Беседа:Президентски избори в България (2011)

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Като независим кандидат добавянето на инфото за лицата от инициативния й комитет е не просто невярно и маловажно, но и объркващо читателя. Все пак тя не е кандидат на НДСВ, за да се посочва привързаността й към тази партия, а дали ще бъде подкрепена от една или друга политическа сила (вкл. НДСВ) е следствие, а не посочва ориентираността й в кампанията. В тоя ред на мисли Слави Трифонов и Коцето Калки също влизат в инициативния комитет, но Потребител:Nk си ги е спестил. --Rebelheartous 19:05, 22 юли 2011 (UTC)[отговор]

Съгласен съм с теб. Можем да напишем по-подробна информация за това кои са 53-мата в инициативния комитет в статията за Кунева. --Лорд Бъмбъри 19:25, 22 юли 2011 (UTC)[отговор]
Не съм споменавал нейна привързаност към НДСВ, а привързаност на хора от НДСВ към нея. И, разбира се, би било добре да се изброят и други хора от инициативния комитет. Подобна информация има място в по-голяма степен в специалната, отколкото в общата статия. --Спас Колев 12:31, 26 юли 2011 (UTC)[отговор]

Ако може на шаблончето някак си да бъде обяснено, че са подредени по дата на обявяване на кандидатурата, ако това въобще е критерият, и въобще този ли трябва да бъде. Според мен трябва да са подредени по парламентарна представеност на издигащите ги партии. --Alexd 15:43, 21 август 2011 (UTC)[отговор]

Повечето анкети за президентските избори в медиите са манипулативни, тъй като показват само част от кандидатите, а за останалите кандидати слагат „и други“, което е абсолютно недопустимо за една обективна анкета. По този начин се извършва груба манипулация върху статистическите изследвания и опит за внушения върху избирателите. Медиите винаги са били достатъчно безпардонни извършвайки поръчкови внушения в общественото пространство. --Stanqo 21:44, 22 септември 2011 (UTC)[отговор]

10 кандидати имат общо 4,8%, и всеки под 1.0%. Kъде е манипулацията? (виж и Portuguese presidential election, 2011#Opinion_polls) --Vammpi 10:07, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
Ако си обърнал внимание в Анкетите за допитване до избирателите в медиите се слагат по-малко от половината от имената на 21-те кандидати за президенти. Още от тук започва грубата манипулация със статистиката! --Stanqo 10:22, 23 септември 2011 (UTC) [1] - 9 кандидата + „други“; [2] - пак 9, а няма дори „други“; [3] - 4 кандидата + „други“ - това е масова практика!!![отговор]
То на тези прогнози някой изобщо може ли да вярва, аз се сещам, за поне 2 избори, в които прогнозите бяха абсолютно грешни. Възможностите са две: или хората решават да гласуват в последния момент (което е доста вярно) и прогнозите преди това нямат значение по време на самите избори, или самите прогнози не обхващат правилно нагласите в обществото. --Alexd 10:43, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
Stanqo, хайде малко по-полека с трите удивителни една след друга. Нормално е в пресата да пише само за някои кандидати и това не е манипулативно. Когато само трима-четирима кандидати са основни конкуренти за поста няма как да очакваме повече. Едно изречение от типа „други – пет процента“ е напълно достатъчно. Пет процента за десет кандидата така или иначе е в границите на статистическата грешка. Представи си допитване до 1000 души, от тях половин процент казва, че ще гласува за Светльо от Хиподил. Това са пет човека. Абсолютно непредставително. --Лорд Бъмбъри 10:45, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
Погледни примерите които дадох - това могат ли въобще да са „обективни допитвания“?--Stanqo 10:49, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
Чакай малко, това не са представителни социологически проучвания и си личи. Това са най-обикновени гласувания в интернет. Сега разбрах какво въобще имаш предвид. Но не вярвам, че се осъществява внушение върху гласоподавателите. Тези анкети са нещо нормално в „онлайн-пейзажа“ и можем единствено да споменем, че не отразяват общественото мнение, но не и че осъществяват внушение. Може дори да се обясни разликата между анкета и социологическо проучване. --Лорд Бъмбъри 10:55, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
Практиката в българското медийно пространство досега е показала много тясна връзка и почти никаква разлика между „частни онлайн проучвания“ и „представителни социологически проучвания“. --Stanqo 11:01, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
Не съм съгласен. Алфа Рисърч и Галъп са агенции за проучване на общественото мнение, които стоят с името си зад резултатите и методите за провеждане на проучването. Къде добри, къде лоши – знае се кой ги прави и с голяма доза сигурност се предполага, че са по правилата. А анкета на какъвто и да е уебсайт, където можеш да си изтриеш кукитата или фалшифицираш ай-пи адреса и да гласуваш отново определено не е сравнима с това. Ако кажем, че Алфа Рисърч, Галъп и другите от този ранг не провеждат социологически проучвания, то тогава можем направо да кажем „всички са маскари“, да го напишем най-отгоре на статията и да не се занимаваме повече. --Лорд Бъмбъри 11:38, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
Доколкото си спомням на предните президентски избори въпреки старанието си те бяха далеч от реалната прогноза и бяха „изненадани“ от реалните резултати на гласуването. В този смисъл едно погрешно социологическо проучване само хвърля прах в очите на хората. --Stanqo 11:48, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
„Доколкото си спомням“ е много непроверяемо. Така е с проучванията – питаш ме за кого ще гласувам и аз гласувам за другиго. Дори можеш да ми дадеш десет лева, за да гласувам за някого и фотоапарат, за да го заснема, а аз мога да взема парите, фотоапарата, да снимам как гласувам за X и да пусна бюлетина за Y. Няма абсолютна сигурност в тези проучвания. Мога и да видя, че курсът на дадена акция се е качвал всеки ден от последната година, да си я купя и утре да се срине наполовина. Това ще бъде ли „хвърляне на прах в очите на хората“? --Лорд Бъмбъри 12:08, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
Ами да проверим:

Прогноза на Алфа Рисърч:

Публикувано Институт Петър Стоянов Богомил Бонев Георги Първанов Жорж Ганчев Ренета Инджова Петър Берон Няма да гласуват
20 септември 2001 г. Alpha Research 34.0% 19.0% 18.0% 3.0% 3.0% 0.5% 24.5%
пренормирани % само далите глас 43.87% 24.52% 23.22% 3.87% 3.87% 0.65%
разлика на реалните резултати от прогнозата -20.33% -21.41% +56.72% -13.18% +27.13% +70.77%

Реално:

Кандидати Издигнати от Получени
гласове
%
Президент Вицепрезидент
1 Петър Кирилов Берон Стоян Вълчев Андреев Партия „Съюз България” 31 394 1,11
2 Петър Стефанов Стоянов Нели Петрова Куцкова Инициативен комитет 991 680 34,95
3 Богомил Ангелов Бонев Атанас Иванов Железчев Партия „Гражданска партия на България” 546 801 19,27
4 Жорж Ганчев Ганчев Веселин Стоянов Бончев Партия „Блокът на Жорж Ганчев” 95 581 3,36
5 Георги Седефчов Първанов Ангел Иванов Марин Коалиция „Коалиция за България” 1 032 665 36,39
6 Ренета Иванова Инджова Кръстю Николов Илов Партия „Демократичен алианс” 139 680 4,92

--Stanqo 15:26, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]

нтерестно къде отидоха реално процентите на Няма да гласувам. Според мен за вторите *(реално) като база (100%) се взима хората които ще гласуват, докато при първите за база (100%) са взети всички - тези които гласуват и тези които няма да гласуват. И ако е така то и двете статистики са верни. --Vammpi 17:15, 23 септември 2011 (UTC) Опа едното е прогноза другото краен резултат. Все едно да да вземеш коефициент за мач за залагане и крания му резултат. Единстивения извод който можеш да направиш от тези две таблици е че Прогнозата се доближава до краините резултати. Едното е прогноза другото факт. --Vammpi 17:22, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
Stanqo, направи направо шаблон за предизборна прогноза на агенциите, мисля, че този който си го пейстнал тука е страхотен, опс, може и аз да направя. --Alexd 17:48, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]
  • Вижте какво пише и Галъп в навечерието на изборите: „По този начин на президентските избори, които преди три седмици изглеждаха много неинтересни и предрешени, е много вероятно да се стигне до втори тур, където ще премерят сили президентът Петър Стоянов и Богомил Бонев (или по-малко вероятно Георги Първанов) като конкуренти.“[4]--Stanqo 09:11, 24 септември 2011 (UTC)[отговор]
Еми защо вземеш да прочетеш някой анализ за изборите? Как и защо се е стигнало до този обрат/разлика в прогнозите и фактическия резултат. И с това изречение не казваш нищо ново, а само потвърждаваш думите на Лорд Бъмбъри и моите: много вероятно да се стигне... Самия ти си решаваш за кого ще гласуваш, ако гласуваш. А за промяна да нагласата у избиратели стига само едно скандалче в дните преди самите избори... --Vammpi 19:27, 25 септември 2011 (UTC)[отговор]
Тук дадох само пример защо тези „прогнози“ дезинформират. --Stanqo 16:18, 26 септември 2011 (UTC)[отговор]
тези прогнози не дезинформират, а представят нагласата у избиратели преди изборите в даден момент. Да видим сега след Катуница как ще се променят процентите на Сидеров. Представи си изборите бяха в неделя и Сидеров беше спечелил, тогава пак ли щяха да са дезинформативни? --Vammpi 17:08, 26 септември 2011 (UTC)[отговор]
Обикновено социологическите агенции много охотно обясняват защо прогнозите им се различават от крайният резултат на техните проучвания:) Социологията както всяка друга наука доказва своята истинност с обективността на предсказаните резултати (а не с разтягането на лукуми и стъкмистика). Но пък реална наука, както и реална икономика у нас отдавна няма поради неграмотността на управляващите. --Stanqo 22:53, 26 септември 2011 (UTC)[отговор]
Станко, ти започна от анкети по знайни и незнайни уебсайтове и сега стигаш до съмнения в истинността на данните на етаблирани агенции за проучване на общественото мнение. Това постоянно отричане не е продуктивно. Vammpi вече обясни – едното е прогноза, другото е факт. Ако искаш да защитаваш гледната си точка, че всички агенции заблуждават обществото, тогава намери благонадежни източници за нея, вместо да спамиш беседата с постоянно отричане. Още повече, че обяснението за благонадежността на статистическите данни всъщност няма място тук, а в статията „Статистика“. --Лорд Бъмбъри 06:34, 27 септември 2011 (UTC)[отговор]
Тук ставаше въпрос за благонадеждността на прогнозите. --Stanqo 06:45, 27 септември 2011 (UTC)[отговор]
Според проф. Асен Йосифов частните социологически проучвания са неприемливи и противопоказни - като частната армия и частната църква.Ние лошо ли ги учихме, после ли ги развалиха --Stanqo 13:45, 12 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Статията няма отношение към тези избори. Тя е от 28.01.2008 --Vammpi 13:53, 12 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Въпроси по основния шаблон[редактиране на кода]

7, 10, 11 как точно се представят на изборите, защото не става ясно (от шаблона). --Alexd 19:03, 23 септември 2011 (UTC)[отговор]

регистрирали са се като партия, но не са издигнали кандидати, заради което реално не участват в изборите. Оправено е в текста горе. --Babailiica 03:40, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]

Изка ми се поне една прогноза да има всяка седмица и то от различни източници. И се питам доколко достоверен е Центъра за анализи и маркетинг. В случия става въпрос за национално представително проучване, направено между 14 и 23 септември сред 1612 души. Друг въпрос които си задавам е защо пък го обявяват чак сега...--Vammpi 06:59, 30 септември 2011 (UTC)[отговор]

Това, което ме притеснява е, че не мога да намеря сайт на този „Център за анализи и маркетинг“ сред първите четири страници с резултати в google.bg. Това, обаче, нищо не трябва да значи. В крайна сметка поне 30, в голямата си част независими един от друг, новинарски портала го цитират, така че ще да е вярно. --Лорд Бъмбъри 08:06, 30 септември 2011 (UTC)[отговор]
Ще го прибавя тогава...--Vammpi 08:45, 30 септември 2011 (UTC)[отговор]
Проучи и казуса за Алея първа който може да изиграе лоша шега на „титуляра“ на „проучванията“.--Stanqo 17:20, 1 октомври 2011 (UTC)[отговор]
„Хюстън, имаме проблем“. Първото проучване е на базата на гласуващите, т.е. сборът на процентите е сто. Второто проучване има голям процент негласуващи. Така са несравними. Според мен най-елегантното решение би било да намалим процентите на първото проучване и да добавим колона „няма да гласуват/не знаят за кого ще гласуват“. --Лорд Бъмбъри 17:29, 1 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Хюстън, тя цялата статия си е жив майтап. С елементарна математика се вижда, че общия процент на споменатите кандидати е 64.2%, а след това заявяват, че „54 на сто заявяват, че със сигурност ще гласуват на президентските избори“ - ??? Просто някой по пътя е счупил телефона:)) Обаче проблемът тук е съвсем другаде. Цялата преса прогърмя, че Стефан Солаков със сигурност ще бие Сидеров, защото е подкрепян от Телевизия СКАТ - това се признава дори от функционерите на ДПС. Обаче в същото време същата тази преса просто не забелязва упорито тази сериозна кандитатура която спокойно ще влезе в тройката и не я включват в „прогнозите“ си. --Stanqo 09:07, 2 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Stanqo, моля те престани с оригиналните изследвания. Гласувай си за Стефан Солаков ако искаш, но недей да правиш политическа пропаганда тук. Първото проучване си е съвсем в реда на нещата. При второто просто пресата не е публикувала всички данни. Във vesti.bg пише, че всички неупоменати кандидати имат под 1%, значи и твоят Стефан Солаков. Ако грешат – грешат, ние тук отразяваме това, което благонадеждните източници пишат. А твоето лично мнение не е такъв. Ей сега ще се разровя и ще оправя шаблона. --Лорд Бъмбъри 09:23, 2 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Една анкета на телевизия скат показа, че 90% от нейните зрители ще гласуват за Солаков. Остава само да се разбере каква част от зрителите в България гледат публицистичните предавания на СКАТ. --Stanqo 09:34, 3 октомври 2011 (UTC)Всъщност оказа се че до края на предаването подкрепящите проценти станали 96%.--Stanqo 10:19, 3 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Надявам се, че се шегуваш. Това по телевизията не е социологическо проучване. Няма как да знаеш колко от тези, които не са гледали СКАТ биха гласували за твоя човек. Иначе през януари 2010 СКАТ са имали 1,5% пазарен дял, което се равнява на около 100 000 души, което би било 3,5% ако гласуват 2 779 373 като на изборите през 2006 година. Но, повтарям, това не е представително проучване. Сред гласувалите по СКАТ може да има хора, гласували повече от веднъж, хора, нямащи право на гласуване (например непълнолетни, чужденци и т.н.). Може да има и хора, които не са гледали СКАТ точно тогава и пак да подкрепят твоя човек, така че статистиката със сигурност е грешна, независимо в коя посока. --Лорд Бъмбъри 17:58, 3 октомври 2011 (UTC)[отговор]
В случая е интересна хипотезата, че ако телевизия Скат отново генерира 597 175 гласа за своя кандидат както през 2006 г., то Солаков със сигурност влиза в тройката. При това се вижда, че при него се залага на професионализма, а не на популизма в предизборната платформа.--Stanqo 19:22, 3 октомври 2011 (UTC)[отговор]
В шаблона си писал 30.7% 'Няма да гласуват', а в статията, пак да повторя, пишат „54 на сто заявяват, че със сигурност ще гласуват на президентските избори“ което значи, че 46% няма да гласуват.--Stanqo 10:30, 2 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Хайде сега цъкни на източника, който е презентация на резултатите в табличен вид и пиши пак. Освен това ако 54% заявяват, че със сигурност ще гласуват, това не значи, че 46% със сигурност няма да гласуват, а че не са сигурни дали ще гласуват, т.е. може и да гласуват. --Лорд Бъмбъри 10:48, 2 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Да цъкнах и там, но ми трябва известна фантазия за да съвместя 64.6% - сборните гласове за изброените кандидати с другата таблица - 54%,18.8%,13.2%,13.4%,0.4% --Stanqo 11:36, 2 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Задават се два въпроса. „Ще гласувате ли?“. „Колебая се дали да гласувам“. Не влизам в 54-те процента. „За кого бихте гласували?“. За Светльо Витков. Влизам в 64,6-те процента от сумата. Забележи, че единият въпрос е „за кого бихте гласували“, т.е. „ако гласувате за кого бихте гласували?“. Затова статистиките не си противоречат. Да го кажем така, двете статистики не се отнасят до същия проблем, затова и стойностите им могат да се различават. --Лорд Бъмбъри 12:11, 2 октомври 2011 (UTC)[отговор]
  • По повод раздялата ни със забележителния Стив Джобс, един сънародник живеещ в САЩ ни казва: „Представяте ли си ако този човек беше у нас, с тези си качества - най-много да стигне до среден кадър в притежавана от мутробаронокомунисти компания и изхвърлянето му е почти сигурно да петия,шестия месец. Има право да го кажа, защото в САЩ до сега съм работил с над триста компании като главен редактор на вестник и списание. Да, за реклама става дума. Не си спомням един некоректен и "български" проблем. Вие не вярвате,че живеете във феодализъм и въпиюща некомпетентност на политици и чисти престъпници, добрали се до власт по неведом български начин.Няма ден в който да не съм поразяван от нещо и най-вече от съдебната ни система и действията на полицията. От факта, какви типове могат да станат министри и как се решават нещата. Ние сме в крепостно право на идиоти с пари,във вид който е бил в Англия през 15 век.Без никакво преувеличение погледнато от юридическа страна. Ние още не сме извоювали нашата Магна харта,а в Англия хората с кръв са я изтръгнали още през 1215 год. В едно общество като американското такива хора ще пробиват винаги и в бъдеще, и сега.Какво да ви кажа - като съпредседател на международна организация базирана в САЩ, получавахме отговора на американския президент от една седмица до десет дни. Поне два-три пъти на година се срещахме без проблеми с губернатора на щата. Тук да ви казвам ли какви пуйчи личности са се навъдили само - не само, че не вдигат телефоните си,но и не отговарят на официални писма. Питам защо? Ами отговорете ми вие. Но аз знам,че такива хора, като този велик американец ще умре в България като растение без вода.“

--Stanqo 11:14, 7 октомври 2011 (UTC)[отговор]

Още едно проучване: изследване на НЦИОМ, проведено между 22 и 26 септември сред 1000 души.--Vammpi 13:06, 7 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Това не е ли енциклопедия? Или е новинарски сайт? Кому е нужно в Wikipedia да има информация за прогнозите... който го интересуват прогнозите, може да си чете по новинарските сайтове. Тук евентуално би намерило място някое проучване за това как са се изменяли прогнозите в определен интервал от време от началото на кампанията до деня за размисъл, как са се разминали с екзит пуловете и реалните резултати. Но дори и да се появи такова изследване, то би имало място тук само в завършен вид, а не някой да седи и да опреснява информацията всяка седмица. В противен случай не виждам нищо енциклопедично.--Babailiica 04:02, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Като „жива“ онлайн енциклопедия е съвсем обичайно статиите в Уикипедия да се изменят непрекъснато - тук няма нищо окончателно завършено - единственият критерий за да остане информацията тук е да има „енциклопедична значимост“ (което в много случаи при спор се определя с гласуване). За разлика от печатните издания където се изисква завършеност на статиите, тук те постоянно се подобряват и актуализират - стига да има достатъчно редактори които да работят върху тях. --Stanqo 08:09, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]
@Babailiica такава ми беше и идеята. Но за да се направи, трябва 1во да имаме крайни резултати от изборите, за да можем после да ги съпоставим примерно en:Portuguese presidential election, 2011--Vammpi 10:28, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]

Прозрачност на изборите[редактиране на кода]

Ми то хубаво, ама каква е връзката? в този си вид раздела е само новина. --Vammpi 23:01, 20 октомври 2011 (UTC)[отговор]

Относно Стефан Солаков[редактиране на кода]

Мисля, че трябва да се отчете новата издънка на социологическите агенции, които до последния момент не включваха г-н Солаков във своите изследвания и му даваха под 0.5%, а той отива към 3% малко по-малко от 4-тия Волен Сидеров. 77.78.11.14

За тази „небрежна манипулация“ на социологическите агенции писах в самата статия още преди месец, но други редактори счетоха текста за твърде тенденциозен и го преместиха в беседата.--Stanqo 01:28, 24 октомври 2011 (UTC)[отговор]

ЦИК не е агенция--Vammpi 12:58, 24 октомври 2011 (UTC)[отговор]

Използва се значението Агенция = Организация с фиксирани функции --Stanqo 13:24, 24 октомври 2011 (UTC)[отговор]

Не говоря за ЦИК, говоря за Алфа Рисърч, Медиана, МБМД и други такива(социологически агенции), които преди изборите изобщо не включваха Стефан Солаков в проучванията си. 77.78.11.14

Тук не сте разбрали. Това е отговорът ми на Vammpi, който ми прави забележка, че в таблицата със статистиката за временните резултати от изборите съм включил и ЦИК като „агенция“. А това е вярно, че се забелязва тенденционно бойкотиране на Солаков както преди изборите, така и след това.--Stanqo 19:26, 24 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Ама стига с този Стефан Солаков и социологическите агенции! Винаги си е влизал в статистиката за „други“, където, както изборите показаха, му е мястото. --Лорд Бъмбъри 18:37, 24 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Тук човекът е прав със забележката си, защото ако си забелязал в таблицата Алфа рисърч въобще игнорира от данните които предоставя резултатите на Солаков. Отделно ако си обърнал внимание всички медии се надпреварваха да взимат интервюта от другите участници в изборите, само от него не взеха. Медийното затъмнение спрямо Солаков е видно и за непредубедения наблюдател. --Stanqo 19:26, 24 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Медиите, поне ако имаш предвид основните, не обърнаха внимание на никой, освен на „тримата големи“. И това си е тяхно право. Никоя медия не е длъжна да интервюира когото и да било. И аз мога да реша, че съм интересен събеседник, но медията решава дали съм интересен събеседник за тяхната аудитория, дали участието ми при тях ще им донесе някаква полза и т.н. Така че не виждам защо трябва да мрънкаме постоянно колко тенденциозно било отношението към човек, за който са гласували под 100 000 души. Всичко това започва да ми прилича на пропаганда, а това хич не е хубаво. --Лорд Бъмбъри 19:55, 24 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Добре са го казали от Асоциацията на европейските журналисти - България, което едва ли е пропаганда: „Неравностойното положение, в което бяха поставени кандидатите и партиите по отношение на достъпа до медии, предизвиква сериозно съмнение относно честността на кампанията за президентските и местните избори на 23 октомври. Асоциацията на европейските журналисти-България изразява притеснението си, че възможността за безплатни медийни изяви на участниците в изборите бе силно ограничена. Присъединяваме се към заключението на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), според което “платената медийна кампания застрашава принципа на равнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота. Загриженост буди и фактът, че в огромната част от случаите читателите, зрителите и слушателите не биха могли да се ориентират дали за участието на определен кандидат е платено на съответната медия, или то е безплатно. Намираме това за некоректно отношение спрямо аудиторията, противоречащо на принципите на журналистическа етика.“ --Stanqo 20:48, 24 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Те наистина добре са го казали, но тук ставаше въпрос за социологическите агенции всъщност. А медиите – за БНТ имаше някаква обща тарифа, частните не можеш наистина да ги задължиш да правят каквото и да било. Може да се добави глава „Критика към отразяването на изборите по БНТ“, но да се критикуват частните поне на мен ми е странно. --Лорд Бъмбъри 21:16, 24 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Като четвърта власт в обществото, дори и частни, хората са склонни да оценяват медиите по тяхната обществена роля и значимост (а не по корпоративни приноси и значимост). --Stanqo 08:20, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]

Целия раздел няма стойност. Единственото което трябва да ни интересува е какви са крайните резултати *(и то в една графика на всички кандидати). Затова и ще го премахна/променя. Централната избирателна комисия не може да се сравнява с Медиана, Алфа и т.н. Това за което говориш Станчо трябва да си има отделел раздел (които липсва), и май както гледам може и страница: Нарушения. И май трябва да е страница, защото касае и местните избори. --Vammpi 09:09, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]

От Алфа рисърч ще трябва да те черпят, че им махна позорната таблица от 23 Октомври, но интересното е че данните си стоят на страницата им. Там просто такова лице Стефан Солаков не съществува :)) --Stanqo 09:49, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Солаков поне има лице, но кой е Сали Шабан Ибрям???? Него никъде го няма--Vammpi 09:52, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Така е - него пък всички социологически агенции са го изключили - има го само в данните на ЦИК :)) --Stanqo 10:01, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Кандидат призрак ;)--Vammpi 10:07, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Тази сравнителна табличка която бях сложил поне хвърля светлина върху действителното качество в работата на социологическите агенции. --Stanqo 10:19, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Тази тема вече я дискутирахме. Виж по-горе. Аз имах поредвид да се направи статия за Сали Шабан Ибрям --Vammpi 10:30, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]
За него има малко информация тук но като че ли не стига за статия. --Stanqo 11:38, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Но стига за мъниче --Vammpi 11:47, 25 октомври 2011 (UTC)[отговор]

Това е голям гаф за Алфа Рисърч, тъй като Солаков не е от многото кандидати с под или около 1%, а е пети след Волен Сидеров и пред кандидатите на РЗС и Синята коалиция...как така не са уловили тия 85 000 гласа. После ми говорете, че агенциите са честни и не работят с някого. Интересното, е че останалите дават процента на Солаков, но Алфа Рисърч упорито се прави че такъв кандидат няма.

Както се вижда от сравнителните проценти прогнозите на Алфа рисърч силно се отклоняват от крайните резултати:

  1. Росен Плевнелиев -14.28%
  2. Ивайло Калфин +0.05%
  3. Миглена Кунева -38.83%
  4. Волен Сидеров -26.41%
  5. Румен Христов -60.48%
  6. Атанас Семов - 40.58%
  7. Светослав Витков +30.10%
  8. Красимир Каракачанов -63.13

Петият в класирането Стефан Солаков пък е напълно игнориран както при прогнозите, така и в крайните резултати на социологическата агенция.Сайта на Алфа рисърч

Процентът на негласуващите също е занижен с 20.4%. Обяснение на последното отклонение може да бъде свързано с отказване или невъзможност от гласуване в последния момент, поради големите двучасови опашки пред изборните урни.

Тази информация би трябва да стои според мен в една статия за Алфа рисърч --Vammpi 11:38, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Само ако има източник за твърдението, иначе е за изтриване. Т.е. без оригинални изследвания и редакторски мнения. --V111P 11:49, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]
  • Stanqo, поправи ме ако греша, но май изчисленията ти са грешни. Значи Алфа Рисърч дава на Плевнелиев 22.9% като се вземат предвид и негласувалите, а реалния процент като се вземат предвид и негласувалите е (според графиката ти) 19.46. Така че 22.9 - 19.46 = 3.44% грешка, не 15%. --V111P 22:06, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]
    • гласовете за Росен Плевнелие/броя на всички избиратели - 1349380/6873589 = 19.63%
    • (19.63 - 22.9)/22.9 = -14.28% (процентно намаление спрямо прогнозната стойност 22.9%) --Stanqo 11:22, 3 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Графиката от първия тур[редактиране на кода]

Stanqo, видял ли си някъде такава графика която включва негласувалите заедно с разбивката по проценти за кандидатите? --V111P 11:49, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Не съм Stanqo, но все пак ще взема отношение. Този вид графика не е типична, наистина, но пък много добре показва факта, че при избори 20% не означава 20% от цялото население. Считам, че в случая трябва да я запазим и евентуално да добавим такава с процентите сред гласувалите. --Лорд Бъмбъри 14:57, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Не е от цялото население, а е от имащите право на глас според закона. А и процента гласували на тези избори не е особено нисък между другото. --V111P 21:58, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Ако има графиката от първия тур, дали ще има и Графиката от втория тур?--Vammpi 17:21, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Ok --Stanqo 17:30, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Да, моля да предоставиш източник за така изнесените проценти, иначе ги махаме. --V111P 21:41, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Сетих се, че тези графики могат да се сложат в раздела Прогнози за да се сравнят с прогнозите, защото те обикновено включват и негласуващите като процент, обаче графиките имат някои дефекти — това отдясно на първата графика има „легенда“ с изброени номера от 1 до 10, но никъде не пише какво означават (повечето кандидати не са написани), а и цветовете не съответстват. Втората има само номера 1 и 2, но секторите са 4. --V111P 21:58, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Това трябва да са източниците: http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html и http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html. Ако данните се различават, значи графиките са грешни. --Лорд Бъмбъри 22:00, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Не е това източник - там сборът на дадените проценти за кандидатите е 100%, т.е. не са включени нито негласувалите, нито дори невалидните бюлетини. --V111P 22:22, 1 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Напротив. Виж по-долу. --Лорд Бъмбъри 09:49, 2 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Няма какво да гледам, аз дори ги събрах процентите на кандидатите за да съм сигурен че дават 100% :) --V111P 00:52, 3 ноември 2011 (UTC)[отговор]

таз целувка и голямата табела са хубави неща, ама няма ли да е по добре да си направим 2 подраздела в резултатите (1ви тур и един 2ри тур) ? така и графите от началото ще си отидат на мястото--Vammpi 10:30, 3 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Разбивка по области[редактиране на кода]

Източник: ЦИК: Резултати по области

Започвам да смятам резултатите от І тур по области. Ако някой иска да помогне, моля първо да напише областта, която се захваща да смята и да се подпише, за да не смятаме двама човека едно и също. Предлагам да ги караме по азбучен ред, но ако имате други идеи, например за собствената си област или други, които са ви любими — карайте както си искате. Когато всичко стане готово, ще направя една образцова карта с резултатите по области, надявам се да не ме лишите от това удоволствие, заради него се захващам с цялата тая дълга, скучна и не толкова проста процедура :) --Иван беседа 12:29, 15 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Списък със задачи по области:

2 въпроса - защо само на няколко кандидата? Според мен ще е по-добре да се направи само на Плевнелиен и Калфин на втория тур.
Как ги смяташ процентите?--Vammpi 13:04, 15 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Защото нямам време и сили за повече от първите четирима, а на втория тур и без друго са само двама. Процентите се смятат така: подреждаш следните данни за брой гласове от ОИК в колони — брой регистрирани избиратели (А), действителни бюлетини (Б), недействителни (В), Кунева (Г), Плевнелиев (Д), Калфин (Е), Сидеров (Ж). Като събереш данните за всички ОИК в областта смяташ:
избирателна активност = ((Б+В)/А)х100
недействителни бюлетини = (В/Б+В)х100
Кунева = (Г/Б)х100
Плевнелиев = (Д/Б)х100 и т.н. за Калфин и Сидеров
Трябва много да внимаваш да не сгрешиш при въвеждането на първичните данни и после внимателно да гледаш формулите. --Иван беседа 13:21, 15 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Какво те затруднява при използването на данните от zip-овете (I, II), които ikonact посочи на Разговори? Виж в readme.txt-то, там е обяснено всичко. Във файла с резултатите (votes) първите две цифри от втората колона (първата колона, преди първите ";" е почти навсякъде празна) показват областта. В следващите колони са номер на кандидата ("1"), гласовете за него, номер на кандидата ("2"), гласовете за него, и т.н. Съответстващите имена на областите могат да се видят от файла sections. Ако трябва аз ще се заема до края на седмицата. — V111P 04:53, 23 ноември 2011 (UTC)[отговор]