Беседа:Антон Прудкин

Той е роден през 1880 г. в Русе. Майка му е българка, а бащата — украинец от руската армия, останал в България след Освободителната война. През 62-годишния си живот той е капитан на всички големи български търговски кораби, известно време е и градоначалник на София, но за същия период получава и четири смъртни присъди за революционна дейност и тероризъм. Четвъртата му смъртна присъда е ефективно изпълнена във Варненския затвор на 1 август 1942 г.

В годините на управлението на Стефан Стамболов семейството му емигрира в Русия, но през 1894 година отново се връща в България. Известно време Антон Прудкин има русско поданство, а след това приема българско. Завършва търговската гимназия в Свищов. През 1896 г. само на 16 години, започва работа като юнга на руския кораб "Рус". След това учи в морското училище в Николаев, Русия. Вербован е и дълги години сътрудничи на руското разузнаване под псевдонимите "Озеров" и "Такварян". През 1900 г. се връща в България. По-късно става кандидат помощник-капитан на парахода "Борис" на Българското търговско параходно дружество. Сближава се с българските анархисти от МТРК. В 1902 година превозва с кораб в Цариград нелегална литература и материали, с което участва в подготовката на опита покушение срещу султан Абдул Хамид II, извършен от солунските атентатори. През същата година влиза в БРСДП. Името му се свързва с атентата срещу австро-унгарския параход "Васкапу" (1903), пътуващ от Варна за Истанбул, при който загиват 28 души. Идеята за взрива на парахода е част от широкия план на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за терористични акции в европейската част на Турската империя. Прудкин е арестуван, но отрича всякакво участие в атентата. Така делото е прекратено. През 1906-та е начело на първата моряшка стачка. Въвежда промишления делфинолов. Участва в Балканските войни (1912-1913), поддържа връзки с руски революционери, а при влизането на България в Първата световна война работи за руското разузнаване в Черно море. Арестуван по обвинение във военен шпионаж в полза на руската армия (1915) и е осъден на смърт, заменено по-късно с "до живот". Излиза от затвора след войната и по време на управлението на Александър Стамболийски, с когото се запознават в Централния затвор, изпълнява ролята на полицейски градоначалник в столицата (1919-1920). Работи и като делегат на правителството в Параходното дружество, шеф е на Морската полиция, изпълнява и проучвателна мисия в Съветска Русия за сключване на търговски договор (1921). След Деветоюнския преврат (1923) е осъден първоначално на смърт за атентата в кино "Одеон" (1920), но след това присъдата е заменена с доживотен затвор. След освобождаването му през 1936-та живее във Варна. През 1939-а прави два успешни рейса от Бургас и Варна до Палестина, където откарва близо 1200 евреи. През Втората Световна война става член на местната комунистическа бойна група — участва в диверсионни акции, събира и изпраща в СССР данни за германските части у нас. Арестуван е през лятото на 1942-а при подготовката за взривяването на германските бензинови резервоари в района на Варненската ж.п. гара, осъден на смърт и екзекутиран. Автор на мемоарната книга "Записки на моряка" (1936).