Беседа:Ангел Андреев

„

Не тераа еден по еден да одиме врзани со синџири на рацете и требаше да поминеме покрај турскиот конзулат, двајца по двајца, врзани на еден синџир. На испитувањата реков дека сум Бугарин, а не Грк, дека бевме под патријаршијата - селото Рудари - не дека сега не знам под кого сме. Им кажав и дека учествував во востанието. Не прашаа - кој ни купува(л) оружје - дали бугарскиот комитет, па каде сум роден. Не ми веруваа дека сум Македонец.- „Ти си од Бугарија" - велеа. Јас им реков дека имам жена и деца и им реков да проверат. Тие пак не веруваа: „Ти лажеш, вие не се боревте за слобода, туку против нас, против елинизмот, убивавте попови и учители грчки". Одговорив дека убивавме шпиони во името на револуцијата и во името на нашиот закон и ништо друго. Ни посочија грчки весник во кого се опишувале наши ѕверски дела! Ние одговоривме дека сето тоа е лага. Потоа не фрлија во големиот затвор во Трикала, кај што останавме 30 дена. Дванаесет дена си купувавме храна со наши пари, потоа ни даваа по 300 драма леб на ден, а за манџа ни бараа по 10 пари на ден. Потоа со војводата Иван Попов не испратија во Волос, а оттаму во Пиреј. Во ужасен затвор останавме 24 часа. Од Пиреј не испратија во Атина. Тука повторно испитувања. Во Атива Апостол Чакаларов го пуштија на слобода, заедно со неговите другари. Во затворот дојдоа и новинари. Се чудеа како под диктат на Бугарите од Бугарија сме се нафатиле да правиме востание. Ние одговоривме дека не работиме ниту за Грција, ниту за Бугарија, ниту за Србија, туку само за Македонија. Не само едно лето, туку 10 години се подготвувавме и налет нивната ученост штом поверувале дека за едно лето можело да се подготви едно такво дело - револуција, која ги обединн и гркоманите и Власите и Бугарите против заедничкиот непријател. Се гледа колку се интересирале Грците за Македонија кога слушнале за востанието... Одвај сега кога пукнала пушката и сл. и сл. Не прашаа кого сакаме за кнез во Македонија; ние сме биле историски повразни со Грција и требало да сакаме грчки кнез. Ние одговоривме дека сега не мислиме на тоа - нека ни помогнат Грците да се ослободиме, па потоа лесно за тоа...

“

Някой има ли следния текст в оригинал? Това са спомените на Ангел Андреев записани и издадени от Любомир Милетич.--Подпоручикъ 12:56, 14 декември 2009 (UTC)

Оригинално е публикувано в "Материали за историята на македонското освободително движение, кн. ІV. Към борбите в Югозападна Македония (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспанско и Дебърско) По спомени на Лука Джеров, Георги Поп Христов, Ангел Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров", София 1926, с. 77-78. Текстът съвпада, като изключим дребни пропуски при адаптацията от едната на другата езикова норма. На едно място, например липсва оригиналното "уж" и е добавен удивителен знак: "Посочиха ни гръцки вестник, в който се описвали нашите уж зверски дела" (Ни посочија грчки весник во кого се опишувале наши ѕверски дела!). Пиша всичко това, защото не знам какво точно те интересува.--Simin 17:19, 14 декември 2009 (UTC)

Искам да вкарам 3-4 изречения от текста отнасящи се за самоопределението на Андреев като българин и от политическото разграничаване България-Македония, както и гръцкото отношение по въпроса. Но не е редно да ползвам адаптацията, затуй и искам оригинала. Ще „болд“-на нужното ми от предния текст. --Подпоручикъ 17:25, 14 декември 2009 (UTC)

Караха ни всички един по един да ходим вързани със синджири на ръцете и трѣбваше да минаваме покрай турското консулато, двама по двама на един синджир вързани. На истиндака казах, че съм българин, а не грък, че сме били под патриаршията - селото Рудари - но че сега не зная какви сме; взел съм участие във въстанието. питаха кой ни купува оръжието - българският ли комитет? от где съм родом? Не ми вярваха, че съм македонец. „Ти си от България“ - казваха. Аз им казах, че имам жена, деца и пр. и им казах да проверят. Те пак не вярват:„Ти лъжеш, вие не се бихте за свобода, а против нас, елинизма, убивахте попове и учители гръцки“. Отговорих, че убиваме шпиони в името на революцията и нашия закон и нищо повече. Посочиха ни гръцки вестник, в който се описвали нашите уж зверски дела. Ние отговорихме, че всичко това е лъжа.........Дойдоха и кореспонденти в затвора. Чудеха се как под диктовката на българите от България ние сме се увлекли да правим въстание. Ние отговаряхме, че нито за Гърция, нито за България, нито за Сърбия работим, а само за Македония. Не в едно лято, а в 10 "(всичко дотук е с. 77) години сме се приготовлявали и язък за учеността им, че могат да вярват какво в едно лято можело да се подготви такова едно дело - революция, която обедини и гъркомани, и власи и българи в едно против общия враг. Толкова, види се, гърците се интересуваха за Македония, като разбрали ва въстанието едвам сега, когато пукна пушката и пр. и пр. Питаха ни кого искаме за княз на Македония; ние сме били исторически свързани с Гърция и трябвало да искаме гръцки княз. Ние отговорихме, че сега не мислим за това; - нека ни помогнат гърците да се освободим, че сетне лесно за това и пр.

Наистина - класически пример за връзката между националното и регионално себеусещане.--Simin 17:54, 14 декември 2009 (UTC)

Готово. --Подпоручикъ 21:10, 14 декември 2009 (UTC)