Беседа:Андрей Райчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Революционери[редактиране на кода]

Вижте, разбирам първосигналността на много от вас, но Райчев в никой случай не можете да кажете, че се изказва с "неприязън" към нашите революционери, просто защото той НЯМА КАК, НЯМА ЗА КАКВО да изпитва неприязън към тях. Райчев преди всичко развива тази теория за Ботев и Левски, защото има достатъчно познания, за да я развие. Дали тя е вярна или грешна, това е друг въпрос, но не парирайте всеки аналитичен опит с повърхностен национализъм. --GURU 07:05, 15 май 2010 (UTC)

Това за „неприязънта“ верно има нужда от източник. А и едва ли е енциклопедична тема честно казано...--Златко Костадинов 09:56, 17 май 2010 (UTC)
Цялата статия е малко странна, накъсана и епизодична информация, и не точно най-значимата. --Ivanicov 19:05, 31 май 2010 (UTC)
Ако не се намерят някакви значими източници, коментиращи изказването на Райчев за Васил Левски и Христо Ботев, мисля че то трябва да се изтрие. В момента то стои съвсем голо и няма връзка с останалата част от статията. --Александър 21:30, 31 май 2010 (UTC)
То па наистина един източник...--Златко Костадинов 10:51, 1 юни 2010 (UTC)
Оправих източника. Иначе за мен изказването е показателно за разсъжденията на Райчев и принципно може да остане, макар че форматът е... тъп.--Златко Костадинов 11:10, 1 юни 2010 (UTC)
В Уикицитат, може би? --Спас Колев 17:10, 1 юни 2010 (UTC)
Сложих го в Уикицитат, някой да хвърли едно око на форматирането :)--Златко Костадинов 09:53, 2 юни 2010 (UTC)

Другари, не е кошерно да триете достоверна информация, която еднозначно характеризира описваната личност. Нека пълният текст да си остане в Уикицитат, оправете препратката, която съм сложил. Но отношението на Андрей Райчев към българските национални герои Христо Ботев и Васил Левски е най-важната, ключова характеристика в политическите възгледи на Райчев и не може да не присъства във статията за него. Готов съм да обсъдя проблема на страницата за разговори и да го предложа за гласуване, ако искате, да не си играем тук да трием и да качваме една и съща информация. --Иван беседа 14:05, 2 юни 2010 (UTC)

В момента цитатът е супер изкривен и си е направо "Дяволът чете евангелието" - в този вид извън всякакъв контекст е абсолютно неприемливо да остане. Райчев не нарича Ботев и Левски конекрадци. И това определено не е "най-важната и ключова характеристика" на политическите му възгледи.--Мико 14:31, 2 юни 2010 (UTC)
...отношението на Андрей Райчев към българските национални герои Христо Ботев и Васил Левски е най-важната, ключова характеристика в политическите възгледи на Райчев...“ Аз не виждам какво му е ключовото - има къде по-сериозни въпроси, които трябва да се разглеждат в политическите възгледи на някого. Например един сериозен въпрос е има ли леви милионери :). Ако за теб политиката се измерва с отношението към националните герои, определено не мога да се съглася.--Златко Костадинов 18:34, 2 юни 2010 (UTC)
Липсва ти неутралност. Едно ТВ изказване не може просто да бъде пльоснато в Уикипедия. Намери източници, коментиращи проблематичността на това изказване, и ще ги сложим, иначе става някаква каша от оригинално изследване и никаква НГТ. Въпроси от преди 140 години не са политика. Може би имаше предвид политизация? --Александър 00:41, 3 юни 2010 (UTC)
Е то май единствения коментар по въпроса в Мрежата е от „значимия“ източник Антимедия :)--Златко Костадинов 10:19, 3 юни 2010 (UTC)
Дори да показва (което граничи с абсурда) някаква политическа пристрастност на Райчев, това няма никакво значение, понеже Райчев, поне официално, не играе в политиката. Всякакви коспираторски теории оттам нататък нямат място в уики.--GURU 20:58, 3 юни 2010 (UTC)
Що да няма значение?! Той и Чомски не играе в официалната политика, но определено има влияние и неговите политически виждания играят роля. И неслучайно статията за него се занимава повече с тях. Райчев е чест коментатор на българския политически живот и според мен играе роля в политиката, макар и не ролята на политик. Това не значи, че повдигнатият въпрос (за отношението му към българските национални герои) е на място, нито пък, че е развит както трябва. --Златко Костадинов 08:02, 4 юни 2010 (UTC)
Политически възгледи на някого могат да се приписват в уики, доколкото той сам ги е изразил, както Чомски "се описва като либертарен социалист". Оттам нататък мястото за анализ на изказвания не е тук. И все пак ви моля да последнете на изказването като на опит за анализ на образите на революционерите ни. --GURU 10:05, 4 юни 2010 (UTC)
Ама аз съм напълно съгласен, че въпросният цита няма място тук. Но въпросът за политическата позиция на Райчев е интересен и ако някой намери факти около него (предполагам че той сам се определя на достатъчно много места), мисля че няма да е лошо да ги отразим.--Златко Костадинов 11:30, 4 юни 2010 (UTC)
Всъщност - ето самоопределения колкото искаш, само някой трябва да вкара смисленото в текста.--Златко Костадинов 11:49, 4 юни 2010 (UTC)
Тъкмо писах, че си променям позицията и те подкрепям напълно относно политическата позиция на Райчев. Но има още много статии и предавания от които може да се извлече информация. --GURU 11:58, 4 юни 2010 (UTC)
Както можеш да видиш, най-важното за Райчев е, че нарича един крадец на кон конекрадец... Пък ти искаш някой да чете медиите. И тези хора седнали да правят енциклопедия... Между другото, не искам аз да трия въпросната простотия, предвид откровената ми „антибългарска“ идеологическа насоченост--Златко Костадинов 14:30, 4 юни 2010 (UTC)
А, разбира се, за мозъците, дето явно си мислят, че Райчев нарочно търси да оплюе Левски - да сверят с „Васил Левски, Четите в България, Христо Ботев“ на Захари Стоянов--Златко Костадинов 14:37, 4 юни 2010 (UTC)
Сменям източника като най-точен - запис от самото предаване, на сайта на самата медия, притежаваща правата за излъчване. Всяка подмяна на тази препратка считам, че ще е необоснована. Можем спокойно да доразвием абзаца с още подробности на Райчевия анализ. --GURU 15:40, 4 юни 2010 (UTC)
Гуру, я вземи да направиш един анализ на абзаца, моля те, че нещо много ми се опънаха нервите. Пък после ще го редактираме конструктивно - нали затова е уики. --Иван беседа 12:21, 7 юни 2010 (UTC)

Гражданство[редактиране на кода]

Честно казано, не виждам как след е български социолог следва самоопределя се като българин. Пък и подкрепено с един ултрадълъг цитат, който по-скоро е за секцията Политически възгледи, отколкото тук. Освен това човек когато се определя за представител на даден етнос, обикновено е гражданин на всяка друга държава, но не и на тази, за част от която се смята той. --Rebelheartous 20:16, 4 юни 2010 (UTC)

Сложих го тук, защото на много места в интернет и в националистически медии го вземат на подбив, като го наричат Еврей Райчев, заради името на баща му — Венцел. --Иван беседа 08:09, 7 юни 2010 (UTC)
Може и да не го виждаш, но за авторите на статията явно това е най-същественото за Райчев - българин ли е, сам ли се има за такъв, за какъв го имат въпросните „медии“ и дали случайно пък няма да излезе еврей. Пък дали разбира от социология, история и пр., каква е ролята му в обществения и икономическия живот (за която има не малко изписано), това не е важно --Златко Костадинов 08:13, 7 юни 2010 (UTC)
Златко, кой те спира да пишеш дали А.Р. разбира от социология, история и пр., каква е ролята му в обществения и икономическия живот и т. н. ??? Напиши един раздел за социологическата компетентност на Райчев, още един за икономическата, трети за журналистиката, четвърти за бизнеса и т.н. - направи статията 10 000 думи ако щеш! - стига да е смислена и достоверна, разбира се. За мен е важно отношението на А.Р. към българските национални герои! Това отношение има висока енциклопедична значимост и еднозначно се потвърждава от видеото на сайта на БТВ! Ти и компания съмишленици обаче, вместо да допринесете КОНСТРУКТИВНО за развитието на статията - триете достоверна и енциклопедично значима информация! Нормално е да се ядоса човек - как така ще ми триете ЕНЦИКЛОПЕДИЧНО ЗНАЧИМИТЕ приноси БЕЗ ОСНОВАНИЯ ??? --Иван беседа 12:12, 7 юни 2010 (UTC)
Принципно си прав, че не допринасям много за Уики. За сметка на това допринасям за други неща, които най-вероятно няма да успееш да оцениш :). Тук просто следя статиите, към които проявявам интерес и понякога се намесвам, като видя нещо откровено невярно. Твърдо не съм съгласен, че отношението на А.Р. към българските национални герои е от енциклопедично значение :).
Но от друга страна, като един типично анархистки проект, кое е от енциклопедично значение в Уики би трябвало да определи общността. Тъй че бих приел да стои мнението на Райчев по въпроса, защото не претендирам да съм специалист, а ясно има интерес към него. Обаче един цитат изваден от контекста и разтълкуван донемайкъде изкуствено, просто не може да стои на сериозен сайт. Според мен мнението на Райчев за Левски и Ботев и твърдо положително (изслушах два пъти интервюто). При това положение да оставиш в уикипедия „Райчев нарича (с подтекст обижда) Левски конекрадец“, вече граничи с лъжа (което не е чудно като се има предвид откъде си преписал въпросния „анализ“;)) Да сложиш и препратка към един сайт пълен с лъжи, при положение, че има оригинален източник на изказването, направо вече граничи с глупостта. Разбирам, че ви се иска да намерите нейде „анализ“, но нека поне да е подписан от някой човек с името си. Както Вени Гюрова написа текст „Насекомото Андрей Райчев“, пълен с тежки обвинения и вече години имети ѝ стои под този текст - това вече е източник, макар и очевидно пристрастен. Другото е подигравка с уикипедия и усилията на колегите.--Златко Костадинов 12:42, 7 юни 2010 (UTC)
Значи първо, няма да навлизам в спора ви за Левски и Ботев, продължете само в другата секция на беседата. Аз затова отворих тази, за да изясня "самоопределянето". Защото едва ли имат голяма значимост бъзиците по адрес на която и да било обществена личност. И ако наистина повод да се включи абзаца са разни хейтърски коментари по форумите, мисля, че не си струва да се запазва. Най-добре и тази извадка да отиде към Уикицитат. --Rebelheartous 22:44, 7 юни 2010 (UTC)

Ама направо цялата статия пращайте към Уикицитат, какво сте взели да си играете цитат по цитат! --Иван беседа 05:06, 8 юни 2010 (UTC)

Защитени територии?[редактиране на кода]

"Заедно с Красимир Гергов и Кънчо Стойчев притежава също бизнес, свързан със строителство на хотели и голф-игрища, за коѝто е критикуван, тъй като част от строителните проекти попадат в защитени територии." Линка приложен като доказателство е крайно недостоверен, не се дават конкретни източници на информация - "след като лятото тази година екипи от ботаници са посетили района", използват се клиширани изрази, нямащи нищо общо с писмото - "Политиците обаче най-често пренебрегват тези обществени настроения, възползвайки се от беднотията на повечето българи и ежедневната им борба за физическо оцеляване.". А в крайна сметка аз не открих инициатора на тази петиция. --GURU 12:34, 11 юни 2010 (UTC) Ето и източника - http://bulgaria.indymedia.org/article/13415

За съжаление си прав, не намерих по-достоверен източник, а този едва ли заслужава доверие, като се вземе предвид, че е анонимен :(.--Златко Костадинов 12:46, 11 юни 2010 (UTC)
А в крайна сметка, ако обектите действително попадаха в защитена територия, щеше да се вдигне пушилка до небесата... А сега разбирам, че сме се отказали от Бургас-Александруполис, за да не станело като в Мексиканския залив. Много еколози се навъдиха в тая държава, брей! --GURU 12:55, 11 юни 2010 (UTC)
То навремето се говори доста. Но тогава управляваха други кръгове. Пък и в историята с Бургас - Александрополис и Белене екологичните аргументи не играят роля - това е колкото политиците да си мият ръцете.--Златко Костадинов 14:14, 11 юни 2010 (UTC)

Спор за конекрадеца Васил Левски[редактиране на кода]

Преместено от У:Р. --20:27, 19 юни 2010 (UTC)

Факт: На 19 Февруари 2010 г. — ден след 137-мата годишнина от Обесването на Васил ЛевскиАндрей Райчев нарича Апостола на българската свободаконекрадец“, а революционера Христо Ботев и други български национални герои — „момчета с отклоняващо се поведение“, в предаването на БТВ "Денят е прекрасен". Източник

Лицето Андрей Райчев се самоопределя като българин, съсобственик е на българския клон на "Галъп интернешънъл", често се изявява в българските медии и поради всичко това, неговото отношение към българските национални герои има висока енциклопедична значимост!

Потребителите GURU, Златко Костадинов, Ivanicov, Александър и Мико обаче изтриха този абзац от статията за Райчев в Уикипедия, с абсолютно несъстоятелни мотиви. За да не започваме редакторска война, поставям въпроса на гласуване със следната формулировка: Трябва ли статията за А. Райчев да споменава неговото отношение към българските национални герои и ако Вашият отговор е "да" — в каква форма?

Гласуване:[редактиране на кода]

  • ДА, във формата, посочена по-горе. --Иван беседа 11:09, 3 юни 2010 (UTC)

Не е демокрация - решава се с аргументи, а не с вотове.--Мико 11:18, 3 юни 2010 (UTC)

Аргументацията ми е пределно ясна: Лицето Андрей Райчев се самоопределя като българин, често се изявява лично по българските медии, още по-често същите тези български медии се позовават на неговите мнения, както и мненията на съпритежавания от него български клон на "Галъп интернешънъл" и поради всички тези причини отношението на лицето Андрей Райчев към българските национални герои има висока енциклопедична значимост! Чакам обосновани контрааргументи защо този абзац не може да присъства в статията за Андрей Райчев или ако трябва да се измени — по какъв начин? Поздрави, --Иван беседа 11:26, 3 юни 2010 (UTC)
Има беседа - виж.--Мико 11:35, 3 юни 2010 (UTC)

Уплаших се от формулираното описание. Не говорите ли български? Останах с впечатление, че трябва да променим името на Васил Левски от апостол на конекрадец, а второто нещо на ум, което ми дойде е А. Райчев ли трябва да бъде еталон за енциклопедичност? след търсене разбрах за какво иде дума, но това ли е най-важното нещо от цялата работа на А. Райчев? т.е. какво е бил казал за Левски и Ботев? та чак и гласуване да предлагате. Аз за пръв път чувам за това нещо, но дори и така да е било мисля, че по-добре би било да бъде в уикицитат с посочен източник, [1] както е в момента. Няма нужда да се вдига олелия до облаците при липсата на обществен отзвук за това изказване. А ето и беседата. --Николов 11:44, 3 юни 2010 (UTC)

Моля да не подменяте същината на спора: става въпрос за енциклопедичната значимост на отношението на Райчев към българските национални герои, а не за енциклопедичната значимост на лицето Андрей Райчев въобще! И не споря против това, пълният текст на изказването на Райчев да си стои в Уикицитат. Просто не искам да ми трият абзаца от статията за Райчев, това е! --Иван беседа 12:03, 3 юни 2010 (UTC)
Нищо не съм променял. Просто нещата така представени са наистина доста изкривени, затова Ви попитах дали говорите български и най-добре го е казал Мико, че този цитат си е направо "Дяволът чете евангелието", ако знаете какво се има предвид под тези думи. --Николов 12:34, 3 юни 2010 (UTC)
Абе тоя Райчев май има доста такива (непремерени) изказвания. Защо да си кривим душата и да го правим на ангел? --EK! 15:19, 3 юни 2010 (UTC)
  • Не ми е ясно, къде е енциклопедичната значимост на казаното някъде си от господина ? Въпросния кон и неговата съдба са отдавна известни. Не си го крие нито Левски, нито съвременниците, нито българската историография. Знае се също, че Левски е бунтовник и националреволюционер. Кое е първичното в изграждането на личноста му ? Щом Османската империя си го е заслужила, все отнякъде и по някъкъв начин ще се появи и бунтовника и националреволюционера. Даже сам ще си определи реда за развитие. И няма изобщо да пита ... Райчев Андрей. А пък с определянето на грешниците и праведниците се занимава институцията на вярата и морала. Предпочитам Левски да говори със собствения си глас, а не господина да говори за него.--Bulldog4eto 19:34, 3 юни 2010 (UTC)
Ако казаното от г-на Райчев в национален ефир няма значимост, то каква е значимостта на г-на изобщо? (Тук сега не говорим за и не обсъждаме Левски). Ако една обществена изява на значима личност е факт, то читателите сами ще нарекат грешника- грешник, а праведника - праведник. Ние не им слагаме етикети, а изброяваме факти. А ако ние искаме да подбираме фактите според все пак нашия субективен аршин за значимост, то не "дявола -евангелието", а ние ще наречем грешника - праведник (или обратното). Това последното не е енциклопедия! Въпреки вътрешния ми глас: "бъди умерен", не мога да не го кажа. --EK! 06:07, 4 юни 2010 (UTC)
Според мен няма проблем да стои изказаното в статията. Само че господина Райчев може всеки ден да се изказва по стотици въпроси, представяш ли си какво ще стане, ако сложим тук всички тях? Уикицитата ще стане тесен! :-D Затова трябва да се отсява значимото от незначимото. За мен лично проблемът е не в това какво е казано (въпреки че беше леко тенденциозно поднесено, но как да е), а кое от всичко казано е достатъчно значимо, за да стои в Уикипедия. Дано съм успял да се изразя добре. :-) --Александър 06:15, 4 юни 2010 (UTC)
П.С. Въпросът наистина е изключително тънък. Границата между значимо и незначимо може да е много размита. Същевременно трябва да се постигне баланс между това, което резюмираме от цитата, и дословния, целия цитат. А ако ние самите решим да правим резюме, без да имаме значими външни коментатори/източници, правещи това резюме вместо нас, можем много лесно да нагазим в Не-НГТ. Под резюме разбирам всичко от няколко думи до n на брой изречения. --Александър 06:31, 4 юни 2010 (UTC)
Ами според скромното ми мнение, общия облик, език и стил на изказване (не един път) на значима (според нашето отсъждане) личност е от основно значение за описание на въпросната личност в неговата биографична статия. Дали там ще стои този цитат или друг, показващ го в същата светлина (защото такива има немалко), това вече е донякъде субективен въпрос и ако редактор е сметнал, че определен цитат е определящ до голяма степен облика на личността, то да махнем подобни цитати, потвърждаващи този фактически реален имидж, ще е изкривяване на истината. --EK! 06:36, 4 юни 2010 (UTC)
Добре, аз не следя А.Р. и затова искам да попитам нещо. Може би всички други са наясно, но аз искам да питам все пак.
Ако правилно разбирам, според теб съществува сбор от обществени изяви и изказвания по определен въпрос на А.Р., които споделят някакви общи характеристики, и заради самото това количество (и авторитета на А.Р. по същия въпрос), този сбор е редно да се покаже наяве. Ако това е така и хипотетично трябва да въведем всички тези еднотипни изяви в Уикипедия, можеш ли да кажеш какви биха били техните отличителни характеристики, за които говориш? Например: „А.Р. е ....“ или „А.Р. има ....... (еди-какви) възгледи, което си проличава от следните изказвания: изказване 1, изказване 2, изказване n“. Все пак ако те „определят до голяма степен облика на личността“ както ти сам казваш, те би трябвало да могат да се посочат. --Александър 07:05, 4 юни 2010 (UTC)
Аз също не следя А.Р., даже напротив, но въпреки това имам впечатления от него. Едно е сигурно: няма да напиша нищо към биографията му, не бих си мръднал пръста, защото нито обичам да си кривя душата, нито да сера през устата (с извинение; ако за такива изказвания може да има извинения изобщо). Пък не знам защо почвам да се чувствам като подсъдим по въпроса? С уважение към тук присъстващите /пишещите --EK! 16:07, 5 юни 2010 (UTC)
Извини ме ако съм прозвучал като прокурор, горното го писах малко преди да заспя след убийствен работен ден. Съжалявам ако е прозвучало като заяждане. Идеята ми беше, че по принцип когато цитираме личност в статията за същата личност, добре е да се добави контекст или коментар към казаното от него (Х казва У, което Z определя като A). Иначе става стена от голи цитати само, които може и да са подбрани тенденциозно, без да са предизвикали обществен отзвук. Аз пак повтарям - не познавам изявите на А.Р. Обаче ако някой ще прави оценки на казаното (дали е насочено срещу българския народ, срещу дадена идеология, в полза на ционизма и т.н.), мисля че трябва да е благонадежден външен източник, а не потребители на Уикипедия. А ако никой не го е изкоментирал, значи сигурно не е много значимо. Поздрави, --Александър 23:15, 5 юни 2010 (UTC)
Лицето Андрей Венцел Райчев всеки месец се изказва от медиите пренебрежително, подигравателно и даже с открита омраза срещу България, българския народ и българщината. За манипулациите на общественото мнение от съпритежаваната от него "Галъп Интернешънъл - България" изобщо няма да отварям дума. Изказването на А.Р. за българските национални герои в българския национален ефир, ден след Обесването на Васил Левски е най-значимата му подобна изява, но далеч не е единствена. Това поведение на А.Р. в медиите е правило, а не изключение! Ако в проекта все още участват редактори, които считат, че Уикипедия трябва да бъде обективна и безпристрастна — сега е моментът да опишат отношението на Андрей Райчев към България, българския народ и българщината по обективен и безпристрастен начин! На всички ИБРИКЧИИЧАЛАМБА-А-А-А-А-А-А-А-А-А-А-А-А!!! --Иван беседа 10:41, 4 юни 2010 (UTC)
Хъм - възможно ли е да ни наричаш ибрикчии? И възможно ли е да не можеш да четеш - цитатът е кратък, в него няма нищо от горното. Крясъците с цветове и болдове също са ненужни.--Мико 10:48, 4 юни 2010 (UTC)
Написах съвсем кратичък абзац — на еди-коя си дата А.Р. казва еди-какво си в ефира на еди-коя си телевизия. Никакви коментари, никакви квалификации - само голи факти с източник! Ти два пъти триеш достоверна информация, която ключово характеризира описваната личност и сега питаш възможно ли е да ни наричаш ибрикчии? В горното си изказване не се обръщам конкретно към определено лице - просто поздравявам всички ибрикчии в Уикипедия с чаламба!. След като отнасяш моето изказване към себе си, няма да те пренебрегвам, това би било безкрайно неучтиво — Чаламба Микооглу! --Иван беседа 11:02, 4 юни 2010 (UTC)
Ооо, хахахаха. Способен на ирония.:-)--Мико 11:05, 4 юни 2010 (UTC)
  • Взех, че се зачетох повечко в размишленията Райчеви. Май наистина имат енциклопедичен ... " принос ". Например : 1. Левски и Ботев са синове на своите родители. 2. Левски е роден от баба Гина. 3. Бащата на Ботев е Петко даскалчето. 4. Автоджамбазин като попадне на хора се превръща в бунтовник и революционер и т.н. Някък съм чувал обаче, че баби май не раждат, а бащата на Христо Ботев се казва все пак Ботьо Петков и т.н. Ама виждате ли, били буйни деца. Че те ако са кротки, няма да бъдат революционери. Къде е виждал господина, кротки революционери ? Дали пък този разговор вече не е за енциклопедичност, а за нормалност ?--Bulldog4eto 13:51, 4 юни 2010 (UTC)

Ако бях написал, че Андрей Райчев е потомствен дегенерат, който се е появил на нашата планета в резултат от многовековно вътрешнородствено съешаване, привържениците на добрия тон биха имали пълното право да изтрият едно такова твърдение. Аз обаче съм написал един-едничък пределно кратък и свръхнеутрален абзац: на еди-коя си дата А.Р. казва еди-какво си в ефира на еди-коя си телевизия - точка - източник - точка. Без никакъв коментар - нека всеки да тълкува това изказване за себе си, както намери за добре. И веднага се намериха редактори да трият достоверна информация, за да опазят сияйния обществен образ на А.Р. — пфу!!! Приведеният абзац е енциклопедичен, достоверен и неутрален. Ако някой не го счита за такъв - моля да опише изложените факти по-енциклопедично, по-достоверно и по-неутрално от мен, ако може! Изтриването на енциклопедична, достоверна и неутрална информация от статия за обществена личност може да преследва само една цел - преднамерено субективно и политически ангажирано изкривяване на обществената представа за А.Р. --Иван беседа 14:13, 4 юни 2010 (UTC)

Свръхнеутрален е добро. Политически ангажирано също. Дали нема и пари намесени, а? Ухилен съм--Мико 18:50, 4 юни 2010 (UTC)

Друг цитат от въпросното изказване:

А делото му (на Левски) реално е велико, защото начина да мислим себе си не просто като некви договорени чужди слуги, а като самостоятелна нация се дължи на тия, лудите хлапета. ... Тея луди хлапета ... значи Левски, Ботев ...” (5:58 мин.)

По предложението на Иван гласувам ЗА, стига да се прибави и този цитат.--Добри 23:48, 4 юни 2010 (UTC)

Подобен селяндурски тон като на Потребител:Иван не бях виждала из У, а си мислех, че така съм се понагледала.--Алиса Селезньова 15:47, 5 юни 2010 (UTC)

Иване, опитай се да не забравяш, че тук не е квартална пивница. Изрази като "ибрикчии", "чаламба" и подобни на мен ми звучат като "моля, блокирайте ме за месец-два, докато възприема, че Уикипедия не ми е бащиния". -- Григор Гачев 19:26, 5 юни 2010 (UTC)

Защо триете от статията достоверни факти, бе хора? Просто се мотивирайте!! Ето я моята аргументация: Лицето Андрей Райчев се самоопределя като българин, съсобственик е на българския клон на "Галъп интернешънъл", често се изявява в българските медии и поради всичко това, неговото отношение към българските национални герои има висока енциклопедична значимост! КЪДЕ Е ВАШАТА АРГУМЕНТАЦИЯ???--Иван беседа 07:58, 7 юни 2010 (UTC)
Той проблемът с комуникацията е двустранен.Ухилен съм--Мико 08:06, 7 юни 2010 (UTC)
Проблемът е, че ти и още няколко (ибрик...), пардон — неморално пристрастни към лицето А. Р. редактори — немотивирано изтривате от статията безспорен факт с висока енциклопедична значимост. --Иван беседа 08:16, 7 юни 2010 (UTC)

Вашата последна реплика е прочетена от:   --Мико 08:20, 7 юни 2010 (UTC)

Аз също се самоопределям като българин, съсобственик съм на един куп български неща и се изявявам, уви, често по българските медии. Значи ли това, че отношението ми към българските национални герои има каквато и да било енциклопедична значимост?

Според мен просто си се зациклил на идеята на всяка цена да впишеш черна точка на Андрей Райчев, понеже е оскърбил любимците ти. От емоционална или патриотична гледна точка това може да е хубаво, лошо, похвално, осъдително, всякакво. От енциклопедична гледна точка е неприемливо. Нека патриотизма си го мерим при война или плащане на данъци, а тук преценяваме по енциклопедични критерии, без да се опитваме да прикриваме зад тях лични емоции. И най-вече нека си контролираме емоциите в диалога помежду ни. Иначе ще превърнем дискусията в скандал, или дори побой. За веселие на околните, и радост на някои от тях. -- Григор Гачев 15:04, 7 юни 2010 (UTC)

Хаха - да, винаги съм смятал сеирджийството за същностнопределяща черна на националния характер. Иначе проблемът е дълбок - образователната система и нерешим - късна е възрастта.Ухилен съм--Мико 15:07, 7 юни 2010 (UTC)
Григор, ако се самоопределяш като българин и често се изявяваш по българските медии, тогава твоето отношение към българските национални герои наистина има висока енциклопедична значимост. По отношение на образователната система: Мико, ти на какво учиш студентите в СУ — че Левски е конекрадец, а Ботев — момче с отклоняващо се поведение? Проблемът наистина е много дълбок и има само едно решение: Строги санкции за ругателство с български национални светини и хули срещу България (т. 3 от политическата програма на ПП АТАКА). --Иван беседа 05:24, 8 юни 2010 (UTC)
ХАХАХА - A la llama!!!Ухилен съмУхилен съмУхилен съм Уча ги да не комуникират с хора, които са едновременно тъпи и прости.--Мико 05:47, 8 юни 2010 (UTC)

Значи ако един българин уважава националните си герои и отстоява своята позиция — той е едновременно тъп и прост. А пък ако друг „българин“ се хваща за палците пред един обрязан (например евреин), който се подиграва с българските национални герои, за да угоди на други обрязани (например турци) — как да наречем такава твар? Мико, дай някакви предложения, да не кажеш после, че съм емоционален и нетолерантен! --Иван беседа 06:13, 8 юни 2010 (UTC)

...каквито са расистите.--Мико 06:26, 8 юни 2010 (UTC)
Опасявам се, че има известно невникване в думите на Райчев. По никакъв начин не смятам, че той изказва негативно отношение към националните ни герои или омаловажава тяхното дело. Дори напротив. Това, което той иска да каже, според мен, е че подвигът им е двойно по-голям, тъй като те на първо място трябва да се разбунтуват срещу моралните устои на тогавашнато патриархално общество и след това срещу потисниците. Това, което иска да каже е, че човек трябва да е бунтар по душа, за да се разбунтува. Без значение дали ще се казва Васил Кунчев, Христо Ботев, Гарибалди, Че Гевара, Байрон или еди-как си. Никой хрисим и набожен не е станал революционер (Преклонена главица сабя не е сече). Левски се осмелява да открадне кон и това го прави в очите на вуйчо му (и на по-голямата част от Карлово) конекрадец и съм сигурен, че това е било така и неговите съграждани са го смятали за такъв. Защо вуйчо му не е станал революционер?! Изобщо много по-трудно е да се обърнеш против възпитанието си, особено ако то е онова полудеспотично патриархално старо българско възпитание, отколкото срещу външен дразнител като турците. И точно в това е истинския подвиг на нашите герои - че намират сили да загърбят вековни традиции и наслоявания и да се обърнат първо срещу набиваното им с години послушание и смирение и тогава да прегърнат националноосвободителната идея. А какво да кажем за един Кочо извършил де факто най-ужасните престъпления и според общественото и според религиозното разбиране, чиято роля между другото също не трябва да се пренебрегва. Той се бунтува срещу царя, убива жена си и детето си и накрая себе си, знаейки какво ще им се случи, ако бъдат заловени живи. И въпреки това - откъде тази сила да посегнеш на всичко най-мило?! Ето за този вътрешен бунт според мен говори лицето Райчев. Сега неговият бомбастичен стил на изказване си е негов проблем и понякога думите му могат да бъдат тълкувани превратно, както в случая. А що се отнася до енциклопедичността им... Ами за уикицитат стават перфектно, ама за статитята тук се колебая. С най-искрени поздрави, --Peterdx 06:01, 8 юни 2010 (UTC)
  • Мисля, че на историята с коня следва да се погледне исторически. В националните борби по това време има две течения - еволюционно / Православна църква -тогава гръцка, Добродетелна дружина, Одеско настоятелство и т.н / и революционно / Тайния комитет на Раковски и Касабов и следващите по- късно БРЦК и ВРО /. Бидейки йеродякон Игнатий / т.е. образован /, Левски по силата на вярата и службата е в еволюционното течение / такава е природата на православието /. Абсурдите на Османската империя и неспокойната му натура го довеждат до съзряването на бунтовника. Знае се, че протеста срещу действителността води до арест и пребиваване три месеца в Пловдивската османска полиция. Логично решение на вътрешната му борба е размонашването и поемането на гърба на злополучния кон по пътя на революцията / Манастирът тесен за мойта душа е.... Иван Вазов. /. Какво ти конекрадство. В този смисъл неговата постъпка не е изключение. Почти няма Частен революционен комитет на ВРО, който да не е заклет от местния свещеник, който обикновено е член на кометета / действие в разрез с каноните /. Свещеноиконом Кръстю Никифоров / поп Кръстю / описва в писмото си до в-к „Марица“ същият вътрешен конфликт. През Априлското въстание е факт масовото участие на свещеници във въоръжена борба, особено в четвърти революционен окръг. Дори войводата на четата в Дряновския манастир е свещеник / поп Харитон / и т.н. Впечетлителна е и следосвобожденската снимка на поп Грую Бански / пак от четвърти окръг /, въоръжен до зъби. Дори еволюционните организации на моменти действат революционно / виж. Историята на Четите от 1867 -1868, на войводите Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа /. Наистина " времето е в нас и ние сме във времето ". Колко ясно го е обяснил лично Левски. Видимо изказа на Райчев е особен. Бърка факти. А импровизацията в интервюто е очевидна. Резултата е...в горният дълъг разговор. Толкова за енциклопедичната значимост.--Bulldog4eto 07:11, 9 юни 2010 (UTC)