Беседа:Вълкашин

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Този е доста известен само като Вълкашин. Не знам дали трябва да го сортираме на М като Мърнявчевич, Вълкашин или да го оставим така. Същото и за Углеша Мърнявчевич да не отварям втора беседа.--Мико 15:36, 4 септември 2008 (UTC)[отговор]

Sorry, I don't speak your language, so I write in Serbian. I think we will understand each other. Вукашин је пореклом из Херцеговине, држао је област која није део данашње Бугарске, био је краљ Србије, па шта ће онда у категоријама Българско народно творчество и България през Средновековието? Затим, име Рашка се користило од српског пораза за време кнеза Часлава у 10. веку, а одбачено је почетком 13. века, када се та уједињена држава опет зове Србија.

Българско народно творчество е защото има български народни песни за Крали Марко. България през Средновековието е защото е управлявал земи, населени с българи.--Мико 08:47, 2 януари 2010 (UTC)[отговор]
Онда га стави и у категорију Српско народно творчество (о његовом сину Марку има голем број песама). Схваташ ли колико је ПОВ рећи да су у Македонији живели Бугари? Тамо су живели Јужни Словени који су касније почели да се изјашњавају као Бугари, Македонци и Срби. --BokicaK 08:53, 2 януари 2010 (UTC)[отговор]
Да - трябва да има и Категория:Сръбско народно творчество, но още нямаме такава. Не схващам, защото не е "каснийе", а е от доста от порано.:-)--Мико 08:57, 2 януари 2010 (UTC)[отговор]
БокицаК, слажем се у вези са питањем Рашке-Србије. Један од уредника БГ Википедије има своје оригинално истраживање по овом питању и покушао је то да наметне, па још нисмо очистили све. Шта се тиче твог става да jе ПОВ када се тврди да су у Македонији у Средњем веку живели Бугари, могу се сложити, само ако се ово односи на све Jужне Словене на Балканском полуострву и ако разматрамо етнониме у модерном смислу. Међутим, говоримо о старијим етнонимима, евидентираним jош у раном средњем веку на територији Македоније. За почетак можеш да погледаш овде (№ 6, 10, 11, 12, 13, 14, 15....). Поздрав, --Simin 03:04, 4 януари 2010 (UTC)[отговор]

На све Јужне Словене се односило. Није била велика разлика међу Словенима од Словеније и Хрватске до Бугарске, бар ја тако мислим (или се није могла повући јасна граница) --BokicaK 16:04, 5 януари 2010 (UTC)[отговор]

Ако имаш у виду једно заиста рано раздобље, могу се сложити. Али суштинске разлике постоjе много пре од 14 века - бар ако говоримо о разликама између западне и источне (бугарске) групе. Наравно, слажем се да се јасна територијална граница не може увек поставити.--Simin 23:27, 5 януари 2010 (UTC)[отговор]

МА ПОМИСЛИТЕ МАЛО!

Драга брачо срби! Чудна йе та ваша логика. Ви тврдите што не може се прича о Бугарима у Македонийи, по што тадашни "Йужни словени" (како ви причате) нису имали никакву националну свест. Ни Македонску, ни Бугарску, па значи нису могли имати ни Српску. Или хочете да ми кажете што Бугари у XIV в. нису имали националну свест, па у Србима она йе била веч развийена??? Глупи Бугари и Величаствени Срби!!!! Молим ви се!Йа мислим (што найпростийе да се каже) у тадашно време цареви и кральеви су били на првом месту Хришчани и су владели Хришчанског народа, а Бугарин или Србин йе било како што данас су Войводжанци и Шумадинци. Регийа од йедну општу хришчанску територийу. Нико нийе уживао више права за то што йе Србин или Бугарин. Йезик йе био исти (видите Душанов законик), вера - иста. Часто чак и народ йе легао да спава у Бугарску, па се йе будио у Србийи, а местни владар йе био опет исти: само што йе постао вазал новог кральа. Са братским поздравом! (08.04.2010 г.) Бугарче

Български владетел ли е крал Вълкашин?[редактиране на кода]

В статията е посочено, че освен сръбски, е и български владетел. Само че днес чета Анонимния български хронограф от 15 век в преписа му от 16 век от Киев, където е посочено, че той е само сръбски владетел. И тъй като обикновено на Балканите българите най-често са коректни по отношение на историята, мисля че е редно да подложим въпроса на дискусия. Лично аз смятам, че трябва да е само сръбски владетел. Ето линк към Хронографа: http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bbh.htm --Murderdoll1122 (беседа) 09:22, 30 септември 2012 (UTC)[отговор]

Глупаво е да се спори с национални категории от 19 век за събития от края на 14 век!
Ето какво пише дословно:
Българите обаче, когато чуха това, насмяха се и поругаха гърците, като не само ги обадиха, но ги напсуваха на жена и майка в ги отпратиха празни. Когато видя това, Кантакузин се нажали много и изпрати пратеници и при сръбските господари Урош, деспот Углеш и крал Вълкашин да помогнат за морските войски. И тези, като чуха това, се надсмяха, поругаха гърците, не само ги обидиха, но га напсуваха га жена а майка и ги отпратиха празни. Когато Кантакузин чу това, той се нажали много и недоумяваше що да стори. Тогава Кантакузин изпрати при българските царе и при сръбските господари и им рече: „Не пожелахте да га помогнете, обаче после ще се каете.” Те обаче никак не обърнаха внимание на тези думи, а отговориха: ,,Когато турците дойдат против вас, ние ще се браним от тях.”
Говори се дословно за "сръбските господари", а не за сърби, т.е. за титул, а чий е кралският титул на Прилепско кралство е ясно - от папа Хонорий III на Стефан Първовенчани. Затова са "сръбски господари" двамата юнаци. Отделно от това, още Константин Стоилов си им го е казъл право куме в очи - докъдето се псува на майка е българско, почне ли да се псува на баща е сръбско! --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.252.38.221 (беседа • приноси)

ако е за въпрос Вълкашин е женен за българка - сестрата на легендарния Момчил. Синът му Марко има колкото сръбска, толкова и българска кръв, да не говорим, че за самия Вълкашин някои сръбски автори дават, че имат български произход. Разбира се, български произход е много условно, може да е бил внук или правнук на някого. А това че е владетел на сърби, не го прави автоматично сърбин. Марко Кралевити, който както казахме, има майка българска е владетел на същите земи.Георгиалександров2 (беседа) 12:36, 16 октомври 2020 (UTC)[отговор]