Беседа:Водород

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Статията Водород е част от един или повече проекти:
Оценка Важност Проект
Статия от клас A Клас A Статия от клас B Голяма Symbol a class.svg 1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.

Сверяване на данни по молба на Pooh[редактиране на кода]

  • Атомен радиус
en: Atomic radius 25 pm Atomic radius (calc.) 53 pm
de: Atomradius (berechnet) 195 pm
fr: Rayon atomique (calc) 25 (53) pm
cs: Atomový poloměr (vypočten) 25 (53) pm
ru: Радиус атома 79 пм


  • Ковалентен радиус 0,32 Å
en: Covalent radius 37 pm
de: Kovalenter Radius 37 pm
fr: Rayon de covalence 37 pm
cs: Kovalentní poloměr 37 pm
ru: Ковалентный радиус 32 пм


en: Van der Waals radius 120 pm
de: van der Waals-Radius 120 pm
fr: Rayon de van der Waals 120 pm
cs: van der Waalsův poloměr 120 pm


  • Йонизационна енергия (първи електрон) 13,598 kJ/mol (eV) ???
en: Ionization energies 1st: 1312.0 kJ/mol
de: Ionisierungsenergie 1312 kJ/(mol H)
fr: 1er Potentiel d'ionisation 1312 kJ/mol

Нда, без Гугльо няма да мине. Питаме го за: Ionization energie Hydrogen ev и бързо намираме http://www.lenntech.com/Periodic-chart-elements/ionization-energy.htm Там пише, в eV: 13,5984 Hydrogen.

оправих, Йонизационна енергия (първи електрон) 1312 kJ/mol или 13,5984 eV


Плътност 0,0899 kg/m³

Тука се предавам! Никъде не личи това за H2 или за H в атомен вид. То при теб H2 няма въобще.

Казах ти, неприятни са тези статии. Нямам желание да правя тези сверки. --ИнжИнера 17:47, 17 август 2005 (UTC) Стабилен Stable

Още погледнах:

На горецитирания линк пише: Density 0.0899*10 -3 g.cm -3 at 20 °C Обаче БСЕ твърди, че: „ В. - легчайшее из всех известных веществ (в 14,4 раза легче воздуха), плотность 0,0899 г/л при 0°C и 1 атм.“ Верно е неприятно, ако трябва да е статия - бетон, а не купчина общи непроверени лафове, с каквито е пълен Интернета! Аз неслучайно не искам да се захващам. --ИнжИнера 19:03, 17 август 2005 (UTC) Стабилен Stable
Благодаря за изгубеното време. В моята информация явно са решили, че няма нужда да уточняват йонизационната енергия дали е в kJ/mol или в еV. Ако в руска, английска и няккава друга статия данните са еднакви, ще ги цитирам /става дума и за другите вещества/. Ако не..., цифра с много въпросителни.
Тогава йонизационната енергия остава само в kJ/mol и въпросът е решен, защото поне за тази стойност няма противоречия.--Pooh 05:31, 18 август 2005 (UTC)
Аз не виждам противоречие между 13,5984 eV и 13,6 eV - разликата е само в закръглението. Затова ти го постнах - че стойността е толкова. Това - 13,6 eV го има вече на Електронволт. Съмнението е в плътността, за колко °C се отнася.
На мен като на слаботоков техник електронволтите са ми по-познати. И са ми по-ценни - те показват, че килоджаулите тряба да се наливат в мола като доста засилени частици, с единична енергия поне 13,6 eV, за да стане ионизацията. Имайки впредвид, че видимата светлина е около електронволт, твърдението ти за взривяване на водородокислородна смес чрез светлина е доста съмнително, освен ако тя не е твърде ултравиолетова. Провери го пак. Сети се за класическите опити с фотоефект от началото на XX век, Айнщайн - колкото и да силна светлината, ако не е достатъчно късовълнова, електрони не се отделят.
Можеш да го направиш както ти харесва. Понеже питаш, затова ти казвам, не че ти налагам. --ИнжИнера 06:36, 18 август 2005 (UTC) Стабилен Stable
Не става дума за налагане. Въпросът е дали като изчислен може да се приеме равен на опитно установен. Разгледах другите версии и там дават и двете стойности, така че не е проблем да се напишат и двете. Относно взривяването на водород и кислород - със сигурност става дума за UV, но не съм сигурен дали изрично съм го отбелязал. --Pooh 07:17, 18 август 2005 (UTC)

Кое като изчислен или установен, кои 2 стойности? Пиши моля по-просто. За плътността има отговор от руснаците - при 20°C е. Всъщност, трябваше сами с теб да си сметнем 2*1,00794/22,4 = 0,0899946 докато 2*1,00794/22,04 = 0,09146. --ИнжИнера 07:44, 18 август 2005 (UTC) Стабилен Stable

Ставаше дума за еV - дали можем да използваме теоретично изчислените стойности или само опитно установени. Ама се сетих, и в джаули както е дадена йонизационната енергия, тя вероятно пак е теоретично изчислена и може да се преизчисли и в еV. --Pooh 08:28, 18 август 2005 (UTC)


(копирано от Потребител беседа:ИнжИнера) Молекулният обем е 22,414 l при температура 00С /273,15К/ и 101325 Ра /760 mmHg/. Литературата която в момента ми е под ръка и където това е изрично посочено /а не при стандартни или нормални условия/:
  • "Справочник по химия", В.Дякович и др., Народна просвета, 1987 г
  • "Кратка химическа енциклопедия", т.2, Техника, 1981 г
  • "Химически енциклопедичен речник", Наука и изкуство, 1993 г.
  • "Общая химия", Н.Глинка, Ленинград-Химия, 1987 г.--Pooh 09:38, 18 август 2005 (UTC)

Редактиране на статията[редактиране на кода]

След извършената редакция на 17:08, 7 април 2008 от IP 89.215.10.224 e добавен следният текст между таговете |номер и |в ляво в Шаблонa Химичен елемент:

Най-разпространеният елемент в космоса. Водородът има уникални свойства, които не позволяват пълното му присъединяване нито към алкалните, нито към халогенните елементи. В своите степени на окисление +1 и -1 той никога не образува самостоятелни йони, а само молекулярни групи, за разлика например от Na+ i Cl ¨. От геохимична гледна точка най-рационално е клетката на водорода да се обособи от останалите елементи. Разполагането му в съседство с хелия, от една страна, отразява закономерностите на изграждане на първия електронен слой, и от друга - дава възможност водородът да се включи естествено в геохимичното поле на флуидните компоненти. Газообразното състояние на водорода и на най-важните му природни съединения в земни условия, включително на водата в процесите на магматизъм, има изключително важни последствия не само за характера на процесите на планетарна еволюция, но според Маракушев, Безмен(1983) - и за самото им възникване. Отделянето на водородни флуиди при кристализацията на течното желязно ядро на планетата стимулира тектоно-магмената активност. Дори от космична гледна точка, като абсолютно преобладаващ и първооснова на всички процеси на синтез на тецки ядра, водородът заема обособено положение. Не бива да се забравя, че тази единствена клетка на периодичната система знач много повече от всички останали, взети заедно. Водородът определя количествената и качествена същност на Вселената.

Водата – необходимият фактор за съществуването на Земята.

Според квантовата механика несвързаните частици , които могат да се приемат за практически свободни, имат непрекъснат енергитичен спектър, докато частиците които се задържат от някакви сили в ограничен обем от пространството, имат дискретни енергитични нива. За енергията на електрона от уравнението на Шрьодингер се получава комплект от дискретни стойности, т.е. електронът не може да има произволни значения за енергията си, а само разрешени, пропорционални на някаква единица енергия. След решаване на вълновото уравнение за атома на водорода се получават стойности, цяло число пъти пропорционални на Е1 = -13,6 еV, стойност, получена и от "старата" квантова теория за първата орбита на Бор.

Текстът поставен на това място прави страницата нечетлива защото шаблона заема практически цялата страница. Освен това текстът съдържа изключително много термини който го правят труден за разбиране. Също така част от съдържанието на този добавен текст се припокрива със статията. Заради тези две причини премествам текста в беседата и връщам предишната версия. Идеята ми е да се опитам да разширя статията за водорода и евентуално да включа и този текст в нея след като го преработя.(weber 15:12, 8 април 2008 (UTC))

Моларен обем[редактиране на кода]

В статията е посочен моларен обем 11,42×10-6 m3/mol за водорода. Не намирам други източници с подобни данни, навсякъде за водорода се посочва около 22л. Да не би да става дума за течно състояние? --Предният неподписан коментар е направен от Milengg (приноси • беседа)

Махнах го, явно имаше някаква грешка. --Спас Колев (беседа) 14:25, 12 април 2019 (UTC)