Беседа:Петър Малчев

                       ПЕТЪР  СТОИЛОВ  МАЛЧЕВ 

Петър Малчев е роден през 1884 г.. Завършва средното си образование в Пловдив, а висшето в Загреб - Хърватия. Първоначално работи, като учител по математика в гимназиите в Панагюрище и Пловдив. В последствие преподава в Пловдивската Търговска гимназия, където по-късно е избран за директор. От 1939 г. до 1943 г. е кмет на гр. Пловдив. Петър Малчев е социал демократ /без да е партиец/. Затова допринася тясната му дружба от ученически и студентски години с Пенчо Савов – секретар на окръжния комитет на БРП. Двамата посещават редовно събранията извън града и клубът на социалистите, където „сказките на Георги Кирков са притегателна сила /из сведения за Пенчо Савов” дадени от Петър Малчев по искане на Музеят за ревелюционно движение в Пловдив с писмо № 96 от Октомври 1957 г./ Като учител в Пловдивската мъжка гимназия се сближава с Васил Коларов и жена му – чрез приятеля си Г.Говедаров, който е стажант-адвокат при Коларов, по-късно става негов шафер/ на последния/.Тази връзка оформя още повече левия мироглед на Петър Малчев, но въпреки това, не става член на партията. Казва, че е поетична и музикална натура и за него комунистите са много крайни. Заедно с Цветана Коларова участвува в работнически музикални прояви. През 1961 г. по искане на Етнографския музей с писмо от 18.VII. с.г. написва „Спомени във връзка с музикалния живот в Пловдив в края на миналото столетие и началото на настоящето”. Като директор на Търговската гимназия Петър Малчев дава всичко от себе си, за да се издигне тя, като първокласно учебно заведение в града. Назначава отлични учители,налага строг, но справедлив ред, изисква задълбочени знания, дисциплина и висока хигиена. Приема за ученици най-вече деца от селата, защото страната се нуждае от просветени търговци. Печели уважението и обичта на учители и ученици. По негово време е построена задната сграда на гимназията – гимнастически салон и трапезария. Организира почивка през лятото в Копривщица на учениците със застрашено здраве, както и екскурзия по р. Дунав с параход от Видин, през Будапеща до Виена – мероприятие непознато в онези дни. Когато една сутрин, гимназията осъмва с развято червено знаме на покрива, той успява да убеди полицията, че това е необмислена младежка постъпка. Цитира мисълта „Който не е бил социалист на младини, той няма сърце”. В резултат, никой не е наказан, а на провинените директорът казва: „Пазете се, а по този начин ще пазите и мене” Петър Малчев е и виден общественик. Работи активно за развитие на кооперативното движение и пловдивския панаир. Той е един от основателите на Популярната банка в града. Високо ценен е и като заклет-експерт счетоводител. През 1939 г. е назначен за кмет на града. За него думата „кмет” означава „баща на града”, пост с голяма отговорност, една възможност да направи добро на съгражданите си. Затова се съгласява от първия ден на дейността си влага цялата си енергия, ум и сърце, за да заслужи доверието на хората. За съжаление, финансовите ресурси на общината са оскъдни, война е и повечето строителни материали се изразходват главно за укрепване на границите. Въпреки трудностите, благодарение на усилията му, по време на неговото кметуване е построена баня в кв. Каршияка, каналът „Рибница” , който често наводнява къщите в близост, бива укрепен, укрепват се и част от бреговете на р. Марица, построяват се детски ясли в близост до Централната гара, полагат се грижи за старческия дом /за безпризорни и просяци/, организира се за първи път стол за хранене на общинските служители и т.н. Градът има нужда от нови сгради за театъра - той се помещаваше в много стара и неподходяща сграда. Общината използва и недостатъчни помещения на ул. „Ген. Заимов” – също се налага нова постройка. Училището на ул.”Иван Вазов” е в тежко състояние и недостатъчно. Трябва да се избира. Тогава бившият учител и директор, решава, че най-важни са децата и построява днешната гимназия „Лиляна Димитрова”. С цел правилното развитие на града ангажира световно известния архитект проф. Херман Янчен за разработване на переспективен архитектурен план на Пловдив. Командирова към него арх. Камен Петков, по-късно гл.архитект на града. Според първоначалния проект, в бъдеще, Бунарджика и Сахат тепе ще се съединят чрез широка полоса от зеленина, а театърът ще се построи на ул.”Гладстон” и съедини с градината. По този начин пловдивчани ще използват максимум зелени площи. Войната не позволява осъществяването на плана. Тя продължава все по-ожесточено. От Министерството на вътрешните работи идва заповед да се уволнят всички чиновници – комунисти. Кметът отговаря „Комунисти в поверената ми община няма”. През есента на 1943 г. Георги Говедарав, известен адвокат, журналист, народен представител и демократ-русофил, кани на гости приятеля си съветския пълномощен министър Лаврищев. Последният е тормозен от полицията-преследват го, развалят колата му, източват бензина му. Тогава Петър Малчев, още кмет, воден от най-чисти човешки чувства, заедно с двамата си шуреи Георги и Лука Говедарови, му устройват вечеря в ресторанта на Бунарджика. За да осигури връщането в София, Малчев дава общински бензин. На другият ден Министър-председатерят Богдан Филов го извиква спешно в София. Иска обяснение, как си позволява кметът на Пловдив да приеме съветския пълномощен министър, когато България е пред война със СССР. Не признава, че постъпката е продиктувана от човещина /човечност/. Малчев си подава оставката и на 30.XI. 1943 г. се пенсионира. Идва 09.IX.1944 г. Малчев е арестуван и обвинен по Наредбата за Народния съд „Въвличане на България в Световната война и злодеянията свързани с нея. Напразно обвинителят се стреми да докаже някаква вина. На края оттегля обвиненията. Свидетелите-бивши ученици и общински служители, които вече заемат ръководни длъжности в новото управление, устно и писмено изграждат образа на Петър Малчев-една личност: - благородна, етична, високо образована и културна, трудолюбива, човечна, честна и неподкупна. Качествата и са очевидни. Много справедливи. Но все пак трябва да има някаква присъда. На 27 април 1945 г.се издава присъда № 10. Петър Малчев е осъден на 1 /една/ година затвор – условно, отнемане на ½ от имуществото му /той притежава само една къща в съсобственост с жена му, нищо друго/ и глоба 50000.00 /петдесет хиляди/ лева, заради това, че разяснил пред служителите от общината и гражданството външната и вътрешната политика на правителството в две събрания и ги подканил да я подкрепят. Доказва се, че двете събрания са проведени въз основа на строга заповед от Министерството на вътрешните работи. Свидетелите обясняват, че Малчев само е прочел части от речта на Богдан Филов на тази тема, които са му изпратени, събранията протекли кратко и вяло, слушателите били явно отекчени. Заповедта била представена пред съда. Това не напомня ли на политическа информация, позната ни толкова често от миналото. Още същата нощ, въпреки обещанията за освобождаване според закона за условното осъждане, го транспортират в трудово-възпитателен лагер при строежа на язовир „Росица” в северна България, Малчев е над 60 г. и едва оцелява при тамошните условия. Когато се връща в Пловдив, тогавашният кмет Перпелиев, научил за организаторската му компетентност, повиква го за съвет. Малчев участвува и като заклет-експерт счетоводител при проверка баланса на панаира. Но злобата няма почивен ден. На 5 ноември 1947 г. получава заповед за незабавно изселване на него и семейството му в Хисаря. Задължава се и да опразни къщата. Отнема му се и пенсията. По-късно се установява, че последното е извършено по донос на ветеринарния лекар Кожухаров – единствения човек, който Малчев е уволнил от общината и то заради кражба. Кожухаров в последствие , е изпратен в затвора от народната власт. За да може да замине за Хисаря, Малчев е принуден да продаде част от мебелите на безценица на пазара, защото малкият влог в банката е блокиран. В Хисаря едва намира квартира-всички го гледат недоверчиво, сякаш е убиец. Те не знаят, че полицията в Пловдив не е подчинена на кмета, какъвто е случея с малките селища в страната, а на областния директор Драголов. Той ръководи борбата срещу съпротивителното движение. Малчев няма нищо общо с него. Останал съвсем без пари , той залепва бележка на ресторанта, че дава уроци по математика и счетоводство. Така се прехранва. Скоро всички го оценяват като учител и човек и разбират колко полезен може да бъде на селището с неговия богат опит в много отношения. Кметът със съгласието на партийния секретар , го назначава за главен счетоводител на Комунални услуги. Действително, за периода 1947 г. – 1956 г. в Хисаря се провеждат много мероприятия. Хисаря става отличник на окръга. През 1951 г. под влияние на католическия свещеник, селяните разтурват ТКЗС-то в съседно на Хисаря село. Всички изселени са арестувани. Петър Малчев прекарва 2 месеца в Парджиския затвор, за разпит. Следователят установява абсолютна невинност, извинява му се, че е станала грешка и го освобождава. Малчев се връща в Хисаря, където кметът и партийния секретар го приемат радушно и подканват да продължи работата си, която се е „натрупала”. Той е вече над 72 г. и има над 32 г. трудов стаж като учител и директор. Принуден е още да работи. Затова полага максимум усилия да възстанови пенсията си. Отговарят му, че не му признават трудовия стаж между 1923 г. до 1944 г. Пловдивския народен съвет излиза с решение да бъде реабилитиран, но въпреки това Върховния пенсионен съвет не я отпуска. Накра я, 1956 г. Малчев на 75 г. събира трудовия стаж за нова пенсия. Връща се в Пловдив, заедно с другите изселени. Очаква го ежедневие с внуците, относително спокойствие. Често ходи до любимата му Търговска гимназия. Скоро тя празнува 50 години тържествено. Петър Малчев нейният дългогодишен учител и директор не е поканен, изобщо неговият период не се споменава в доклада. Старият вече човек преживява тежко това разочарование. Все пак, понякога на света има и справедливост. След приключване на тържеството в Търговската гимназия, учениците изненадани, че директора не е поканен, отиват в дома му, изпълват къщата, сядат и по стълбите, питат го от какво има нужда, защото те заемат престижни длъжности благодарение на солидната подготовка, която са получили. Петър Малчев нищо не иска. Трогнат е до сълзи. От много лош, този ден се превръща в един от най-щастливите. Почива точно на 80 г. Винаги е бил отличен съпруг и баща. Съпругата му почива на 48 г., но той не се оженва заради дъщеря си. Отиде си от света огорчен, но без озлобление, без желание за отмъщение. Бе изпълнен с доброта. Беше простил „Казваше, че винаги особено в бурни години, стават грешки. Не трябва да се връщаме към миналото, по-добре е да се забрави. Най-важното е винаги да се гледа напред. От сърце се радваше, на това, което е постигнала държавата. Той беше и остана пример на професионално, гражданско и човешко достоинство.