Беседа:Бомбардировки над България през Втората световна война

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сливане с Участие на България във Втората световна война[редактиране на кода]

Предлагам тази статия да се преименува в "Участие на България във Втората световна война", като се обедини с "България във войната срещу Хитлеристка Германия" и разшири с още информация за участието на Б-я преди 9 септември. Майор Деянов 15:18, 27 август 2006 (UTC)[отговор]

Защо? По тази логика може всичко да се обедини във Втора световна война или направо 20 век. Бомбардировките са си отделен обект. Естествено, текстът или част от него можеда се ползва в по-общата статия. --Спас Колев 12:06, 28 август 2006 (UTC)[отговор]

Чудя се дали са на място източници от рода на агенция "Фокус", посочени по начина, по който това е направено в статията. Няма никаква дата, така че няма как да се провери. А и не знам дали това, че "Фокус" е източник, до който няма свободен достъп, също няма значение.--212.122.183.194 18:53, 18 септември 2006 (UTC)[отговор]


Предлагам части от страницата за изтриване понеже не съдържат фактически проверена информация. Цитираните източници не съдържат подобна информация и не се позовават на други такива. Цялата налична информация за осъществяваните рейдове през България е налична в Държавен архив и може да бъде представена при поискване. Понеже тя не съдържа подобни данни, за което лично съм свидетел предлагам статията за редакция изтриване на частта с датите на рейдове и броя на жертвите. DemonX 21:51, 30 ноември 2010 (UTC)[отговор]

Използвайте за тази цел Шаблон:източник. --Спас Колев 21:17, 1 декември 2010 (UTC)[отговор]

"Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1941 година." А на тази "информация" кой е източникът? Иди после, че вярвай на останалото!

Бомбардировки над[редактиране на кода]

Струва ми се, че правилният израз е Бомбардировки над България. --Ivanko 07:33, 3 юли 2011 (UTC)[отговор]

Според мен България е обектът на бомбардировките, а не нещо, разположено под тях. Аналогично е на „подстригване на коса“ или „изрисуване на църква“. --Спас Колев 18:34, 5 юли 2011 (UTC)[отговор]
Хмм, не е съвсем аналогично, защото "България" е съществително собствено име, а "коса/църква" и т.н. са съществителни нарицателни имена. Т.е. в първия случай се получава двусмислие, дали някой притежава нещо. Ако изразът е "бомбардировка на държава" няма двусмислие, но при "бомбардировка на България" има. Предполагам, че за да се избегне това двусмислие при собствените имена се използва устойчивото словосъчетание "бомбардировки над". Това ми направи впечатление отдавна, въпреки че сега повдигам темата. Провери и в други източници, но да не са свързани с Уикипедия. --Ivanko 08:35, 6 юли 2011 (UTC)[отговор]
Само че бомбардировките не са "над", самолетите са над, но бомбите са върху България, което се предава с на. – Equiseum 18:54, 6 юли 2011 (UTC)[отговор]
Само че тука става дума за устойчиво словосъчетание. Моля те провери сега, какво е това, ако не си го научил в училище навремето, за да разбереш, че разсъжденията са ти погрешни. --Ivanko 05:57, 8 юли 2011 (UTC)[отговор]

Датата под снимката[редактиране на кода]

Датата към снимката "Бомбардировка над София на 01.06.1944 г." не съответства на изредените по-долу дати. Последната бомбардировка на София е била на 17.04.1944 г.Dimiterj (беседа) 20:43, 7 октомври 2013 (UTC)[отговор]

✔Готово Готово Поправено. --Молли (беседа) 20:48, 7 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Статията има нужда от сериозен преглед. Има много погрешни неща! Има вписана една погрешна информация за бомбардировка. Атанас Кръстев беше написан като загинал на 10 януари - а след това и на 17 април! Естествено, не е загинал 2 пъти, истинската дата е 17 април. На 10 януари не са загинали 5 германци! Единствено капитан Венгел. Има кацнали принудително, има ранени, но загинали няма други, освен него. Погрешната информация тръгва от мемоарите на ген. Стоян Стоянов, той пише за загинали няколко германци, но това са негови погрешни спомени /или нарочна грешка, книгата е издавана още 70-те години, с доста идеологическо влияние/, истината е друга. Тео91.92.177.145 08:30, 10 януари 2014 (UTC)[отговор]

Съгласен съм, че има неща за доуточняване. Тоест за даване и на други източници. Много бих се радвал ако се включите и съдействате в пооправянето с общи усилия на неточностите. --Peterdx (беседа) 08:38, 10 януари 2014 (UTC)[отговор]

Сталин, Димитров, Рузвелт, Чърчил[редактиране на кода]

Премествам тук следния текст: В края на крайщата с протеста на Васил Коларов, чрез Георги Димитров пред Сталин, по категорично настояване на последния пред Рузвелт, че не иска те да разрушават неговата бъдеща окупационна зона, американският презитент след "Кървавия Великден" на София в 1944г. заповядва, въпеки Чърчил, рязко намаляване на интинзивността на бомбардировките.[1] Премествам го заради липсата на сериозен източник. Става дума за нещо твърде важно, за да се опираме на вестникарско писание от типа "някой си спомня, че...".--Akeckarov (беседа) 16:22, 27 март 2015 (UTC)[отговор]

Статията е пълна и с други текстове, които не отговарят на стандартите. Разказвателна форма, липсват източници (сега ще сложа искане за такива), нужна е сериозна редакция. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 18:46, 27 март 2015 (UTC)[отговор]
Премествам тук редактирания текст, добавен преди малко, защото той е също толкова съмнителен и - ако е изобщо верен - е по-скоро писан с цел да се чисти образа на Георги Димитров:

Предвид логиката, че Рузвелт и Чърчил са предвидили България да е в съветската сфера, след войната се лансира тезата, че с протест на Васил Коларов, чрез Георги Димитров пред Сталин, по категорично настояване на последния пред Рузвелт, че не иска те да разрушават неговата бъдеща окупационна зона, американският президент след "Кървавия Великден" на София в 1944 г. заповядва, въпреки Чърчил, рязко намаляване на интензивността на бомбардировките.[2][3] Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 18:51, 27 март 2015 (UTC)[отговор]

Преместени текстове[редактиране на кода]

Местя тук текстове, за които има поставено искане за източници от 2013 г. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 19:11, 27 март 2015 (UTC)[отговор]

Април – септември 1941 г.[редактиране на кода]

  • 6 април 1941 г.

Югославски самолети Do-17 бомбардират София – индустриалния квартал и гарата на София, град Кюстендил и някои села. В София в 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17” пуска 8 бомби над София, в квартал Булина ливада са разрушени няколко къщи и загиват 8 души [4] убити са 4 жени и 2 деца. Излетелите български самолети успяват да прогонят бомбардировача. При бомбардировката на Кюстендил в 8.35 часа четири самолета нападат града и особено ожесточено гарата, загиват 76 души - 58 граждани, 2 български и 16 германски войници, и са ранени 95 души - 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Тогава са пуснати бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, жертви няма.

В интервала 20:05 - 21:40 часа на 6 април 1941 г. британската авиация извършва бомбардировки над България. В 20.15 часа самолети Bristol Blenheim бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села като отговор на присъединяването на България към Тристранния пакт. В Петрич жертвите са 3ма германски войници и един гражданин, а 5ма са ранени. Бомбардировките над столицата са в 20.20 ч. и 21.10 ч. пуснати са около 43 бомби, като убиват 18 и раняват 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара [5]. Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, ранените 3-ма.

  • 7 април 1941 г.

Бомбардирани са гара Ихтиман и село Златарица.;

  • 14 април 1941 г.

В 1.15 ч., след използване на осветителни тела, е бомбардирана София – 64 бомби се възпламеняват, а 77 –не. Убитите са 14, ранените 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Връждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.

  • 22 юни 1941 г.

В 22 часа неопознат съветски самолет напада и бомбардира град Добрич, хвърлени са 6 бомби, по осколките им са открити опознавателни знаци на СССР. Разрушени са 4 сгради, двама души са ранени.

  • 12 август 1941 г.

В 2.20 ч. отново от неопознат самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско – убити са мъж и жена. При с. Воден са пуснати 2 бомби. Село Гърчиново е бомбардирано с 8 бомби.

През 1941 година са бомбардирани са 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени. Пуснатите бомби са над 252. При априлските бомбардировки ПВО артилерията е неефективна, а немските изтребители не участват в защитата на съюзника си.

Септември 1942 г.[редактиране на кода]

  • Нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г.

Нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора – убита е една жена, а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена и над Горна Оряховица – ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня.[6]

Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1941 година. През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27.

От пролетта до края на 1943 г.[редактиране на кода]

  • Пролетта и лятото на 1943 г.

Над България са хвърлени от съюзнически самолети избухливи писалки, часовници, детски играчки – в резултат на това са осакатени няколко деца[7];

  • 24 юни 1943 г.

Бомбардирано е летището до Солун.

  • 1 август 1943 г.

Провежда се операция съюзническата авиация „Приливна вълна” - бомбардиране на нефтените находища край Плоещ. От Бенгази излитат 177 бомбардировача Б-24 „Либърейтър”, които прелитат над Адриатическо море и през Куманово и Скопие се насочват към нефтените полета на Румъния. При бомбардировката на американците понасят значителни загуби – 56 свалени самолета. На връщане летящите крепости са посрещнати от българските изтребители, които в първия бой за защита на родното небе свалят 5 противникови бомбардировача. Над българска територия са пуснати бомби при гара Бойчиновци, при гр. Бяла и при с. Дента.

  • 18 октомври 1943 г.

В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън” и изтребители Р-38 „Лайтинг” атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма. Същият ден са атакувани гара Велес и град Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гара Генерал Жостов.

  • 20 октомври 1943 г.

Атакуван е Ниш. Хвърлени са общо 179 бомби, убити са 245 души и 479 са ранени. Разрушени са 66 сгради, много вагони и локомотиви.

  • 21 октомври 1943 г.

Бомбардирана е гара Скопие – жертви няма;

  • 25 октомври 1943 г.

В 9,56 ч. е атакувана гара Скопие, като са пуснати около 20 бомби и е ранен един човек. Излитат два български изтребителя „Месершмит”, като подпоручик М. Григоров успява да свали два изтребителя;

  • 6 ноември 1943 г.

Бомбардировачи, които се завръщат от бомбардировка на Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив, жертви няма;

  • 14 ноември 1943 г.

Първото масирано въздушно нападение над българската столица, в 12,30 ч. 137 самолета - 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг” атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Убити - 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени - 49 човека, леко ранени - 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109, във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но ПВО, макар да не сваля противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда.

  • 24 ноември 1943 г.

На 24 ноември 1943 г. следва нова бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър придружени от около 30 изтребителя, пускат 156 бомби, като убиват 9 човека и раняват 29 граждани и военни лица, разрушени 87 жилища и постройки в района на Централна гара София. ПВО изстрелва 585 снаряда. Във въздушния бой за защита на София загива летецът Мито Дисов - изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото опашката на бомбардировач - „летяща крепост“. Свалени са 10 противникови самолета, зенитната артилерия сваля 3, а българските изтребители - 7 противникови машини.

  • 10 декември 1943 г.

Нападението е извършено от 120 самолета - 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” и 60 изтребителя „Лайтинг” атакуват София. поради активното противодействие на българските изтребители до София стигат само около 40 самолета, които хвърлят 180 бомби – около 90 бомби в района на кварталите "Хаджи Димитър", "Индустриален", Централна гара, "Малашевци" и "Военна рампа". Други 90 бомби поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души, ранени са 22, разрушени са 85 постройки. Бомбардирани са дворецътВрана, с. Казичане, с. Връждебна, с. Поповяне – Самоковско, с. Реброво. ПВО изстрелва 941 снаряда. Във въздушния бой загива капитан Павел Павлов. Свален е един противников самолет.

  • 20 декември 1943 г.

Нападение на американската авиация върху София. Групировка от 15-та въздушна армия на САЩ [1] от 150 бомбардировача "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Ме-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени - 62 души. Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарния поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила”, той тежко прострелва един бомбардировач след което се врязва и сваля водача на вражеска американска ескадрила готвеща се да засипе с бомби населението на София; ПВО изстрелва 805 снаряда. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията”

  • 30 декември 1943 г.

Дневна бомбардировка на района на софийския централен железопътен възел. Убити са около 70 души и са ранени 95.

През 1943 година са бомбардирани 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени. Пуснатите бомби са над 1032. В края на 1943 година американското и английското военно ръководство са на мнение, че поставените цели за въздушни удари над България не са изпълнени, резултатите са незадоволителни, причината за това е отдадена на активната отбрана на българската изтребителна авиация.

Януари – септември 1944 г.[редактиране на кода]

  • 4 януари 1944 г.

108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е варварски обстрелван и с бордовите картечници на нападателите. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, като са ранени двама души. Бомби са хвърлени при с .Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш излитат немски изтребители, които водят въздушен бой с противника;

  • 10 януари 1944 г.

Бомбардировките на този ден ясно сочат, кои англичаните и американците считат за стратегически български градове. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека. Следва удар върху на София – това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес” - около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг”. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато акатуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета - 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтебителя. От софийските летища се вдигат - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G[8] и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов /самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит/ и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя. Ранени са още 4-ма немски летци. В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесене още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежкко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града.

  • 24 януари 1944 г.

300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села. и тежко бомбардират град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости” и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 126 човека, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени. Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби. Същия ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с Згалево, с. Беглеж. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби, a загиналите са 126. От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета;

  • 16 март 1944 г.

През нощта към 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. Възникват около 70 пожара. Разрушени са 72 сгради. Жертвите са 43 убити, включително 12 човека които се задушават, и 58 ранени. Бомби са хвърлени и около селата край София. ПВО изстрелва 1121 снаряда.

  • 17 март 1944 г.

В 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета. Над града са пуснати 307 бомби. ПВО изстрелва 906 снаряда. 33 човека загиват, ранените са 76.

  • 18 и 19 март 1944 г.

След 21 часа над селища в Южна България са извършени нападения от около 150 самолета. За щастие жертви няма. Борисовград е бомбардиран със 7 бомби, Пловдив с 10 бомби. Бомби са пуснати и при селата Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Сърница, Хисаря, Царско село, Шишманово. Две бомби са хвърлени при гара Ракитово. Между 22,08 ч. и 00,20 ч. самолети се появяват над гр. Кърджали и го осветяват, но бомбардиране не последва;

  • 24 март 1944 г.

В 22 ч. около 40 самолета нападат София. Хвърлените бомби са предимно запалителни, жертви не са дадени. Няколко бомби падат в района на двореца Врана и изгарят втория му етаж. Бомби са хвърлени при селата Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село (11 бомби), Мошино, Осиково, Симеоново, Студена, Църква, Широки дол.

  • 29 март 1944 г.

През нощта между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито” осветяват София а след това пускат около 70 бомби. Загиват 10 човека, сред които 7 селяни от с. Слатина. ПВО изстрелва 462 снаряда.

  • 30 март 1944 г.

Това е най-тежката терористична бомбардировка над София, но извършената евакуация проваля плановете на противника да предизвика големи човешки жертви. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”. В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби [9], разрушени са 3575 сгради. Извършената евакуация на София проваля плана на нападателите да убият голяма част от населението – жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени. Същия ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Българските изтребители храбро пресрещат противника, но не успяват поради малочислеността си да разстроят бомбардировъчната формация и да предотвратят бомбардировката над София. Във въздушния бой този ден загиват фелдфебел Христо Цанков и подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета.

  • 5 април 1944 г.

Бомбардиран е Ниш. Хвърлени са 170 бомби от които 70 на гарата. Разрушена е и жп линията Скопие – Ниш. Излетелите български изтребители водят ожесточен бой с противника;

  • 17 април 1944 г.

София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт” и Р-51 „Мустанг”.Хвърлените бомби са около 2500, xвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки, убити са 128 човека, ранени са 76 души. Разрушени са 749 сгради. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изстребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости” и изстребители. Поради голямата прилика мужду своя „Месершмит” и въведения, вместо двутелите Лайтнинги, американски изтребител „Мустанг”P-51 Mustang българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост, американците дори са разклащали крила, за да подсилят измамата. В боя този „черен Великден“ 17 април загиват 7 български пилоти : 4- ма пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и 3- ма пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека. Бомби са пуснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане.

  • 20 април 1944 г.

Между 01,52 ч. и 02,08 ч. Пловдив е нападнат от около 20 бомбардировача – след осветяване са пуснати 25 бомби. Убити са 7 човека, ранени са 29;

  • 24 април 1944 г.

С 12 бомби е бомбардирано с. Караманци, Кюстендилско;

  • 10 май 1944 г.

Около 22,20 ч. 20 самолета бомбардират гр. Ниш;

  • 15 май 1944 г.

В 13,07 ч. и 14,10 ч. гр. Охрид е атакуван от американски изтребители – хвърлени са 12 бомби, като загиват двама германски войници и 3-ма жители са ранени;

  • 18 май 1944 г.

Между 11,45 ч. и 14,00 часа завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби над български села – с. Долни воден / трима загинали/, с. Чепелари, с Вълково /двама загинали/, гара Дойренци, с. Щоково, Нареченски бани, край гр. Калофер, край с. Кула махала; На 24 май Охрид е атакуван в 15,42 ч. – пуснати са 8 бомби, убити са двама войници и един е ранен;

  • 9 юни 1944 г.

В 2,32 ч. 100 бомби са хвърлени над Ниш;

  • 11 юни 1944 г.

Бомбардиран е Русе. Пуснати са около 100 бомби. Убити са петима, ранени са 4 души. Бомби са хвърлени и при разградските села Църквино, Веселина и Желязковец и при гара Самуил. Има бомбени попадения и край Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, както и при селата Царева ливада, Гагово, Сухиндол, Новачене, Дяково, Върбица, Драгани и Гайтани. Загива подпоручик Иван Бонев. Българската изтребителна авиация успява да свали 11 противникови самолета. В този ден в боя участват и германски изтребители.

  • 12 юни 1944 г.

В 1,52 ч., след осветяване, е бомбардирано летище Карлово. 50-60 самолета хвърлят 100 разрушителни и много запалителни бомби, стрелят и с бордовите картечници. Загиналите са 30, ранени са 72 човека.

  • 14 юни 1944 г.

В 9,34 ч. Охрид е атакуван от 4 изтребителя „Спитфайер”. Пуснати са 8 бомби, които убиват двама и раняват 1 човек. Между 23,00 ч. и 23,10 ч. една дузина бомбардировачи хвърлят 100 бомби над Ниш. Има няколко убити и ранени човека.

  • 20 юни 1944 г.

Нападната гара Прилеп от изтребители „Спитфайер” – убит е един войник, а трима са ранени. Извършено е и нападение над гара Даме Груев, като са убити двама железничари;

  • 23 юни 1944 г.

В 9,50 ч. е нападнат Русе. Хвърлени са 20 запалителни бомби. Запалителни бомби са хвърлени и над Ниш. За щастие жертви няма. 20 запалителни бомби са пуснати и при оряховското село Остров. За сражение с противника излитат български и германски изтребители, като успяват да свалят няколко противникови бомбардировача. Една от свалените „летящи крепости” пада при с. Отец Паисиево, като убива 3-ма човека и ранява други трима.

  • 24 юни 1944 г.

Преди обяд завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби над български селища. 6 бомби са хвърлени над гр. Казанлък, но жертви няма. Бомби са хвърлени и над селата Ботево, Ракево, Бара, Роскот, Генерал Лазарево, при махала Кръстевци и гр. Сопот. Защитници на българското небе успяват да свалят 10 противникови самолета. В този ден, след изненадваща атака на противника, са свалени и пет български изтребителя, но пилотите успяват да се спасят с изключение на фелдфебел Цвятко Загорски.

  • 25 юни 1944 г.

B 10,20 ч. 4 английски изтребителя бомбардират Охрид с 8 бомби. Убит е един войник , а друг е ранен.

  • 28 юни 1944 г.

Извършена е наказателна бомбардировка над летище Карлово. Хвърлени са над 350 тона бомби, които напълно разрушават летището. Убити са 7 човека, 6 са ранени. Бомбардирани са с около 63 бомби и с. Иганово и гр. Сопот – убити са 5, ранени са 10 човека.

  • 29 юни 1944 г.

В 1,40 ч. е бомбардиран Русе – хвърлени са 100 разрушителни бомби, убити са двама, ранени са трима човека;

  • 30 юни 1944 г.

В 17,00 часа 4 изтребители „Спитфайер” атакуват Скопие, като убиват 5 и раняват двама човека;

  • 3 юли 1944 г.

Завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят няколко бомби над Русе – жертви няма. Пуснати са бомби при селата Шалтиково и Чупрене. При село Люта пада „летяща крепост” и по случайност убива трима селяни;

  • 4 юли 1944 г.

Към 11,30 ч. е обстрелвана гара Райко Жинзифово – има много ранени хора;

  • 9 юли 1944 г.

Към 9 ч. е обстрелван влака Велес – Градско. Ранени са трима човека. Обстрелвана е и гара Прилеп. Близо да гр. Прилеп, след стрелба от въздуха, е ранен полицай. В 16,43 ч. е обстрелвано шосето Скопие – Тетово – убит е един войник, един гражданин е ранен.

  • 11 юли 1944 г.

Изтребители „Спитфайер” атакуват влак между Качаник и Скопие – убит е един германски войник и са ранени 13 италиански военннопленници.

  • 15 юли 1944 г.

Хвърлени 2 бомби над пристанище Лом и над ломските села Калугер махала, Разград махала и Воднянци. Бомби са пуснати и при с. Остров, с. Камена Рикса, с. Ружинци, с. Белотичане;

  • 22 юли 1944 г.

Завръщащите се от Румъния самолети пускат две бомби при гара Бойчиновци. Бомби са хвърлени при Оряхово, с . Долни Цибър, с. Згалево, с. Парлец и гара Букьовци. При с. Дебели лак са хвърлени 10 бомби и е ранена 1 жена. Парче от снаряд на ПВО убива 1 жена в Княжево. Излетелите български изтребители и ПВО свалят няколко „летящи крепости”;

  • 26 юли 1944 г.

Вражески изтребители нападат няколко влака и гари. При нападение на санитарен влак са ранени двама войници. Във влака София – Скопие са убити машинистът и двама войници, а 20 човека са ранени. На гара Генерал Лист е убит железничар. При нападение на друг влак са убити 11 и са ранени 30 човека; На 28 юли.

  • 28 юли 1944 г.

Около 150 американски бомбардировача нападат летище Карлово. На земята са разрушени 70 самолета. Жертвите са 25 убити и 52 ранени. Завръщащите се от бомбардировка на Румъния противникови самолети пускат седем бомби над Лом. Ранени са 3 човека, а при с. Синаговци са хвърлени 10 бомби. Българските летци изтребители свалят 4 противникови самолета.

  • 30 юли 1944 г.

Противникови самолети минират р. Дунав при Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Белене, Свищов и Русе – в резултат на минирането потъва немски шлеп. От въздуха са обстрелвани Свищов и Лом;

10 август 1944 г. преминаващи над България самолети хвърлят 6 бомби между селата Горно Церовене и Живовци. Излетелите български и германски изтребители успяват да свалят 3 „летящи крепости”;

  • 17 август 1944 г.

Завръщащите се от Румъния бомбардировачи са пресрещнати от български изтребители, не им позволявайки да достигнат до София. В разразилия се въздушен бой са свалени 7 противникови самолета.

  • 18 август 1944 г.

7 самолета бомбардират с 26 бомби пристанище Лом, като тежко раняват трима и леко още трима;

  • 21 август 1944 г.

В 9,10 ч. е бомбардиран Ниш – хвърлени са 800 малокалибрени бомби. Загиват двама военнослужещи. Ранени са трима;

  • 26 август 1944 г. Завръщащи се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби при селата Бели бряг, Люта и Чуковец. Българските авиатори успяват да свалят три противникови самолета
  • 31 август 1944 г.

противникови самолета обстрелват влак на гара Лакатник, като раняват двама човека;

  • 1 септември 1944 г.

Около 100 бомбардировача нападат Ниш – убити са 5 и са ранени 15 войници. Сред населението също има жертви.

В първите дни на м. септември България излиза от Тристранния пакт, в сраната навлизат съветски войски и въздушните нападения над България са спрени. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места, убитите са 1276, 1381 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 954.

Български летци и резултати от бомбардировките[редактиране на кода]

Загинали Българските летци:

1. Поручик Лука Й. Обрейков + 08.08.1943 със самолет Месершмит Ме109 G-2
2. Поручик Йордан Сл. Тодоров + 14.11.1943 – първата въздушна жертва в отбраната на София
3. Подпоручик Митьо С. Дисов +24.11.1943 Ме109 G-2
4. Майор (посм.) Павел Павлов – командир на 652 ято, 2/6-ти орляк + 10.12.1943 Девоатин D-520
5. Капитан Димитър Списаревски – 3/6-ти орляк +20.12.1943 Ме109 G-2
6. Поручик Георги Р. Кюмюрджиев + 20.12.1943 Ме109 G-2
7. Капитан (посм.) Симеон К. Михайлов + 10.01.1944 Девоатин D-520
8. Поручик (посм.)Атанас Ат. Кръстев + 10.01.1944 Девоатин D-520
9. Тома Боев + 10.01.1944 Девоатин D-520
10. Герги Хр. Гочев + 27.01.1944
11. Йордан Н. Кубадинов + 30.03.1944 Ме109 G-6
12. Иван Бояджиев (летец) + 30.03.1944 Ме109 G-6
13. Подпоручик Христо К. Цанков +30.03.1944
14. Капитан Любен Кондаков + 17.04.1944 Ме109 G-6
15. Димитър Ст. Попов +17.04.1944 Ме109 G-6
16. Подпоручик Веселин Н. Рачев + 17.04.1944 Ме109 G-6
17. Христо Г. Арнаудов + 17.04.1944 Ме109 G-6
18. Виктор Д. Атанасов + 17.04.1944 Ме109 G-6
19. Поручик Иван Т. Стефанов + 17.04.1944 Ме109 G-6
20. Фелдфебел Иван М. Сомлев +17.04.1944 Девоатин D-520
21. Фелдфебел Цвятко М. Загорски + 24.05.1944 Ме109 G-6
22. Поручик Иван Н. Бонев + 11.08.1944 Ме109 G-6
От немските летци загинали защитевайки българското небе е известно името на капитан Герхард Венгел – командир на I./JG5 “Eismeer” +10.01.1944 Me 109 G-6

България защитaвайки населението и земите си губи 27 самолета и 22-ма свои летци, съюзните немски пилоти също дават жертви. Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителни пилоти базирани в София плюс тези в Скопие и Ниш. Под командването на генерал Димитър Айранов и командира на 6-ти изтребителен авиополк полковник Васил Вълков българските летци, храбро се бият срещу обичайно седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало 23:1 в полза на англо–американската авиация, това прави още по-значими българските изтребители и особено тези 66 от тях, които оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война. Начело на този списък е поручик Стоян Стоянов, който постига впечатляващите 15 въздушни победи, други български асове печелят по 13, 10, 8, 7 и т.н. въздушни победи, забележителни са имената на Петър Бочев, Николай Бошнаков, Неделчо Бончев, Христо Илиев, Чудомир Топлодолски, Любен Кондаков, Христо Костакев. София и Западна България пазят орляците 3/6 базиран в Божурище и 2/6 с командир капитан Николай Бошнаков пребазиран от Карлово във Враждебна, немски ескадрили има на Враждебна и в Ниш, орляк 1/6 е пребазиран от Божурище на Марно поле до Карлово при 4/6 орляк който като него има задача да пази Пловдив и Тракия, но оказва съдействие и в защитата на столицата. Всеки орляк е следвало да е от 40 машини формиращи няколко ята по 10-16 самолета и командно крило (четворка изтребители), най-малката единица е двойката самолети. Друга част от българската авиация е базирана на летищата Балчик и Чайка при Варна и Сарафово при Бургас охраняваща ефикасно крайбрежието и немските конвои срещу руски подводници в Черно море, а частите на летище Бадем чифлик до Кавала охраняват Беломорието.

В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година на територията на тогавашна България са бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. Само в София са разрушени 12 657 сгради и са увредени огромен брой други. Загиналите от въздушните нападения - убити на място, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души и са тежко ранени 4744, от намерените непълни документи са известни имената на 1828 убити и 2372 ранени граждани и на загинали 22 български летци [10].

В резултат на действията на малочислената, но изключително храбра, българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, в периода август 1943 – август 1944 г. на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби – свалени са и падат 185 противникови самолета [11] (по данни на противника само над тогавашната територия на България са свалени 117 военни самолета[12], а голям брой са тежко повредени. На англо-американците са нанесени и сериозни загуби в жива сила – 689 души убити и пленени, плюс значителен брой ранени и извадени от строя чинове. На българска територия при нападенията оставят костите си 256 противникови летци, (по данни на противника той търпи 159 убити над територията на страната [13] от които - 120 от ВВС на САЩ[14] и останалите 39 - британски имперски летци, сред тях са 7 английски и южноафрикански пилоти свалени на 29 юни 1944 г. до Русе[15]), 28 безследно изчезнали и умрели в свои армейски лазарети и при нелегалните, 69 умират пленени от получените в боевете смъртоносни рани. В български плен попадат над 333 чинове от англо-американските въздушни сили, които са затворени предимно във военопленническия лагер в Шумен, на 8 септемри 1944 г. там са намерени 327 военнопленници, представители на 9 държави, повечето американци[16].

Въпреки безпрецедентно жестокия си характер бомбардировките над български селища в старите и новите предели не постигат планирания ефект. Благодарение на твърдата отбрана българските градове и села оцеляват, армията не е оттеглена от новите земи, а своевременната евакуация спасява населението на Столицата и обезсмисля заплахите отправени към България от Великобритания и донякъде на тези от САЩ и СССР.

  • Генерал-майор о. з. Йордан Миланов: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945. Част втора. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1997.
  • Ст. Стоянов, Ние бранехме тебе София, С 1986 г.
  • Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, С 2004
  • Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285.
  • Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941–1944 г., Софийски университет,Сlio.uni-sofia.bg-istinf
  • Киранов Й., Дичев Н, Горещо небе, Издателство „Вион“, Пд., 1999
  • Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004.
  • Цаков Цветан. Черна книга за жертвите на българската авиация, Кн. 2 Живите торпили. С 1995
  • Тодор Розев, Спомени на летеца, C 1957 г., ДВИ
  • Величков, Любомир. Дейността на българската изтребителна авиация при отбраната на София
  • Делчев, Иван. Изтребителят Dewoitine D.520. Българският въздушен боец. Ч. II В сраженията над София и Балканите. Колекция „Аеросвят“, бр. 8.
  • Stefan Semerdjiev: Ace in Defense of Bulgaria. Military History (USA), August 1999
  • Stefan Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), September No.5/2003
  • Jay Stout. FORTRESS PLOESTI-The campaign to destroy Hitler's oil(USA-2003)
  • J.Dugan and C. Stewart. PLOESTI-The great grand-air battle of 1 August 1943(USA-2002)
  • Hans W. Neulen: Am Himmel Europas , 1998- Munchen
  • Philippe Saintes: "Le comte de BF 109". AVIONS n124, p 43-53 ,Juillet 2003

Премествам тук текста:

Резултат - Победа на България, [17] Причини: непроверим (неработещ линк), неблагонадежден (историк ли е авторът?) източник, който дори не твърди в прав текст глупостта, измислена от Mpb eu.

Бомбардировки на София – снимки от ДАА[редактиране на кода]

Миналата седмица от сътрудничеството с ДА „Архиви“ излязоха 14 снимки от бомбардировките над София, 1944 г., които са сканирани и вече качени в категория commons:Category:Bombing of Sofia in World War II. Ако някой се интересува, може да подбере за статията – повечето са на известни обществени сгради, няколко са на жилищни. Може би не е необходимо всичките да се слагат. Спири ··· - - - ··· 15:40, 19 април 2015 (UTC)[отговор]

Черния Великден 17.04.1944г.[редактиране на кода]

           Над с. Перущица са хвърлени 10- 200 кг бомби сред които и запалителни.Има загинали 5 жертви две сестрички на 12 и 14 години  дъщери на Никола Чуков ,една жена бежанец от София на 45 г.и едно бебе Марийка на 6 месеца и по=късно починалия от раните си от стъкла , след тежка инфекция бащата на бебето Тодор Владиков. Вероятни извършители са от RAF U.K.Със самолети Викерс Уелингтън снабдени с апаратура за нощтни полети.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 83.148.111.229 (беседа) 17:36, 17 април 2017
  1. Иван Петков, 10 000 души чистиха от сняг летище Габровница, Преса, 15 февр. 2015.
  2. Давид Елазар, Добрин Мичев, Любомир Панайотов, Петра Раденкова, Веселин Хаджиниколов, “Георги Димитров", София, 1972 г., стр. 496-497 "По молба на Димитров съветското Главно командване се свързало с командването на САЩ и поискало да спрат ударите над София. Не след дълго бомбардировките спират”.
  3. Васил Коларов, Георги Димитров, Сталин и Рузвелт спасиха София от пълно разрушаване през 1944 г., Иван Петков, Преса, 15 февр. 2015.
  4. Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285
  5. Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 - 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 224 — 225.
  6. Съветски бомбардировки над България
  7. Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 64. В бележка № 64, на основание на данни от Централния военен архив, са посочени имената на две деца, осакатени на 16 и 18 юни 1944 г., след като намират експлозиви, маскирани като кутия с бонбони и писалка. Споменава се и за наличието на други случаи, посочени в пресата от онова време.
  8. Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004.
  9. Делчев, Иван. Йордан Андреев. С храброст срещу силата. Avia B-135. Аеросвят 2/1998, стр. 17.
  10. http://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/#more-414 Паметник на летците – защитници на София (1943-1944)]
  11. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  12. Essential History of Bulgaria in Seven Pages, Lyubomir Ivanov, p. 7, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 2007
  13. София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010
  14. Паметник на загиналите американски летци в София
  15. Паметна плоча за загинали /,rjdkiur летци
  16. военнопленническия лагер в Шумен
  17. Oфанзивата не постига за 6 м. нито една от поставените цели, българите сплотено се защитaват, стоически понасят тежките жертви, устояват и победно провалят замисъла на противника, целящ с убийствено безогледното си масирано нападение да извади България от войната, офанзивата е безславно прекратена, военният изследовател посочва за тази изстрадана, но нямаща възможност да промени нещо съществено, българска победа във въздушната война: "Българската бойна авиация със своите действия проваля трите основни цели, които си поставят съюзниците с бомбардировките: отслабване на българския военен потенциал; морално-психически натиск срещу гражданското население и дезорганизиране на държавно-административното управление." д-р о.з. полк. Петър Ненков, Участие на 6-ти изтребителен полк във войната