Беседа:Авторско право

Пренаписване

Статията е за т.н. копирайт и междуезиковите препратки са натам. това не съответства точно на българското и европейско разбиране за "авторско право". Би следвали или да се преименува или да се пренапише.84.238.169.101 10:43, 21 декември 2021 (UTC)

Благодаря Ви за направените забележки. Не забравяйте, че Уикипедия се създава от хора като Вас, така че не се колебайте и сам(а) да поправяте възможни неточности или да допълвате информация. Единствено помнете, че е силно желателно всяка информация в енциклопедията да бъде подкрепена с източници, желателно благонадеждни, което позволява на читателите сами да направят проверка. Ако имате нужда от помощ при редактирането, не се колебайте да питате на Уикипедия:Разговори. Rebelheartous (беседа) 10:26, 23 декември 2021 (UTC)

Ana.Lazarova може да даде експертно мнение по въпроса. --Ket (беседа) 12:22, 28 декември 2021 (UTC)

Тъй като 84.238.169.101 е създал Право на тиражиране, която съдържа всичко, добавено чрез превод на en:Copyright, предлагам да върнем тази статия към версията отпреди добавките--Ket (беседа) 12:46, 29 декември 2021 (UTC)

@Ket, според мен Copyright си е авторско право. Има известни разлики между европейската континентална и англо-американската правни системи, но не е чак коренно различно понятие. Не съм убедена, че трябва да има отделна статия "Право на тиражиране". Проблемът в случая за мен е, че преводът не е коректен - терминологията е неточна и на места ми убягва смисълът. Заслужава си статията за авторското право да се разшири, но по-скоро като се използва структурата на съществуващата статия. Новата версия има нужда от много съществена редакция. Ana.Lazarova (беседа) 15:20, 5 януари 2022 (UTC)

@Ket@Ana.Lazarova От известно време наблюдавам двете статии „Авторско право“ и „Право на тиражиране“ и не зная от къде да ги започна. Като читател и юрист „Право на тиражиране“ обърка представите ми и знанията ми по темата. Наложи се проверка в книжките – да се уверя, че всичко с авторското право, но и с мен е наред. Темата е от обществено значение и е от обществен интерес.

Предлагам статиите да се обединят и да се въведе раздел разясняващ в тесен и широк смисъл понятията. От там да се надгражда. В широк смисъл авторско право, например, според ХАРТАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, в чл. 17 – ДЯЛ II „СВОБОДИ“, е защитено: „Право на собственост“ – „Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно………2.   Интелектуалната собственост е защитена.“, т.е. това е и основно право.

От друга страна, в тесен смисъл, „Право на тиражиране“, на български език означава и буквално право на тиражиране. Например, Х притежава издателство и има право да тиражира седмично списание. Или да отпечата и продаде един тираж от заглавието Y. Това е сродно право на авторското.

Терминът „копирайтинг“…. „…ване“ и производните му, в пълен и кратък член, изобщо няма да го коментирам. Като българи не можем да допуснем рушене на българския език с термини, които дори не са адаптирани чуждици, за тема от обществена значимост и широко приложение.

Българското право – закони, обичаи и правна история – имат своето историческо развитие и логика и са тясно свързани с тези на съседите ни и континента, на който живеем. След Освобождението на България сме избрали да реципираме най-модерните и реформирани закони от Европа, които са извървели много дълъг път на развитие в съответните държави, а ние сме ги въвели с последните им реформи. От тогава тези закони са надграждани и имат своите достойнства дори и днес. Правото ни е 100 % европейско и доказало се.  

Различията между общото и континенталното право се разкриват в непрестанна борба за надмощие, което е изчислено от корпорациите като най-бързият начин за износ на култура – от тук – интереси, надмощие, капитали и – завземане на пазари. В Европа за тази борба за надмощие между двете правни системи много е записано и казано, вече дори не е актуална тема.

Подобно въвеждане в заблуждение по важни теми тук е недопустимо.

Оставяне на недовършени статии, преведени и недопреведени, пълни с грешки, неточна терминология, граматически грешки и пр., уронват престижа и доверието в Уикипедия.    

Лично мое мнение още, като ползвател на Уикипедия е, че не трябва да превеждаме езиковата основна версия – пр. английска, френската, или съответно испанска – на страници по дадени теми от основните езици (особено правни). Богатство на Уикипедия са и националните / езикови страници. Да прочетем разликите и да видим как е на съответния език – датски, например, – сръбски, нидерландски, монголски… Съществуват системи за превод. Особено в правните статии е щета да прилагаме и превеждаме англоезичните статии, още повече механично. Много от читателите владеят и чужди езици. Като ползвател се дразня да чета едно и също в различните чуждоезикови страници на дадена тема, преведени от английски, в това число неточно, неправилно и непълно, само за да го има, а за правото – и от друга правна система.

Банерът „Примерите и информацията в тази статия или секция

се ограничават само до България

, а не представят общовалидното световно понятие. Моля

подобрете статията

или изяснете спора на

беседата ѝ

.“,                 не трябва винаги да се приема като недостатък за статията.

Cyril S (беседа) 15:36, 20 януари 2022 (UTC)

Благодаря, точно от такава намеса има нужда, "с книжки"!--Ket (беседа) 09:26, 21 януари 2022 (UTC)

Банерът определено е недостатък, освен ако статията е Авторско право в България (където би бил излишен). --Спас Колев (беседа) 08:50, 22 януари 2022 (UTC)

До 84.238.169.101 Моите уважения за вложения труд, но правната теория се е произнесла по темата, не ние в беседите. Статията въвежда в пълна заблуда читателите, които са се отнесли към Уикипедия за базови познания. В България се нарича „авторско право“. В чужбина – под авторско право разбират основно човешко право да се създава и притежава авторско право – нематериално право, за това и там статиите са две (не и в Русия). У нас винаги се е разглеждало в тесен и широк смисъл на термина. В българския език и терминология не може да се наложи чуждицата копирайт, а Уикипедия би могла да го наложи, което е неграмотно. Не може да остане и Право на тиражиране – написал съм защо (означава нещо друго). Ето и законовите доводи, защото статията все пак е правна. Универсалната конвенция за авторско право, /подчертавам А В Т О Р С К О ПРАВО/ подписана в Женева на 6 септември 1952 г., ревизирана с УНИВЕРСАЛНА КОНВЕНЦИЯ ЗА АВТОРСКО ПРАВО (Изменена и допълнена на 24 юли 1971 година в Париж) е част от българското законодателство с „авторско“. В България законодателството и правната теория са записали АВТОРСКО ПРАВО – НЕ копирайт или право на тиражиране. През 1952 година е въведен форматът: © Георгиев Петър, 1952

именно с тази Универсална конвенция за авторско право.

Според нормативните актове „©“ е свързана с авторското право и така се превежда. Статията е за правни въпроси и не е дъвка за балончета. Правото в областта на нормативните актове е точна наука.

Относно Право на тиражиране: Справка уеб речник: тиражѝраш, несв. и св.; какво. 1.Установявам тираж. 2. Прен. Размножавам (в определен брой). Тиражирам графики. 3.Прен.Размножавам, разнасям, разпространявам, обикн. лъжи, клюки, интриги. прил. тиражѝран, тиражѝрана, тиражѝрано, мн. тиражѝрани. Къде е тиражирането, къде е авторското право, къде е правото на разпространение, къде е издателският договор, къде са сродните авторски права. Нонсенс. Буквално преведеният термин copyright обръща института за незапознатите с главата надолу. Никому не е нужно да се превежда буквално англоезичен термин и да се недопреведе докрай английска статия, която можем да си прочетем и сами в оригинал.

Ето и извадка от лекция по авторско право: „1. Обща характеристика. 1.1. У нас се говори за сродни права от 1993 г. През 2000 г. се появява още едно сродно право: права на продуцентите върху филми. Сега съществуват 4 вида сродни права: права на изпълнителите върху изпълненията им, права на продуцентите върху звукозаписи, права на продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, права на радио- и телевизионните организации (чл. 72). Това е в съответствие с Римската конвенция (без продуцентите на филми). 1.2. Сродни права. Тук се включват най-древните (права на изпълнителите - от началото на човечеството) и най-съвременните (права на продуцентите). Сродните права се появяват у нас през 1993 г., в Европа от 80-те години. Конвенцията е сключена през 1961 г., трудно се усвоява от европейските законодателства; във Великобритания сродните права се появяват едва сега, в САЩ за сродни права не се говори (съществува copyright).“ от ЗАКОНА за авторското право и сродните му права : Носители и обекти на сродни права Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Права, сродни на авторското, имат: 1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения; 2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи; 3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудио-визуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис; 4. радио- и телевизионните организации върху своите програми. Колизия с авторски права Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.

Следователно, моите почитания за извършения кански труд, но статията в този ѝ вид не може да остане в българската Уикипедия. P.S. Моля, да погледнете беседата в статия Авторско право Cyril S (беседа) 21:57, 20 януари 2022 (UTC)