Беседа:Ким Мехмети

Двукратно "македонски език" в статията се променя на "македонска езикова норма" (К.М. пише и превежда от и на македонска езикова норма?). Смятам, че това е безсмислено, почти толкова , колкото да се каже например, че действието на някой роман се развива в "бивша югославска република, известна като Македония". Това не е административен документ, а статия за литератор. Още повече - в Уикипедия имаме редовна статия за македонския език. Ако някой има съмнения относно съществуването му или правилния начин на названието му, да ги обоснове и изрази другаде. Промените - после, ако още някой ги сметне за нужни. --Neva 20:18, 27 януари 2007 (UTC)[отговор]

Езикът, на който се пише е македонски литературен език. Аз не го смятам за безсмислено, тъй като няма съмнение в съществуването на книжовната норма, но има обосновани съмнения в съществуването на езика.--Мико Ставрев 20:24, 27 януари 2007 (UTC)[отговор]

Аз съм един от тези, които имат съмнения относно съществуването на отделен македонски език, различен от българския език в неговата цялост (не от книжовния български език)

. В случая това не е само мое мнение, а официалната българска позиция, която смятам за разумно да следваме не само, когато става дума за административни документи. Затова и когато разширявах статията за Ким Мехмети, тома беше една от промените, които направих. Не очаквах, че някой ще охарактеризира това като "нелепост" (в резюмето) и ще го промени отново, но въпреки това предложих (отново в резюме) да обсъдим темата тук. Neva, моля вижте статията "Македонски език". Към нея бях сложил препратка, когато написах "македонска езикова норма". Не твърдя, разбира се, че това е единственият вариант.--Simin 20:32, 27 януари 2007 (UTC)[отговор]

Точно така и под официална българска се разбира не само политическа, но и научна - има и цитат.--Мико Ставрев 20:38, 27 януари 2007 (UTC)[отговор]

Ох, става ми жал, когато като се говори за изкуство и изведнъж изскачат някакви политически или други съображения, които го правят на карикатура... В Италия има фриулски език, в Испания - галисийски, т.е. в рамките на съответните държави диалекти са признати за отделен език, защото има достатъчно големи общности, които искат да се изживяват като такива със самостоятелен език и правят литература на него. Ким Мехмети пише на македонски, както пише на албански. Струва ми се абсурдно да ги „таксуваме“ като две качествено различни явления (албанският е език, пък македонският - господ знае какво). Както и да е роден този език, той в момента е съвършено отделен и различен такъв, има си достатъчно години собствена история и достатъчно книги, написани на него... Нейсе. --Neva 21:55, 2 февруари 2007 (UTC)[отговор]

Така е - но това е твоето мнение - официалното становище в българската филологическа наука е "регионална писмено-книжовна норма". (Фриулският между другото е доста лош пример, защото е изключително отдалечен от италианския (дори от съседния му венециански, който също е силно отдолечен от стандартния италиански), а галисийският също на практика е португалски. Африкаанс виж по отива на нашия случай

)--Мико Ставрев 22:03, 2 февруари 2007 (UTC)[отговор]

Прав си за отдалечеността на фриулския от стандартния италиански. Неаполитанският също е безкрайно отдалечен, но не е официално признат за език... И е вярно, че галисийският е португалски (каквото не е португалски, е испански, ама шшш, все едно не сме го споменали), даже нормата му е още толкова разтеглива, че много пъти не е ясно има ли я, няма ли. Мисълта ми беше, че дори държавите понякога отстъпват пред желанието на хората да се обособяват езиково, камо ли една енциклопедия. Продължавам да си мисля, че е редно да се говори за литература, писана на език, не на "писмено-книжовна норма" или на, примерно, "набор от езикови средства". В конкретния случай особено дразнещо е това, че в едно изречение казваме, че авторът пише и превежда от и на албански език и македонско нещо си. Брутално личи отношение. Поздрави, Мико! --Neva 13:00, 3 февруари 2007 (UTC)[отговор]