Беседа:Илия Вълков

Поздравление за вложения труд, демонстрираните рутина и критичност от Luchesar: при пресъздаването, на практика от "нула", на статията Илия Вълков!

В моята "чернова" съм натрупал около 15 източника, като бих желал мнение за използваемостта на два от тях:

1. New Technologies and Environmental Innovation от Joseph Huber 2004, стр. 85-86, където се изброяват приписваните на Брауновия газ свойства, включително това, че е по-лек от въздуха, за разлика от другите познати ННО-смеси.

2. Историята на Юл Браун и неговото откритие - Браунов газ с автор Деси Браун (Деспа Стоянова) - дъщерята на Юл Браун. Има ли място въобще споменаването на дъщеря му, имайки предвид, че той не я е признал официално, никога не я е виждал и са общували едва в края на живота му? Самата книга представлява ли надежден източник за биографична информация за Илия Вълков?Paralax61 (беседа) 15:25, 27 април 2019 (UTC)

„ приписваните на Брауновия газ свойства, включително това, че е по-лек от въздуха, за разлика от другите познати ННО-смеси “

При положение, че средната плътност на въздуха е 1,225 kg/m³, тази на кислорода – 1,429 kg/m³, а на водорода е едва 0,08988 kg/m³, всяка смес, съдържаща над 15% водород по обем, е по-лека от въздуха. Стехиометрична смес на водород и кислород няма абсолютно никакъв начин да бъде по-тежка от въздуха, дори да замените водорода с тритий. Имайте предвид, че авторът на тази книга е икономист, следователно книгата му не може да се смята за достоверен източник в областта на физиката и химията. Във въпросния текст има и други, меко казано, абсурдни твърдения, например, че „брауновият газ“ горял с имплозия, докато „обикновеният газ“ (неясно кой газ е „обикновен“) горял с „експлозия“. Само за справка, американските совалки летяха именно със смес от водород и кислород, очевидно без експлозии (освен в двата нещастни случая с „Чалънджър“ и „Колумбия“, по съвсем различни причини). „Имплозията“ днес се отрича (“though it is possible to make Brown’s Gas implode, mostly it explodes”) дори от фирмите, които претендират да продават продукти, базирани на „браунов газ“. Същата тази фирма, впрочем, преди години е осъдена заради фалшива реклама и опит за заблуда на потребителите.

Накратко, не, книгата на Хубер не е благонадежден източник по тази тема. Относно биографичните данни, както и сам пишете, трябва да се подхожда много внимателно. Вторични, независими източници са силно за предпочитане.
— Luchesar • Б/П 16:34, 27 април 2019 (UTC)

Между другото, невежеството на Хубер е направо покъртително – това са неща, които се учат в училище. „Брауновият газ“ произвеждал „почти идеален вакуум“, понеже от голям обем газ се получавало минимално количество течна вода. Изненадващо за Хубер, горенето на „обикновен“ водород също произвежда вода, която, също изненадващо, при стайна температура има много по-малък обем, отколкото изходните газове. Още по-изненадващо обаче е, че щом има горене, и въобще претенция за отделяне на енергия, значи произведената вода ще е под формата на пара, която, пак изненадващо, ще има всъщност доста по-голям обем от течната вода.

Шокиращо за Хубер, двигателите на совалката работеха именно на този принцип: от соплата им се изхвърляше почти само водна пара, но нагорещена до състояние на плазма. Впрочем, цялата концепция с имплозията звучи абсурдно, като се имат предвид претенциите „брауновият газ“ да бъде използван в двигателите с вътрешно горене, включително като добавка към съществуващите. Тези двигатели работят, именно защото продуктите от изгарянето на горивото (без значение дали въглеводороди или водород) имат значително по-голям обем от първоначалната смес. Точно това разширение се използва за извършване на механична работа: задвижване на буталата, а оттам и на колелата.

Не знам има ли смисъл да продължавам с абсурдите като „хладния“ пламък на горелката с „браунов газ“, който изпарявал волфрам не с висока температура, а защото бил „много богат на енергия“. Хубер очевидно не е наясно, че потенциално всяка маса е „много богата на енергия“ – това следва от онази всеизвестна формула E=mc² – но тънкият момент е, че трябва да успеете да превърнете тази потенциална енергия в друга форма, която да можете да използвате. Вероятно Хубер в случая е чел твърденията, че във въпросния „хладен“ пламък всъщност се извършвал студен термоядрен синтез, който произвеждал „огромно количество енергия“. Освен, че студеният термоядрен синтез остава в областта на фантастиката (досега няма успешно възпроизведени експерименти и не е ясно дали дори теоретично е възможен), ключова фраза е „огромно количество енергия“.

Не може пламъкът по някакъв магически начин да предаде на метала енергия, необходима да го преобразува в газообразно състояние. Дори впоследствие оказалите се неуспешни опити за студен термоядрен синтез всъщност претендираха, че са произвели топлина – и именно за тази топлина имаше претенцията да е възможно да бъде усвоена. Иначе казано, ако студеният термоядрен синтез наистина се случваше в пламъка на „брауновия газ“, волфрамът пак щеше да бъде изпарен чрез топлина – отдадена в пламъка, и от него на метала – и по същия начин щеше да бъде изпарена и човешка ръка, вместо „леко да бъде затоплена“, защото газът някак магически „се настройвал според материала“.

Между другото, оксиводород действително е бил използван за заваряване на волфрам, и то по начин, донякъде подобен на описвания от Вълков/Браун – с атомарен водород – с тази разлика обаче, че се използва съвсем резонен физически процес: волтова дъга, в която именно гори водородът. Тази комбинация от електрически разряд и горене позволява постигането на температури – без никакви глупости за „хладни пламъци“ – необходими за заваряване (макар и пак не за изпаряване) на волфрама. Малка особеност е, че този процес е открит и внедрен по времето, когато Вълков/Браун се е раждал – 20-те години на ХХ век.

Бих могъл още дълго да продължа, но няма смисъл. Цялата тази история, за съжаление, показва, че съвременното общество страда не просто от липсата на добро образование – Хубер вероятно има нелошо такова – а от липсата на добро образование, което да дава и добра обща култура и най-вече способност за критично мислене.
— Luchesar • Б/П 17:41, 27 април 2019 (UTC)

Благодаря за коментарите! Наистина съществуват химери, заблуди и търговски трикове, както и хора, които ги създават и прилагат. В случая смятам, че читателят може да добие добра представа както за човека Илия Вълков, така и за "революционното" откритие, носещо чуждоземното му име. Paralax61 (беседа) 18:11, 27 април 2019 (UTC)