Беседа:Асеновград

Има ли още гърци в Асеновград?

Аз доколкото знам всички гърци от Пловдивско за изпратени по живо, по здраво, за Егейска Македония през периода 1913 - 1920 г.! Това твърдение нещо не ми се връзва и не знам дали не е нужно да се промени, дори и да има гърци, което е вероятно, те официално не са признати, защото ще бъдат признати тогава, когато Гърция признае българския характер на помаците и "македонците". Тоест на куково лято. Сега няма да преправям текста, но който го е писал да ме прощава, ще направя една справка и ще проверя дали в гръцката Уикипедия за Комотини пише "българи" - ако не пише, да ме прощават всички византийци, но гърци в България има само като студенти и като търговци. Останалите живеят в Гърция! 85.11.148.52 07:20, 4 септември 2006 (UTC)

Гърци в България има според преброяването, а не според вас.--Мико Ставрев 10:05, 24 януари 2007 (UTC)

Ето и първите думи от мен в Уикипедия. Чудесна статия за Асеновград. Има най-разнообразни статии за обществения живот в града. Липсва обаче информация за важни търговски и промшлени предприятия. Дава грешна представа за етническата картина. --Предният неподписан коментар е направен от Милан Мераков (беседа • приноси) .

До Микос Ставрос: гърците идват в Асеновград по време на кърджалийските нашествия, ако не се лъжа 1814 година, от полуостров Халкидики. Преди това не е имало пукнат грък. По това време на порции пристигат и власи от Москополе, които тук се гърцизират. Гърците и власите остават само 100 години до изселването им в началото на 20 век. Грък си ти. Други няма. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 94.73.39.85 (беседа • приноси) .

До Неподписан: В Асеновград и понастоящем има гръцко малцинство, което наброява около 100 души. Това се потвърждава и от последното преброяване на населението. Това са гърци останали от времето на Византия и нямат нищо общо с Халкидики. Прочее наблюядава се тенденция потомците на изселените през 1920 г. гърци да закупуват имоти в Асеновград с тенденция да се завърнат. Това може само да ни радва.

Побратимени градове

Този Килкиш дали всъщност не е Кукуш? --Спас Колев 11:14, 18 януари 2007 (UTC)

Да явно е той. В сайта, в който намерих информацията са допуснали грешка.--Н.Христов 17:35, 18 януари 2007 (UTC)

Етимология

Тук я има тая етимология от множественото истиес или катаревуса истие и махи, но аз това истиес (не истей както пише в статията) не я разбирам много добре и не знам такава дума в новогръцки и я няма такава дума в речника ми, затова някой с по-добър гръцки да се изкаже. Мога да кажа само, че съселници няма в българския език - има съселяни--Мико Ставрев 10:05, 24 януари 2007 (UTC)

Отново обръщам внимание на съселниците.--Мико Ставрев 14:07, 3 февруари 2007 (UTC)

"стенос" (тесен) и "махе" (борба, сражение) ако за това питаш. Костантин Костенечки през 15 век го превежда като "теснобранство". Някои византийски хронисти обаче изписвали Стенимахос с тета, а в този случай "стенос" ще се преведе като сила, могъщество. Това го намерих в книгата на Николай Хайтов . Други тълкувания, които се знаят в града са "стани мъка" (робството), "стани майко" (цар Костадин не можел повече да отбранява крепоста и казал на майка си "стани, майко, да бягаме"), и едно нереално според мен "Стенимъх" (мъх пос скалите). Дано съм ти помогнал.--Н.Христов 17:21, 3 февруари 2007 (UTC)

Това за стенос и махи ми е ясно и го написах - другият вариат истие ми е неясен - има го и по гръцките сайтове - виж линка горе - какви са тия съселници питах? Славянските етимологии са смешни и неверни - но може да се вкарат като народни етимологии със съответното позоваване.--Мико Ставрев 17:27, 3 февруари 2007 (UTC)

Не намирам нищо за истие, а и не ми е ясен този език. Ще трябва някой грък да помага.--Н.Христов 17:35, 3 февруари 2007 (UTC)

Абе аз помолих един, но не отговаря - ще питам на тяхната, но и там не са кой знае колко словоохотливи, а за съжаление статия няма още, пък да сядам да пиша на гръцки...--Мико Ставрев 17:36, 3 февруари 2007 (UTC)

Не разбирам защо изписването на гръцки трябва да е на челна позиция??!!! при положение, че има отделна секция, в която подробно се обяснява етимологията на името... По вашата логика защо в началото на статията за Пловди няма изписани името на гръцки и труски например...--Пламенъ Цвѣтковъ 22:06, 18 март 2008 (UTC)

Защото става дума за етимология на името, а не за съвременните названия на града на различни езици. В Уикипедия етимологията на името се изписва веднага след него, при първото му въвеждане. И ако има много имена, спорове, много хипотези, неясноти - може да има и отделна секция "Етимология". В началото на статията за Пловдив може да стои етимологията на името, която се извежда от едно от тракийскитое име на града "Пулпудева". Няма логика да се изписва в началото съвременното название на града на турски или гръцки. На Вас Ви се струва, че нашата логика изисква това, но вероятно не сте разбрал каква ни е логиката. Предполагам, че по-скоро се чувствате обиден, че има много думи в българския език, които произхождат от други езици. Това е наистина друго нещо. Аз не виждам логиката в такава обидидчивост, но Вие може да опитате да ми я посочите. Ако искате да бъде въведено правило да не се споменават етимологите на имената в началото на статиите, мисля че трябва да го предложите на обсъждане от цялата общност, понеже сега обичая е друг. В този смисъл отивам да върна етимологията на Станимака там, където се въвежда името. А когато общността приеме премахването на етимологиите в началото, Вие ще я премахнете отново, и този път с право. --Olympias 01:35, 19 март 2008 (UTC)

ПП: Етимология могат да имат само имената, а не градовете, както го бяхте изписал. Тъкмо за това не е полезно да се обиждаме от чуждите думички, че даже напротив - трябва да ги знаем (посочваме в енциклопедията) за да можем да ги употребяваме смислено ... --Olympias 01:52, 19 март 2008 (UTC)

Щях да се съглася, ако не пишеше "на гръцки. Вароятно не съм видял добре, но ми се струва, че не е ясно, че става дума за етимология.--Simin 01:50, 19 март 2008 (UTC)

"На" гръцки пишеше, и сега така пише - аз върнах старата редакция. Направено е със шаблона за етимология, който аз дори не съм усвоила още, и в моите редакции не употребявам правилно. Стана конфликт на редакции, докато пишех ПП по-горе. Надявам се да не се обиждаш, че вкарах твоята реплика малко навътре, и си сложих моя послепис по-горе.--Olympias 01:55, 19 март 2008 (UTC)

Няма проблем! Аз пък се надявам, че не се обиждаш, че почти се повторих на беседата на Пако.--Simin 01:59, 19 март 2008 (UTC)

Неее, не се обиждам . Да, може би е по-редно тук да обсъждаме тези работи, защото те касаят статията, а не Пакко. Резюмирам - в беседата на Пакко, с теб стигнахме до съгласие, че шаблонът за езика, от който произлиза някое име, трябва да се приведе в по-стриктен етимологичен вид, и автоматично да изписва "от старогръцки", или "от гръцки", а не "на гръцки", защото е объркващо и може да предизвика ето такива войни и спорове. Правилно ли съм разбрала?--Olympias 02:43, 19 март 2008 (UTC)

Напълно!--Simin 02:45, 19 март 2008 (UTC)

Оли доволна . Аз обаче съм още много боса в такива задачи като шаблоните, и не знам как се прави. Ти можеш ли, или да помоля Уики-Даскал-Мама Спири?--Olympias 02:50, 19 март 2008 (UTC)

О, не! Това е едно от многото неща, в които съм инвалид. Мисля, че наистина е добре да има тъкв шаблон, но ако някой добър човек не помогне, аз няма как да се справя.--Simin 02:54, 19 март 2008 (UTC)

Пренасям последната ти реплика от беседата на Пакко, защото не е хубаво да му пълним беседата.

Явно виждаме различен смисъл в шаблона. Аз го възприемам буквално - като начин да изпишем наименованието на обекта на статията на друг език. Днес например го сложих при Антъни Мингела. Така не исках да обясня нищо извън това как се изписва името му в оригинал. Но, може би ще трябва да се пренесем този въпрос на друго място с надежда да се направи шаблон, който да е само етимологически.--Simin 02:43, 19 март 2008 (UTC)

Понеже аз пиша главно за умрели работи, най-вече гръцки, при моите редакции все за етимологии става дума - не е било възможно да помисля за друга употреба на шаблона. Всъщност, при позоваването на гръцки, в повечето случаи става дума едновременно и за етимология от гръцки, и за изписването на съвременен гръцки, защото в техния съвременен език много от нещата и сега си се изписват по същия начин, както и в старогръцки. Все едно, много по-добре е да си има етимологически шаблон. Ще говоря с големите уики-специалисти да ни направят такъв. Утре, обаче, понеже сега започвам да умирам за сън ... Лека нощ! Особено драго ми беше да си пообщуваме, поспорим и да се разберем !--Olympias 03:02, 19 март 2008 (UTC)

Според мен до 1934 г. — Станимака, на гръцки: Στενήμαχος, Стенимахос трябва да слезе във втория абзац. Логиката ми е следната: в скоби веднага след основното име влиза формата на местния език (по принцип официалния; при някакви локални особености - значим малцинствен език - например в Байон). Ако има алтернативни имена в текуща употреба - с получер шрифт някъде в уводния раздел, за да става ясно за идващите от пренасочващи страници (Истанбул е лош пример, защото изобщо няма уводен раздел). Други исторически имена или на някакъв свързан с града език - отиват в раздел История или друго подходящо място. --Спас Колев 15:41, 19 март 2008 (UTC)

Съгласен съм със Спас, който искам да го помоля да премести дискусията в някоя от служебните странци на уикито, за да не се разпиляваме в мненията си и най-сетне да приключим с проблема.--Пламенъ Цвѣтковъ 15:54, 19 март 2008 (UTC)

Асен

Има ли някакви данни на кого всъщност е наречен града - Иван Асен II, всички Асеновци или нещо друго? --Спас Колев 12:54, 24 януари 2007 (UTC)

Ами на Асеновата крепост, която е наречена Асенова заради надписа, който Иван Асен (не лично) е направил вътре.--Мико Ставрев 13:22, 24 януари 2007 (UTC) Втори имам предвид - Иван ІІ Асен - трябва си оправяне няма Иван Асен ІІ - Асен е фамилно име. Бройката е за Йоан/Иван. Но мисля, че съм го казвал вече някъде.--Мико Ставрев 13:23, 24 януари 2007 (UTC)

Найлони

завод за найлон (Асенова крепост ЕАД, най-големият в Европа{{факт}})

Силно ме съмнява, че е най-големият в Европа. Ако този някой, който го е написал не даде източник до няколко дни го трия като подвеждаща информация.--Н.Христов 11:01, 3 февруари 2007 (UTC)

За големината на сайта на завода пише, че няма аналог в Източна Европа, каквото и да значи това. Във всички случаи не произвежда найлон. По-точно би било „полимерни опаковки“ (предимно полиетилен и полипропилен). --Спас Колев 13:49, 3 февруари 2007 (UTC)

Големина

Статията стана прекалено голяма и тежка, а тепърва смятам да добавям още към историята. Секцията за редовните събития и празници е ненужно голяма. Предлагам да останат само обичаите, които са уникални за Асеновград т.е. да изтрия писаното за Св. Богородица, Св. Георги Победоносец и за Йордановден може би.--Н.Христов 17:54, 11 март 2007 (UTC)

По-добре е да се премести в статията за съответния празник, за да не се губи информация. --Спас Колев 13:15, 12 март 2007 (UTC)

На тая сраница са описани част от обичаите на бежанците станимачани, които също били уникални , ако някой се вълнува де...--Мико Ставрев 15:34, 12 март 2007 (UTC)

Изтрих написаното за Св. Георги Победоносец, защото нямаше връзка с празника, а Св. Богородица слях с началния текст на секцията.--Н.Христов 18:20, 13 март 2007 (UTC)

Кандидат за избрана

Преди да я предложа ще помоля някой да провери статията за пунктуационни и правописни грешки. Също така ако мислите, че нещо ѝ липсва или трябва да се пипне някъде, кажете.--Н.Христов 10:47, 4 април 2007 (UTC)

Имам няколко неголеми забележки. Пиша ги тук, защото не съм сигурен, че всички предложения са идеални, а не ми се разбутва статията.

• Секцията „Етимология“ би трябвало да се прекръсти на „Наименование“ или Етимология на Станимака
• В „География“ не много ясно разграничено кое се отнася за града и кое - за общината. Например, не градът, а общината граничи с другите общини.
• В началото на „История“ - името Филипополис е анахронично за 7 век пр.н.е. Всъщност май не е ясно какво е имало на мястото на Пловдив по това време и как се е казвало. Може би трябва да се замени по-общо с поречието на Марица?
• „Асенова крепост“ би трябвало да е подсекция на „Културни и природни забележителности“
• „Найлонът“ го коментирах по-горе
• Хубаво е да има някакъв източник за оценката на възможностите в „Икономика“
• Също може да се уточни какво е „първото по рода си в България“ на дискотеката

Тези дни ще мина да коригирам дребните грешки. --Спас Колев 12:02, 4 април 2007 (UTC)

Историята е малко недобре представена хронологично. И какво е съселник? Съселянин?--Мико Ставрев 12:12, 4 април 2007 (UTC)

Към Спас:

• "Етимология на Станимака" ми се струва най-добре.
• Описаните местности са свързани с Асеновград и се намират в голяма близост до града. Според мен всичко е наред в тази секция
• Град вероятно е имало. Ще махна "Филипополис".
• Приемам идеята. Всъщност в секцията „Културни и природни забележителности“ има някои неточности.
• да полимерни опаковки са. Предприятието фалира, но не намирам източник да го докажа.
• ще потърся, но не съм сигурен, че ще има някъде
• Това е някаква непроверена глупост. Ще му сложа {{факт}} за 2-3 дни.

Към Мико:

Не мога да я открия в статията тази дума. Иначе означава човек, който живее в съседно населено място на даденото т.е. съсед по село или град.--Н.Христов 13:07, 4 април 2007 (UTC)

Има съселници - сигурно ли е, че това означава истие? Съселяни?--Мико Ставрев 13:09, 4 април 2007 (UTC)

Не разбирам гръцки. Може би това означава, незнам--Н.Христов 17:17, 4 април 2007 (UTC)

Абе аз питах един път в Гр У, сега питах пак.--Мико Ставрев 17:58, 4 април 2007 (UTC)

Текстът, който вкарах е според гръцкия текст и махнах съселниците.--Мико Ставрев 19:18, 4 април 2007 (UTC)

Между другото (нямам карта под ръка, та не съм сигурен) - ако помня добре община Пловдив включва само града и е оградена от Марица и Родопи. Тогава Асеновградската община не граничи с нея. --Спас Колев 13:39, 4 април 2007 (UTC)

Да.--Мико Ставрев 17:58, 4 април 2007 (UTC)

Античност/Средновековие

Кое име е споменато за първи път в Устава на Бачковския манастир? Стенимахос или Станимака? Ако е първото, как се е казвал града основан в 7впр.н.е.? А и частта за Възраждането ми се струва малка - т.е. изобщо липсва.--Мико Ставрев 14:50, 16 април 2007 (UTC)

Станимака. Ако намеря време ще добавя нещо и за Възраждането.--Н.Христов 16:04, 17 април 2007 (UTC)

Снимки

Мисля, че снимките трябва да се сложат в текста, така в галерията долу се губи илюстративността им.--Мико Ставрев 13:57, 21 април 2007 (UTC)

Ами, не е хубаво снимките да ги има по 2 пъти в статията. Аз си мисля, че галерията е за снимки, които не са в текстовата част.--Н.Христов 16:25, 21 април 2007 (UTC)

Защо по два пъти - никоя не се повтаря.--Мико Ставрев 09:05, 22 април 2007 (UTC)

Сега те разбрах. Искаш да няма галерия, но не виждам защо. Няма нужда от толкова снимки в текстовата част.--Н.Христов 06:26, 23 април 2007 (UTC)

Аз лично смятам, че са прекалено малки и долу в дъното и така наистина тотално се губи

илюстративността им.--Мико Ставрев 07:12, 23 април 2007 (UTC) За какво сме искали разрешение за тая панорамна снимка, ако изглежда както е сега, например?--Мико Ставрев 07:41, 23 април 2007 (UTC)

Ами точно тази панорамна снимка нямам понятие къде да я сложа, а пък и не мога да и наглася рамерите.--Н.Христов 14:50, 23 април 2007 (UTC)

Ами нея отгоре, снимката от края на 19 в съответния параграф и т.н.--Мико Ставрев 18:15, 23 април 2007 (UTC)

Само да добавя, че най-вероятно утре ще вмъкна един материал за Възраждането.--Н.Христов 16:50, 21 април 2007 (UTC)

Направих някои дребни промени и размествания за да се спази хронологията.--Мико Ставрев 07:13, 23 април 2007 (UTC)

Богородично

Според Уикипедия село Богородично още си се казва Руен (Област Пловдив) - връщано ли е (полу) старото име през 90-те?--Мико Ставрев 07:12, 23 април 2007 (UTC)

Не. С около 90% сигурност.--Н.Христов 14:26, 23 април 2007 (UTC)

Ами що си написал Богородично тогава?--Мико Ставрев 14:34, 23 април 2007 (UTC)

Да не е по-разпространеното, тотално наложено име в Асеновград?--Мико Ставрев 14:35, 23 април 2007 (UTC)

Е, не не, Руен си му викаме по принцип. На мен ми е останало това Богородично в глават а от дядо ми и затова съм го писал така.--Н.Христов 14:43, 23 април 2007 (UTC)

Констанций

Кой от двамата? Констанций I Хлор или Констанций II. Логиката на споменаването предиДиоклециан сочи към първия, но все пак да попитаме?--Мико Ставрев 07:27, 23 април 2007 (UTC)

Първият.--Н.Христов 14:33, 23 април 2007 (UTC)

5 или 7

5 или 7 век е основан - в етимология пише 5 - взето от гръцкия източник, в история 7. 7 откъде? Също така не мислите ли, че етимология трябва да мине (без първото си изречение, което да отиде в дефиницията) след история?--Мико Ставрев 10:27, 25 април 2007 (UTC)

1. 7 век пр.Хр. е според книгата на Хайтов.
2. Може. Поне аз не бих възразил.--Н.Христов 15:18, 25 април 2007 (UTC)

Основаването на града

Сложих искане на източник за изречението "Асеновград е основан през 7 век пр.н.е., под името Стенимахос от 3 000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа". Източник за античната история могат да бъдат античните историци, или автори, ако Хайтов ги е посочил. Ако не ги е посочил (както и предполагам, понеже не съм чувала да ползва старогръцки), не може да бъде цитиран. И правилно не е цитиран. Проверих в един от най-пълните речници на старогръцкия език - Liddle-Scott-Jones - не намирам изобщо да е съществувал такъв град Истиеа, камо ли на Евбея. Да се мисли, че е възможно да е била основана гръцка колония толкова далеч от крайбрежие през VІІ в. пр. Хр. е доста смела хипотеза, да не кажа, че е напълно несериозна. Ако някой може да посочи антични автори, или надпис, които доказват това, то ще бъде сензация със световна значимост - приканвам го да публикува. --Olympias 01:41, 17 март 2008 (UTC)

Виж това. Има го на още едно-две места из гръцки сайтове. Явно има нещо зад него. Град Истия има - не ми се търси придихание затова латинска транскрипция Histiaea - тук в северния край точно срещу Скиатос, тук малко по на юг Oreus (Histiaea), тук Histiaea or Oreus. Иначе разсъждението ти за колонията е напълно вярно - възможно е всичко да се крепи единствено на днешни етимологически разсъждения. Разгледах единственото, което имам "Кратка Енциклопедия тракийска древност", с което съм се явявал преди 15 години при Маргарита Тачева - няма Стенимахос, а ако имаше и маргинално споменаване в някой източник - щеше да го има. В ЕБ се казва, че е имало антично селище, но за пръв път под името С се споменава в Устава на Бачковския манастир от 1083.--Мико 06:45, 17 март 2008 (UTC)

Много ти благодаря за посочванията за този град. Не го знаех. Сугурно е с "ета". Сега не си спомням дали не съм пропуснала да го търся на "ета". Аз също си мисля, че ако имаше сериозен античен извор, това нямаше да бъде пропуснато да ни бъде преподадено - все пак е Асеновград! Не че се съмнявам, че е имало антично селище, но вероятно е тракийско, или елинистическо, или римско а и името вероятно не е известно, докато не излезе някой надпис.

Поръчала съм една енциклопедия на античните полиси в нашата университетска библиотека - като имам време непременно ще потърся тези имена на градове, да видим дали пише нещо.

Ех, проф. Тачева, ех, проф. Фол, Диляна Ботева (по мое време - асистент) .... спомени, за мен отпреди 21-2 години, но и пълнещи всичките тези години. А аз си мислех, че си по-голям от мен - толкова по-опитен като историк ми изглеждаш . А то - аз съм била леля-бабата .--Olympias 23:42, 17 март 2008 (UTC)

Седи проблемът с шаблона източник, а статията е избрана - мисля да преразкажа под формата на "Твърди се, че градът е основан... но за това няма античен източник", но не е лошо да се упомене кой го твърди със сравнително сериозно име, а не патриотичен гръцки сайт за Източна Румелия. Хайтов?--Мико 15:48, 24 март 2008 (UTC)

А

Преместено от Потребител беседа:Пакко --Александър Бахнев 07:53, 20 март 2008 (UTC)

Да ти кажем честно - не съм вервал, че на тебе требва да ти го обяснявам - строгото придържане към фактите и разкриване на историческата истина са единствените, които са от наша полза, ако под "наша" разбираме националния интерес, дефиниран в 30-те години. Всички форми на прикриване на истината някъде, но напъването за показването й другаде водят просто до мъгла - а мъглата не е на ползу роду.--Мико 22:07, 18 март 2008 (UTC)

Тва в какъв контекст ми го казваш??!!! --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Станимашки.--Мико 22:21, 18 март 2008 (UTC)

Гледай сега, тва което избълва са пълни простотии. Нищо не крия, не се напъвам, и не съм в мъгла... Сега дай да се разберем следното. Когато пишем статии за български градове, не слагаме в началото на статията името на съптветния град на друг език, какъвто и да бил то. Я си помисли за Кърджали..., Пловдив, защо в скоби след Сливен не пише Islimiye, или пък след Гоце Делчев Nevrokopi??? Като го местя където му е мястото нищо не крия, напротив, там ясно си е написано каква е етимологията на името на града през вековете. Успокой се малко и ще видиш как ще дойдеш на моята. --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Напълно спокоен съм пич, жалко че не разбираш наистина какво исках да ти кажа. За Пловдив, за Сливен и прочие важи същото - ако са свързани с друга култура, която произвежда продукт, свързан с тях - имената са релевантни, наистина дори и за да може човек да прочете на съответния език. Точно толкова релевантни колкото и нашето изписване Костур, а не Кастория. Махането на текста от дефиницията - където винаги стоят тия текстове навсякъде - е замъгляване, което пък... виж по-горе.--Мико 22:32, 18 март 2008 (UTC)

Само според тебе е замъгляване... Соред мене, за да не пораждат подобни дискусии тази практика с изписването на градове в БГ, които имат официални имена (без да ни интересува има ли други неофициални) да не се прилага, а да остане само за градовете извън границите на България, свързани с българската историография. Защото от Кърджали веднага ще мохнат, и защо само на геъцки, като в Асеновград има повече турци???? как така преценяваш на коя етническа общност да се изпише името и на коя не???? --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Е така наистина ще се равними и с гърците и мк и с любимите на СС албанци. Виж тая история аз съм човекът, който се опита да добави и българското име, виж и беседата. Ще направя всичко възможно тука да не стане като там (защото това противорече на общата ни цел)--Мико 22:38, 18 март 2008 (UTC)

Виж, не ме интересуват подобни разговори в други уикипедии, аз също мога да те залея с мои подбни в сръбското и македонксото уики. Въпросът е принципен. Да се разберем така - махаш испизването на гръцки в началото, слагаш където му е мястото и отиваме да спим, иначе ще добавя и турското изписване на името - та нима асенновградските турци не са заслужили толкова, колкото техните съграждани от гръцката общност???? --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Разбира се, че са заслужили - добави. Няма кво да ме заплашваш - аз съм либерално настроен.--Мико 22:45, 18 март 2008 (UTC)

Не те заплашвам, просто останалите няма да са съгласни и то с право! Махам гръцкото изписване, казвам ти го приятелски. --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

По-съм съгласен да го няма гръцкото изписване на Асеновград (макар релевантността на името), отколкото да го има турското на Кърджали (преди да се реши въпросът принципно) - но Пако, не прави вече такива провокации - можем да се разбираме и без демонстрации. --Svik 22:51, 18 март 2008 (UTC)

Вече го казах, с прецедента Асеновград отваряме гореща и неприятна дискусия. За това - никакви етнически и други неофициални названия в началото на статиите за български градове и села!!! Нека има - но там къде им е мястото - в секция ЕТИМОЛОГИЯ. Мамахме ли гръцкото изписване? --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Ако е в името на общ принцип - аз съм за! Иначе примерно в статията за Кюстендил трябва да сложим (македонски: Ќустендил) --Svik 22:58, 18 март 2008 (UTC)

Да Svik, както и Kostendil (Кьостендил) на турски, може би и на латински... продължаваме с Добрич - Bazargic или Dobrici - на влашки, после на турски: Hacıoğlu Pazarcık, айде и на татарски (в града живеят татари) Hacioglu Bazarcik и така до безкаря... --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Ама да видим как ще се разбереш с Мико за Мелник - може би трябва да го пообмислим по-спокойно този въпрос. --Svik 23:06, 18 март 2008 (UTC)

Mного уважавам Мико, нов случая не е прав. Ако може за Асеновград и Мелник, защо да не може за Кърджали и Пашмакли, пардон Смолян???!! Защо питам аз до Свищов не чучнем Ziştovi(Зищтови) например? За да не правим бг уикипедия място на етнически конфликти предлагам да не пишeм никакви етнически имена на български села и градове, освен официалните и съществувалите със същия статут преди 1934 година. --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

По принцип не виждам нищо лошо в това имената на градовете да се изписват и на други езици. В аргумента на Пако обаче има смисъл. Тогава ще трябва да се изпишат имената и на много други градове на всевъзможни чужди езици. Затова си мисля, че е излишно да се хаби толкова много енергия - най-вече за спорове. Който се интерсува от гръцкото име на Станимака (аз по-често я наричам така, нали не съм много в крак с официалните имена ), може да види гръцката статия (el:Στενήμαχος (Βουλγαρία)), който се интересува от румънското име на Плевен може да види румънската статия (ro:Plevna) и т.н. Съвсем не е проблем, според мене, да изпишем румънското име на Плевен, например, но не е и информация, която читателят да не може да намери съвсем лесно, използвайки за отправна точка именно българоезичната статия. Друг е въпросът със старите имена - били те български или чужди. Тяхното място е или в началото на статията, или в раздел История.--Simin 00:12, 19 март 2008 (UTC)

Тъй като се занимавах и аз със Станимака, ще се включа и в тази дискусия. Обсъждате различни неща, като че ли са едно и също, а според мен те трябва да се разграничат. Едно са различните имена на едно и също селище в настоящето, друго са старите имена на селището, трето е етимологията на името на селището. Мисля, че никой няма да има против да се споменават старите имена на селището (на каквито и езици да са били) в подтема история, а за съвременните названия на други езици да се ползват МЕП-овете. Въпросът, по който не сме съгласни е етимологията. Не е убедително твърдението, че ако оставим етимологията на името в началото трябва да да изписваме съвременните имена на селищата на други езици. Защо, каква е логиката? Двете неща не са равностойни, нито са равносмислени, от едното не следва другото. Етимологията на имената във всички статии в Уикипедия стои веднага след въвеждането им, независимо дали е топоним или каквото и да е име, или термин. Например: "Догматика", от гр. "догма"; "Станимака", от гр. "Стенимахос". Ако е възникнала идея да се прави отделна секция "етимология" за всяко име на статия, то тя трябва да се предложи на обсъждане от всички уикипедианци, понеже в момента няма такова общо правило. Обичаят в момента (поне както съм го забелязала тук и във всяка енциклопедия) е етимологията да следва името, и само ако съществува проблем, неяснота или много хипотези, да се отделя специална секция "етимология" в статията. Конкретно за Станимака само една от етимологиите е научна, и тя е за произход от "Стенимахос". Не виждам какво може да е обидното в една исторически защитена етимология. Може ли да ми се обясни какво е обидното? Според мен и в исторически незащитимите етимологии не може да има нищо обидно - има само комично, като например обяснението, че "Станимака" идва от "да ти стане-мъка" . --Olympias 01:06, 19 март 2008 (UTC)

Олимпиас е права. Етимологията е важно нещо. Значи в случая със Стахимаха има основание да се постави гръцкото изписване, защото "Асеновград е основан през 7 век пр.н.е., под името Стенимахос от 3 000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа". Ще се опитам да създам правило - примерно в случая с Местанли и Пашмакли, тоест Момчилград и Смолян - няма основание да се пише турското наименование, защото това са български градове, завладени от Османската империя, за Кърджали се двоумя, доколкото името е от турски произход - тоест по-скоро съм за турското изписване, за Свищов - няма причина да се пише румънското, само защото градът граничи с Румъния, за Мелник - да е без гръцкото (доколкото името идва от българската дума "меля", но не и ако името е от гръцки произход), та така - има определена логика, нали? Всеки случай да се гледа поотделно. --Svik 01:50, 19 март 2008 (UTC)

Бих се съгласил, ако ясно се казва, че се става дума за етимология. В сегашния вариант на статията Асеновград това не е ясно. Дори, ако наистина говорим за етимология, следва да се прави разлика между гръцките "езици", т.е. между старогръцки и новогръцки. В този случай, може ще трябва да се търсят и извори.--Simin 01:56, 19 март 2008 (UTC)

Върнах старата редакция на Асеновград-Станимака, в която е употребен шаблона за етимология - "Станимака на гръцки Стенимахос". Съвсем ясно е, че става дума за етимологията на Станимака. Що се отнася до изворите - аз поисках да се посочи източник за основаването на града през VІІ в. пр. Хр., понеже не съм чувала за такива извори. Засега сигурните извори за името на града са средновековни, и във византийския гръцки то се чете точно "Стенимахос". Ако намерим антични извори, ще го прочетем "Стенемахос", и готово .--Olympias 02:08, 19 март 2008 (UTC)

Именно заради античната теория в статията говорех за старогръцки (още помня първите уроци при Атина Кънева и как се произнасяше етата). На мен изобщо не ми е ясно, че става дума за етимология. Дали това всъщност е шаблон за етимология или за изписване на съответен език? Ако си мислим, че става дума за етимология не би ли трябвало да има нещо от рода на "от гръцки..."?--Simin 02:23, 19 март 2008 (UTC)

Аз съм го възприела като етимологичен шаблон, поне така ми изглежда във всички статии, в които съм го виждала, защото с него се обяснява от коя чужда дума произлиза името на обекта на статията. Ако смяташ, че не означава етимология, какво друго би могъл да означава този шаблон? Може би трябва наистина да се поправи това автоматично излизащо "на" като "от"."От гръцки", "от старогръцки" би било по-правилно, и аз като пиша етимологиите (много често го правя), така пиша, но то е защото не съм го научила още този шаблон.--Olympias 02:33, 19 март 2008 (UTC)

Явно виждаме различен смисъл в шаблона. Аз го възприемам буквално - като начин да изпишем наименованието на обекта на статията на друг език. Днес например го сложих при Антъни Мингела. Така не исках да обясня нищо извън това как се изписва името му в оригинал. Но, може би ще трябва да се пренесем този въпрос на друго място с надежда да се направи шаблон, който да е само етимологически.--Simin 02:43, 19 март 2008 (UTC)

Може ли някой да ми даде аргумент за премахването на 1.вярна 2.релевантна информация, която винаги стои в челото - извинявайте, но ако е само някакъв изсилен псевдопатриотизъм, аз не съм съгласен. Станимака е от гръцкото Стенимахос и мястото и е в раздел етимология. Стенимахос е гръцкото име, Станимака е старото българско и мястото им е в челото.--Мико 06:51, 19 март 2008 (UTC)

Aйде да кажем и Я

Ето, пуснахме духът от бутилката... Не може да има двойни стандарти. Какъв е проблема гръцкото изписване да е в секцията с етимологията на името???? Моля, не пълнете беседата ми с излишни словоизлияния - или приемаме подобен начин на изписване и на чуждоземни имена за всички бг селища или не! Найк-лесно и крото ще стане като спрем с подобни изписвания...--Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Тогава трябва да махнем и Лондон (на английски: London.--Мико 07:42, 19 март 2008 (UTC)

T май като магаре на мост не проумуяваш, че веднъж говорим за имена на селища извън БГ, друг път става въпрос за селища, на територията на БГ...--Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Действително не го проумява - в раздела Църковна борба отличава отношението Виндобона-Виена от Станимахос-Асеновград, наистина тревожно! Bogorm 17:32, 1 юли 2008 (EET)

Не не проумявам разликата - майната им на държавите - говорим за имена, функциониращи в различни културни контексти - единият при всички положения е релевантен, ако обектът покрива критерии за значимост, ако и другият е релевантен - слага се до първия. С други думи въпросът е релевантен ли е гръцкият културен контекст спрямо Асеновград и списъкът на личностите долу казва да.--Мико 07:46, 19 март 2008 (UTC)

Аз не виждам защо подобни различни изписвания не са в отделна секция??? Някой от градовете в България имат по 5-6 различни имена от различните исторически епохи и на езиците на различните етноси... защо подобни названия не се обособят в отделна секция, и който се интересува да погледне там. Хм, гръцката общноста била значим, ами била е, днес в грда най-много етнически граждани има от братския турски етнос.... защо тогава не исписваме името на града на турски, след като турците са втората по-големина общност в града?? На какво основание го игнорираме... Занчи такива подобни изписвания ще породят въпроси, защо името на един етнос е изписано, а на друг - не, кое име да е преди другото и тем подобни дискусии, които само ще ни губят ценнно време --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Е най-после една дискусия по тая тема. От 100 години казвам, че на повечето от българските градове трябва да се споменат историческите имена или в подраздел на раздел история или в отделен раздел. Аман от това масово навиране на исторически имена още в началото на статиите. --Предният неподписан коментар е направен от Li4kata (беседа • приноси) .

Изцяло и безусловно подкрепям призива - всичко останало събужда подозрения в ревизионизъм! Bogorm 19:19, 1 юли 2008 (EET)

Правило за имената

Според мен трябва да се установи правило, при което всички селища на територията на България имат едно единствено и официално име, ако има този град друго исторически имена те следва да бъдат упоменати в статията по-долу. В същото време градовете извън България, които имат утвърдени български имена сред българоговорещите, следва да имат задължително и изписването и траскрипцията (ако иам разлика с българския изговор) на сегашното име. Например: имаме Солун, това е традиционното име с което е популярен града сред български говорещите, но в моменат в Гърция този град е известен като Тесалоники, заради което следва да има изписването на гръцки и траскрипцията на имета на български (не всички могат да четат на гръцки. А това, че града има и традиционно турско име което се различава от българското и от гръцкото е съвсем друг въпрос. То ако изобщо ще присъства в статията не би следвало да е в началото на статията. --Λичката 08:46, 19 март 2008 (UTC)

Какво значи навира в очите, да не те дразни нещо на нико афект? Изобщо да присъства...? Заразна е мк версията явно.--Мико 08:57, 19 март 2008 (UTC)

Браво Личка, един човек да разбере за какво се даркам тука два дена. Има си отделна секция и туй то. Иначе става мазало нема какво да си говорим... --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Мико повечето от селищата и редица обекти в България имат по дузина имена. Има селища с по няколко „български“, „турски“, „римски“ и какви ли не имена. Представи си един Пловдив, само na латински трябва да има 3-4 имена, като сложим още няколко български, турски, гръцки, еми арменски, иврит. Това е пълен абсурд! Аз съм ти го казвал няколко пъти това. Тука изобщо не идва реч за неутрална гледна точка. Защото тези имена ще са в статията. Те задължително трябва да са в статията.

Я иди на Лондон в ЕН.У, в Лондон има повече пакистанци отколото в София българи, ами индийци, араби, испаноговорящи!!? Лондон има няколко латински имена. Кажи ми ти колко различни иемнавиждаш изписани веднага след английското име? Айде да не правим простотии. Позицията ти в това си състояние няма нищо общо с неутралната гледна точка. --Λичката 09:12, 19 март 2008 (UTC)

Историческите имена, тяхната времева поредност и оригиналното им изписване на съответния език следва да става само и единствено в отделен раздел/подраздел дали на История, дали на География. Затова аз предлагам да се направи правило на БГ.У в тази връзка. Най-общо изложих по-горе предложението си, ако сте съгласни казвайте, вече помолих Спири да предложи къде да се курдиса един такъв текст. --Λичката 09:15, 19 март 2008 (UTC)

Еми Мико си е Мико.... нали е гръкоманин по душа и се е запънал като магаре на мост за това Станимака... Такива примери Личка бол... я влз в гръцкото уики и виж колко имена на Солун има изписани след името на града.... Истанбул - същата работа. Не може да правим компромис за Асеновград, а за Добрич например - не. Ами защо след Добрич тогава да не пише Bazargic или Dobrici, Hacioglu Pazarcik или Hacioglu Bazarcik... Напълно излишно. Нека има отделна секция - ОК, но не и в началото на статията...--Пламенъ Цвѣтковъ 09:19, 19 март 2008 (UTC)

Напълно покрепям Личката и създаването на едно такова правило! --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Гледал съм ги всички подред. Гърците изобщо не са пример, те са много зле. Виж германците, е те това е напреднала енциклопедия: Избери си който и да е град на Саксония или изобщо на бившата ГДР. Там почти всичко има славянски имена, айде кажи ми колко градове имат още след немското име изредени, горносорбски, чешки или полси имена. С много късмет ше намериш 2. На другите имената са надолу по статията. --Λичката 09:25, 19 март 2008 (UTC)

Еми Мико е като нашите политици - винаги са по-католици от папата, бързат като пърле пред майка и се надяват някой да ги потупа по рамото, че са големи европейци. Като че ли слагайки подобни имена в отделна секция, крием някаква историческа истина (такова е Миково мнение), което е напълно невярно. --Предният неподписан коментар е направен от Пакко (беседа • приноси) .

Здравейте,

Това за Асеновград да тикаме гръцко име в началото е крайно необмислено.Не само си има отделен раздел за него (не се крие каквото и да е), ами и не става ясно дали има гръцко мнозинство там, не е обяснено по каква причина се дава името на гръцки, в заглавието не се споменава че името е средновековно; създава се впечатление че градът е бил в Гърция едва ли не допреди нъойския договор (не пише в началото че името е средновековно) и се създава една неяснота, едно объркване. Ако това се поправи, тогава става прекалено раздуто и неудачно за и без това дългичкото заглавие : "...Старо средновековно гръцко име: Стенимахос...", и пак стигаме дотам че това историческо име трябва да си седи в неговата секция- даже не е и актуално за да го има в заглавието- вижте в англ. У Милано напр.- старото римско име е Медиолан и не го пише в заглавието-архаично е, макар и сегашното име да произлиза от него. А при Асеновград даже и сегашното име не произлиза- статията в началото си почва да се пълни с прекалено детайлни и не ключови факти за града. Уводът трябва да е кратък и ясен, а не разлят и неясен за неспециалиста в темата (в началото никъде не пише че името Стенимахос е средновековно, а не актуално или пък доскорошно)Ss25 23:40, 19 март 2008 (UTC)

!Без да съм изчел целия поток от мисли горе, струва ми се че езикът влиза в сложни взаимоотношения с политиката (особено тази на идентичността), така че ви предлагам да изоставим второто. Ето ви вариант: пишем Асеновград и в скоби как къде се среща, БЕЗ квалификации. Ето така например: Асеновград (среща се още Станимака, Στενήμαχος/Стенимахос, [...]) ... --Александър Бахнев 23:58, 19 март 2008 (UTC)

Пако, хайде този въпрос го сложи на разговори, формулирай основните концепции - да има чуждоезиково изписване (според Мико, когато е релеватно), да няма такова (според теб), да има, когато е етимологично обосновано (Олимпиас) и т.н. Трябва да го решим това! --Svik 01:23, 20 март 2008 (UTC)

Моите почитания за изчерпателната в много отношения статия за Асеновград, но може ли някой да ми посочи къде в статия пише от къде идва името Асеновград. Научаваме в статията как е било старото име на града от къде идва то, научаваме за някогашното му гръцко население и къде е отишло то но ..., мен ме интересува поради лични съображения (около историята на моя род), от къде са дошли българите в града. И как днес мнозинстовото от населенеито е българско. И това е неутрална гледна точка!!? Неутрална за . . . някой който може би иска нещо да неутрализира. И така имам следната молба:

1. Да се напише от къде идва сегашното име на града, кръстен ли е днешният град на някой или само на мен така ми се струва и

2. Аджеба днешното българско население от къде е: от Марс, Юпитер, щото тоя града има бежанци от цялото Беломорие, от Родопите и не на последно място от околните полски села. --Λичката 07:45, 20 март 2008 (UTC)

Преместих дискусията тук за да не се затрие. Между другото, да се опитам да резюмирам позицията на Мико: искаме заглавието на кое да е селище в света да е официалното на държавата (освен ако нямаме друго безспорно традиционно наложено - не би трябвало да е много спорно това), като в увода се описват топонимите, които исторически са използвани от другоезична доминираща група за същото селище (спорен момент е доколко дадена езикова група е доминираща). Така ли е в общи линии или пропускам нещо? Аз лично нямам нищо против, но с уточнението да не се вписват никакви допълнителни идентификатори на езиците. Същевременно не забравяйте, че за някои места може да има официално утвърдено име, а де факто местните да се наричат по различен начин. Това също заслужава да се спомене в началото. Та, каква _точно_ е позицията на всеки, с няколко изречения (и подпис по възможност )? --Александър Бахнев 08:09, 20 март 2008 (UTC)

Aбе не ме занимавайте с подобни административни задачи. Има си администратори. Аз не съм от вчера тука и който "ме познава" знае че не се мешам много в общи дискусии, предложения, гласувания и тем подобни. Включвам се рядко и по основни въпроси. Като гледам освен Мико и донякъде Olympias са за досегашното изписване, всички останали (аз, Личката, Ss25, донякъде Svik, Nk) сме за писането на подобни етимоложки изследвания и разяснения в отделна секция. Въпросът почти е решен, но да сме демократични и да го обсъдим пак на някоя обща дискусия.--Пламенъ Цвѣтковъ 11:01, 20 март 2008 (UTC)

Не се считам за компетентен по този въпрос и няма да настоявам за нищо, но след като прочетох мненията по скоро клоня за махане на гръцкото название. Искам само да вметна, че в момента в Асеновград няма гърци или са по-малко от 0,01%. Пловдив пък гъмжи от гръцки студенти. Грешно е да се смята, че в Асеновград има някакво заначително гръцко малцинство.--Ģiverņ 11:09, 20 март 2008 (UTC)

Пако, това не е етимоложко изследване, а информиране за името на града на един друг език, на който може да се намери огромно количество литература за него, тъй като градът е свързан с гърцизма. Въпросът не е "почти решен", тъй като не съм видял рационален аргумент за премахването на информацията, освен, че "се набива", "дразни" и "гъркоманин", които разбира се са извън сферата на рациото.

Към Александър - да точно така - както правим и досега: българските имена (т.е. имената уптребявани на български език) в болд - имената ползвани в свързаните с града по някакъв начин култури с италикс. Разбира се в някои случаи като Битоля нямам нищо против да се направи раздел, тъй като наистина накъсва дефиницията - в случая на Асеновград раздел би бил смешен. За мен е абсолютно неприемливо - 1. премахването на тази информация 2. смесването на това с "етимология". Нямам нищо против друго графично оформление на информацията, стига тя да присъства в дефиницията.--Мико 15:43, 20 март 2008 (UTC)

Смисълът на тези дискусии и съответно на взетите решения за правила не е да се преброят гласовете "за" или "против" (У не е демокрация), а да се защитят позициите "за" или "против" с аргументи, и решението да бъде взето според убедителността на аргументите, а не на принципа "на повечето така не им харесва". Ако искате да убедите, че аргументите на Мико (или моите) "не струват", следва да ги оборите. И така, ние ще се съгласим волю или неволю.

Личка, ако ти е интересна историята на рода ти - проучи я, и добави каквото намериш за важно в статията. Аз не виждам връзката между интересът ти към родовата ти история и изразеното ти желание да се премахнат гръцките имена в увода, освен дразнене от отпечатъка на чужда култура. Търсиш информация, и понеже не я намираш, смяташ за необходимо да изтриеш другата. Такава ли е логиката ти? Да ти отговоря най-общо как така се е случило този (и много други градове) в България и Гърция да са сменили населението си. След Балканските и Първата световна война се опразват цели градове и села, чието население е различно от преобладаващото в държавата, в която са се оказали тези градове. После, държавата, в която се е оказало селището, си го напълва с бежанци. България и Гърция имат едни спогодби от 1921-22 г., според които всеки който желае може да се изсели в държавата-майка. Тези истории са много интересни, и няма да ти е скучно да проучиш историята на рода си. Зная го от опит - и моят род е бежански, само че от Мала Азия. Историята има значение и в съвременната култура. И Асеновград, както и Мелник, и Пловдив, и Созопол, и Поморие и други, си носят отпечатъка на гръцката култура, както и на тракийската, може и на други култури. Харесва ли се или не, Асеновград и Мелник (а и другите споменати) имат своя имидж на образователни, културни, винарски, християнски и ... други центрове заради своята история, а не заради съвременните си барове или партийни клубове. Този имидж и културния им модел се дължи в най-голяма степен на делата на гръцкото им население, нищо че вече го няма. Вярно, че виното им не е толкова хубаво, колкото е било като е било гръцко, ама все още си ходи със славата. Това е важно от научна и от елементарно познавателна гледна точка. От съвременна поп-културно-фолк-националистическа гледна точка сигурно не е важно. Но все пак, У е енциклопедия-знание, а не жълт вестник на политическа партия ... Лошо ли е, че Сидирокастро присъства в У като Валовища, макар че там вече няма българи, щото всите са се изселили в Сандански? Нали именно с така добре съотнесени имена на селищата човек може да си проследи родовата история?

Към всички, които са "за" премахването. Ако наистина решите да премахнете този толкова полезен модел на представяне на селищата, то ще изчезне едно от най-ценните качества на нашата Уикипедия. Аз и студентите ми многократно сме ползвали такива статии в работата си. Ако ги превърнете в телефонен указател, просто вече ще си ползваме само телефонния указател, а не У. Даването на примери с Лондон или Берлин, е меко казано учудващо. Колко етнически културни модели са оставили отпечатък в тяхната история през последните векове, та да има нужда да ги споменават в уводната част? Очевидно е, че сред Вас няма историци, защото щяхте да знаете, че в историческите съчинения се споменават не съвременните официални имена, а разни други. И човек трябва да може да потърси Станимака, или Стенимахос в У, и да бъде пренасочен към Асеновград. И заради това известните и важни исторически имена трябва да са в увода и да служат за пренасочване, както и да си им стоят там и етимологиите. Това е важно за историческото търсене. Разбирам, че журналистите може да се дразнят (от многото текст, или от не знам що) - какво им пречи да прескочат в четенето? Не може обаче, поради липса на интерес или разбиране на историята, да лишат по-образования, любознателен и задълбочен читател от възможността да си намери връзките между имената и да си състави историята. Всъщност, разбира се че може, но - да се прости с този тип читател. Пък знам ли, ако са останали само читатели-играчи на компютърни игри, такива писачи като нас с Мико може да требе да си ходим ... --Olympias 01:40, 23 март 2008 (UTC)

Чакай Оlympias... май само вие с Мико още се държите за тази "етимология"... Никога не съм казвал, че ме дразни подобно изписване... Аргументите ми са следните:

1. Подобно изписване поражда големи страсти, в потушаването на които губим ценно време
2. Такова изписване отваря прецендет
3. Не е необходимо, при положение че се касае за старо име, и че има отделна секция за имената на града през историята
4. Не е практично, тъй като ако го приеме за правило при всички български градове, ще имаме случай на огоремен и дълъг запис на имена в италик, които разсейват читателя с не толкова съществена информация
5. Тази дускусия касае селищата в България, а не тези извън нейните граници
6. Практиката в останалите уикипедии - гръцка, турска, немска, английска, сръбска...
7. Кога да изписваме такива имена... при наличие на определена етническа общност (например турците в Асеновград са голямя общност, защо да не го изпише и на турски...)и кое име пред кое да се пише... по какви критерии
8. Аргументите ви, че по този начин "крием историческата истина" и за присъствието на гръцка общност в миналото и сега??? са неоснователни, тъй като ако си четеше статията там си енаписано черно на бело...

Т.е отваряме една безкрайна дискусия и възможност за редакторски войни, което никой не го иска. Това за сега са моите аргументи... --Пламенъ Цвѣтковъ 09:11, 23 март 2008 (UTC)

Това не е етимология, колко пъти да го напиша още? - а информиране за това как е името на друг език.

1. Поражда страсти??? - това не е аргумент.
2. Прецедент - и какво от това?
3. Не се касае за старо име, а за съвременно.
4. За праксиса - при наличие на много - аз нямам нищо против раздел - виж погоре.
5. Не виждам разлика между топонимите в Б-я и извън.
6. Практиката на изброените уикипедии ми е безразлична с изключение на de и en - de:Bitola en:Bitola.
7. Когато има релевантност - най-малкото литература на тоя език за обекта.
8. Не се крие историческата истина - а се премахва релевантна информация за обекта - вандализъм отсекъде

--Мико 09:24, 23 март 2008 (UTC)

Здравей, Пламене, Мико ти е отговорил на аргументите, но е бил твърде кратък - не съм сигурна, че е достатъчно ясен. Аз пък пиша прекалено дълго - може би ще се балансираме .

Най-напред да изясня въпроса с "етимологията". В началото на редакторската война се триеше само гръцкото изписване Στενήμαχος. Аз го бях приела за етимология и като такава я защитавах. Веднага след моето изказване, започна да се трие и побългареното име "Станимака" (туй ще да са прословутите страсти, от които се страхуваш). За това аз изместих аргументацията си и към това име, и в този смисъл напълно споделям позицията на Мико. Независимо, че изобщо не се познаваме, естествено е да имаме еднакъв възглед, и това е възгледа на историческата наука, и то именно на неутралната неполитизирана изследователска историческа наука, в която и двамата явно сме възпитани, и която е станала наша професия.

Искам да ти дам и моя пример за това, как са ми послужили статиите за селищата, които прави Мико в моята преподавателска работа. Правихме един пътуващ семинар със студентите ми в Мелник. Аз бях решила да говоря за виното в древността, понеже съм прост античник. Подготвяйки се, влязох в БГ У за да видя какво пише за Мелник, защото предполагах, че ще има нещо повече от английската У, която до тогава единствено ползвах. Ще ми простите, но английската У ми изглеждаше в много голяма степен наистина научна енциклопедия. От статията на Мико за Мелник, се прехвърлих на други селища, започнах да разплитам разни истории, което стана възможно само и единствено заради тази блестяща професионална прецизност, с която са направени статиите за селищата в географската област Македония, и на първо място заради посочените имена на селищата на различните езици и в настоящето и близкото минало. И защото има пренасочвания от тези различни имена към статията със съвременното име. Насочена от тези статии аз си разплетох за себе си много интересни истории, разказах ги на студентите си, и направих ето тази електронна публична лекция. За мен този пътуващ семинар беше едно изключително преживяване, за тридесетината студента също беше много интересно, може би е било интересно и за прочелите лекцията в нета. След като открих тази група статии в българоезичната У, аз започнах да влизам и в нея. До тогава не я смятах за нещо сериозно, пак моля за прошка. И наистина, ако съсипете тази професионална работа на Мико, аз не съм сигурна дали има с какво да похваля нашата У. Аз разбирам само от няколко области - история, религия, етнология, антропология и някои още подобни - и когато трябва да докажа, че нашата У е на ниво, аз винаги давам пример със селищата в областта Македония. Все пак в другите области съм лаик и не мога да защитя професионализма на авторите от областите психология, журналстика, не дай си Боже - физика или математика.

На фона на тази засвидетелствана полезност на работата на Мико по статиите за селищата именно за изследователска и преподавателска работа не може да ми звучи убедително аргумента за възбуждане на нечии страсти. Политическите или националистически страсти нямат нищо общо с науката и знанието. Ако се налага, статиите може да бъдат заключвани, или вандалите - блокирани. И статията за катерицата постоянно възбужда нечии сексуални страсти - по твоята логика трябва ли да я изтрием тази статия, щото някой си пада по катерички ? Какви са целите на У - да бъде полезна за читателите си, като им дава основна информация за непознати или недостатъчно познати за тях обекти, представени по рационалистичен, научен и общоприет начин, неутрално. Като пишем, ние трябва да мислим как ще бъдем по най-добрия начин полезни за своите любознателни читатели, а не за интересите на партийните централи, или за нечии (болни) страсти (към чужденци или катерички). .

Прецедентът "Статиите за селища в областта Македония" (приносите на Мико) е извънредно полезен прецедент. Той би трябвало да е гордост за нашата уикипедианска общност (не само за мен, като част от тази общност). Мен би ме било срам, да съм част от БГУ, ако БГУ се превърне в това, което е гръцката или македонската У, което всъщност се предлага.

Защо не приемам аргумента "старинност на името". Пак изхождам от най-важния въпрос - за какво служат статиите в У. Служат да научим какво означава/съдържа/ някякво непознато за нас име или термин, което сме срещнали някъде. Къде срещаме такива имена/термини - в литературата, която четем. Защото ако някой ни сподели на глас непознато за нас име или термин, ние естествено ще го попитаме какво означава това. В литературата, която четем на български език се споменават много често стари имена на селища, които не са придружени с новите. Например, ако майка ми беше родена в обсъжданото тук селище, в нейното кръщелно свидетелство щеше да е упоменато името Станимака. И ако тя не беше жива и аз не знаех кой е съвременният град, У щеше да ме пренасочи, благодарение на Миковите справки. Аз знам старото име на селото в Турция, от което моят род се е преселил в България - разпитвала съм баба ми някога. Тридесет години се опитвам да открия кое е съвременното село в Турция, което се е казвало Мандър в област Бандърма, ама ... не би. Щото Мико се занимава с Македония, а не с Мала Азия ...

Ние с Мико не защитаваме идеята да се изписват всички имена на всички езици, а само тези, които се срещат извънредно често в литературата на български език и имат много голямо значение за оформянето културата на селището. Ако са много на брой, и аз мисля, че е добре да се сложат в раздел, но веднага след уводния. И да има днес някаква друга голяма общност в това селище, ако нейното име на селището не е популярно в литературата на български език, то няма място в уводната част, защото нашите любознателни читатели няма къде да са го прочели, за да го издирват после в БГУ. Ако етническата общност на Асеновградските турци използва някякво друго име на Асеновград в множество литературни текстове и има вероятност нашите читатели да срещнат това име на български език - да, тогава е добре то да присъства, както присъства например турското име Демир Хисар на Валовища. Но ако това име не е популярно в литература - няма защо да присъства. Задачата на статиите в Уикипедия не е да задоволява обидчивост на етно-мегаломания, а да дава енциклопедично знание.

За "криенето на историческата истина". Вандалите, които вилнеят тези дни из Мелник и Асеновград просто триеха, а не местеха дискутираните пасажи в подраздел "История". Това аз бих нарекла "криене на историческата истина". А пък истината си стои, защото Мико, аз и някои други пъстоянно връщаме старите редакции.

Защо тази дискусия да касае само селищата в България, а не извън България? Правилата/Законите са валидни за всички в една общност. Нашата общност е Уикипедия, която не е българска националистическа трибуна, а международна енциклопедия.

Знам, че съм баба-логорейка, и сигурно съм досадна, но - това съм. Много съм благодарна, обаче, че дискусията стана нормална дискусия - с аргументи, и че изоставихме замерванията с политически и националистически парцали . --Olympias 01:23, 24 март 2008 (UTC)

Oле мале, оле мале... какво беше туй чудо??!! Не те познавам Оlympias, но ти наистина не млъкваш (какво ли се учудвам - жена ;)). Това не беше оборване на аргументи, а апотеоз и възхваляване на потребителя Мико ;)))))))

Сега сериозно. Мога да кажа, че с Мико се "познаваме" от вече две години и доста добре се сработваме. Не отричам неговия принос за бг уикипедия, напротив. Често с него работим заедно,и то добре. Тази дискусия не е реакция срешу него или неговия принос за бг уики... смешно е. Просто сме на различни мнения, без това да ни направи "противници" на полето на уикипедия... Ако пък си следила моята работа в българското уики, ще видиш че рядко се включвам в подобни дискусии и не съм от потребителите дето само се чудят с кого да се скарат. Така че не се опитвай да изместрваш темата...--Пламенъ Цвѣтковъ 15:54, 24 март 2008 (UTC)

Този път - кратко . Ти се обърна лично към мен по псевдоним (не крия и реалното си име - казвам се Росица_Гичева). Аз ти отговорих по точки. Споменаването на името на Мико е кредитиране на автора на един модел, който аз смятам за много полезен - аз уважавам авторството. Ако ти си възприел моите мисли, като намек, че ти си лично срещу Мико, трябва да те уверя, че такава идея изобщо не ми е минавала през ума, съжалявам ако съм допуснала да изглежда така. Когато разговарям с някого, аз първо се запознавам с него, доколкото ми е възможно. Та аз най-напред изчетох сума ти беседи с твое участие, разглеждах приносите ти. Зная отлично, че Вие с Мико работите много добре заедно. Не съм правила обратни на това мнение внушения. Може би е по-добре да се върнем пак на полето на аргументите - защо не е било "оборване на аргументи"?. --Olympias 16:59, 24 март 2008 (UTC)

Предложение за окончателна статия Асеновград

Предлагам коментираната част (до 1934 г. — Станимака, на гръцки: Στενήμαχος, Стенимахос) от статията, да се отмести и придобие формата на абзац. Същият абзац да влезе като трети по ред от началото на статията, със следния текст:

„

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото: Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Българското царство.

“

За сравнение между настоящата и предлаганата статия виж тук.

Всеки желаещ може да постави мнението си за или против в долните подраздели! --Λичката 15:57, 24 март 2008 (UTC)

Против новия обзац

Мико, изброих ти защо не трябва да бъде на челно място... ти явно или не разбираш аргументите ми, или не искаш да ги разбереш... и само си повтаряш като стар рефрен: защо ме дразни... а никой това не го е казал (поне аз не съм го прочел), дори в личен разговор го отрекох, така че спри да повтаряш едно и също. --Пламенъ Цвѣтковъ 16:11, 24 март 2008 (UTC)

Добре няма - кажи ми просто защо? Явно не разбирам наистина.--Мико 16:12, 24 март 2008 (UTC)

Защото отваря подобна безкрайна дискусия, разпалва страсти и губим ценно време. Посочих ти челният опит на други доста по-неутрални (както ги определя и Olympias) уикипедии като английската и немската например, където този проблем е зибегнат умело. Никой НИЩО не крие като се махне една преппратка от главата, и се сложи където и е мястото... елементарно е. Ти едва ли не го преиначаваш, че целим да скриме историческата истина и тем подобни глупости... Верни Личката малко се пали в повечко по темата, но да му е простено. Всеки, който има желанието да научи повече за историята на Асениовград разбира от статията и за гръцкото му минало. Така че никой нищо не крие, не изопачава и не ме сравнявай с бракята македонци, моля ти се... Поздрав най-сърдечен – твой приятел вечен ;)))) --Пламенъ Цвѣтковъ 16:18, 24 март 2008 (UTC)

Това че предизвиква страсти не е никакъв аргумент. Примери от други уикипедии също не са аргумент - но щом искаш - ще се повторя de:Bitola. Защо да не е в главата?--Мико 16:21, 24 март 2008 (UTC)

Мико виж de:Leipzig нe de:Bitola. --Λичката 16:30, 24 март 2008 (UTC)

Ако сравняваме да сравняваме равнопоставени теми. Опитай се моля те да намериш горносорбското име на Лайпциг! --Λичката 16:32, 24 март 2008 (UTC)

Горносорбското??? Смяташ, че отношението Горносорби:Лайпциг е като Гърци:Асеновград????? Това ме разби. Лайпциг е в Саксония, не е в Лужица, но можеш наистина да надникнеш в de:Lausitz и особено разбира се de:Cottbus и другите лужишки градове. Отбележи, че долнолужичкото име е представено като равноправно на немското, а горнолужичкото е в скоби като при нас.--Мико 16:37, 24 март 2008 (UTC)

Искаш да кажеш,ч е няма връзка между горносорбското име на Лайпциг и настоящото му име . Ако се бе поразровил щеше да намериш горносорбското име, от което произлиза немското по долу в отделен подабзац.

А за горните твои примери: Мислиш ли,ч е не съм огледал половината Германия за тези имена

Ако ти се наемеш да напишеш всички имена на 50-те най-големи градове в България: тракийски, римски, гръцки, славянски и т. н., нека тогава да поговорим за равнопоставеност и неутралност. --Λичката 16:47, 24 март 2008 (UTC)

Говорим принципно как стоят нещата в тия укипедии, а не ми посочвай прецедент като нашия Асеновград. --Пламенъ Цвѣтковъ 16:23, 24 март 2008 (UTC)

Е ти ми навираш в очите чужда практика, а после я отхвърляш????? Добре съгласен съм - принципно да е. Differentia specifica на Homo Sapiens е способността за самостоятелно мислене, майната им на големите братя. И?--Мико 16:25, 24 март 2008 (UTC)

Мико ставаш вече адски досаден. Почваш да македонизираш, каквото кажеш ти това е. Не става тая работа така. Ние мнозинството да не сме марсианци. Ако искаш да махнем името Асеновград и да сложим Станимака, а? Кво ше кажеш. Я погледни в руската У. Москва на колко езика е написана, щото не на всички езици Москва се представя като Москва. Аз виждам тука 6 гласа за промяна на статията и 2 за оставане на сегашното и състояние. Имаш ли някакво основание да се оставят скобите, освен,ч е ти си писал съдържанието там. --Λичката 16:53, 24 март 2008 (UTC)

Имам - това е важна, релевантна информация, подкрепена с източници. А вие освен пишман патриотизма ви имате ли аргументи за изтриването й?--Мико 17:47, 24 март 2008 (UTC)

Мико тука няма никаква връзка патритизъм на когото и да било изместваш акцента на въпроса. Тук иде реч кое е неутрална гледна точка и коя е по-неутрална, условно казано. Не мога да разбера защо навираш Станимахос до Асеновград. Това не е неутрална гледна точка защо не напишеш на турски Асеножград или Станимака. Днес турците са втората по численост етническа група в Асеновград. Пласираш ни тука некаква проклето упорство и неуважение към мнозинството от редакторите. Тук всички се опитват с благо да ти покажат своето уважение към теб, твоя труд, познания и мнение. Ти отричаш всички, потъпкваш чуждия труд, познания и мнение, това ли е твоя уикипедизъм.

Станимака е историческо име на града, което да може да е по-популярното в Гърция, но очевидно, не е и в България и очевидно в целия свят. Като историческо име, тотално несвърезано етимологически с настоящото, неразбирам защо това име не е в текста надолу.--Λичката 06:59, 25 март 2008 (UTC)

За новия абзац

Уикипедия не е демокрация. Не разбрах защо трябва да се отмести. Поне е един аргумент различен от "дразни ме", "навирам в очите". Аз лично, ако толкова ви дразнят скобите в тая статия, както вече казах, нямам нищо против да се появи в дефиницията изречението: "Името на града на гръцки е Στενήμαχος, Стенимахос." Предлаганият текст ликвидира важна, проверуема, доказуема и релевантна информация и съответно с него не съм съгласен.--Мико 16:04, 24 март 2008 (UTC)

Омръзна ми да ви повтарям - на Мико и Olympias , УИКИПЕДИЯ Е ДЕМОКРАЦИЯ, всеки ИМА ПРАВО НА МНЕНИЕ и НЕ МОЖЕТЕ ДА ДИКТУВАТЕ НИТО ВИЕ(против промените) НИТО НИЕ (за промените) какво да се пише.Тук не става въпрос дали да стане по вашата или по нашата. Тук става въпрос за обективна и безпристрастна позиция, а тя е че ГРАДА СЕ КАЗВА АСЕНОВГРАД, а не Стенимахос, всеки нормален човек би го потвърдил. Ако тръгнем по вашата логика, трябва да започнем да пишем на Пловдив-Filipopolis, на Кюстендил-Pautalia, на Ямбол-Kabile и т.н., моля ви се, придържайте се към принципа за безпристрастност!Заглавието е актуалното,СЪВРЕМЕННО име на града и нищо повече! Никой не ви пречи да си пишете всичките ви архаични имена, които ви дойдат на ума в Раздел: История, но не и в Заглавието-не им е там мястото!Ss25 16:39, 24 март 2008 (UTC)

Стенимахос не е архаично име, а съвременното име на града на гръцки, както и пише в статията. (Да ме прощават тези, които го четат за стотен път).--Мико 16:41, 24 март 2008 (UTC)

Каквото и да е, не му е мястото в заглавието!По тази логика, сме длъжни да сложим турското ,съвременно име на Пловдив-Filibe в подзаглавието-това е абсурдно, дайте да викаме на Пловдив-Filibe , и бихме имали много повече основания за това от Асеновград, защото в Пловдив живеят 100 пъти повече турци, отколкото в Асеновград-гърци (не знам дали има и един грък даже там). Длъжни сте да сте безпристрастни и толкоз-града (в българската страница на Уикипедия), а и в повечето от останалите се казва Асеновгради това е!Ss25 16:55, 24 март 2008 (UTC) Вашата последна реплика е прочетена от:   --Мико 17:45, 24 март 2008 (UTC)

• За отделянето на въпросния текст в отделен абзац в дефиницията, въпреки че не са представени убедителни аргументи защо. Но, моля Ви, поне абзацът с "градът на булчинските рокли" да слезе след Станимака, т.е. абзацът с името да е втори. Все пак, то бива и чалга, ама поне не толкова напред ... Прав си Мико, че Стенимахос е и съвременно име на града, но в името на постигане на разбирателство и сближаване на позициите, може би да направим и още един компромис. Благодаря на Личката, за предложението . --НенормалнаOlympias 17:21, 24 март 2008 (UTC)

Моля ви се Мико, Olympias, свестете се!!! По-голяма глупост от това, че съвременното име на града е Стенимахос не бях чувал... Кой в България го нарича така, че да стои това име в главата на статията????--Пламенъ Цвѣтковъ 17:44, 24 март 2008 (UTC)

Пако, свести се - на гръцки е Стенимахос съвременното име на града.--Мико 17:45, 24 март 2008 (UTC)

Тука уикипедия на гръцки ли е?--Пламенъ Цвѣтковъ 17:46, 24 март 2008 (UTC)

Мико, с уважение към познанията ти, но и аз не съм на твоето мнение. Гръцкото име на Асеновград няма нищо общо с първото, въвеждащо изречение в статията. Да не се връщаме към Уикипедия:Наръчник/Бърз урок. Съвременното име на който и да е чужд език не е информация, която трябва да стои в концентрираната част на статията, която представя субекта. Нека е в раздел История или Други имена на града или където и да е, но не в челото. Няма причина да е там. Никаква. Или аз поне не прочетох такава.--Uroboros 18:24, 24 март 2008 (UTC)

Първо и аз мисля, че това не е гръцка уикипедия и второ Асеновград е утвърденото българско Съвременно име. Колкото до Станимака то се използва повече за Историята свързана с Асеновград отколкото това да указва града. --Николов 18:29, 24 март 2008 (UTC)

Никой не говори за Станимака. НИКОЙ. Никой не говори за етимологията на Станимака. НИКОЙ. Проблемът е релевантна ли е информацията какво е името на града на гръцки и явно само Уроборос е разбрал. Към него: Твърдо съм убеден, че въпросната информация трябва да е в челото, защото градът в скорошен исторически план е силно свързан с гърцизма и съответно е силно информативно (на фона на булчинските рокли особено). Аз както казвам за трети път нямам нищо против да се извади от скобите и са се представи като обикновено разказно изречение - триенето на подкрепена с източници информация е обикновен вандализъм и ме кара се замисля за нивото на проекта наистина.--Мико 20:06, 24 март 2008 (UTC)

Мико, недей да драматизираш излишно. Знаеш, че уикито е добър прокет, не случайно с тебе киснем по цел ден в него и допринасяме активно за разрастването му.--Пламенъ Цвѣтковъ 20:10, 24 март 2008 (UTC)

Не, не драматизирам излишно, а напълно сериозно - топката като се хлъзне по склона не спира на средата, а си пада долу, а долу е Уикипедия на македонски литературен език - мисля, че знаеш за какво говоря. В тоя смисъл, Личка, не е лошо да помислиш кой македонизира. Аз от Асеновград съм решил да си направя лакмус тест за нивото на редакторите, т.е. и за нивото на проекта.--Мико 20:20, 24 март 2008 (UTC)

Хубаво е че тези неща се разискват, поне се вижда кой как мисли. Ключът е тук: "тук е българската страница на Уикипедия", "уикипедия на гръцки ли е?" и т.н. Инжинера едно време си мислеше че Уикипедия е Ботевград; сега други херои я приравняват на Република България. Забелязва се някакъв напредък само че Уикипедия не е на никого и на нищо, Уикипедия е просто максималният сбор от човешкото знание, и различните версии са направени единствено за улеснение в комуникацията (що е то език и говор?) -- за нищо друго! Вече какъв смисъл им се придава зависи почти изцяло от взаимодействията между участниците, техните идентичности, интереси, жестове. Така че, определено е нужно да остане знак на челно място, че дадено селище е известно с друго име на различна, исторически доминантна, говорна система. В противен случай Одрин трябва да се мести на Едирне (тъй като днешната доминантна говорна група според преброяването в Турция е "турската") и "Одрин" отива в Етимология, Битоля става Битола и т.н. Не е нужно обаче да се твърди че Стенимахос е "на гръцки", тъй като думите, особено топонимите, не са ничия привилегия освен на говорещите, така че не ги вкарвайте еднолично в някакви въобразени рамки... Предлагам "Асеновград (изв. още като Стенимахос) е ..." И още нещо, все пак е добре да посочиш, Мико, кой точно нарича града Стенимахос -- "гърците" в Асеновград ли, "гърците" в Гърция, "гръцките" учебници, "гръцките" туристически справочници? --Алекс Б.

Мда това сега е добро - гръцките учебници със сигурност, такива съм виждал, гръцките исторически книги за севрнотракийския елинизъм също - има една доста „приятна“ в НБКМ - се се каня да вкарам нещичко от нея. За станимашките гърци - то май нема кьорав грък да те напсуе. За цитата ти от Андерсън - не играе дефиницията, защото езикът е съвсем обективно проверуемо нещо, макар и употребявано от въобразена общност - ако един език е гръцки (проверуемо) и при говоренето на този език даден обект се назовава еди как си, то "Еди как си е името на обекта на гръцки език".--Мико 21:07, 24 март 2008 (UTC)

А и като стана дума за книжките за севрнотракийски елинизъм - твърдо съм убеден, че без гръцката гледна точка нито тази, нито любимото ми чадо Дойран, заслужават зведичката за избрана статия. В този смисъл, колеги, версията, която върнахте на "църковната борба" е силно едностранчива. Чувайте си я.--Мико 21:16, 24 март 2008 (UTC)

Алекс Б. даваш лоши примери и човек така може да изкара погрешни изводи. Виж У:Н6 Принципно си прав, че трябва Одрин да бъде Едирне, а Битоля да стане Битола, но има едно НО "утвърдени имена". Аз лично бих се зачудил що е примерно Йешилкьой, но знам Сан Стефано. Одрин в друг смисъл е добър пример там има и на 3-те езика уточнение(на бълг., на гръцки и турски) в различните уикипедии. Аз съм съгласен да остане, но не и с това упоменаване "известна още като Станимахос" лично се чудя на кой е известно(освен на историците, гърците при това може би не всички и някои по интелигентни). Откъде ви дойде тази идея за населението не знам или пък за етимологията. Статията според мен е малко прибързано избрана щом се водят и спорове за името. Николов 21:56, 24 март 2008 (UTC)

Не се водят спорове за името на статията, а за това, че не трябва да се изтрива важната информация как се казва града на гръцки. Но да, при тия връщания очевидно статията е прибързано избрана. Мисля на засега да и сложа един POV шаблон.--Мико 06:35, 25 март 2008 (UTC)

Mико упосрстваш като магаре... и престани да местиш статията, щото май само ти, Olympias и Алеск Б сте на едно мнение... Все пак уикипедия не е МИКОпедия... --Пламенъ Цвѣтковъ 07:42, 25 март 2008 (UTC)

Би ли изброил кои са на другото мнение?--Мико 07:48, 25 март 2008 (UTC)

Ами Пакко, Личката, Николов, Uroboros, SS25, Svik и Nk беше се изказал по върпоса... --Пламенъ Цвѣтковъ 07:56, 25 март 2008 (UTC) + Simin --Λичката 08:00, 25 март 2008 (UTC)

И? Да не би вместо аргументи да броим гласове? С какви аргументи - дразни ми очите, навира ми се, върху това е стъпила българщината ми - страшно релевантни дефинитивно. Не не е МИКОпедия и слава Богу, но ви обещавам, че няма да е МАКопедия.--Мико 07:58, 25 март 2008 (UTC)

Не знам дали си ме разбрал правилно по-горе. Според аргументите ми там, конкретният случай попада във втората категория (Ако има алтернативни имена в текуща употреба - с получер шрифт някъде в уводния раздел...). Ако ти трябва доказателство за текущата употреба - виж например това (не, не става дума за гъркомански сайт ). --Спас Колев 14:59, 26 март 2008 (UTC)

Уикипедия е общност от хора, с еднакви интереси и познания. При подобни спорове е редно да се зачита мнението на мнозинството. Сега Мико недей да разиграваш цялата тази общност, само и само защотото на тебе не ти изнася... Не ме карай да да почна и аз с редакциите, че ще има да си редактираме така цел ден... Отстъпи с достойнство еба си...--Пламенъ Цвѣтковъ 08:03, 25 март 2008 (UTC)

Можеш спокойно да почнеш с редакциите - това е ЦЕЛТА на проекта. Не разигравам цялата общност, а чакам аргументи срещу. "Общност с еднакви познания" е смешно и обидно, ще ме прощаваш.--Мико 08:09, 25 март 2008 (UTC)

Мико не ти ли е неудобно да разиграваш 8 човека, чиито аргументи са по няколко пъти повторени по-горе. Аз се отказвам от всякакви опити за диалог с теб и повече по темата няма да направя нито дума реплика към теб. По тази тема ти не съществуваш за мен. --Λичката 08:13, 25 март 2008 (UTC)

Е, може да не съм се изразил перфектно като съм написал, че сме с еднакви познания... Целта на уикипедия не са редакторските войни, не се прави като на ударен с мокър парцал... Целта на тази дискусия е не само статията за Асеновград, а за подобни изписвания по принцип...--Пламенъ Цвѣтковъ 08:17, 25 март 2008 (UTC)

В спора се ражда истината.--Мико 08:29, 25 март 2008 (UTC)

Компромис?

Ако моментният вариант на статията ви устройва - мен също, както казах многократно.--Мико 08:15, 25 март 2008 (UTC)

Конкретно разказното изречение "До 1934 година градът се казва Станимака от гръцкото име на града Стенимхос".--Мико 08:17, 25 март 2008 (UTC)

Ще получа ли някакъв отговор? И ако е не, ако може аргументирано. Ако не получа никакъв отговор смятам да го върна.--Мико 08:44, 25 март 2008 (UTC)

Приемам мълчанието ви за съгласие.--Мико 08:57, 25 март 2008 (UTC)

За да не се излагаме със защитена избрана статия (която ако остане така длъжко време, ще трябва да се предложи за изваждане от списъка на избраните) ви призовавам, любезни, да обясните защо отхвърляте без аргументи превръщането на моментния текст "До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото: Στενήμαχος, Стенимахос" в "До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос". Какъв е проблемът на изречението според вас?--Мико 15:17, 26 март 2008 (UTC)

Мико, нашите опоненти бяха ясни - те многократно показаха и казаха, че за тях мнението е аргумент. Затова те се чудят защо казваме, че не представят аргументи, понеже те вярват, че са представили многократно. Също така се чудят, защо ти не се съгласяваш да се съобразиш с мнението на мнозинството. Проблемът с разбирането е напълно неразрешим, според мен. През последните години се боря (неуспешно) с изчезването на представата що е аргумент в нашето общество. След като ми е трудно да науча студентите си да различават мнение от аргумент, как мога да очаквам, че мога да постигна разбиране чрез аргументи сред равни (по интереси или познания) уикипедианци ... Като няма аргументи, мълчанието се използва като силният и добре действащ аргумент. Тази практика я забелязвам вече втори път при спорни въпроси тук - много разочароващо и обезнадеждаващо за мен. --Olympias 01:56, 28 март 2008 (UTC)

Спокойно - положението е е толкова зле, колкото ти се струва.--Мико 06:28, 28 март 2008 (UTC)

"Е Е" или "НЕ Е", все едно - развесели ме .--Olympias 23:05, 28 март 2008 (UTC)

Диалектика - направо исмат.--Мико 23:09, 28 март 2008 (UTC)

Аргументите са доста, тук ви давам само 4 :

1.Основен аргумент е че Името Асеновград не произхожда от Стенимахос и това е факт! 2.Аргумент е принципа за безпристрастност-а тракийското и турското име на града къде са? Не е честно само гръцкото-или всичките или никое и си остава Асеновград и точка! 3.Аргумент е че поставянето на историческите имена в първия ред на статията е глупост, след като си има раздел "история"-за стотен път ви повтарям- Всяка жаба да си знае гъола! 4.Аргумент е дори редактирането което вие двамата правите: неприето е, неенциклопедично е и го няма в 99 на сто от статиите в уикипедия относно населени места! В английската У са само имената на англ. на нас. места в Африка, Америка, дори да имат испански или някакъв друг произход(имам предвид заглавието)

Само поради дори два от тези 4 аргумента статията трябва да се оправи, а вие освен глупавия "аргумент" за предотвратяване на псевдопатриотизъм не можахте ли да си изсмучете от пръстите каквото и да е мааалко по-достоверно, освен този т.нар. "аргумент" за гръцката версия, друго, даже каквото и да било смислено и обосновано предложение няма (освен естествено безумния "аргумент" за предотвратяване на псевдопатриотизъм в уикипедия)??!!???!!!!???? 80.58.205.38 23:46, 1 април 2008 (UTC)

Бихте ли казали отхвърляте ли вметката "име на града" и ако да защо? Какъв е проблемът на изречението, че "Станимака произходжа от гръцкото име на града Стенимахос" ви питам? Иначе аргументът ми е прост - не е за предотвратяване на псевдопатриотизъм, а защото гразът е свързан с гърцизма.--Мико 06:02, 2 април 2008 (UTC)

Като е свързан с гърцизма - мястото му е в статията - не в заглавието.Нарушавате принципа за енциклопедичен вид на статията.В никоя енциклопедия в заглавието не се слага повече от 1 име- официално приетото. А за гърцизми, турцизми и подобните им си има раздели: История, етимология и т.н. Ss25 22:02, 2 април 2008 (UTC)

Не е лошо да се чете особено преди да се пише - никой никога не е говорил за заглавието. Прочетете какво ви питам, ако имате мнение кажете го.--Мико 10:13, 3 април 2008 (UTC)

По "аргументите" на г-н 80.58.205.38.

1. Не е съществувало изречение в статията, което да е твърдяло, че "Името Асеновград произхожда от Стенимахос", за да бъде обект на спор или аргументиране.

2. Кои са тракийското и турско име на града, които се срещат често в литература на български език, за да ги търси някой в енциклопедия, поради което да се налага да са в дефиницията на статията? Първият принцип на У е полезност, заедно с неутралност и още други. Пристрастност е именно лишаването на възможността потребителя да получи търсената от него информация, заради нечии накърнени националистически чувства. Имената Станимака и Стенимахос се срещат изобилно в литературата, и читателите на литература следва да могат да бъдат пренасочени към статията "Асеновград", когато търсят кое е туй градче Станимака или Стенимахос, когато са прочели някоя книжка.

3. Станимака и Стенимахос не са просто исторически имена, това са имена, които често се срещат в литературата на български език, и незнаещият читател следва да може да ги потърси и намери в У. Това става когато те са в дефиницията и пренасочват към съответната статия. Да наречете нещо "глупост" дори не е мнение, за аргумент да не говорим. Аргумент означава рационално твърдение, което доказва с факти или логическо заключение убедителността на някакъв възглед. Мнението е възглед без доказателства. А глупостта, си е просто глупост .

4. Англия или САЩ си имат своя тип култура. На Балканите историята е друга. Тук много селища имат различни имена, които са често срещани в литературата. Това означава, че четящите хора ще срещат непознати за тях имена и ще търсят кои са днешните селища. Именно поради това, такива (а не нелитературни) имена трябва да са в дефинициите на статиите за селищата. Когато читател потърси Станимака, незнаейки кое е днешното селище и не намери нищо, ще се връща ли пак към У? А като научи някога, че всъщност туй било прочутия Асеновград, с право ще ни се смее.

Като псевдопатриотизъм може да се оцени Вашият мотив за този спор, но не е аргумент, още по-малко - наш.

Легенда: Твърденията-аргументи (за все едно и също нещо) са по-черни.--Olympias 23:10, 3 април 2008 (UTC)

1. Принципите на У са три: Неутрална гледна точка,Значимост на темите и Цитиране на източниците. Самият израз "полезност" е С-У-Б-Е-К-Т-И-В-Н-О понятие: полезност за кого?За ЕС полезно е да се опази света и да се спрат климатичните промени, за Американците полезно е да не подписват протокола от Киото и да продължат да тровят планетата в името на н.в. печалбата, за ал-кайда полезно е ислямът да завладее света...все "полезни" неща.Наистина не очаквах такива писания от унив. преподавател, ако наистина си такава, то до такава степен неумение да различаваш субективното от обективното...срам...

2.Т.нар. "книжки", в които българския читател на У (не съм убеден че средния грък редовно се консултира с бълг. У по енциклопедични въпроси, все пак) може да "намери" името Стенимахос, в никакъв случай не са от разпространените в България, най-вероятно не са излизали от вашия преподавателски кабинет, а и още по-вероятно не са на български език-не се безпокойте-няма опасност в бълг. литература и историография да срещнем името Стенимахос , а и дори и да има някакво изключение, то със сигурност е обяснено в съответната "книжка" за кой съвр. град става въпрос.

3.Очевидно е,от изложеното преди, че Стенимахос не се среща в литературата на български език, освен като някакво обяснение (може би) за произхода на остарялото,архаично и в момента от никого не използвано име Станимака.

4.На Балканите няма никаква "друга" история (освен всичко, това не е и никакъв аргумент). Балканите не са някакъв "по-специален" регион-Това означава, че четящите хора в USA също ще срещат непознати за тях имена и ще търсят кои са днешните селища, например Shikaakwa е индианското име на чикаго и именно поради това, такива имена НЕ трябва да са в дефинициите на статиите за селищата - защото си има раздел (History-история) на статията, където е и мястото на подобни остаряли,отживели и неактуални имена (както хората правилно са направили в англ. У). Един съвет-учете се от по-опитните, по-големите, а не на своя глава да правите небивалици и да си самосъздавате ваши правила, след като такива вече има-само разваляте облика на Българската Уикипедия и с нищо не допринасяте към проекта. Ss25 23:42, 10 април 2008 (UTC)

А ще ми кажете ли какъв според вас е проблемът на изречението "Станимака произходжа от гръцкото име на града Стенимахос" - въпрос който ви задавам за трети-четвърти път, и на който не получавам отговор.--Мико 06:11, 11 април 2008 (UTC)

Проблемът, както вече казах в т.4 (ако някой я е чел преди да пита) е че си има раздел (History-история) на статията, където е и мястото на подобни остаряли,отживели и най-важното - неактуални имена (както хората правилно са направили в англ. У в случая с чикаго).Самото име Станимака, с цялата му етимология,произход и каквото там искате не трябва да излиза от раздел История, просто защото там е останало още през 1931 г.Пак ви повтарям-учете се от по-опитните, а не на своя глава да си самосъздавате ваши правила (иначе се получава Микопедия), след като такива вече има-само разваляте облика на Българската Уикипедия и с нищо не допринасяте към проекта. 80.58.205.38 13:09, 11 април 2008 (UTC) Вашата последна реплика е прочетена от:   --Мико 13:30, 11 април 2008 (UTC)

Към Ss25

По моята т.1 нямате коментар - да разбираме ли, че по нея вече няма спор?

Няма отговор и на въпроса ми "Кои са тракийското и турско име на града, които се срещат често в литература на български език, за да ги търси някой в енциклопедия, поради което да се налага да са в дефиницията на статията?" - да разбираме ли, че и по този въпрос вече няма спор?

по Вашата т.1. - По какво се определя полезността и за кого. Полезността се определя от същността на У - енциклопедия. У на първо място е това, което е - енциклопедия, и чак след това може да разглеждаме какви принципи следва. Енциклопедията (извинете, една хубава гръцка дума ) е хранилище на текстове/информация/знание, които предоставят основни факти и хипотези за разни обекти. Тя се структурира по статии, които започват с наименованията на обектите, които се срещат в писмени източници. Полезна е тази енциклопедия, която позволява бързо намиране на статията за търсения обект. Поради това, всички често срещащи се в литературата имена на обекта на статията, трябва да са в увода, и да има препратки от тях към статията. Политиката, на САЩ или ЕС, или която и да е друга политика, няма нищо общо с енциклопедичната полезност. Ако У не е полезна като енциклопедия на читателите си, няма да има никакво значение дали е неутрална, защото няма да има кой да я чете. Читателите на енциклопедия четат и други неща, и най-вече книжки. Минаваме към

Вашата т.2. - Споменават ли се Стенимахос и Станимака в литература на български език. Повечето книги на български език излезли през ХХ не са качени в нета. Но все пак Google Web: Стенимахос - 604 пъти, Станимака - 7100 пъти; Google Books: Стенимахос - 57 книги, Станимака - 654 книги. Вижда се добре, дали навсякъде има обяснения - разгледайте особено за Стенимахос. Не се срамувайте да проверите кое от тези писания е излязло от моето перо .

Вашата т.3. обявява за очевидно следващо от т. 2., че Стенимахос и Станимака не се срещат в литературата на български език, освен като обяснение. Освен горните бързи примери, пак ще дам пример с кръщелните свидетелства (на десетките или стотици хиляди хора, родили се в този град преди 1931 г.), в които със сигурност няма обяснение как ще да се е прекръстил този град.

Вашата т.4. "Балканите не са различен регион", но ... пак без аргументи. Аз казвам, че Балканите са различен регион. Тук съществува писмена култура от ІІ хилядолетие преди Христа (пак гръцка, с извинение), дори и енциклопедична от ІІІ в. пр. Хр. (пак ще ви нараня, но и тя е гръцка) за разлика от индианското име на Чикаго, което никога не е било писано в индианска литература, понеже такава не е имало. Историята на САЩ датира от два века, а крехката писмена култура в региона - от три. Балканите и САЩ са региони с твърде различна история, различна писмена и енциклопедична традиция, с различна култура, и така ще си остане, докато българчетата спрат съвсем да четат, гледат само американски филмчета, играят американски игрички, вълнуват се от риалити и прочее - телевизионни промивки. Това може да стане и скоро, ако Вашите представи за енциклопедия се възприемат в У.

5. Ако такива имена не са в увода на статията за който и да е град на Балканите, то от тях няма да може да има препратки към статията, и читателите търсещи кой е съвременният град, наричан някога едикак си, няма да намерят отговора на питането си. Енциклопедията ще намали коефициента си на полезно действие и ще загуби читатели.

За какво може да се безпокоя аз, Вие няма как да знаете . Чудите се дали различавам субективното от обективното ... Обективно-то не съществува, освен ако не сте религиозен/религиозна и не приемате съществуването на Бог, който единствено може да бъде мислен като обективно съществуващ. Или ако Вие се смисляте като Бог/Богиня . Дали съм преподавател може да проверите много лесно - аз не съм анонимна, като Вас, за втори път повдигаме темата. А ако Вие ми кажете кой/коя сте и с какво се занимавате, може би аз наистина ще се убедя колко съм била несправедлива. Но Вие няма да го направите, и аз ще продължавам да си мисля, че съм справедлива , за което ми е драго.--Olympias 00:41, 19 април 2008 (UTC)

От това което прочетох, доста малко е наистина обоснованото, аргументи ти липсват навсякъде, затова давам накратко:

т.1-преувеличаваш, никoй не е казвал това нещо, но и в никакъв случай няма да мине на първи ред поради вече изброените аргументи.

т.2 още веднъж доказва (цифрите говорят) че това гръцко Стенимахос е НЕРЕЛЕВАНТНО.

т.3 Ако ми покажеш 1 от "десетките" свидетелства ще съм ти благодарен, човек олеква пред другите като говори на едро...

т.4 Балканите не само не са "по-специални", напротив - са като всички останали, само че доста по-изостанали в развитието си (вкл. Гърция), заради такива като теб.Ако наистина смяташ че ние на Балканите или гърците са някаква по-развита, по-висша раса от останалия свят, защо тогава американският ти "телевизионно промит" колега взима 10 пъти колкото теб, защо САЩ имат най-много Нобелови лауреати, а балканците се броят на пръстите на едната ръка? защо "великият" ти гръцки колега също трябва да се реди на опашка за US виза, а на летището да му взимат отпечатъци като на последен престъпник?Е заради такива като теб дето се мислят за "по-специални" и "по-горе" сме на това дередже, после се чудиш защо по света те имат за 2 категория човек... Много е тъжно за У. че има такива хора - иронизиращи и подиграващи се на чуждото (нямало инд. литература) и предопределяйки всичко западно за "примитивно" и "промивка"... това имах да кажа,жалко вместо да работим за разширяването на У. (създадена от "промит" Американец), хора като теб вадят изцяло неадекватни теми - българчетата спират да четат, риалити, американски игрички??!!?!? Не е зле от време на време да прочиташ темата по която пишеш.Ss25 23:31, 8 май 2008 (UTC)

В т.1. отговарях на Вашия въпрос как се определя полезността на една енциклопедия, понеже Вие не можехте да си представите как може да стане това. Казвате, че съм преувеличила ... какво? Казвате "Никой не е казвал такова нещо" - кое нещо имате пред вид, че не сте казал? Ако не можете да изясните мисълта си, да приемаме ли, че по т. 1 нямате повече аргументи?

В т.2. Вие казвахте най-напред, че Стенимахос и Стенимака не се споменават в книги на български език, и ако случайно се споменават, всичко е обяснено. Като Ви посочвам цифра - повече от 700 качени в интернет книги - Вие какво казвате - че това е доказателство за нерелевантно споменаване на името в увода на енциклопедична статия? Правилно ли Ви разбирам? А какво правим с твърдението Ви, че тези имена не се споменават нито веднъж? Отказваме ли се от него?

В т. 3 аз говоря за "кръщелни свидетелства", а не за някакви сведения. Вие знаете ли какво означава "кръщелно свидетелство"? Да Ви улесня, че може би няма такава статия в У - това е един документ, който прилича на "Свидетелство за раждане". В миналото тези свидетелства са издавани от църквите, след обреда "кръщение", когато децата са получавали имената си. В тези документи винаги се споменава името на селището, в което детето е родено. Нужно ли е да Ви търся такова кръщелно свидетелство, на някой роден в Станимака през 1910 г., за да се убедите, че там не пише, че този град днес се казва Асеновград? И че някой наследник ще има нужда да намери как се казва днес селището, в което е роден прадядо му? И че ако не намери в У, У е станала лоша енциклопедия?

По т.4. да се върнете и да видите, че аз не казвам, че Балканите са "по-специални", а "по-различни". Множество разлики между Балканите и САЩ, например, упоменавате и Вие. Ето по тази точка най-сетне постигаме пълно съгласие - Балканите и САЩ наистина са много различни региони и с много различна култура.

По т.5. защо не се произнасяте? Съгласен ли сте с твърдението в нея, за да преустановим споровете? Ако не - с какво не сте съгласен? Драго ми е, както винаги --Olympias 01:15, 9 май 2008 (UTC)

Имам предвид тази т.1. Не е съществувало изречение в статията, което да е твърдяло, че "Името Асеновград произхожда от стенимахос - не съм казвал че го е имало, но това не означава в никакъв случай, че стенимахос ще стои на равни начала с Асеновград на първия ред на статията! Колкото до полезността, това е толкова субективно понятие, че няма да е нещо ново ако кажа че за сравнително голяма част от хората в България, тази, а и която и да е енциклопедия не е полезна,а писането на статии го имат за "губене на време". т. 2 Тези цифри са около 10 пъти по-ниски от данните за Станимака, заради което са и НЕРЕЛЕВАНТНИ. т. 3 Имам предвид точно кр. свидетелство, че не пише Асеновград е ясно, но ми изкарай поне 1 кр. свид. на което да пише Стенимахос (което е доста съмнително). Не че 1-2 кр. свид. ще бъдат аргумент да стои стенимахос на 1 ред, но поне има шанс да се покажеш че не говориш на едро и наистина стои нещо зад думите ти. т.5 Може да има препратки и без да са в увода на статията, изобщо не им е мястото там, вече обясних няколко пъти, има по-нагоре безспорни аргументи защо НЕ ТРЯБВА да са там.Ss25 09:31, 9 май 2008 (UTC)

В подкрепа на преместването на сведението за гръцкия език в раздела история. Няма да добавям нови аргументи, искам само да приведа като пример как потребителят Мико се самоопроверга със следната поправка за града Страсбур - когато аз опитах да посоча в заглавието името на града на латински(което беше грешка, за което си признавам), същият потребител го грабна и го постави в раздела история, а тук виждам, че се опитва да прекара диаметрално противоположно становище по въпроса. За да изпреваря саракастичния въпрос дали смятам, че Страсбур се отнася към Римската Империя, както Асеновград към гръцкия, да, точно така смятам - и в двата случая става дума за архаично име, което е отишло в историята и е нелепо да се посочва в заглавната част на тази статия. Личката, Пакко и SS25 имат моята пълна и безрезервна подкрепа, защото двойният стандарт и меренето с различен аршин са методи, на които ще се противопоставям, докато мога. Настоящият вид на статията е изключително погрешен! Относно нелепото предложение Одрин да стане Едирне - по-добре да не коментирам, ще го подкрепя, когато французите си преименуват статията Londres на London (с други думи на кукуво лято). Колкото до кръщелното свидетелство от 1910, който щял да го търси с древното име - може, само след като потомците на римляните, родени през ІV век, дойдат и потърсят Страсбур като Argentoratum - именно това е причината все още да не съм създал преносочваща статия с това име. И така единственото удачно заключение предвид посочения от мен подход на Мико към статията Страсбур е веднага след вдигането на защитата пасажът, където е написано (древно)гръцкото име, да отиде в раздел история! Bogorm 11:50, 31 май 2008 (UTC)

Не, не става въпрос за архаично име, а за съвременно - на гръцки. Ако в съседство на държавата, в която се намира Страсбург се говореше латински и само до преди стотина години Страсбург беше латиноговорещ град, то да името би било съвременно. Преди да се изказвате по всички въпроси не е лошо да прочетете беседите.--87.116.84.4 13:07, 2 юни 2008 (UTC)

Допускам, че зад този адрес стои потребителят Мико, така че ще говоря сякаш с него: самоопровергавaнето със Страсбург може и да не Ви е трогнало, но щом сте толкова упорит и педантичен по отношение на години, добре - погледнете къде в статията за Джакарта пише Батавия и забележете, след като е преименуван през 1940те гг., къде в статията пише, че названието е било Батавия някога си. Т. е. писалият статията не е счел за нужно да пише в първия абзац името на града от колониалното време, защото е официално променено. Ако си имам работа с Мико, използвам случая да Ви призова да не пишете в скоба "на холандси: Батавия", нагласяващите прийоми с Нурсултан Назарбаев веднъж вече не минаха, макар и с цената на моето блокиране. И стига вече с този релативизъм, че до Индонезия нямало холандци - ами при мястото на "Фердинанд" и "Михайловград" в статията Монтана - там поне има комунисти и монархисти наблизо! Съветвам да се поучите от установена практика и да не драматизирате с историческите факти - историческите факти в раздел история, както Батавия и Джакарта - ако някой в Нидерландия още си я нарича Батавия, да си го пише в холандската У, да си слага препратка там, за всички останали единственото възможно място е разделът История. Bogorm 20:55, 2 юни 2008 (UTC)

Църковната борба

Разделът за т.нар. църковна борба е силно пристрастен - едните били родолюбци, другите за пари - защото колкото повече елиногласни, толкова повече пари, без дори да се казват какви са едните, какви другите - колко гърци, колко гъркомани, колко българи - "фанариотщина". Понеже и тези ми редакции в тая статия просто се връщат, аз няма да ги правя повече и съответно статията си заслужава шаблон POV.--Мико 07:24, 25 март 2008 (UTC)

Възможно ли е, Личка, да не можеш да четеш? Би ли обяснил защо връщаш постоянно редакциите ми за Екзархията - има източник, доклада на Тома Васильов - има източник, Стенимахос - има източник?--Мико 07:40, 25 март 2008 (UTC)

Колко, човека трябва да изкажат мнението си, че Станимахос трябва да остане само в абзаца по-долу? --Λичката 07:43, 25 март 2008 (UTC)

Аз колко пъти да напиша, че изречението Станимака произхожда от Стенимахос (етимология на Станимака) и Името на града на гръцки е Стенимахос НЕ Е ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. Би ли обяснил връщането на другите текстове - това си е жива проба вандализъм, причинен може би от някакъв псевдопатриотизъм, макар и да се надявам, че е от обикновено изнервяне.--Мико 07:44, 25 март 2008 (UTC)

В такъв случай да натрапим ли Виндобона в заглавието точно до Wien, понеже произхождало от това? Bogorm 15:22, 1 юли 2008 (EET)

Ако до преди век Виена е била преобладаващо латиноговорещ град, а и днес в него живеят латини - да.--Мико 12:47, 1 юли 2008 (UTC)

Днес в него живеят латини ! Но нали току-що казахте, че как е името на града на гръцки (което е свързано с аргумента дали има гърци в него) за Вас не било определящо толкова определящо, колкото значението за произхода (цитирам: "Аз колко пъти да напиша, че изречението Станимака произхожда от Стенимахос (етимология на Станимака) и Името на града на гръцки е Стенимахос НЕ Е ЕДНО И СЪЩО НЕЩО"), а било етимологията, т. е. не етническият, а лингвистичният въпрос. На какво дължа тогава "ако днес в него живеят латини"? Bogorm 15:55, 1 юли 2008 (EET)

Не съм казвал, че не е определящо - опитайте се да вникнете в същността на "Станимака произхожда от Стенимахос (етимология на Станимака) и Името на града на гръцки е Стенимахос". Не бързайте.--Мико 13:03, 1 юли 2008 (UTC)

Сторих го. Bogorm 16:07, 1 юли 2008 (EET)

Е, радвам се, че успяхте. Та ако мислите, че има - напишете.--Мико 13:10, 1 юли 2008 (UTC)

На мен и през ум не би ми минала мисълта да търся където и да било люде с роден език латински... Т. е. латинските имена са част от историята и спадат към раздел истирия, както и всички небългарски имена на всички градове в пределите на Република България. Bogorm 16:16, 1 юли 2008 (EET)

За латинските съм съгласен с вас, за останалите - разбира се, не.--Мико 13:19, 1 юли 2008 (UTC)

Непоследователността не е нещо подразбиращо се, вмъкването на тази част е лишено от смисъл. Bogorm 17:30, 1 юли 2008 (EET)

Ще получа ли отговор защо се премахва вандалски шаблонът за спорна неутралност, като едновременно с това от същия човек се премахнаха и неутрализиращите ми редакции - без разяснения. Ще изчакам да си ги съберете мислите - ако не получа отговор смятам да го върна.--Мико 08:45, 25 март 2008 (UTC)

Няма отговор - съответно го връщам - ще го сложа на мястото му, за да не ви обърква.--Мико 08:57, 25 март 2008 (UTC)

Шаблон спорна неутралност в избрана статия?

Това е меко казано притеснително... →Спири 18:06, 20 септември 2008 (UTC)

Да не говорим, че е защитена. --Мико 18:15, 20 септември 2008 (UTC)

Личности

Сложих някакъв ред в раздела Личности. Но са прекалено много червените препратки за избрана статия. --Мико 07:56, 5 януари 2012 (UTC)

ТВ САТ

Премествам тук неенциклопедичен текст:

Асеновградската телевизия се казва ТВ САТ и се излъчва само в домакинствата, които са свързани към кабелния оператор, който носи същото име. Първият журналистически екип на телевизията е събран от отговорния редактор Елена Александрова. В него са имената на Емилия Колева, Ирина Иванова, Радка Димитрова, Красимир Панайотов и Христо Калоферов. Зад камерите са Божидар Матеев и Янко Якшев. Първите монтажисти в телевизията са инж. Николай Спасов, инж. Шюкрю Мустафа и инж. Светлин Стойчев. Новините на ТВ САТ "Седмичен дневник" се излъчват веднъж седмично и скоро стават най-популярния начин за хората от града и общините наоколо да разберат какво рашава местната власт и какво се случва по техните улици. Раждат се и първите вътрешни продукции и предавания на градската медия — публицистичното предаване "Обхват", предаването за рок музика "Метална Палитра", музикалната класация "5 на върха", комедийното шоу "На закрито" и "Киномания", което стартира с откриването на голям мултимедиен комплекс на телевизията в 2000 година. В комплекса в центъра на града има видеотека, кино и компютърна зала. По-късно центърът е закрит и така последната кинозала в Асеновград е затворена. Междувременно по кабелната мрежа на медията в града е прокаран оптичен високоскоростен интернет. След 2002 година телевизията се разраства и открива офис и студио в Пловдив, където разширява и кабелната си мрежа. Програмен директор на телевизията е Ели Шопова. Репортерският екип Милена Пергелова, Елена Боярова, Марияна Колева и Ирина Иванова отразяват всекидневно новини от Пловдив, Асеновград и региона. Програмата е изпълнена с много предавания — развлекателни, образователни, забавни и публицистични.Най -малките зрители се забавляват с игрите на Питанка всяка събота в предаването "Детско парти". През 2011 година телевизията променя името си на ТВ САТ КОМ.

Спас Колев 14:54, 29 февруари 2012 (UTC)

Забележки

В Асеновград традиционно печелят дясно-центристките партии - ясно е че са избори ама кой? и на местни и/или на парламентарни? --Vammpi (беседа) 10:17, 3 април 2012 (UTC)

Събирателно може би?--Алиса Селезньова (беседа) 10:17, 3 април 2012 (UTC)

• Незнам пък няма и източници... Може и да се отнася само за кмет, но за общински съвет пак е друго. Инак знам че Асеновградското СДС е много силно благодарение на личностти като Стефан Вълков (виж тук). Но традиционно е малко силна дума. Избори и десни партии в България има от Княжеско време...--Vammpi (беседа) 10:24, 3 април 2012 (UTC)
• В раздел Религии/Население липсват източници...--Vammpi (беседа) 10:41, 3 април 2012 (UTC)

Избрана ли?

Доста голяма но,

• има доста работа по оформяне на източниците
• напълно излишни описания на празници
• повече информация за музеите / или линкове към отделни статии

--Rumensz (беседа) 09:47, 2 декември 2018 (UTC)

Беше гласувана за избрана преди много години все пак.--Ģiverņ (беседа) 13:43, 13 март 2021 (UTC)