Беседа:Лозенска планина
Преместен текст[редактиране на кода]
- Премествам текста от статията на беседата. Той е много интересен и добре написан, но ги има на следните сайтове, и докато не получим разрешение, нека стои на беседата:
Няма планина, която да не намери място в сърцето на човек, стига то да е достатъчно широко!… С тази максима ви представяме една малка, но изключително интересна планина в непосредствена близост до София. Останала в сянката на известната си посестрима Витоша, Лозенска планина е разкрила твърде малко от красотата си на туристите. Изключително богата в историческо отношение, тя е изследвана все още твърде малко! Същевременно няма турист, който да изкачи главното било и да не се възхити на невероятната обзорност. На запад и югозапад е зелената Плана планина, а над нея се издига внушителния купол на Витоша. На север зад обширното Софийско поле хоризонта е запълнен от край до край от веригата на Стара планина, а изток се диплят меките форми на Вакарелска планина. На юг, зад веригата на Черни рид се издига величествената Рилa!
ИСТОРИЯ
Още от дълбока древност Лозенска планина е била свързана с живота на околните селища. По някои от върховете е имало тракийски светилища, а в подножието, край асфалтовия път за Германския манастир и сега стоят две тракийски могили. Важните пътни артерии, както и добрата обзорност от билните части и периферните върхове, са били предпоставка за издигане на множество крепости и наблюдателни пунктове. Предполага се дори, че по течението на р. Искър е имало мрежа от крепости, които са поддържали връзка помежду си чрез сигнали. Руините на три от тях могат да се видят и днес- Равулското кале на вр. Калето, Европейското кале на едноименния връх и Урвич, чиято история е много интересна и драматична, и по чиито детайли се спори и до днес. Над Софийско поле винаги е имало военно наблюдение. Такива са били функциите на няколкото крепости и постове, чиито останки днес са почти заличени за окото на обикновенния турист. Това се руините на вр. Калето над Германския манастир, м. Градище над с. Лозен и скалите Гарван камък над Нови хан. Старият път от София за Самоков е минавал през тогавашното село Горни Лозен и планинския проход "Влаковете". Името на прохода дошло от волските и конските впрягове, които "извлачали" тежките товари по стръмния северен склон към прохода. От там пътя се спускал до с. Долни Пасарел и продължавал по долината на р. Искър. Манастирите са друга съществена част от историческото богатство на Лозенска планина. Два от тях съществуват и днес. За Германският "Св. Иван Рилски Чудотворец" се предполага че е основан по времето на цар Петър и е един от първите манастири в България. Лозенският (тогава Долнолозенски) манастир "Св. Спас" е от XIV век. Опожаряван и възтановяван няколко пъти, той оцелява до наши дни. На мястото на издигащия се в м.Урвич манастир "Св. Николай летни" е имало друг, много по- стар със същото име, също разрушаван неколкократно. Срещу него, на западния хълм, в пределите на крепостта са руините на интересната църква "Св. Илия". Над водослива на Беларски дол с р. Искър се намира изоставеният Пасарелски (Горнопасарелски) манастир "Св. Петър и Павел". Тук също е имало постройка (вероятно параклис), която е разрушена. Днешната църква е от края на XIX век и макар сградата да е в лошо състояние, красивите стенописи са доста добре запазени. Действащ е параклисът "Св. Константин" над Горни Лозен. Във възникването на селищата от подножието също има интересни моменти, причудливи истории и легенди. Село Габра е основано по турско време от освободили се от пазачите си роби, Горни Лозен- от юнак надвил "чер арапин" и спечелил свободата на свои сънародници, Нови хан, възникнал на мястото на най- големия хан по пътя от Цариград до Белград- Йени хан. Според едно предание в м. Селище е било селото, чиито жители са основали Долни Лозен. В планината има и няколко паметника. На вр. Половрак сред малък парк е паметникът на неизвестен въстанник от четата на Георги Бенковски. В Стражарски дол, близо до вилна зона "Пасарел" е паметника на смелия летец Списаревски, направил първия таран в авиационната ни история, спирайки бомбандировач летящ към София със смъртоносен товар…
ПЪТИЩА И ТУРИСТИЧЕСКА МАРКИРОВКА
Пътищата в Лозенска планина са много. Ниската й надморска височина е предопределила наличието на множество коларски пътища започващи от селата в подножието и кръстосващи цялата планина. Те са възникнали със стопански цели, но тъй- като не са много обиколни и позволяват лесен достъп до вътрешността, се използват активно и от туристите. Оформилите се като туристически пътеки са значително по- малко на брой. Както винаги, там където има планински селища има и изобилие от малки "козарски" пътеки за извеждане на добитъка в планината. Голяма част от тях, обаче едва личат, а през лятото обрасват и са практически неизползваеми. Туристическата база в Лозенска планина е много бедна. Хижи липсват, а единствения туристически заслон е Синаница намиращ се под поляните в м. Дърводелеца, високо над р. Искър. Отворено за ползване е придверието на Ловна жижа. Има няколко открити заслона (тип навес)- Голия рид, Ловния заслон под вр. Раковичка могила, заслон Половрак под едноименния връх, заслона Урвич в същата местност над обиколната пътека. Двете лентови маркировки (червена и жълта) започващи от с. Лозен през вр. Половрак до селата Долни Пасарел и Кокаляне са поставени през лятото на 1999г. По- стара е синята лентова маркировка по почвения път от с. Долни Пасарел по р. Ракита за с. Габра.
Еврейското кале[редактиране на кода]
Понеже названието Еврейското кале е било променяно на Европейско ???, ето линк за справка: http://www.pasarel.eu/index.php/zabelezhitelnosti/evreisko-kale Glagoli (беседа) 15:46, 18 декември 2013 (UTC)