Беседа:Авантейжа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Либрето[редактиране на кода]

Преместено от основната статия, някой ако има сили може да напише сюжета в съкратен вид. --Nad 21:19, 9 декември 2007 (UTC)

Част първа Слънцето било вече изгряло преди няколко часа, когато Gabriel Laymann, млад послушник на Доминиканските монаси от Mainz, премина вратата напускайки манастира за своята работа... Може би беше почетен за своята голяма битка през последния разпит, когато се грижеше душата на Else Vogler, попаднала в дяволски ръце, преди тя да подхрани пречистващите пламъци. Той не знаеше със сигурност, но изглежда по-старите монаси в манастира - особено неговия нещо като наставник, Jacob, с когото заедно са имали отговорността за душата на Else - са харесали начина, по който се е справил със ситуацията в затворническата килия на вещицата Vogler, порицавана за това, че е разкрита в четене на езически писания. Jacob би трябвало да се е гордял с него, защото спомена много пъти колко впечатлен бил от чувствителността на Gabriel; как същия действал във всички онези ситуации, когато дявола се връщал в тялото и да говори чрез устата и когато излизал, за да се върне пак... Въпреки че не беше лесно да виждаш човешкото в истеричната жена, Gabriel никога нямало да забрави, че някога тя е била човешко същество също като него; докато старият зъл дух не отнесъл разсъдъка и.

И така, той незабавно получи наградата. Днес беше изпратен самостоятелно към кулата на вещиците, където онези, които били загубили правилния път очакваха каквото заслужават. За пръв път... Но когато той отворил тежката дървена врата да погледне към този, който лежал на студения, оскъдно покрит със слама под, той се почувствал като ударен от гръм. Той погледнал веднъж, още веднъж и накрая не можал да отдели очи от "клиента" си повече: Anna Held! Тя лежала там, гледайки го и изглеждало, че е твърде слаба, за да го разпознае. Да разпознае своя собствен доведен брат, който за нея бил като истински, когато били малки деца. Когато той трябвало да я напусне после на девет, за да се присъедини към Доминиканците, той и обещал, че те със сигурност ще се срещнат пак някой ден. Но по този начин? Anna Held? Вещица? Когато той беше дете, никога не си е мислел, че дяволът би могъл да я обладава някога. Но разбира се той не е знаел нищо за вещерството и играта на стария демон тогава... Както и да беше, говорейки му чрез устните и, му казваше, че тя трябва да е била невинна. Без съмнение, демонът не би бил демон, ако разкриваше самоличността си така бързо. Понякога отнемаше седмици докато се накараше тялото, където се таи, да се изповядва. Но трябвало да има поне мъничко шанс нейното затваряне да беше просто голяма грешка на закона. Както и да е, имаше само един начин да го разбере: Jacob! Той би помогнал на Gabriel ако ставаше нещо нередно. И той би разкрил АКО имаше някаква странна работа...

...Внимателно, Gabriel отвори и светлината от няколко свещи освети през процепа на вратата на библиотеката коридора на манастира. Gabriel търсил Jacob през целия късен следобед и ранна вечер, но откак не можал да го открие никъде, се реши накрая да го посети в библиотеката. Jacob беше винаги открит за всякакъв проблем докато седеше там четейки; и шансът да го срещне там беше доста голям, защото той беше там почти всяка нощ. И така, Gabriel пристъпи в стаята и докато монахът обърне внимание, последния веднага затвори книгата, в която четеше и я сложи обратно на рафта; е, той я хвърли повече, отколкото я сложи и я хвърли повече зад рафта, отколкото на него. Искаше ли да скрие нещо? Няма начин, Jacob беше един от ония хора, които могат наистина да потънат в това, което четат и така той трябва наистина да се е стреснал, когато е разбрал, че не е сам в стаята. Въпреки всичко старият монах изслуша съзнателно случая на Gabriel и обеща, че ще направи затворничеството и разпита на Anna колкото е възможно по-удобни, докато нейната невинност - или вина - бъдат доказани. По-нататък той каза на угрижения послушник, че ще започне да проучва документ по документ да открие дали има някаква нередност. С няколко успокоителни думи той остави Gabriel, който се върна обратно в монашеската си килия, за да не заспи вече изобщо.

Какво ставаше около послушника? Разбира се, Jacob обеща да помогне; но бяха ли думите му честни? Той се държа така странно, когато Gabriel влезе в библиотеката. И защо така го изненада докато четеше? Може би имаше нещо нередно с книгата... Да, книгата, тя би могла да евентуално да хвърли малко светлина в мислите на Gabriel. А ако не? Най-малко можеше да е езическа книга, за които Gabriel не знаеше нищо. Може би беше една от сатанистките книги, които конфискуваха от Else Vogler, вещицата. Въпреки че участваше в разпита, той никога не беше виждал книгите, за които беше обвинена че чете. Но как това можеше да му помогне да освободи доведената си сестра Anna? Или...можеше ли? Или не трябваше ли по-добре да не опитва да освободи доведената си сестра? Не беше ли тя, може би наистина обладана от Стария Дракон? Както и да е, Gabriel не можеше да заспи така и така и си помисли че си струваше старанието да хвърли едно око на книгата. Той тихо се промъкна обратно в библиотеката... И дори книгата да беше потенциално опасна за читателя си, вярата на Gabriel беше със сигурност достатъчно силна да се изправи и устои на всякакви зли сили.

Стара, изглеждаше много стара. А миризмата уверяваше Gabriel със сигурност: Книгата беше зло. Стегната в средата, прибрана в кожен калъф, имаше триъгълна плочка голяма колкото ръка, която изглеждаше направена от някакъв метал. Той неможеше да разбере повечето от нещата в книгата, защото не знаеше езика, на който беше написана. Само няколко дописки, които някои беше добавил накрая, вероятно дълго след като книгата е била написана. Но въпреки че можеше да прочете онези думи, не смяташе да разбере значението им. "Много пътища водят към Рим. Седемкратно един път за всички, който води към свят отвъд нашата представа."

Който и да можеше да разбере това, Gabriel не можеше, затова продължи четенето на странното писание, надявайки се да намери още нещо четивно за него. И бе възнаграден за усилията си. Най-отзад той откри писмо, сложено в книгата, което било написано от някои си Lugaid Vandroiy до Else Vogler! И сега Gabriel узна що за книга беше това! Но той все още не можеше да се отпусне и така започна да чете писмото, въпреки че не се чувстваше много комфортно докато четеше нещо, вероятно много лично, което очевидно не било предназначено за него. Vandroiy бил написал, че чул от Gaulish-ки търговец, че същият бил продал книгата на Else Vogler някога. Но написалия писмото претендираше, че е истинския собственик на книгата, която била открадната от него преди известно време. И понеже си искал книгата обратно, той я уведомява, че възнамерява да я посети в дните около средата на лятното слънцестоене за да си получи книгата обратно.

Gabriel беше малко смутен, защото очаквал нещо много по-вълнуващо, когато мислел за вещерска книга. Разочарован, той сложи книгата обратно на мястото, откъдето беше взета и напусна библиотеката за да си легне и да си почине, все пак той не можеше съвсем да не мигне. Може би имаше шанс да открие нещо на следващия ден.

Трябва да беше около осем часа сутринта, когато Gabriel застана до фонтана да си измие пръстите. Но черните петна по пръстите му не изчезваха, независимо колко опитваше. Беше ли това черната смърт, пълзяща наоколо между манастирските стени? Gabriel се страхуваше от мисълта, но в съшия момент забрави за страховете си, защото някой зад него го викаше и послушника се обърна. Jacob го приветства прочувствено извинявайки се за странното си държание предната нощ. Gabriel въздъхна облекчено, че неговия грижовен приятел не му беше ядосан. И нямаше причина за стария монах да бъде ядосан само защото послушника беше влязъл в библиотеката, отделно че не можеше да предположи, че наставника му четеше нещо, може би тайно. Но в същият момент старият се намръщи: "Ти си бил сам в библиотеката без да ти е било разрешено", извика той и посочи черните пръсти на Gabriel. И сега Gabriel научи какви бяха петната по ръцете му. Някой беше белязал книгата за да не може никой да чете книгата нелегално. "Ти злоупотреби с моето доверие и чете забранената книга. Отивай в параклиса и се моли за прошка", крещеше Jacob в ярост. "От Единствения само може да има милост, за този който наруши светия манастирски закон." Това беше последният път, в който монахът говори на Gabriel, защото когато Jacob повика наемниците да арестуват послушника, коленичил пред олтара, старият само се взираше в пода, оставайки в тишина... В това време трябваше да е нощ навън по улиците на Mainz, защото вече само много слаба светлина падаше от прозореца на стената на студения каменен под на затворническата килия. Gabriel стои на пода, приклекнал, рядко обръщайки внимание на съкилийника си, който крачи нетърпеливо, въпреки че бяха прекарали няколко часа заедно в общ затвор. През цялото време Gabriel се главоблъска какво беше станало през последните часове и колкото повече въпроси задаваше, толкова повече въпроси му идваха наум.

Той разказва на съкилийника си цялата си история; защо той - монах - е в затвора. И въпреки че странникът очевидно не би могъл да му помогне, Gabriel се почувства много по-добре след като поговори за всичко това. В разговора странникът с чужд акцент казва, че някой го причакал когато дошъл в Mainz, защото той е този, който някога бил подписал писмото, за което Gabriel говори.

След това двамата говорят през цялата нощ. Странникът разкрива, че е един от последните друиди в целия свят, член на древен клан на келти в Ирландия. И потвърждава, че проучванията на младия послушник не са били никак погрешни (REACH OUT FOR THE LIGHT). И въпреки, че младият послушник не разбира много от това, за което стария белобрад човек говорел, няколко неща които може да разбере му показват напълно нова представа за живота... (SERPENTS IN PARADISE) Ако имат съвест, пита отново и отново Gabriel, що за животни трябва да са били, измъчвайки Else Vogler тъй тежко, защото ако в думите на Lugaid Vandroiy има истина, тя е била вероятно невинна. Малкото сън за Gabriel през предстоящите нощи не е отмаряща почивка; кошмари - пратени му от съвестта - го посещават всеки един момент, когато си затвори очите дръзвайки в опит да заспи... разпита на тази, която била третирана като звяр (MALLEUS MALEFICARUM). Три дни след след общо затворничество Lugaid Vandroiy кара Gabriel да се съгласи, че няма много смисъл да даваш вярата си на Него и да чакаш справедливост от администрацията - или както изглежда - несправедливост. И Gabriel осъзнава, че на Anna не може да се помогне ако той лежи тук в окови.

Лесно е за Vendroiy да види, че Gabriel по-малко се страхува смъртта да пожъне него, отколкото да пожъне Anna. И Двамата знаят, че трябва да избягат, защото в очите на закона Vandroiy е еретик... а Gabriel вероотстъпник! Та на третият ден затворничество очакват надзирателя да дойде, както същия правел предните сутрини, да им донесе вода и оскъдното ястие за деня. Погледът на Gabriel не може да проследи Vandroiy, повалящ надзирателя иззад вратата, тъй бързо стария човек, който добре понасял годините си, действал. Без усилия и спокойно друидът взема ключовете от поваления (който мирише на вино, което някак може да обясни доста) да отвори първо своите окови, после на Gabriel. Без изобщо да разбере какво станало, Gabriel последва бързия друид с тоягата през вратата. Избягвайки от затворничество... и от досега съществуващия възглед за живота (BREAKING AWAY).

Нищо друго не би направил Gabriel, освен да хукне право към кулата на вещиците, където Anna лежи в окови, но Vandroiy му напомня факта, че послушника не е вече от онези, които са затворили Anna. Той не е духовник повече, а отстъпник! Те биха го вероятно вече очаквали да го оковат отново... и шансът да избяга тогава би бил почти никакъв. Накрая Gabriel взема под внимание съвета на Vandroiy и се съгласява когато старият човек нарежда да напуснат града колкото е възможно по-бързо... Gabriel не знае колко крачки бяха направили през деня, но вечерта на първият им ден бягство той въобще не си чувстваше краката. И все още чувстваше, че се е провалил, защото Anna е още окована. Как само се беше надявал да я срещне отнова през всичките тези години; сега я срещна пак но - относно постоянно завръщащия му се кошмар - мислите за Anna в окови - тази среща по-скоро да не беше ставала... (FAREWELL).

Междувременно:

Колелата на каретата трополят оп паважа. Falk von Kronberg, съдия на Mainz, поглежда през прозореца и е много впечатлен от фасадите на Рим и безкрайната имхубост и разкош. Той имаше късмета да се присъедини към пътуването на архиепископа Johann Adam von Bicken, защото не е имало друг освен Falk, който ръководеше разпита на Else Vogler. Разпитът, по време на който конфискуваха книгата. Духовната свита сега пристига в Рим. Включва епископа на Mainz, Falk съдията и много наемници, също така монах Jacob, един от най-добрите приятели на епископа, който пък беше винаги благодарен за всякакъв съвет от умния доминиканец. Jacob също изглежда впечатлен от великолепието на Рим, въпреки че очите му нямаха блясъка, който тези на Falk имаха. Von Bicken просто чете. Той сякаш не се интересува от нищо, освен библията в ръцете си и може би срещата си с папата, но защо трябва да се изненадва от улиците на Рим, той е бил там и преди вече няколко пъти... По-късно всички те седят на разкошно подредена маса. Съдията не разбира нищо от това, за което другите говорят, но не се интересува. Той просто се радва на изисканите събития във Ватикана, докато Clemens VIII, папата, който както изглежда е бил приятел на епископа на Mainz от много време, напуска стаите, за да получи от епископа и приятеля му съветник Jacob това, което е търсил толкова дълго време:

Последната книга с последните седем парчета на печата. Те трябва да занесат завършен печат в центъра на спиритически свят. И както е било предсказано от "невероятно стари, тайни и святи документи", онзи, който може да донесе печата на седемте свети книги на озарението в центъра на спиритическия свят, ще достигне върховната мъдрост, озарение и върховната истина. А мъдрост означава власт (THE GLORY OF ROME). И така, папата кани von Bicken и приятелят му Jacob, които двамата се страхуват но не го показват, да се присъединят към него в свят "който хората дори не знаят за неговото съществуване" - пътешествие в друго царство, в плът и кръв. Свитата от Mainz напуска Рим без Jacob и von Bicken, които се чудят защо не тръгват по пътя за вкъщи, но правят същото. По време на следващите нощи папа Clemens, епископа и Jacob се промъкват през очевидно безкрайните коридори под Рим, вървейки към мисията си. Тайна мисия, както Clemens им е казал да не говорят на никой за нея, освен това е много специална привилегия за Mainz да се присъединят към него. Бог обикновено не иска хората да разбират това, което вероятно ще видят довечера и не иска хората да знаят за всичко. Мъдростта няма да озари ума на погрешния, защото на земята има толкова много хора, които нямат силата да се изправят срещу цялата истина. И по заповед от таен свят ръкопис, както Clemens казва, те трябва да заключат света на върховната мъдрост завинаги, след като я получат. След като вървели по безкрайни коридори и отключили околни врати, те пристигат пред дървената врата, която търсели. Оставяйки тежката чанта, която носел, папата изважда триъгълна плочка, както Jacob можеше да разпознае, изглежда много подобна на триъгълната плочка, която видя върху книгата, която конфискуваха от Else Vogler някога. Божият сатрап на земята, Clemens, взе плочката в ръце и с двете ръце я постави срещу друга такава плочка, закрепена в тежката врата. И без ползване на ключ или натискане на дръжка тя се отваря. Силен вятър духва в лицата им и въпреки , че папата опитва да изглежда много спокоен, другите двама - които са изплашени до смърт - разбират че Clemens също въобще не се чувства спокойно. Със смесени чувства те влизат в стаята през врата, стъпка в неизвестното... (IN NOMINE PATRIS).

Междувременно...

Gabriel се събужда, главоболие блъска главата му, и тялото му е покрито с охлузвания. Но къде е Vandroiy? Gabriel опитва да си спомни: Заедно двамата бягаха от затвора в Mainz и този, който има интерес да ги арестува. Vandroiy и той бяха на път за Рим (е, към свитата на von Bicken, която беше на път за Рим, защото Gabriel знаеше, че карета ще напуска Mainz за да иде за Рим някъде по това време, а Vandroiy беше отгатнал защо...), когато странници - вероятно банда разбойници - ги нападнаха, за да ги изоставят пак живи, по каквито и да е причини. Vandroiy търсеше тази онази книга при каквито и да е обстоятелства преди тя да изчезне зад стените на Ватикана, защото - както беше обяснил - някой не трябва да позволява на водачите на една могъща организация да решат кой ще има достъп до спиритическия свят. По време на тяхното бягство, друидът беше казал на Gabriel доста за книгата. Съществуваха шест от този вид и всяка отделно беше ключ за врата, през която всеки може да премине в спиритическия сват в плът и кръв, въпреки че достъпа в този свят би трябвало всъщност да е привилегия на духа. Влизането с тяло през тези врати , които били разпръснати в целия свят, ще е възможно винаги за Avantasia - както Vandroiy наричаше спиритическия свят - няма да се забрави от никое поколение. А Avantasia била отворена през цялото време за духа на всеки, но всеки ден все повече и повече хора забравят за този свят. И за да предотвратят това, книгите ще са за да се отива в Avantasia с тялото - за да си спомни какво е и как се отива там с дух, без вратите и книгите...

Някак Vandroiy трябва да е почувствал, че книгите бяха наоколо в нечии ръце и страшната гледка ги беше накарала да бързат по пътя си за Рим. Човешките същества могат да бъдат такива егоисти когато се отнася до власт и влияние, че са склонни да навредят на всички хора и раси. И ако печатите бъдат занесени в някаква зловеща кула, най-тъмното в центъра на Avantasia, спиритическия свят ще бъде заключен завинаги, тъй беше казал Vandroiy. Въпреки че не нямаше смисъл за Gabriel първо, той започва да разбира, че е факт: Хората са заинтересувани да убиват търсенето на истината в съвременните си умове, за да получат по-голямо влияние в тях. И повече власт над тях, за да ги направят безхарактерни марионетки. Постъпвайки така, контролиращите напълно пренебрегват факта, че дори собствените им последователи биха забравили за Avantasia няколко поколения по-късно. Та Vandroiy... Беше ли отвлечен? Точно когато искаше да го потърси, друидът се появява с много билки в ръцете си за да се погрижи за раните им с тях. Vandroiy обяснява това, което Gabriel беше отгатнал: Те били отвлечени от банда разбойници и невероятно само били повалени и не били убити от тях. Vandroiy изглеждаше тъжен откак знаеше че няма шанс повече да хванат каретата на von Bicken за Рим, докато свитата напуска Mainz без закъснение. Ако книгата книгата е носена от папата, той незабавно би тръгнал за Avantasia и страшното видение, което Vandroiy някога имал би се сбъднало. Имало само един шанс да предотвратят това, което Gabriel ще узнае скоро... Но преди да успее да го попита, старият друид разкрива на Gabriel друг план: Вътрешен глас казва на друида че някъде недалеч има поляна в гората, старо спиритическо място, откъдето могат да продължат мисията си в различна посока. И докато вървят през гората, той казва на Gabriel намеренията си: На спиритическото място, което търсят, където древни сили и мощ на земята се съединяват в пресечна точка, Vandroiy иска да опита да накара духа на Gabriel да се въздигне към Avantasia... опасен акт за Gabriel. Той обяснява, че не може да отиде сам, защото ще бди над бездушевното тяло на Gabriel (за по-сигурно, войници от Mainz ще търсят двама бегълци и въпреки че риска е малък, можеше да ги намерят - ако това се случеше той би извикал Gabriel веднага обратно). Но ще остане постоянно в контакт там някъде я Avantasia с душата на Gabriel и ще общува с него. И въпреки че всичко звучи много странно и невероятно за Gabriel, той някак вярваше на думите на стария човек (е, някак нямаше шанс да направи нещо, защото... да... о, Anna). Няколко минути по-късно те стоят на поляна в дебрите, в центъра на кръг от големи камъни, докато Lugaid казва на Gabriel че стари приятели там, създания на Avantasia, ще му дадат ново тяло за посещението му в другото кралство. Той просто иска да види доведената си сестра - сега е тъй далеч от нея и e пред напускане този свят?! Господи, кой може да иска толкова много от един малък послушник? КОЙ? И Gabriel заспива - и се въздига... (AVANTASIA)

Gabriel се събужда, има малко главоболие отново, и се чувства някак странно. Отнема му малко време да осъзнае, че е той, но не наистина, но все пак още е той. Когато поглежда надолу тялото си, краката си и докосва носа си, той знае, че тялото му не е тялото, в което е живял. Но умът му, душата му... това определено е той. Може би би се чудил много повече за това, че изглежда различен от обичайното, но има повече обстоятелства да му съберат мислите; негожата среда: синьо небе, далечни области, красиви планини на хоризонта. Да, действително това е първият път, когато вижда и чувства колко прекрасен е живота (A NEW DIMENSION). В този момент малък човек се появява иззад него за да го приветства в Avantasia - Regrin, джуджето, както се представя. Той води Gabriel към столицата на Avantasia, елфическият град Sesidhbana, където могат да говорят с Elderane, принцът на елфите и водач на Avantasia. Той обяснява на Gabriel кои и какво са (INSIDE).

Regrin и Elderane казват на Gabriel какво става в Avantasia. Древни зли сили са мобилизирали силна армия, беснееща в Avantasia, тероризирайки, не позволявайки на никой да отиде в кулата, центърът на мечтания свят, освен онези със седемте части на печата. Вечна битка между философията и упадъка, между духовното и изумлението, съзнателния живот и смърт. Gabriel е известен за мисията си да се присъедини към човешките същества , които влезли в Avantasia (както били информирани) и да върне печатите, за да спаси всички красиви създания от забрава и изчезване (SIGN OF THE CROSS). Със странна летяща машина, уплашеният (все повече и повече учуден, но все по-малко и по-малко опитващ да разбере) послушник е доведен на пътя, който води към кулата и спуснат на място, където няколко часа по-късно тримата духовници преминават. Неразпознавайки го заради новия начин, по който изглежда. Той се присъединява към тях, казвайки им че единствен, който ще им покаже пътя към кулата.

Междувременно Vandroiy се е заинтересувал от стар въпрос, който винаги е имал. Каква е тайната на кулата? Защо Avantasia се заключва, когато печатите достигнат кулата? Но Elderane, който е в контакт с Vandroiy (също и Gabriel) не иска да говори за тайната, защото си мисли, че е по-добре за човеците да не знаят всичко.

А Gabriel?! Той се чуди през цялото време за това как по дяволите би могъл да помогне на Anna, бягайки през свят, за чието съществуване не е знаел допреди няколко часа. Но дълбоко в съзнанието си чува Vandroiy да му говори, който постоянно го увещава да се погрижи за заповедие на Elderane и накрая да върне обратно печатите. И бавно младият послушник започва да осъзнава какво става - или не... Войната е навсякъде, докъдето Gabriel може да види. Като хиляди мравки бойците на обединените сили на Avantasia се сражават срещу черните армии. В съзнанието си винаги чува Lugaid да му говори, тъй далече в материалния свят и все още тъй близо, казвайки му да задигне печатите далеч от тримата духовници.

Vandroiy продължава да пита Elderane - който се е завърнал в Sesidhbana след като са спуснали Gabriel - за името на гласа говорещ отвътре в кулата, чакащ тримата духовници през цялото време, но той не отговаря на друида. Всичко, което се знае за после е, че спиритическия свят би бил изгубен, ако нашествениците в Avantasia решат да хвърлят печата над стената на кулата. И докато стоят пред кулата, Gabriel се притеснява как би могъл да задигне печатите - дори мисълта че другите не знаят, че той е той. Но ако той открадне печатите, те биха узнали и тогава той би имал цяла армия насреща си. Това се обезсмисляло за послушника.

Те стоят там и папата започва да говори на силата в кулата. Gabriel и Vandroiy ще узнаят истинската причина защо духовниците хвърлят печата в кулата. Очевидно те не знаеха какво бяха направили откакто се бяха доверили на измислени документи, без да знаят, мислейки че четат свети документи. Документи, които бяха обещали да им дадат върховно озарение, Jesus Christ. И точно когато гласът в кулата започва да крещи силно, искайки печата и ставайки нетърпелив, Vandroiy осъзнава нещо трудно за вярване, което Elderane беше опитал да скрие. И когато Vandroiy го пита отново за тайната на кулата, елфът му отвръща на молбата и започва да говори: Преди хиляди години трима магьосници на вселената създават седем врати, седем книги и седем части на печата. Те знаели, че ще има някога човечество и знаели, че човечеството ще трябва да премине през тежки времена, но също така хората ще са светлина и любов на сътворението. Когато седемте врати били построени и седемте книги на мъдростта със седемте части на печата били дадени на седем народа в света, те казаха: "Нашата работа в името на майката земя е свършена. Сега е ред на човечеството. Нека Avantasia остане във вечна красота: нека човешките народи се разбират и използват възможностите на планетата." Когато земята била без форма и пуста, мрака бил в дълбините, те проклели баща си да обитава кулата. Баща им, с когото били скъсали, защото искал да предизвика хаос на земята. Кулата, затвор, от който той може да избяга ако човечеството заключи Avantasia някой ден като донесе печата в кулата. Оттогава бащата на магьосниците може да владее онези, който са му дали духовете или душите си. Vandroiy е уплашен когато чува това. Отново и отново той казва на Gabriel да вземе печата, който е още в чантата на папата. Защото някак по-късно не вярва повече в обещанията на тайните документи от Ватикана, откакто те въобще не усещат нищо озаряващо. След малко той бавно издърпва печата, докато "светата" сила става все по-нетърпелива и въобще не звучи тъй "свято". Също като von Bicken, Jacob стои до папата и става все повече уплашен от крещящия дълбок глас. Той отстъпва стъпка назад, като се бори и като се опитва да прилепне към мантията на папата, който също се бори. Без да мисли повече, Gabriel знае, че е негов ред сега, взема печата от прашната земя и започва да бяга. По-бързо и по-бързо през армиите от тъмни бойци. Gabriel не мисли; той просто продължава да бяга, да бяга, да бяга (избягвайки и финтирайки през вражеските линии като Лотар Матеус през защитата на противника в най-добрите си години... Да, скъпи слушателю, нямаше да бъда Tobias Sammet ако не бях написал нещо такова някъде!!!). Бягайки и бягайки няколко минути. Една сянка се появява отзад за да го сграбчи за раменете и го издига във въздуха...

Когато елфическата летяща машина го спуска в Sesidhbana, той първо се чуди как е могъл да бъде така бърз в човешко тяло, но тогава си спомня, че няма човешко тяло тук в Avantasia и може би това беше спасило живота му (THE TOWER). В Sesidhbana Gabriel e приветстван от Avantasia-нците, но той въобще не може да се зарадва. Той се беше провалил, това, за което си струва - без нея - която е още затворена. Все още очакваща помощ от глупец, неуспял да я освободи, о, Anna...

Част втора Докато Gabriel е прибран от бойните полета около Кулата, връщайки обратно печатите, тримата духовници - Папата, Епископа и Jacob - не могат да повярват че са се провалили. Гласът в Кулата крещи и проклина и тримата започват да се страхуват от божия гняв.

През следващите дни, докато пребивава в Sesidhbana, Gabriel осъзнава все повече и повече какво става и важността на това, което е направил. Колко много влияе тъмната сила в кулата на своите неочаквани слуги, жънейки душите на тези, които вярват без да подлагат нищо на съмнение; може би не умишлено, но все пак... (THE SEVEN ANGELS). Прекарвайки известно време в Sesidhbana, най-красивата част на Avantasia, Gabriel решава да узнае повече за духовния свят, тази прекрасна нематериална част на съществуването (NO RETURN). След като е разказал на Elderane за желанието си, на Gabriel е казано, че може да намери отговорите на въпросите си на Дървото на Познанието и като награда за помощта си елфите му предлагат да го заведат при Дървото на Познанието, да получи отговори и представа, които да му помогнат, но също така може и да го смутят. Каквато и да е истината. Движен от вътрешен копнеж за мъдрост и истина и разбира се любопитство, той приема. Когато най-накрая застава срещу дървото, той открива красиво, но и доста цинично същество, което обърква Gabriel дори повече, откогато и да е бил преди (THE LOOKING GLASS). Понякога трябва да потънеш в неспокойни води за да излезеш пречистен (In Quest For). След като е като е казано на Gabriel внимателно че няма причина да е сломен заради неспособността си да разбере всичко, докато все още ще опитва да отвори очите си колкото може по-широко за да научи колкото е възможно повече, нови гледки разкриват нещо на Gabriel. Езерото, до което стои дървото, започва да става все по-насечено. Небето потъмнява и вълните стават по-големи. Езерото като че ли оживява. Крещящи лица се появяват във вълните и Gabriel не може да повярва на очите си когато чува гласът на Jacob да вика срещу него, докато Gabriel разпознава младо лице във вълните, приличащо малко на Jacob, но много по-младо. Момент по-късно той осъзнава, че не е по-млад брат на Jacob, а самия Jacob в ранните си години. (THE FINAL SACRIFICE)

В това време тримата духовници скитат безцелно през пустеещите земи на Avantasia, търсейки момчето, което открадна печатите и чудейки се дали скитането им през този 'вид Ад' не е просто Божие наказание за тяхното падение. Бидейки напълно осведомени и не виждайки нищо лошо относно факта, че някои хора знаят повече от други хора... За някои може би е по-добре да знаят по-малко и просто да вярват. Иначе нещата може би биха излезли от ред (Neverland). През това време Gabriel се решава - без значение колко много иска да се върне у дома и да помогне на Anna и колко много му липсва тя - да изпълни молбата на 'младия' Jacob и освободи частта от душата му, която може би е била открадната от него бавно, но сигурно преди години и е била пленена от Рим сега (ANYWHERE). Връщайки се в Sesidhbana Gabriel казва на Elderane за амбицията си да освободи душата на Jacob. Elderane не желае Gabriel да пропилява живота си, но накрая му казва всичко което знае за коридорите под Рим, знаейки добре, че освобождавайки онези души под Rome могат да помогнат на Avantasia-нци във войната им срещу армиите на тъмната сила, която взима цялата им мощ, изсмуквайки я от тези души. Elderane казва на Gabriel за какво да внимава, за звяр в камък пазещ златна чаша пълна с душите, които са били пожънати през вековете, чашата с всички души, която дава сила на злата сила в кулата. Въпреки че са предупредени, Gabriel и Regrin взимат единия от печатите за да отключат вратата от Avantasia към Рим и заминават за друго пътешествие. Пристигайки в Рим двамата преминават през вратата към материалния свят и се промъкват през безкрайните коридори под града, докато пристигат в голяма зала с невероятно грамадна чаша в центъра. С общи усилия те успяват да съборят чашата и веднага усещат че нещо магическо изпълва стаята. Милиони души избягват от чашата, през сградата, във всички посоки. Изминават няколко мига докато едната от стените започва да се движи и звярът издълбан в стената оживява; преследвайки много уплашени души до колкото е възможно към чашата, се опитва да хване Gabriel и бавното късокрако джудже, по-късно с успех. Докато Gabriel достига вратата обратно към Avantasia и заключва вратата зад себе си, чудейки се дали душата на Jacob е успяла да се освободи, джуджето не успява и бива убито от звяра. Но въпреки че Gabriel се чувства отговорен за смъртта на Regrin и въпреки, че не знае дали душата на Jacob е била спасена, това е успех за Avantasia. Връщайки се в Sesidhbana, на него му е казано, че много от мощта е била отнета от тъмните сили, дължащо се на загубата им на много души, което също повлиява на битката, която бушува около тъмната кула (CHALICE OF AGONY). Тази нощ Gabriel е върнат обратно в света на плът и кръв в тялото си, което все още лежи до Lugaid.

Двамата спят още една нощ, за да освободят Anna в Mainz следващата сутрин. Докато Lugaid e съпровождан от Gabriel през цялото време и Anna трябва да е все още в затвора, той нарежда на Gabriel да тръгне към дома на друида. Връщането в Mainz може да бъде твърде опасно и на Gabriel са дадени инструкции как да стигне Ireland. Друидът обещава да направи всичко което може, за да освободи Anna. Наистина неудовлетворен, но приемайки авторитета на друида, Gabriel следва наставленията. Заедно с няколко мъже които наема в таверната, Lugaid се връща обратно в Mainz, правейки план как да освободи Anna.

През една от следващите нощи, когато пристигат в кулата, затвора на Anna, те откриват отворена врата. Jacob е вече там, желаейки да освободи Anna. Монахът е наистина объркан от това, което прави, хиляди мисли и въпроси в себе си, чувствайки се прероден и свеж и все още смутен и тъжен. Lugaid казва на Anna за Gabriel и къде е изпратен от него с няколко думи. Няма начин да каже повече, защото отвън те чуват гласове и шумове. Докато помагат на Anna да се изкатери навън през един от малките прозорци в стената, Lugaid изтичва към вратата да погледне навън. В този момент Falk и няколко мъже влизат и повалят друида встрани от пътя си. Друидът умира. Някой трябва да е видял нещо и да е извикал съдията. След кратко оглеждане наоколо за момент, съдията взима рапирата си и се втурва бързо в посока на Jacob, който взима един от железните предмети до себе си за да се защити. Заслепен от ярост, като хипнотизиран и не внимавайки, съдията получава желязото в гръдния си кош... (MEMORY)

Въпреки че през тази нощ стражите и войниците преобърнали Mainz с главата надолу да открият бегълката, Anna не била открита от тях повече... (INTO THE UNKNOWN)