian-Albrechts-Universität, 1893 – 1993. Kunsthistorisches Institut der Christian-Albrechts-Universität zu Kiel, Kiel 1994, ISBN 3-928794-11-6, S. 35 – 37.
  • Rudolf Graf Vitzthum v. Eckstädt: Beiträge zu einer Vitzthumschen Familiengeschichte. Zentralstelle für Deutsche Personen-und Familiengeschichte. Leipzig 1935, S. Tafel 24.
  • Holger Krahnke: Die Mitglieder der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen 1751 – 2001 (= Abhandlungen der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen, Philologisch-Historische Klasse. Folge 3, Bd. 246 = Abhandlungen der Akademie der Wissenschaften in Göttingen, Mathematisch-Physikalische Klasse. Folge 3, Bd. 50). Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2001, ISBN 3-525-82516-1, S. 247.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]