Беседа:Анабел Маркова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Източници[редактиране на кода]

Преместено от Потребител беседа:Ted Masters#Annabel Маркова --Ted Masters (беседа) 05:20, 9 септември 2019 (UTC)

Уважаемий Ted Masters, става въпросъ за страницата Анабел Маркова, а по-точно за тезата на автора и (Rumensz?), какво че "В България образът на третата съпруга на Георги Марков бива представян противоречиво." [sic!]

Като източници авторътъ посочва:

 [9] Лобанов-Ростовски, Никита. Българският чадър се оказа германски // Банкеръ, 6 дек. 1998.
[10] Пелева, Инна. Георги Марков: Снимки с познати. С., 2017, с. 293. ИСБН 978-954-533-165-7.
[11] Пелева, Инна. Георги Марков: Снимки с познати. С., 2017, с. 294. ИСБН 978-954-533-165-7.
[12] Загорски, Йосиф. Как видяха бял свят „Задочните репортажи“ на Георги Марков. Интервю на Тони Николов с инициатора за първото издание на задочните репортажи, публикувано във в. „Демокрация“ през 2001 г.

[9] е нормално interview съ Никита Дмитріевичъ Лобановъ-Ростовский. [12] e нормално interview съ Йосифъ Загорски.

[11] и [12] сѫ цитатъ на цитатъ: авторътъ цитира това, което Инна Пелева е цитирала отъ книгата „Междинно кацане“ на Димитъръ Бочевъ. Книгата на Димитъръ Бочевъ е романъ. Съ други думи: за да докаже своята теза, авторътъ вмъква цитати отъ романъ; единъ романъ a priori не е документация! Това не само е недопустимо – това е нѣщо доволно тѫпо. Ето защо Absatz’итѣ къмъ цитатитѣ 10 и 11 трѣбва да бѫдѫтъ изтрити. На 5 IX 2019 ги изтрихъ, слѣдъ което не остана нищо противорѣчиво - ето защо изтрихъ и казаното от Лобановъ-Ростовский както и това отъ Йосифъ Загорски.

Очаквайки Вашата реакция оставамъ Вашъ съ уважение George 137 (беседа) 12:00, 8 септември 2019 (UTC)

Не виждам каква е моята роля, освен че определям статията като една „голяма боза“. Тези цитати нямат място в нея. --Rumensz (беседа) 12:17, 8 септември 2019 (UTC)
George 137, струва ми се, че разсѫжденията Ви никак не са лишени от логика и текстът, като цяло, доста прилича на У:БОИ, но подобни промени обикновено е добре първо да бъдат обсъдени на беседата на статията. Предполагам, че именно това е основната причина Тед да Ви върне редакцията.
LuchesarБ/П 12:58, 8 септември 2019 (UTC)

Уважаеми Г-да Rumensz и Luchesar, merci за бързитѣ отговори. Направихъ copy & paste на написаното тукъ и го помѣстихъ въ бeсѣдата на страницата за Annabel Маркова. Вашъ George 137 (беседа) 16:47, 8 септември 2019 (UTC)

@ symbol.svgGeorge 137: Следващият път се обосновете по-подробно в резюмето. Резюметата в стил "В България образът на третата съпруга на Георги Марков бива представян противоречиво..." е доволно тѫпо написано. Изтрихъ го, са смущаващи, неприемливи и си заслужават връщането. Има и посочени източници. Доколко те са достоверни, може да се поспори. Но премахването не решава проблема. Цитатите могат да бъда преместени в Уикицитат, а не да бъдат директно премахвани. Rumensz не е автор на статията, а е направил корекции и е поставил шаблон. Следващият път се обосновете в резюмето, посочете източници (при възможност), а аз няма да Ви връщам редакциите. --Ted Masters (беседа) 05:37, 9 септември 2019 (UTC)


Здравейте,

погледнах статията за "Анабел Маркова". Смятам, че е недопустимо да се ползват романизирани произведения като документални източници, особено в енциклопедична статия. В случая става въпрос за романа на Димитър Бочев "Междинно кацане". Романът е често смесица от реални наблюдения и фикция, а героите -- дори и базирани на истински персонажи -- са просто това: герои на книга. Дори да предположим, че героинята "Йесдарлинг" е базирана на реалния човек Анабел Маркова, това остава само предположение и не може между персонаж и протопит да се потавя знак на равенство. В английската Уикипедия подобно своеволие на интерпретацията никога не би било допуснато. Уикипедия трябва да ползва документални източници (писма, публицистични книги и статии, и т.н.) а не фикционализирани такива. Отделен остава въпроса доколко жълто поднесената информацията в тази статия е изобщо релевентна. Sleuthsloth (беседа) 11:38, 9 септември 2019 (UTC)


Уважаеми събеседващи, "Под игото" от Иван Вазов е роман, публикуван цялостно за първи път през 1894 г. В този роман, разбира се, "героите -- дори и базирани на истински персонажи -- са просто това: герои на книга". Ще дам своя принос към обсъждането ви само с един въпрос: Без да се тревожите за неговата историческа достоверност или недостоверност, виждате ли или не виждате в романа "Под игото" съвсем релевантен документ относно това, как бива представян в България през последното десетилетие на XIX в. животът на българите в навечерието на Освобождението? 82.147.128.130 12:35, 10 септември 2019 (UTC)

Здравейте! "Под игото" е исторически роман и разбира се разкрива определени черти на епохата, базирани на наблюдения на самия Вазов. От "Под игото" можем да съдим за общата атмосфера на времето около 1876-та, но това не е исторически документ и тук е голямата разлика. Дори и да приемем, че Бойчо Огнянов е базиран на реален персонаж в полезрението на Вазов, това в крайна смета остава романизиран герой, смесица от реалност и фикция, или често хибриден образ от няколко типажа. Ще дам друг пример: ако пишем биография на Наполеон, ще ползваме исторически извори, а не "Война и мир" на Толстой или "Идиот" на Достоевски, въпреки че в тези романи самият Наполеон може да ни се струва по-истински от реалния си образ. Хайде опитайте да редактирате статията за Наполеон в английската Уикипедия, като цитирате Толстой (извън референциите в кои романи образът на Наполеон се появява). Енциклопедията има други изисквания към боравенето с източници. Sleuthsloth (беседа) 14:56, 13 септември 2019 (UTC)

Здравейте! Явно говорим за различни неща. Не мисля, че въпросът, дали романът "Под игото" е или не е исторически документ относно епохата, изобразена в него, има нещо общо с въпроса, как бива представяна съответната епоха по времето на неговото написване. Сигурен съм, че английската Уикипедия не се позовава на Толстой и Достоевски, когато оповестява датата на смъртта на Наполеон. Обаче, как бива изобразяван френският император в руската литература, дори английската Уикипедия едва ли може да открие в неговия смъртен акт. (Тъкмо относно Наполеон в руската Уикипедия има цял раздел "Отражение в культуре, науке и искусстве" - "Основная статья: Образ Наполеона в культуре", който поне на мен ми се струва, че не уврежда, а напротив - обогатява статията.) Тук обсъждаме източниците, въз основа на които се базира, не сведението за рождената дата на Анабел Маркова, а твърдението: "В България образът на третата съпруга на Георги Марков бива представян противоречиво". Как бива представяна Анабел Маркова в България много се съмнявам, че е отразено в нейния акт за раждане; обаче един от източниците, документиращ това, несъмнено е романът на Димитър Бочев "Междинно кацане". Би трябвало да спра дотук, но просто като любопитно сведение ми се ще да добавя, че нашата литературна наука, поне в съответното направление, като че ли е по-склонна да приеме цитираното произведение на Димитър Бочев, не като роман, а като мемоари: "Трийсетината страници в "Междинно кацане" (1991) на Димитър Бочев, които представят живота на Марков в Лондон, са подчертано доминирани от един подчертано автобиографичен аз и от непреработения в друго съвсем личен ангажимент на този аз към приятеля Жоро, с когото заедно са недоволствали от емигрантската съдба. Тоест, смятам, че ако и "Междинно кацане" да носи надписа роман, Марков във визирания наратив не е романов герой, не е нещо повече и по-различно от конкретната памет на конкретен човек (който е преди всичко есеист/мемоарист и не толкова белетрист) за конкретни черти на една действителна личност в определен отрязък от време". "Не смятам, че "Междинно кацане" (1991) има отношение към "романизирането" на Марков". "Това, че Бочев изписва "Арабела" вместо "Анабел", не променя кой знае какво - неприязънта към англичанката и убеждението, че тя не би могла да бъде истински спасителната жена до Жоро са си налице". Извадките са из изследването "Георги Марков: Снимки с познати" (С., 2017, с. 214-215, 233, 293)" от Инна Пелева, по което нарочно са прецитирани и откъсите от "Междинно кацане", включени в статията - не само от уважение към първоизточника, но и като допълнителна литература за онзи, който желае да надгради наученото от Уикипедия. 82.147.128.130 11:13, 14 септември 2019 (UTC)