Бес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бес
персийски сатрап
„Наказанието на Бес“, картина от XIX век
„Наказанието на Бес“, картина от XIX век

Роден
Починал

Религия Зороастризъм

Бес (др.-перс. Artaxšaçrā V, на старогръцки: Βήσσος; на латински: Bessus), самообявил се за Артаксеркс V е бактрийски сатрап и зет на Дарий III, който като самозванец срещу Александър Македонски умъртвил своя тъст и последен персийски шах от династията на Ахеменидите и се провъзгласил за персийски шах и управлявал в Хорезъм само година през 330 – 329 г. пр.н.е.[1]

Бес участва в битката при Гавгамела (1 октомври 331 г. пр.н.е.) в редиците на персийската армия, като след загубата придружава разбития Дарий III до Екбатана, където прекарва с шаха цялата зима. На следващата година заедно с Дарий се отправя на изток към Хорезъм, като планът предвиждал от областта да се съберат нови сили (в частност от Бактрия и Согдиана) с цел да се противопоставят на Александър Велики. По време на похода Бес прави план на предателски заговор и го осъществява, арестувайки Дарий III. Застигнати от авангарда на македонската армия, заговорниците изоставят смъртно ранения Дарий на македонските войски. Александър Велики е потресен от смъртта на своя велик противник и повелител на Азия.

След убийството на Дарий III, Бес узорпаторски се самообявява за шах под името Артаксеркс V. Бес се укрепва в Бактрия, обединявайки около себе си онези сили, които са решени докрай с цената на саможертва и краен фанатизъм да се противопоставят на македонците.

В началото на пролетта на 329 г. пр.н.е. след обстойна разузнавателна мисия и бойна подготовка, Александър Велики преминава с главните сили на македонската армия през Хиндукуш и нахлува в Бактрия. Бес бяга в Согдиана, след което преминава река Окс (Амударя). Александър Велики го преследва, защото Бес продължава да твърди, че е легитимен продължител на политиката на Ахеменидската династия и шахове, но персийската политика не е особено популярна в източната част на Голям Иран, и по-специално в Централна Азия. Тези области са слабо свързани към западната част и по-специално към Персия и като правило за били потискани от Персеполис за сметка на запада и Медия. По тази причина Бес се озовал „в небрано лозе“ и скоро предаден от местните е пленен от един от македонските военачалници на Александър Велики – Птолемей Лага.

Бес е екзекутиран през 327 г. пр.н.е. след съдебен процес в Зариаспа в Бактрия, като сведенията за начина на смъртта му се разминават – според едни източници е завързан между две наклонени дървета и разкъсан от тях, а според други е наказан с отрязване на носа и ушите, след което е разпънат на кръст в Екбатана.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ариан, Anabasis 3, 21, 5; 3, 30, 4.; 3, 8, 3;
  2. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново.. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991, стр. 470.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]