Беседа:Гоце Делчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

За тия,които коригират датата за окончателното оттегляне на Гоце Делчев от учителството:той учителствува в Щип от средата на 1894 до средата на 1896,а в Банско-през есента на 1896-деветдесет и ШЕСТА!

Интересно, че според Илюстрация Илинден, книга 4 от 1940, Гоце Делчев умира на 5 май...--GOOR (беседа) 08:21, 25 април 2012 (UTC)

Тая дописка е по-добра и от тая за Апостол.--Мико (беседа) 19:59, 11 май 2013 (UTC)

Хаха, разкритие на Таймс. :-) Ми да я кача, ама не мога да я запазя като картинка.--Алиса Селезньова (беседа) 21:21, 11 май 2013 (UTC)
Тя е качена тука. Jingiby (беседа) 09:03, 12 май 2013 (UTC)
Ема, резни отдолу това и ще се илюстрираме.--Мико (беседа) 10:21, 12 май 2013 (UTC)

Това за писмата го постнах на страницата на Регионален исторически музей, Благоевград‎. Jingiby (беседа) 17:31, 22 август 2013 (UTC)

Има логика тази информация да я има в статията за Гоце Делчев, само да е подкрепена с източници, добре е да се знае къде се съхраняват и другите артефакти от него, например в ДАА и т.н. --Подпоручикъ (беседа) 18:18, 22 август 2013 (UTC)

Реч на Тодор Павлов по повод изпращането на останките[редактиране на кода]

Се обидов да ја додадам оваа реченица во делот каде што се зборува за испраќање на останките на Гоце Делчев во Македонија (7ми октомври 1946г). Има ли причина зошто ја избришавте? GStojanov (беседа) 22:19, 8 август 2019 (UTC)

По повод изпращането на останките, регентът и член на БАН, Тодор Павлов изнесе реч на тържествено събрание, проведено в Народния театър София[Павлов 1]
Хиляди хора, хиялди пъти са държали речи за Гоце - не вервам да очаквате, че ще ги изложим сите. -- Мико (беседа) 05:36, 9 август 2019 (UTC)
Тодор Павлов не е „хилјади хора“, туку претседател на Бугарската Акедемија на Науките за цели 16 години (додека „академикот“ Живков да му дојде до акот... ама тоа е друга тема). Свеченото испраќање на посмртните останки од Софија за Скопје на 7ми октомври 1946 година е вододелница во односите меѓу Бугарија и Македонија. Нема поважен датум во нашата понова историја. Овој настан заслужува цела тема или статија на Википедија, ама за сега барем да го одбележиме со една реченица. Ако најдете слики, написи во весници, се’ тоа може да додадеме. Имало и негативни реакции во бугарските опозициски весници. И нив може да ги објавиме. GStojanov (беседа) 13:30, 9 август 2019 (UTC)
GStojanov, моля Ви, бъдете внимателен, когато редактирате. Ботът е върнал редакцията Ви, тъй като неволно сте променили подписа на горната реплика.
— Luchesar • Б/П 14:36, 9 август 2019 (UTC)
Тоа ли е проблемот?! Се извинувам. Јас се уплашив дека е нешто посериозно. GStojanov (беседа) 14:39, 9 август 2019 (UTC)

Това е за Павлов или за Македонизация в ПМ или за Политика на БКП по МВ, но не и за Гоце - тук е абсолютно неуместно.-- Мико (беседа) 15:16, 9 август 2019 (UTC)

Плюс това е посочено по първичен източник (самата реч), което обикновено е нежелателно.
— Luchesar • Б/П 15:24, 9 август 2019 (UTC)

Да, има смисла да го ставиме во написите за Пиринска Македонија, и точно е дека ни требаат второстепени извори. Ќе се обидам да најдам нешто. Но има смисла да ставиме нешто и тука. Како што е сега статијата, оддава впечаток дека посмртните останки на Гоце тајно се пренесени, Македонија не ги сакала, ни била принудена да ги прифати. Вистината, се разбира, е сосема спротивна. GStojanov (беседа) 15:50, 9 август 2019 (UTC)
Речта е за препратка в статията за Павлов към Уикиизточник - напълно излишно е да споменаваме всички речи за Гоце Делчев в неговата статия. Колкото до останките, трябва да се цитира вторичен източник по въпроса, а не речи оттук-оттам.-- Алиса Селезньова (беседа) 12:28, 10 август 2019 (UTC)
Свечениот говор на г-дин Павлов вреди да се спомне. Прво Тодор Павлов бил долгогодишен претседател на БАН. Второ говорот е прекрасен, не памтам да сум читал друг текст напишан на бугарски јазик со толкаво уживање. Ако ги оставиме на страна белезите на времето (изразено социјална конотација), говорот е мајсторско дело на ораторството. Цитиран е и на промацедониа.орг[Павлов 2] За второстепени извори јас уште барам, но има повеќе изгледи некој од бугарските корисници да најде такви извори, зашто овој настан се случи во Бугарија, и природно е повеќе второстепени извори да постојат во Бугарија. GStojanov (беседа) 12:10, 11 август 2019 (UTC)
 Прво Тодор Павлов бил долгогодишен претседател на БАН. 
Не съм сигурен, че разбирам логиката. Такива речи произнасят именно известни личности. Въпросът е с какво Тодор Павлов е повече значим от другите известни личности, произнасяли речи за Гоце, които не споменаваме.
 Второ говорот е прекрасен, не памтам да сум читал друг текст напишан на бугарски јазик со толкаво уживање. 
Уважавам Вашата преценка, драги колега, но сам знаете, че в Уикипедия не допускаме оригинални изследвания. Ако благонадежден източник е посочил тази реч като особено важна сред всички, вече бихме могли да го обсъдим.
— Luchesar • Б/П 13:30, 11 август 2019 (UTC)
Всъщност Тодор Павлов е един ортодоксален комунист. Според съпругата на Венко Марковски Филимена Марковска той твърди: "Аз съм българин от Щип, но такова е решението на Коминтерна и ние, като членове на партията, трябва да се подчиним и да създаваме тая македонска нация." Jingiby (беседа) 15:18, 11 август 2019 (UTC)
Да, това също е важно. Дори Павлов да беше просто случайна известна личност, горните въпроси пак щяха да стоят. Може би, ако Павлов беше много известен изследовател на темата, заслужил респект със свои задълбоченост и безпристрастност, може би тогава можеше и да не ги задаваме. Но като имаме предвид какъв реално е бил Павлов, на въпросите, обратно, е още по-важно да бъде даден отговор (ако такъв въобще има).
— Luchesar • Б/П 17:24, 11 август 2019 (UTC)
По-късно Павлов се отказва от тези свои възгледи. Ето какво казва той на Пленум на ЦК на БКП свързан с съвместните разговори на Живков с Леонид Брежнев и Тито. София 3-4 октомври 1973 г.: Граждани от Вардарска Македония положиха и полагат не малко усилия за да докажат, че там се е създала вече нова македонска националност с нова култура, с нов език, с нов фолклор и т. н. От тази трибуна няма да влизам в дискусия с тях доколко и как те доказват тези свои твърдения. Ще отбележа обаче тъкмо тук, че един гражданин със славяно-македонско съзнание се опитваше да ме убеди, че ние, македонските българи - преселници в България, трябвало да се обявим за македоно-славянско малцинство в пределите на България и също да признаем "македонския" характер на цялото население от Пиринския край, с което процесът на образуването на новата македонска нация щял да бъде завършен. Аз възразих, че няма пример в историята нация да се създава отвън, от друга нация и особено от онази нация, от която новата нация се е откъснала. Ние, гражданите на българската нация, не можем да изпълним това ваше абсолютно и нерационално пожелание. Jingiby (беседа) 09:41, 12 август 2019 (UTC)

Бележки[редактиране на кода]

Протокол за примопредавање на посмртните останки на Гоце Делчев[редактиране на кода]

Protokol-goce-delchev-1.jpg

Успеав да го најдам документот за примопредавање на посмртните останки на Гоце Делчев: --Предният неподписан коментар е направен от GStojanov (приноси • беседа) 13:52, 12 август 2019‎ (UTC)

Виж това, мани го онова отгоре. То е окастрено. Липсват половината подписи от българска страна: [1]. Jingiby (беседа) 14:03, 12 август 2019 (UTC)
Protokol-goce-delchev-1.png
Во право си Jingiby, оваа дигитална копија е далеку почиста и целосна. Благодарам за линкот. Овде има прекрасни документи. Сега имаме доволно материјали да направиме посебна страница за пренесувањето. GStojanov (беседа) 14:52, 12 август 2019 (UTC)

Ми треба малку помош[редактиране на кода]

Го преведувам говорот s:Реч_по_случай_пренасяне_костите_на_Гоце_Делчев_в_Н._Р._Македония на Тодор Павлов на македонски s:mk:Говор_на_Тодор_Павлов_по_повот_заминувањето_на_посмртните_останки_на_Гоце_Делчев_за_Скопје_-_1946.

Овој пасус многу мака ми зададе. Убави зборови, ама не сум сигурен дали точно сум ги превел. Ќе ценам ако некој ми помогне да проверам дали преводот е точен:

Оригинал:

А за постигането на всички тези успехи не малко му помагаше и неговото лично обаяние като патриот, хуманист и революционен учител и вожд. Гоце беше наистина една обаятелна фигура, дотолкова, че с пълно основание нашият поет Яворов в своята биография на Гоце, го нарича на едно място „хайдушко божество”. Имаше нещо наистина неотразимо обаятелно в този македонски „хайдутин революционер" и то, не само в неговия морален и идеен, но дори и в неговия физически облик. Прекрасно сложен, с чудно хубави черни очи, гъвкав, съобразителен, с неизчерпаема физическа и духовна енергия, с чудно, отзоваващо се на всяко народно страдание и болка сърце — той беше наистина личност, каквато рядко се среща в историята на народите. Не мога сега да си спомня, кога и при какви обстоятелства съм го виждал и дали това е станало в Македония или тук в София, но в моите детски спомени незаличимо се е запазил образът му, в сравнение с който неговият портрет, който виждаме тук, наистина не дава дори и приблизителна идея за великото, неизразимото очарование, което лъхаше от тоя дивен човек, станал една от най-прекрасните легенди на македонския народ. За него именно шумят привечер тайнствено и с неизразимо очарование вълните на Вардар и Егея; за него се открояват с вълшебната си синева в македонското небе снежните върхове на Шар и Пирин; за него се смълчават и тъгуват тъмните македонски лесове...

Мој превод на македонски:

А за постигнувањето на сите тие успеси, не малку му помагаше и неговиот личен шарм како патриот, хуманист и револуционерен учител и водач. Гоце беше една навистина шармантна личност, па нашиот поет Јаворов со право го нарекува во својата биографија на Гоце: „ајдучко божество“. Имаше нешто навистина неодоливо шармантно кај тој македонски „ајдутин револуционер“ и тоа не само во неговиот морален и идеен, туку и во неговиот физички изглед. Прекрасно граден, со чудесно убави црни очи, виток, снаодлив, со неисцрпна физичка и духовна енергија, со чудесно срце, што се одзива на секое народно страдање и болка - тој беше навистина личност што ретко се среќава во историјата на народите. Не можам сега да се сетам кога и под какви околности го имам видено и дали тоа се случи во Македонија, или овде во Софија, но во моите детски спомени ми се врежал неговиот лик, во споредба на кој овој портрет што го гледаме овде, навистина не ни дава ни приближна претстава за големиот, неискажлив шарм што извираше од тој прекрасен човек, кој стана една од најубавите легенди на македонскиот народ. За него шумат приквечер таинствено со неискажлива убавина брановите на Вардар и Егеј; за него простум се вишат со волшебната синевина во македонското небо снежните врвови на Шар и Пирин; за него замолкнуваат во тага темните македонски гори...
Адаптацията е добра, според мен.--Simin (беседа) 18:27, 13 август 2019 (UTC)
Голема заслуга има и translate.google.com[1]. GStojanov (беседа) 18:33, 13 август 2019 (UTC)
Благодаря, че ми напомнихте един прекрасен, позабравен от мен глагол в българския език. Става дума за глагола в: "се вишат ... снежните врвови". Има го при Р. Жинзифов, Каралиийчев, Петко Тодоров, С. Северняк... При Пеньо Пенев е "...и диво се вишат планинските бърда". В Уикиизточник имаме за пълните класове, които се вишат нагоре (Д. Немиров).--Akeckarov (беседа) 07:50, 14 август 2019 (UTC)
Ми беше задоволство. Тој глагол си го има во македонскиот јазик. (Каљо Калино девојко, виши, виши, црни очи). Ама „откројават“ го нема. А и не знам баш што значи. Google translate ми вика требало да биде „издвојуваат“, ама тоа некако многу обично ми звучи за ваков прекрасен говор. Едноставно не прилега на стилот на академик Павлов, затоа решив да го преведам како: „простум се вишат“. Од една страна простум стојат како млади невести променети, лични, светнати како за свадба, од друга страна се вишат над цела Македонија, зашто на нив други рамни им нема. GStojanov (беседа) 11:46, 14 август 2019 (UTC)
Струва ми се, че може би по-логично е "открояват" да се адаптира на македонската норма като „издвојуваат“. "Вишат" е прекрасно, но изглежда като леко отдалечаване от оригинала.--Akeckarov (беседа) 08:23, 15 август 2019 (UTC)
И translate.google вика „издвојуваат“, ама стилски не прилега на таков прекрасен, свечен говор, во самата кулминација на говорот, не прилега таков обичен збор. Ќе поразмислам малку... си мислев нешто како „гордо простум надвишуваат“. Ова е тежок текст. Вистински, класичен, ораторски бисер (ако ја занемариме неизбежната лексика на времето што е надживеана веројатно и во Бугарија). Вчера го завршив. Ќе го оставам сега да ми легне неколку дена и ќе му се навратам со свеж ум. Особено треба да се внимава на зборови што изгледаат слично, но имаат сосема различно значење, како на пример зборот „вреди“: на македонски е has value, is valuable, а на бугарски е damaging, сосема спротивно од македонскиот. Тој збор сум го забележал, а кој знае уште колку има такви што не сум ги забележал. GStojanov (беседа) 12:56, 15 август 2019 (UTC)
Да, в книжовната норма в РБ смисълът на "вреди", "вреден" и т.н е повлиян от руски. В диалектите "вреден" е същото като в македонската норма, където е запазен първоначалният смисъл. С "очарование" като че ли е по-различно - в тукашната норма имаме русизъм, в тамошната имаме "шарм", вероятно проникнало през сърбски.--Akeckarov (беседа) 13:35, 15 август 2019 (UTC)
Чудното со „вреден“ е што во народните говори има само позитивна конотација, а во книжевниот бугарски јазик има само негативна конотација. Тоа е како на црното да му викате бело, а на белото црно. Да му текнало на некој да ѕирне во Зборникот на Миладинови таму вреден и вредна се среќава 19 пати, секаде во позитивна конотација. Ама на тој Зборникот корицата му е многу лична, па изгледа не можеле да и` се изнагледат и да свртат на втората страница. GStojanov (беседа) 14:45, 15 август 2019 (UTC)
Негативната конотация, не е паднала от небето, обясних го с руския. В македонската норма имаме "навреда" ("обида" на книжовен български). --Akeckarov (беседа) 06:53, 16 август 2019 (UTC)
Навреда не ми се чини дека е позајмен збор. Но може да сум и грешка. Зборот ми беше дека многу зборови во македонскиот јазик кои вам ви се изгледаат чудни и нови се всушност обични зборови од македонските говори и ги има и во Зборникот. На пример настан го има 9 пати (а собитие, се разбира го нема), бран исто го има, а вална го нема. Заедно го има седум пати итн. GStojanov (беседа) 14:58, 16 август 2019 (UTC)

Колега Стоянов, тука не е форум. Това е страница за разговори на статията Гоце Делчев. Опасявам се, че ако я караш така с тези общи лафове, скоро може и пак да те баннат. Я вземи се прехвърли тука, на форум Македония. Jingiby (беседа) 18:29, 16 август 2019 (UTC)

Така е, се зазборевме на странични теми... Мое извинување. GStojanov (беседа)
  1. https://translate.google.com/#view=home&op=translate&sl=bg&tl=mk