Беседа:Батак/Архив 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Архив Това е архив на стари беседи.
Моля не редактирайте съдържанието на страницата!
Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля направете го на текущата беседа.

Кой изкла Батак?

Твърдението в статията, че „...в двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия...“ май не почива на източници. Ако приемем, че Захари Стоянов е източник, то Батак е изклан от башибозук (милиция), и то предимно от помаци. В статията за Априлското въстание нещата са почти коректни: „На 2 май е превзета Перущица от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 10 000 души превзема Батак и избива местните жители ...“ По надолу, в точка Потушаване си пише: „Само за Батак не са открити документи за пряко участие на действащи войски.“

Има ли разбирачи по история? Аз съм прост човек, който чете, мисли и сравнява. --ИнжИнера 22:41, 22 май 2006 (UTC) Стабилен Stable

Я какво има тука: Тодор Балкански, ИК "Знак’94", Велико Търново, 1997 „1. Ахмед ага Барутанлията, за когото стана дума по-напред в описанието. За престъпленията си този най-черен в историята ни човек, българин, по предложение на споменатия пловдивски управител Абдул Хамид и на неговия началник – валията на Одрин Акиф паша, е бил повишен в чин майор и награден с орден "Меджиде". За това, че Осман Ефенди успява да възпре тълпите на този кръволок пред Пещера и да измъкне изпод ятагана му останалите живи батачани, Българската държава го възнагради с 80 лв. пенсия, а българският народ от Северозападните Родопи... е безсмъртие.“ --ИнжИнера 23:00, 22 май 2006 (UTC) Стабилен Stable

Нарушаващ авторски права текст

Преместен очевидно преписан текст от статията, който може да се преразкаже:

Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. През 1958 г. проф. Йосиф Шопов открива находище от старокаменната епоха в м. Кременете (в района на ГС “Беглика”), а няколко години по-късно - второ такова находище в м. Слънчева поляна (в района на ГС “Широка поляна”).

Населявана или кръстосвана от траки, римляни, византийци, славяни, прабългари, отоманци и българи, тази древна земя пази наследството на техните цивилизации. В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти. До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като оттам минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий.

През VІ и VII век в Родопите се установяват славяните. По време на славянското нашествие Византия изгубва стабилния си пряк контрол над Западните Родопи, макар в ръцете й да се намират стратегическите пътища в северните и южните подножия на планината (от Солун през Беломорието до Константинопол). През ІХ век, по времето на хан Крум, българската граница слиза на юг от Батак. Значителна част от крепостите, манастирите и църквите е издигната от българите и тяхното множество говори за активен живот по тези места в средновековна България.

За първи път днешното име на Батак се споменава в писмени документи от XVI в. В кричимския манастир „Св. Богородица" е запазена и сега плочата с надпис от чешмата, построена от батачани през 1592 г. В този надпис ясно личат думите „село Батак" и имената на строителите - Анастас, Велю, Теню и Герю. Ценни сведения дава един друг документ с дата 14 октомври 1637 г., издаден от Христо п. Константинов, чийто препис е направен по документ от XVI век. Уточнявайки владенията на султан Сюлейман I (1520-1566 г.) и по¬точно границите на владенията му в Чепинското корито, се споменава и село Батак, край което минавала границата на Чепино. През цялото си съществуване Батак е известен като чисто българско селище - тук никога не са живели турци или други малцинствени групи. През XVI и XVII век много корави българи, запазили вярата си и националното си чувство, се преселват в Батак. Над 30 рода през този период идват от Серско, Драмско, Разложко и Неврокопско, 14 - от Чепинското корито, преселват се българи от Западна Македония и други краища на страната. Тяхното идване дава тласък на материалното и духовното развитие на Батак, утвърждава българщината.

Батак се споменава в някои турски документи и през XVII век. От това време е останало наименованието му „Хайдушко гнездо" - селище на корави и непреклонни българи. Затова и хайдутството е постоянен негов спътник. Народната памет и документи пазят спомена за хайдушките сборища и разказват легенди за Страхил войвода, Гола Вода и Паяка, Дели Аршенко, Тодор Банчев, Бейко, Янко Кавлаков, Митю Вранчев и други.

През Възраждането икономическото положение на батачани се подобрява значително. Основен поминък на населението е дърводобивът и дървообработването. В обширната Баташка планина израстват към 150-200 чарка-дъскорезници. В робските условия батачани стават икономически господари на планината. Развива се много добре и търговията. Баташките дъски и греди се изнасят на пазарите в Пазарджик, Пловдив, Кавала, Драма, Солун, Измир и Александрия. Освен с дъски, греди и дърва, батачани търгуват с аби, шаяци, кожи, саздърма, лой и други произведения на Занаятчийството. Разположението му на важния търговски път, свързващ Македония с Тракия, спомага да се развива и ханджийството. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г. тук са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му.

Благодарение на доброто материално състояние на батачани в града разцъфтява и просветното дело. През 1813 г. Жителите построяват нова каменна църква „Св. Неделя" (днешната историческа църква). Пловдивският паша дава срок храмът да се завърши за не повече от три месеца. Вдига се баташкото население - и мъже, и жени, и деца, и вместо за три месеца църквата е построена за 75 денонощия. Тя е една от първите църкви у нас, строени през Възраждането, и носи белезите на средновековните традиции. В първите години църквата служи и за килийно училище.

През 1835 г. В Батак се открива и светско училище от видния възрожденец Хаджи Найден Йоанович (1802-1862 г.). Той престоява в Батак до 1839 г., след което се отдава на книгоиздателска дейност и търговия с книги. След Хаджи Найден в Батак учителствуват: калугерът Генадий, Драган Манчов, Михаил П. Куманов, Симеон Андонов, даскал Андон Шопов, Атанас Мишев, Никола Ковачевски, Христо Драганов, Петър Горанов, Тодор Попнейчев, Димитър Тонджоров и др. През 1850 г. към мъжкото училище се открива и девическо с 40 ученички. Голяма морална и материална помощ на училището оказва видният възрожденец Александър Екзарх,с когото баташките кметове Аню Паун чорбаджи, Горю Кавлаков, Трендафил Керелов и други поддържат оживена връзка.

От Батак израстват и видни дейци на Българското възраждане, които подпомагат и тласкат напред духовното издигане на нацията. През XIX век Рилският манастир е най-големият център на националното ни пробуждане. Цели 40 години той е ръководен от баташките игумени Йосиф, Кирил и Никифор. Архимандрит Йосиф (1766-1860 г.) е игумен на Рилския манастир 28 години и възстановява манастира в сегашния му вид, след неговото изгаряне през 1833 година. Негова е заслугата Неофит Рилски да дойде като учител В манастира. Игумен Йосиф създава цяла школа от възрожденци и манастирът придобива голяма известност.

През Възраждането тук израстват видни духовни дейци – авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, и книгоиздателят Драган Манчов.

Революционните идеи на Апостола на свободата Васил Левски намират широк прием сред родолюбивите и будни батачани. Отец Кирил, който е „Старец" (духовен баща) на Левски в манастира, му помага при бягството от манастира. Известният хайдутин-революционер Тодор Банчев съпровожда Апостола из Пазарджишко при изграждането на революционните Комитети. Сам Петър Горанов се среща с Левски през 1869 г. на първото заседание на пазарджишките първенци, състояло се в дома на Никола Ръжанков. Стефан Илич, син на Илия Парапулов от Батак, радушно приема Левски в Цариград през 1869 и 1871 г. С Апостола се среща в Пазарджик Ангел Керелов, а Христо Илич е член на Пловдивския революционен Комитет, основан от Левски. Когато настъпва бурната 1876 г. и апостолите тръгват из страната, в Батак на 21 февруари пристига Панайот Волов. На Оборище Батак е определен за един от най-големите въстанически центрове. Съгласно решенията на Военната Комисия, в горите край Батак трябва да се съберат всички селища на юг от река Марица - от Перущица до Костенец, и 12-те села от Разложко /чл. 28 на протокола и решенията от 17.IV. 1876 г./. На 21 април, се провежда извънредно заседание на революционния комитет в дома на Петър Горанов. 22 април е първият от 12-дневната Баташка република.

По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многобройни башибозуци, съставени предимно от помаци от околните села и предвождани от предвождани от Ахмед Барутенлията, Ахмед Тъмръшлията и Хаджи Рузгяр, [1] [2] загиват около две хиляди души от приблизително четирихилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Няколкостотин души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.

На 20 януари 1878 г. оцелелите от въстанието батачани посрещат освободителните руски войски. Тук пристигат два ескадрона руски казаци-кавалеристи от IX хусарски Киевски полк, командувани от подполковник Тулатов.

Години след Априлското Въстание Батак представлява грозна картина от пожарища, клади и руини, следите на които не се заличават цели десетилетия. Възстановяването му започва още през 1876 г. от останалите живи батачани. Те се завръщат в старите огнища и започват борба за нов живот. В продължение на няколко години се възстановяват и чарковете и се построяват нови. Развива се активно животновъдството, търговията и други отрасли на икономиката. Батак постепенно започва да се съвзема и да живее с пулса на времето. Оцелелите дечица се залавят за четмо и писмо. През 1895 г., твърде рано, когато още не са загаснали пожарищата, най-будните младежи от старото хайдушко гнездо приемат крилатите идеи на социализма и ги разпространяват сред народа. Първият техен агитатор е Петър Тошков, син на активен участник в Априлското въстание. В следващите години са организирани и просветни социалистически курсове. През 1900 година младият социалист от Батак Петър Тошков се запознава с Димитър Благоев - Дядото. Същата година е основана и първата социалистическа група, на която за секретар е избран учителят Спас Калоянов. Видни социалисти от Батак през следващите години са Тома Илиев Томов и Илия Иванов Климентов, които завършват право с докторска дисертация в Женева и Брюксел /1906-1911 г./ и членуват в Българската студентска тесносоциалистическа група в Женева. Някои членове на тази група общуват с Плеханов и Ленин.

След края на Първата световна война в Батак съществуват благоприятни условия за създаване на комунистическа партийна организация. На 12 юли 1919 г. 16 вдъхновени младежи, току-що завърнали се от войната, основават партийната организация. Техен ръководител е пламенният организатор и трибун Стефан Божков, любимец на баташката младеж, През 1921-1922 г. Стефан Божков и Стефан Янев са изпратени от ЦК на БКП в Съветския съюз, където завършват едногодишна политическа школа за комисари. Завръщайки се, за 10 месеца Божков се подготвя и взема всички изпити на четиригодишния курс на Юридическия факултет В София и постъпва на работа като адвокат в Пазарджик. Арестуван на 12.1Х.1923 г., той е убит от фашистките палачи на 25.1Х.1923 г. край Пазарджик. Неговото име става знаме на батачани в по-нататъшната борба. Други основатели на партийната организация са: Стефан Янев, Тодор Коларов, Георги Павлов, Петър Тошков, Димитър Коларов, Илия Пъпанов, Димитър Везев, Димитър Лазин, Георги Нещерев, Ангел Сираков, Димитър Марин, Петър Велков, Атанас Мерджанов, Стоян Пейчинов и Димитър Бъбаров. През следващите години баташката партийна организация израства като една от най-здравите в окръга и става влиятелна политическа сила. Нейните дейци Тодор Коларов, Димитър Коларов и Георги Павлов се учат в първите школи на ЦК на БКП в Пловдив и София. През 1921 г. ентусиазираните младежи Ангел Калоянов, Тодор Коларов и Петър Вранчев полагат началото и на младежкото комунистическо дружество „Лео Йогихес". В Септемврийското Въстание - 1923 година, баташките комунисти участвуват с една Въстаническа чета, която сменя цанковата власт в село Розово, Пазарджишко, с комунистическа управа. Заслуга на баташката партийна организация е, че привлича на страната на Въстанието граничарите от неврокопския участък. Техни организатори са подофицерите-граничари Цветан Радойски от с. Гостиля, Плевенско, Георги Шекерджиев от Панагюрище и Христо Братанов - от с. Телиш, Плевенско. Гюра Каракашев е отговорник от баташката партийна организация и техен Водач до Батак и Брацигово. Въстаналите граничари са разпръснати край Брацигово, а Цветан Радойски и Христо Братанов емигрират в Югославия и Съветския съюз. В следващите години от Батак емигрират в Съветския съюз Тодор Коларов, който учи и работи там 12 години, и Ангел Калоянов, а Петър Вранчев - в Югославия.

Силата на баташката история е в последователността на нейните борци, в непрестанния стремеж на батачани да вървят напред и да стоят начело на борбата, във вечното търсене на новото. Дедите и бащите предават революционните традиции на своите синове и те ги продължават достойно. Така става и през 1941 година, когато започва въоръжената борба на българския народ срещу монархофашистката власт у нас.

На 2 септември 1941 година, изпълнявайки партийната клетва „нито един жив комунист в ръцете на врага", братя Чолакови и братя Чаушеви и Петър Найчев провеждат открита въоръжена акция срещу фашистите, дръзнали да арестуват комуниста Тодор Коларов. В схватката двама от полицаите са убити, третият побягва и арестуваният другар е освободен. Акцията е изпълнена блестящо и Батак дава достоен пример как трябва да се действува срещу настъпващия фашизъм. Същият ден към шестимата нелегални се присъединяват и излезлите преди това партизани Никола Велков и Алекси Колунчев от Батак и Петър Велев - от Пещера. Баташката партизанска чета е първата чета в Родопите, която поставя началото на легендарния партизански отряд „Антон Иванов". Тя е и първата партизанска чета у нас, създадена чрез въоръжена акция.

През пролетта на 1942 година се създава и кричимската партизанска чета, а през есента на 1942 г. четите от Батак и Кричим се обединяват В зимния лагер „Лонгурлий". Тук на 14.11.1943 г. партизаните полагат клетва и приемат името на Антон Иванов за патрон на партизанския отряд. Славна е дейността на партизаните през лятото на 1943 година. Действувайки в обширната територия от Юндола до Асеновград и от река Марица до гръцката граница, антонивановци провеждат десетки бойни акции. За героизма на отряда се носят легенди. През есента на 1943 година антонивановци се настаняват да зимуват отново край Батак в лагера „Техеран". Но масовите арести сред баташкото население и най-вече на ятаците на отряда принуждават партизаните да напуснат този лагер. При сурови зимни условия на 1950 метра надморска Височина в подножието на Саблен връх антонивановци построяват последния си лагер „Ровно".

В тъмната нощ на 21 срещу 22 февруари 1944 година започва безсмъртният поход на партизанския отряд „Антон Иванов". Изминавайки над 150 км из заснежените Родопи и сражавайки се с 18-хилядна войскова част от жандармерия и полиция, антонивановци водят епични боеве, в които загиват 122 млади членове на комунистическата партия и РМС.

През 1964 г. Батак от село става селище от градски тип, а от 1974 г. е обявен за град.От 1977 г. става общински център.