Беседа:Димотика

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Престанете да триете историята на града!

"Димотика е древено селище на траките, обитанано до най-дълбока древност. Гръцкото му име значава стени близнаци от δίδυμος, „близнак“ и τείχος, „стена“, от съществувалия до варварските нашествия още еднин град на траките, наречен в римските времена Плотинопол, разположен на съседния по-нисък хълм. Впоследствие двата се сливат.

За пръв път града става български в 813 г. след превземането му от хан Крум. Бългаското господство е утвърдено и от цар Симеон Велики. В началото на ХІІІ век кръстоносците овладяват града. Само към 20 години след въстановяването на българската държава в 1206г. цар Калоян отново превзема града. Бългаското господство е утвърдено от цар Иван Асен II. В 1361 Димотика пада под турско робство и става първата османска столица в Европейските земи. През февруари 1713 кралят на Швеция Карл XII след разгрома при Полтава е престоява доста време в замъка.

След основаването на ВМОРО града и областта са включени в тракийски революционен окръг. При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Димотика са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Според Любомир Милетич през 1912 г. в Димотика има 800 семейства гърци, 600 семейства турци и 400 семейства българи от които 340 патриаршисти и 60 българи екзархисти.[2]

На 17 ноември 1912 г. българските войски (Македоно–одринското опълчение и Шести конен полк) освобождават Димотика. От освобождението в 1912 до 27 ноември 1919, с двегодишно прекъсване след Междусъузническата война когато турците се връщат, града е в границите на България. С Ньойския договор е към "Междусъюзническа Тракия" която след Гръцко-турската война (1919-1922) на 28 май 1920 е предаден на Гърция. От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в буферната зона на Беломорието между България и Турция. Предаден е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.

"

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  2. Любомир Милетич. „Разорението на тракийските българи през 1913 година“.

95.87.215.48 11:01, 10 април 2012 (UTC)[отговор]

Много подвеждащо е горното. Простото сравнение между две версии показва, че не се трие историята на града. Не се трие и горният текст като цяло, а само една част от него – тази без източници или пък неграмотно написана. Вие престанете да триете текст с източници или такъв, който прецизира ваши писания!--Akeckarov (беседа) 11:29, 10 април 2012 (UTC)[отговор]