Беседа:Илинден (село)
Изтрит текст[редактиране на кода]
От мен беше преди малко изтрит следния текст. Незнам до колко отговаря на Авторските права но все пак, ще го сложа тук за да не се изгуби:
- Свещ. Стоян Атанасов Зимбилев e син на един от създателите на ВМОРО в Неврокопско Атанас Зимбилев, който е брат на възрожденския учител Георги Иванов Зимбилев.Свещ.Стоян Зимбилев е ръководител на дясното крило на ВМОРО в с. Либяхово. Близък сподвижник е на Борис Сарафов, Михаил Даев и Стоян Мълчанков. Бил е 28 години свещеник в църквата "Св. Богородица” в родното му село. Участвува активно в подготовката на Илинденското въстание. Къщата му се превръща в скривалище за войводи и четници от Драмско и Неврокопско.
- На 14 май 1903 г. свещеник Стоян Зимбилев е заловен от турския аскер. Полумъртъв е окован във вериги и изпратен на заточение в Диарбекир. За жестоката разправа на турската власт със свещ. Стоян Зимбилев се споменава в Мемоара на българското правителство до представителите на великите сили и на балканските държави в София /вж. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1903 г. С., 1978 г., с. 262-342/.След като за него се застъпва Екзарх Йосиф, десетгодишната му присъда е отменена и свещ. Стоян Зимбилев се завръща в родното си село Либяхово.
- Свещ. Стоян Зимбилев е бил постоянно преследван от Яне Сандански и Тодор Паница, заради неговите революционни идеи и твърдението му, че комунизмът е „напаст божие и отрова за човешката душа”.
- На 21 август, по време на Голяма Богородица в с. Либяхово, свещ. Стоян Зимбилев е разстрелян показно пред очите на богомолците /жени, деца и старци/ по време на молитва в Мангушевата къща от известния българоубиец Иван Коемджиев.
- След убийството на свещ. Стоян Зимбилев, синът му Атанас Попов продължава неговото революционно дело и приема новото фамилно име Попов.
- /вж. Кой направи от убийците „герои”, а от героите - "врагове" ? - в. Македония, бр. 33, 19 септември 2001 г., с. 6; Кървава драма разтърсва село Либяхово, в. Струма, 20 август 1998 г., с. 6. Родът на Неврокопския войвода Атанас Попов, в. Струма, 17-18 октомври 1998 г., с.8/