Беседа:Ото I

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ивето на императора се изписва на всички славянски езици Отон по една много проста причина: в Свещената Римска Империя официален език е латинският, и транслитерациите от латински се правят винаги от genitivus singularis, никога от nominativus, т. е. Otto->Ottonis . Ото се пише за немци, родени след ХVІ век, т. е. след Библията на Лютер, когато немският добива някакъв официален статут! Не може ли, когато се създава една статия, да се проследи заглавието в руската Википедия(което най-често е кадърно), и където няма принципни различия при чуждите имена като У/В, Х/Г, да не се проявява изобретателност. Статията трябва час по-скоро да се премести като "Отон І" Bogorm 16:50 5 май 2008 (OEZ)

мисля че предложението не е подходящо. Ото е преди всичко „германец“. Ние днес също не използуваме гръцкото име на Кубрат и Аспарух! или пък Константин VII Багрянородни, Константин I Велики--Vammpi 19:16, 5 май 2008 (UTC)[отговор]
колкото до второто предложение, мисля че е по-добре да се водим в случая от немската, а не от руската википедия--Vammpi 19:17, 5 май 2008 (UTC)[отговор]
Мисля, че трябва да е Отон. Не съм сведущ защо е така, но в този вариант съм го срещал по историческите книги на български език.--Добри 19:33, 5 май 2008 (UTC)[отговор]
сигурно защото историческите книги са преведени от руски от някого без да се замисли. Но ако ще го правим Отон, то трябва по същата логика да сменим имета на повечето папи *(Инокентий например), римски и византийски императори, за да има една закономерност в википедия!неможе някои имена да си остана преведени от руски, други не!--Vammpi 06:44, 6 май 2008 (UTC)[отговор]
друг май е въпроса че дори на латински името се изписва Otto I Magnus (виж тук [1]), или се водим само от руснаците без да се замислим? --Vammpi 06:47, 6 май 2008 (UTC)[отговор]
Името там е Otto, защото в заглавието на Уикипедия естествено името се поставя в nominativus singularis, по същия начин, по който немците не са кръстили своята статия Ottos(Genitiv), ето склонението по шестте падежа(в лат.): Otto(nom.), Ottonis(gen.), Ottoni(dat.), Ottonem(acc.), Ottone(abl.), Otto(voc.), затова коренът на думата е "Otton-" Ако вашето новаторство можеше да се наложи, щеше и заради Cicero статията за великия оратор да се изкълчи на Цицеро, което би било лудост. Ето няколко примера от утвърдени, авторитетни български исторически източници: История на България, т. 2, изд-е на БАН, стр. 472: "Отон І"(в именния показалец); Кратка българска енциклопедия, т. 4, стр. 35: "Отон І"; проф. Петър Мутафчиев, Избрани произведения, т. ІІ, стр. 454: "византийското правителство ... бе поздравило Отон І за блестящата му победа"; проф. Васил Златарски "История на Българската държава през средните векове", т. І/2, стр. 542: "подир нанесения тям от германския император Отон І съкрушителен удар", стр. 545 "решил да се обърне към победителя на маджарите Отон І", стр. 610 "когато западният император Отон І се завърнал..." Мога да приведа и други, но времето ме ограничава. Немският език просто получава своята писменост 700 години след българския при Лутер, и му трябват още няколкостотин, за да добие официален статут. Не че съм против него, напротив, много харесвам немския език, но транслитерацията на имената трябва да е според епохата, в която е живял човекът, както никой авторитетен историк няма да напише Отон фон Бисмарк, така и пак никой авторитетен няма да възприеме Ото І, както личи от двата авторитета по-горе. Препоръчително ще е да преместим статията so schnell wie möglich. Bogorm 13:19 6 май 2008 (OEZ)
Допълнение:
  • „История на света“ - Хронология. Държ. издателство „Д-р Петър Берон“. 1985 г. (редакцията за История на средните векове е на ак. Димитър Ангелов, превод от полски);
  • „История на средните векове“ - изд. „Просвета“. С. 1991 г. ISBN 954-01-0475-0 --Vodnokon4e 10:44, 6 май 2008 (UTC)[отговор]
На довода на Вампи: Георгий Острогорски, История на Византийската държава, Сф 1998, ISBN 954-8079-92-5, стр. 382 и други – превод от немски: „Отон Велики“.--Добри 11:57, 6 май 2008 (UTC)[отговор]

както и да е мисля, че е глупаво!Но щом „авторитетите“ казват да е така...Сега някой от вас трябва да се наеме и оправи името му в цялата статия. поздрав--Vammpi 15:14, 6 май 2008 (UTC)[отговор]


От този спор по-горе следва ли, че и Otto II, и Otto III също ще бъдат Отон?--Mortdefides 07:23, 18 октомври 2008 (UTC)[отговор]


Четири години по-късно[редактиране на кода]

Не ви разбирам спреженията, но защо спрягате съществително нарицателно? "Ottonis primus" означава "на/характерно за първия Ото" или "първично Отов". Тоест наставка се слага при определние като част на речта, не към съществително нарицателно, каквото имаме в заглавие на статията. Рожденно име не се и членува. Това добавено "-n-" в латинския идва защото в този език гласна до гласна прави дифтонг и току-така не се пише, щото трябва и да се прочете. А езикът като писмена реч трябва да служи на тези, които го ползват ... иначе няма да го ползват. Поради това са и тези особености на латинския. Българският е много по-богат и пластичен звуково и ние можем да кажем както "Отов", така и "Отонов". Така че ако ползвате източник за името нека бъде немската википедия, за техен крал говорим, Германия е исторически приемник на Римско-германската свещена империя. Между другото отбелязвам, че и латинската статия е именувана Otto I (imperator). Litev 07:38, 2 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Пет години по-късно[редактиране на кода]

Името на латински, както е отбелязано по-горе е в "nominativus singularis" или казано по-просто - в именителен падеж. Предполага се, че този падеж е придобил на латински, руски, немски, български и т.н. името "именителен" като следствие на факта, че личните имена са скланят в него. :-) Dino Rediferro (беседа) 04:18, 2 февруари 2017 (UTC)[отговор]

Външни препратки[редактиране на кода]

  • On Interpretation by Aristotle : [2]