Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Преместено от Беседа:Произход на прабългарите#истинският произход поради големия обем. — Luchesar • Б/П 14:57, 10 май 2016 (UTC)

следната информация да се добави като отделна секция (може отдолу на статията) --Предният неподписан коментар е направен от Dulovokil146 (беседа • приноси) 19:51, 6 май 2016‎ (UTC) (проверка)

Произход на прабългарите[редактиране на кода]

Произходът на прабългарите и тяхната родина все още са обект на научни изследвания, като темата генерира многожество хипотези и бурни спорове. Прабългарите(наричани още протобългари, или просто българи както те самите наричали себе си) са един от трите етнически компоненти участвали във формирането на съвременните българи (другите два са траки и славяни). Споменати са писмено за пръв път през 354 AD от Анонимен римски хронограф като хора, живеещи на север от планината Кавказ и на запад от река Волга. Те нахлуват в Европа заедно с хуните около 370 AD,[1] и отстъпвайки с хуните около 460 AD те се връщат обратно в района на север и на изток от Азовско море.[2][3][4]

Хуните[редактиране на кода]

Около 370 г. група номадни племена наричани хуни нахлуват в Източна Европа. Идвайки от изток, те бързо построяват огромна империя в Централна Европа която достига своя връх под ръководството на Атила (444-453 А. Д.), техният най известен вожд, наричан още Бич Божи от религиозните римляни . Внезапната смърт на Атила, последвана от вътрешна борба за власт между синовете му които са победени в битката при Недао (все още неидентифицирана река в Унгария) през 455г. слагат край на хунската империя. Малко по-късно, както научаваме от готският историк Йорданес хуните се връщат към своята "вътрешна" територия около река Днепър (Украйна), където се реорганизира по-малки мащаби.[5] Хуните продължават да се споменават често и през 6 век под различни племенни имена като утигури, кутригури, оногури, българи, сабири и други.

Хуните и бурното им нахлуване в Европа е история която често е била разказвана. Но откъде идват те и къде се разпиляват след това ​​са въпроси забулени в мистерия. Някои казват, че те са били хунну, расата която е била терор за Китай и заради която е построена великата китайска стена, една хипотеза предложена за първи път от френския синолог J. Deguignes през 1748; обаче готите които познават хуните най-добре разказват различна история. Те разказват за нечестиви вещици които готският цар Филимер прогонва от своето скитско царство, който при своите странствания се смешават със злите духове на пустинята и от този див съюз биват родени хуните. В тази статия ще се опитаме да надникнем в тайните които висят над степите за да видим дали можем да открием които са били тези хуни и българи чиито окончателно идване през 4ти век променя толкова трайно и дълбоко историята на Балканите и Европа като цяло. Хуните винаги са присъствали в хвалбите на всеки войнствен народ; Атила е гордо наричан поне братовчед, ако не дядо от всички тях; но от всички тези претенции изглежда, че българите имат най-добро основание: кръвта на Бича Божи сега тече в долините на Балкана разредена от времето и пасторалните славяни.[6]

Българите - утигури и оногури[редактиране на кода]

Стара Велика България или Патрия Оногурия

Утигури е името, използвано през 6 век от историци и географи като Мовсес Хоренаци, Прокопий Кесарийски и неговите последователи Агатий, Менандър и Теофилакт Симоката за да се позовават на източния клон на българите, които наследяват империята на хуните по бреговете на Черно море и на север от него, също наричана и Патрия Оногурия.[7][8][9][10][11] Късноантичните историци използват имената на хуни, българи, кутригури и утигури като взаимозаменяеми термини,[12][13][14][15][16][17][18][19][20] което е причината много съвременни историци да използват термина хуно-българи.[21][22] Според Прокопий, Агатий и Менандър утигурите и техните роднини кутригури са хуни, облечени са по същият начин и е имат същия език.[23][24] Утигури, кутригури и оногури са по всяка вероятност идентични с българите.[25][26][27][28][29][30][31] Много историци считат утигурите и кутригурите за наследници на империята на хуните на изток, на територията на днешна Украйна, където хуните се отдръпват след смъртта на Атила.[32][33][34] Оногурите са споменати за пръв път от Агатий около 400г. като хунско племе живеещо на север от Азовско море.[35] Впоследствие обаче те са наричани българи.[36][37] Менандър Protector споменава през 6-ти век, утигурски лидер наречен Сандилх.[38] По-късно тези българи от степите северно от Черно море попадат под контрола на западният тюркски хаганат. Те биват наричани и с името Уногондури.[39] В началото на 7 век, хан Кубрат от клана Дуло е "владетел на Уногундурите" и основател на Стара Велика България.[40][41][42] Според много историци българите утигури представят понтийско-Кубанската част на хунската империя и са били управлявани от потомците на Атила чрез третият му син Ернах, наричан Ирник в Именник на българските ханове.[43][44][45]

Хуните - втори поглед[редактиране на кода]

Римските историци Темистий(317-390), Клавдий(370-404), а по-късно Прокопий(500-560) наричат хуните Масагети.[46] Хуните са наричани Масагети също от Амвросий Медиолански(340-397), Децим Магн Авзоний(310- 394), Синезий(373-414), Захарий Митиленски(465-535), Велизарий(500-565), Евагрий Схоластик(6 век) и други. Същевременно обаче някои историци споменават хуните и масагетите заедно, но все пак като отделни групи хора. Например Йероним Блажени ни разказва за големият хунски поход в Сирия и Армения от 395г. че "пълчища хуни и ужасните масагети изпълниха цялата земя с кланета".[47] Маенчен-Хелфен също отбелязва в своята известна монография, че въпреки че римляните наричат масагетите с името хуни, все пак не масагетите а хуните са тези които нападат аланите и готите.[48] Според Едвин Пулейбланк европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група която пренася името "хуни" в Европа е пряко свързана с хунну(азиатските хуни познати ни от китайската история).[49] Защо масагети обаче? През 4ти век не е имало масагети които са познати от разказите на Херодот и Страбон от 5ти век преди новата ера. Оказва се, че масагетите заедно с други индоскитски племена, вероятно притискани от разширяващата се персийска империя и последвалата експанзия на Александър Македонски в средна Азия, се прехвърлят в северен Китай където са наричани с името Юеджи.[50] И наистина много учени като Александър Кънингам, Толстов(Tolstov, 1961), Сулимирски(Sulimirsky, 1970), Дахия(1980, 23), Лозински (Lozinski,1984) и Едгар Кноблох(2001, 15) идентифицират Масагетите познати ни от древните автори с големите юеджи от китайските източници: Da Yuezhi > Ta-Yue-ti (Големи Лунни Хора) > Ta-Gweti> Massa-Getae > Маса-гети. Дахия пише за Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae): "Тези Гути хора се делят на две части, на Ta-Yue-Che и Сиао-Yue-Che, съвсем точно съответстващи на Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae)) на Херодот ..." (Dahiya 1980, 23). Тисагетите(Thyssagetae) които са известни като Малките гети, съвпадат с Xiao юеджи, което означава, малки юеджи.[51] [52] Джеймс Малори и Виктор Мейър също подкрепят тази идентификация и пишат в своята книга: " Големите юеджи или в по-ранно произношение d'ad-ngiwat-tieg изглежда са едни и същи с Масагетите които обитават оазисите и степите на Западна Централна Азия от времето на Херодот; тук Маса е в значението на иранската дума за "Голям", оттам " Големи гети."..."[53]

Утигури - етимология и произход[редактиране на кода]

Едвин Пулейбланк идентифицира утигурите като едно от племената на Юеджите.[54] Идентификацията е подкрепяна от Юрий Зуев и някои български историци и изследователи. Според Пулейбланк и Зуев утигурите на Менандер са Ути, и думата Ути е била истинският прототип на транскрипцията на името Юеджи: Uechji < ngiwat-tie < uti.[55][56][57]

Изкуствената черепна деформация е умишлено постоянно изменение на формата на главата през периода на детството. Тя е уникална между другите модификации на тялото с това, че е необратим акт извършван от възрастни върху деца. Формата на главата не може да се промени в зряла възраст, тъй като черепните кости на възрастните са слети заедно и вече не са податливи на промяна. Изкуствената черепна деформация е ценен културен артефакт за проследяване на хуните и прабългарите обратно във времето. Според Ото Менхен-Хелфен изкуствено деформираните черепи в прабългарските гробове не могат да бъдат различени от тези в гробовете на сарматизирани тюрки или тюркизирани сармати в след-Атиловите гробове в южно-руските степи.[58] Хуните и прабългарите са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в изключително висока степен[59] и този тип деформация е използван за да се проследи пътя на миграция на хуните от северен Китай през централно-азиатските степи и впоследствие до степите на южна Русия. Според Яблонски кръговата модификация на изкуствената черепна деформация се появява за първи път в цетрална Азия в края на първи век BC и е етнически атрибут на ранните хуни. Разпределението на кръгово деформираните черепи съвпада с движението на хуните.[60] Изследванията на кръгово-деформирани черепи извършени и от други автори също подкрепят това заключение.[61] Хората които са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в централна Азия са Юеджите и техните наследници Кушаните.[62][63][64][65] Миграцията на юеджите от северен Китай е исторически добре документирана[66] и съвпада с разпределението на кръгово деформираните черепи. Според Ото Менхен-Хелфен групи племена на юеджите достигат степите северно от Кавказ и бреговете на Черно море още през 1 век BC.[67]

Обичаят на изкуствена черепна деформация в Европа през миграционният период е разпространен на 6 етапа като разпределението на изкуствено деформираните черепи съвпада с миграцията на хуните. Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век AD (Хуно-германски период) намерени в североизточна Унгария показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на голямата европеидна раса, но по-нататъшна идентификация е невъзможна.[68] Хуните, прото-българите и част от юеджите споделят общи погребални практики като плитки погребални ями, ями с ниши и северна ориентация на гробовете.[69] Описание на облеклото на Юеджите е направено по техни изображения върху техстил от Бактрия намерен в северна Монголия[70] и то е почти идентично с традиционното българско облекло.[71]

Композитният лък, оръжието с което хуните вземат военен превес над Римската империя, е пренесено в Бактрия от юеджите (Yuezhi но също така Yüeh-Chih, или Uechji при някои автори) около 130 BC.[72]

Генетични тестове[редактиране на кода]

Въпреки, че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, съвременните генетични тестове показват принадлежност към европейското и западното-евроазиатско население.[73] Филогенетичният анализ на древни ДНК проби показват, че митохондриалните ДНК хаплогрупи се класифицират като европейски и западно-евразийски и предлогат западно-евразийски майчин произход на прабългарите, както и генетично сходство между прабългарите и съвременни българи.[74] Y-хромозомните генетични тестове показват, че общ бащин произход на прабългарите и алтайското и централно-азиатското тюркоезично население или не съществува или е пренебрежим.[75]

Генетични тестове: Таримска котловина - България[редактиране на кода]

Хаплогрупата Е-M35 е местна за Балканският полуостров
Хаплогрупата I-M170 е местна за Балканският полуостров

Произходът на тохарите и свързаните с тях юеджи е спорна тема. Въпреки това, някои обстоятелства могат да бъдат изяснени. Някои от съвременните учени обикновено предполагат, че те са говорили тохарски езици, но тохарският език е засвидетелстван през 8 век AD, или около 3000 години след най-ранната поява на европеиди в района на Таримската котловина и Синдзян, Северен Китай. Допускането за лингвистична приемственост не е подходяща позиция по подразбиране, особено когато липсват прeки доказателства. Има данни, че европеидното население в Таримският басейн e било смесено с монголоидно население още през ранната бронзова епоха (поне в тяхната митохондриална ДНК).[76] Това намалява нашата увереност, че те са говорели индо-европейски език. Опит да се открие произхода на тохарите е направен чрез внимателно сортиране на Y-хромозомната линия на днешното уйгурско населението на Синдзян за което се предполага, че е абсорбирало предтюркските жители на региона. С премахването на евроазиатските линии които е вероятно да бъдат свързани с хунну, монголите, уйгурите, и не-тохарски източници (като ирански и други нетипични за района), филогеографският анализ оставя три кандидат-хаплогрупи: J2-M172, R1a1a-M17 , R1b-M343 (и нейната основна R-M269 подгрупа).[77] Около 80% от общата генетична вариация на съвременните българи попада в хаплогрупите J-M172, R-M17, R-M269, и E-M35, I-M170 .[78] Тъй като хаплогрупите E-M35 и I-M170 са местни за Балканският полуостров преди идването на прабългарите, това води до извода, че е налице изоморфно съответствие между хаплогрупите които могат да бъдат свързани с тохарите юеджи и хаплогрупите които могат да бъдат асоциирани с прабългарите. Изводът корелира с историческите данни, че съвременните българи имат три етнически предци - прабългари, славяни и траки.

Юеджите[редактиране на кода]

Юеджите са записани в китайските хроники през периода на воюващите държави (495-221 В. С.) като номадни племена живеещи в земите на западният регион, по-специално около Дунхуан и Гуачжоу. Юеджите завземат областа Дунхуан и постепенно стават много силна нация в северозападната част на Китай. В записките Ханшу е отбелязано: " Големите Юеджи са номадска орда. Те се движат наоколо със добитъка си и имат същите обичаи като тези на Хунну. Тъй като техните войници са повече от сто хиляди, те са силни и презират Хунну В... миналото, те са живели в района между Дунхуан и Килиян [планина] (южно от коридора Хъси)" Юеджите са толкова силни, че хунну монарха Тоуман дори изпраща големия си син Моду като заложник на Юеджите. Юеджите често атакуват съседните им усуни заради роби и пасища. Усуните първоначално са живели заедно с Юеджите в района между Дунхуан и Килиян(планина). Юеджите атакуват Усуните, убиват техният монарх Нандуми и завземат неговата територия. Синът на Нандуми, Кунмо избягва при Хунну и е отгледан от техният монарх. Постепенно Хунну стават все по-силни и избухва война между тях и Юечжите. Имало е най-малко четири войни между Юеджите и Хунну според китайските хроники. Първата война избухва по време на царуването на Хунну монарха Тоуман на (който умира през 209 B.C), който внезапно напада Юеджите. Юеджите искали да убият Моду, сина на Тоуман когото държат като заложник при тях, но Моду откраднал добър кон от тях и успял да избяга в страната си. Както изглежда, Хунну не побеждават Юеджите в тази първа война. Втората война е била през 7-та година от царуването на Моду(203 г. пр). При тази война голяма част от територията която първоначално принадлежала на юеджите е завладяна от Хунну и хегемонията на Юеджите започна да се разклаща. Третата войната вероятно е през 176 г. пр.н.е. (или малко преди това) и юеджите понасят тежка загуба.Четвъртата война вероятно е по времето на царуване на Хунну монарха Лаошан (174 пр.н.е.-166 пр.н.е.) и e катастрофална за Юеджите, царят им е убит и от черепа му е направена питейна чаша. Вероятно около 165 BC голяма част от Юеджите мигрират от Таримския басейн на запад към Фергана, като най-накрая се установяват в Трансоксиана и Бактрия.[79][80]

Трудно е да се каже дали Юеджите следва да бъде включени в категорията на урало-алтайските племена като тюрки или хуни. Нищо не е известно за техният език. Съдейки по физическия тип представен на Кушански монети, външният им вид е по-скоро тюркски, отколкото монголски или угро-фински. Някои авторитети считат, че името Турушка или Турукха, с което са ги наричали индийските автори, е още едно доказателство за връзката им с тюрките. Но името тюрки и тяхната национална идентичност изглежда се отнася към средата на 5-ти век, така че вероятно е анахронизъм да се причисляват Юеджите към тюркските племена. Възможно е обаче Юеджите и тюрките да са паралелно развили се подобни или дори първоначално идентични племена. Някои автори считат, че Юеджите са Гети и че първоначалната форма на името е Утит или Гет, като вероятно се появява и в индийските Джати.[81] Според Хиун Ким(Hyun Jin Kim) номадните Юеджи притежават политически институции, които поразително много приличат на Хунну и по-късните хуни. Китайците споменават пет сихоу или лордове на Юеджите, които управляват петте племена на имперската им конфедерация. Според Едвин Пулейбланк Юеджите са индо-европейци и са говорели форма на тохарски езици.[82] Титлата сихоу съответства в произношението на това, което по-късно ще се превърне в тюркската титла иабгу. Тази изначално юеджи царска титла се появява на монетите на техните царе като иапгу (IAPGU)[83] и е заимствана при Хунну от юеджите.[84] Сред тюрките, титлата иабгу (yabgu) придобива нов живот. В тюркските надписи от Монголия, тя се появява като благородническа титла веднага след титлата каган (qagan).[85] Куйан/Каган (Kuyan/gayan) е Юеджи символ за земното въплъщение на Луната и Млечния път.[86]

Език[редактиране на кода]

Омелян Прицак в своето известно изследване "Хунският език на клана на Атила"(1982)[87] анализира 33-те оцелели хунски имена и заключва, че езика на прабългарите е бил хунски език:

  1. езикът на дунавските българи е бил хунски език (стр. 444)
  2. езикът на дунавските българи е имал суфикс /mA/ със същото значение като средновековният тюркски суфикс /mAt/ (най-големият измежду)(стр. 433)
  3. в хуно-българският език /r/ в съгласните срички изчезва (стр. 435)
  4. в хуно-българският език има тенденция за развитие на di > ti > ći ( стр. 436)
  5. в хуно-българският език е имало гласна метатеза bli- < *bil (стр. 443)
  6. в хуно-българският език е имало начално g (стр. 449)
  7. една от типичните черти на хуно-българската лингвистична група е наличието на струпване в началната позиция на думата(стр. 460)
  8. хунският език споделя ротацизъм с монголският, старобългарският и чувашкият езици. (стр. 470)

Според Омелян Прицак езикът е бил между тюркски и монголски, вероятно по близко до тюркски език.

Според Антоанета Гранберг хуно-българският език е формиран на северозападните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера.[88] Анализът на чуждиците в славянските езици показва наличието на директни влияния от различни езикови семейства:[89] тюркски, монголски, китайски и ирански. Хуните и прабългарите са говорили на един и същ език, различен от всички други „варварски“ езици. Когато тюркските племена се появяват по границите на китайската империя през 6-ти век, хуните и прабългарите вече не са там.[90] Важно е да се отбележи, че тюркският език съдържа хуно-български заеми, но, че те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркският език.[91] Хуно-българският език проявява не-тюркски и не-алтайски белези. Алтайските езици нямат начални съгласни клъстери, докато хуно-българският има. За разлика от тюркският и монголският език, хуно-българският език още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркския, той има начално Б с ударение : багатур (титла), бойла (титла). За разлика от тюркският, хуно-българският има начално н, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена). В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че хуно-българският език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-тибетските езици, защото те очевидно не разполага със структура от едносрични думи.

Приемайки, че връзката юеджи-> прабългари е обоснована достатъчно може да се опитаме да търсим обяснения в запазените данни за езика на юеджите/кушаните и да видим дали може да се открият съответствия. Някои учени обяснянат думите отнасящи се до юеджи(月氏) или кушаните като идващи от тюркските езици, като по този начин се заключват, че езика на кушаните е бил клон на тюркските езици. Тази теория е неадекватна. В Зоушу(Zhoushu 周書), гл. 50 е ​​записано, че: "Предшествениците на тюрките идват от държавата на Суо 索". Предполага се, че "Суо (索)" е транскрипция на Саки(Sakae) или с други думи, вероятно предците на тюрките първоначално са били клон на саките(Sacae). Ако това е вярно, не e трудно да се разбере защо някои думи и титли, свързани с юеджите или кушаните могат да бъдат обаснени чрез тюркски езиците. В книгата "Реката на царете" (Rājataraṅgiṇī, I, 170) е отбелязано, че тюркският владетел на Гандхара твърди че негов прародител е Канишка, великият кушански император и основател на династията на кушаните, и може би това не е било просто хвалба. Други учени считат, че езикът на кушаните е бил ирански език. Тази теория е също така неадекватна, поради следните причини. Първо, те са били клон на саките, племенен съюз съставен от най-малко четири племена, Аси, Гасиани, Тохари и Сакараули. От тях някои племена са говорили на ирански език, но също така някои са говорили индоевропейски езици, различни от иранския език, например, Тохарите. На следващо място, племената които са говорили тохарски са били в близък контакт с племената които са говорели ирански език, така че думите, които могат да бъдат обяснени чрез иранския език вероятно първоначално са били тохарски.[92]

Юрий Зуев включва юеджите (Uechji) сред племената на ранните тюрки. Той пише, че "в Северен Кавказ те са говорили на източно-ирански език, а в Кандзю са говорили тюркски език".[93] Неговите есета за ранните тюркски племена и държавен тип конфедерации показват, че "идеологическите възгледи съвпадат в много отношения и имат обща основа водеща до последните векове преди новата ера. Такава основа е пантеона на древните конфедерации на юеджите и канглите, които са оставили следи в идеологическите комплекси на аштак-тюрките, огузите, куманите, кимеците и т.н. Много аспекти са все още във фолклора на съвременните тюркски народи. Традицията на идеологическа приемственост прониква историята на тези народи от дълбока древност до съвремието."[94] Вероятно един от най-забележителните е обичаят на населението напълно да бръснат главите си. Седемте племена юеджи- тохари са били белоглави т.е. с напълно бръснати глави. Ритуалното гологлавие е било еквивалентно на Луно-главие.[95] Спомняйки се, че думата юеджи е китайски екзоним образуван от две думи yuè(月) "Луна" and shì(氏)"клан" - следва, че те бръснели главите си за да приличат на Луната. Не е изненадващо да открием същият обичай сред владетелите на българският клан Дуло: "Тези петима царе управляваха царството от другата страна на Дунава 515 години с бръснати глави и след това дойдоха от тази страна на Дунав княз Аспарух и до сега (управлява). "[96]

Хуните кутригури[редактиране на кода]

Кутригурите от византийските източници се идентифицират с Кучи/Чдар/Кидар българите от арменските източници,[97] които от своя страна Дейвид Ланг идентифицира с кидаритите.[98] Кидаритите които се появяват в Казахстан/ Бактрия през 4ти век са наричани още хуни-кидарити и по произход са клон на малките юеджи.[99][100][101][102][103][104]

Малките юеджи остават в северен Китай и са включени в състава на конфедерацията хунну под името дзие(Chieh, АУ:Jie people).[105] Китайските хроники ги посочват като едно от 19-те племена на хунну.[106] Техният брой съвсем не е малък, както обикновено се счита, за което съдим от факта, че в периода между 184 AD до 221 AD, почти 40 години е имало бунт на малките юеджи в Гансу, северен Китай, който китайците не успяват да погасят 40 години.[107] В началото на четвърти век се установява Жоужан хаганата на територията на днешна Монголия и под неговия натиск малките юеджи започват миграция към Казахстан и Бактрия под името хвар-хуни. През 349 AD е имало масово клане на дзие (Chieh) в северен Китай, Ото Менхен-Хелфен посочва, че 200 000 от тях са били изклани. Вероятно това е крайната дата която може да приемем за миграцията на малките Юеджи от северен Китай/Тарим към Казахстан.

Част от малките юеджи наследяват кушанската империя и са наричани малки кушани. Предвид на историческото минало на малките юеджи и идентифицирането на хуните-кидарити като техен клон следва, че Кутригурите са принадлежали към хунската група с която прабългарите навлизат в Европа. В този смисъл не е невъзможна идентификацията която прави Омелян Прицак който свързва името Дуло с името на управляващата хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo).[108] Китайското наименование на хуните-кидарити е жидуло(Jiduolo)[109]

Династичният род Дуло[редактиране на кода]

Родът Дуло(наричан още и Дуло клан) е династията от която произлизат ранните владетели на прабългарите. Въпреки, че са предложeни множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.[110] Много учени приемат, че династията има хунски произход, като първите две имена в списъса на българските ханове са всъщност Атила и неговият трети син Ернак.[111][112][113][114] Според Стивън Рънсиман, предвид на всички исторически обстоятелства и поразителната прилика на имената Ирник и Ернак, би било ненужно хиперкритично да не се проследи българската владетелска династия до самият Атила.[115] Според една от хипотезите името Дуло е изопачена форма на името на Атила.[116] Омелян Прицак свързва името Дуло с името на управляващата хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo) като предполага, че името Вихтун от именникът на българските ханове e самият хунну император Маодун.[117]

Хуните - трети поглед[редактиране на кода]

Ото Менхен-Хелфен в известната си монография "Светът на хуните"[118] пише, че всъщност ние не знаем нищо за индоевропейските езици, говорени северозападните граници на Китай. Всичко което знаем за езика на хуните са лични имена и три индо-европейски думи, които са били изучавани повече от век и половина. Племенните имената изглеждат от тюркски произход. Личните имена попадат в 3 основни категории:

1) тюркски

2) ирански

3) с неизвестен произход (тук не броим очевидно германските имена, чийто произход е очевиден)

Примери за такива имена (отнасящи се до българският клон на хуните) са:

Заберган - хуни кутригури - Ζαβεργάν; персийско

Сандилх - хуни утигури - Σάνδιλ; тюркско

Аспарух - владетел на утигурите, основател на Дунавска България - вероятно иранско (Менхен-Хелфен, стр. 384)

Внимателното анализиране на горната информация показва, че е налице съответствие между възможният език на юеджите и възможният език на европейските хуни. За съжаление, трябва да се сравнява един непознат език с друг непознат език - една доста трудна задача. Въпреки това някои факти се изясняват - и двата езика проявяват характеристики от тюркските и иранските езици. Не трябва да се забравя, че според Омелян Прицак много имена изглежда че имат монголски произход. Идеята, че българските племена са били увлечени в Европа от малък хунну фрагмент мигриращ на запад има дълга история зад гърба си. Едвин Пулейбланк, според когото е малко вероятно езикът на хунну да е бил тюркски или монголски (или всяка форма на алтайски), счита че точно такъв е случаят. Според Пулейбланк, който идентифицира хуните-Утигури с юеджите, европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група, която носи името хуни е пряко свързана със северните Хунну.[119] Ото Менхен-Хелфен също отбелязва в своята монография, че въпреки приравняването на хуни и масагети от римските историци, не масагетите, а хуните са тези които нападат аланите и готите. Също така е естествено да се предположи, че юеджите са имали много монголски заемки в езика си още от самото начало - населението на Таримския басейн е имало монголоидни примеси от ранната бронзова епоха. Последните проучвания показват, че популациите на Таримския басейн са използвали различни езици и писмености, документирани са 17 езика и 24 различни азбуки, и сред тях са прото-тюркски, монголски и персийски.[120] Според някои изследователи в съвременният български език има много думи с тохарски произход.[121]

Готската легенда[редактиране на кода]

В края на 4-ти век името "хуни и тохари" (Faunos-Ficarios) прониква за последен път в готската легенда вкоренена в аналитичната традиция за произхода на западните хуни: "Филимер, готският цар и син на Великият Гандарик ... научил, че сред неговите хора има вещици, които той нарича "Haliarunna" или "дяволска магия" в готския език. Те били изгонени по негова заповед и осъдени да скитат в степите далеч от готския лагер . Горските хора Fauns - Fikars (хуни и тохари), при вида на скитащите в пустинята вещици се съвкуплили с тях и така произлезнал този варварски народ - хуните. И в silvestres homines, дървесните хора от Естествената история на Плиний, виждаме гръцкото ακατζιροι, латинското Akatziri, тюркското Agacheri и Yiysh-teem ("дървeсни хора") на иранските и тюркските автори. В този случай, според тази версия, на тюркоезичните хуни - Agacheri трябва да гледаме като на западен клон на "хуните и тохарите" от Жетису.[122]  

Заключения[редактиране на кода]

Липсата на информация за историческа миграция на хунну- 'хуни' на запад преди края на 4-ти век, и съществуването на 'хунско' население по източните граници на Европа през 3-ти век и по-рано, води до заключението, че в композицията на западните хуни са участвали и други племена, и на първо място юеджите-масагети.

Кратка история[редактиране на кода]

Според Прокопий на изток от Азовско море и на север от Кавказ живеел хунски народ, като царят на тези хуни имал двама сина, Кутригур и Утигур. Царят, посочен от Прокопий е най-вероятно Ернах, третият син на Атила. След смъртта на този цар, двамата сина разделили хората на две племена, Кутригури и Утигури. Анализирайки летописите на античните историци Васил Златарски заключава, че името Българи се е използвало и за двете племена, но през 6-ти век племенните имена са предпочитани от Източната Римска Империя поради различната политика която тя има към тези две племена.[123] В средата на 6 век император Юстиниан, нападнат от кутригурите водени от техния лидер Киниалон, подкупва техните роднини утигурите водени от Сандилх да нападнат кутригурите в гръб. Последвалата междуособна война между двете племена ги отслабва и прави уязвими към аварската атака скоро след това.[124] Около 568г. някои групи кутригури минават под контрола на аварите (Varchonites), които мигрират към Панония. Почти по същото време източните прабългарски групи по северните брегове на Черно море, утигурите, са завладяни от Западния Тюркски Хаганат (който яростно преследва аварите).[125] Поради гражданска война западните тюрки се оттеглят обратно в Азия не по-късно от 603г. според Златарски. Утигурите на Кубрат в съюз с Византия побеждават аварите и заедно с кутригурите се обединяват в конфедерация Патрия Оногурия преименувана впоследствие на Стара Велика България. След смъртта на Кубрат в 665г. империята му е разделена между синовете му,[126] като наследникът Батбаян се подчинява на хазарите, втория син на Кубрат Котраг, се заселва при реките Волга и Кама, където основава държавата Волжка България.[127] Другите синове на Кубрат, отнасят името утигури към Дунав и Панония Секунда през април 677. Някои остават под властта на Аварския Хаганат, докато други се придвижват на юг до равнината Пелагония под ръководството на Кубер. Утигурите на хан Аспарух,[128] успешно завземат южните брегове на река Дунав след битка при Онгъла, и установяват държавата която ще се превърне в съвременна България. През 8-ми век,българите на Кубер се сливат с българите на Аспарух, които през това време вече владеят двете страни на река Дунав.

Систематизация на теориите за произход на прабългарите[редактиране на кода]

'Тюркска (Огурска) хипотеза'

Според тази хипотеза прабългарите са тюркски племена, така наречените огури. Тази хипотеза е активно разработвана в последно време от Петър Голдън според когото огурите навлизат в южно-руските степи в периода 460-470г. и се смесват с остатъците от хуните. Огурската хипотеза се изправя пред множество проблеми които не може да обясни като генетичните тестове и множество исторически данни за присъствие на прабългари западно от Волга и северно от Кавказ още от 3ти век. Не става ясно какво общо има между българите и хуните и как така те се се смесват толкова бързо. За да се обяснят тези (а и много други)проблеми се прибягва до предположения които противоречат на здравия разум, като например че прабългарите са малобройна група хора които се стопяват в славянското море. Докато наистина някои предположения твърдящо точно обратното също звучат нереалистично(че прабългарите са били 1 милион[129]), най-вероятно истината е посредата. Излишно би било да влизаме в детайлни изчисления и няма как да не се съгласим със заключението на Стивън Рънсиман който пише в своята книга относно битката при Онгъла, че племе което е било способно толкова лесно да разбие голяма и добре тренирана имперска армия трябва да е било със значителна големина.[130] Друг огромен проблем за огурската хипотеза е факта, че никой и никъде не е документирал съществуване на някакви огури в Азия. Такива хора няма документирани нито в китайските, нито иранските или индийските хроники но това не притеснява Петър Голдън (който е с турски произход). Тук стигаме и до въпроса кои са тюрките и какъв е техният произход. След като се твърди, че прабългарите са тюрки, то трябва да е ясно кои са тюрките.

Наименованието „тюрк“ и използвано за първи път официално като политическо име в средата на 6 век век и е документирано в китайските източници като етнонима Tujue но неговата точна форма е маскирана от китайските символи и остава спорна.[131][132] Само, че тези тюрки от 6ти век не са първите тюркско говорящи хора документирани в източниците. Първите тюркско говорящи хора документирани в китайските източници са три групи племена, Динлин, Gekun (или Jiankun) и Xinli произхождащи от южен Сибир, северно от планините Алтай. Важно е да се отбележи, че тюрките не произхождат от Алтай. Тези племена са завладяни от хунну императора Маодун след като той покорява източните варвари(монголите) и юеджите. Съществува връзка на историческа приемственост между племената Динлин документирани от времето на Династията Хан и племената Тиелъ от 5-6ти век, от които впоследствие произхождат Уйгурите. Gekun/Jiankun обикновено се идентифицират с киргизите. Името Xinli е най-вероятно същото като Xue от китайските източници от 7ми век, транскрипция на тюркското племенно име Syr от Орхонските надписи.[133][134]

Няма никакви научни доказателства за миграция на гореспоменатите тюркски племена преди средата на 6ти век. Тюркски националисти обаче твърдят, че експанзията на пратюркските народи през Евразия е включвала скити (ишкуз), хунну, хуни, сармати, хазари, печенеги, алани, кимери, масагети и други степни народи. Дори е съчинен специален термин с който да бъдат наричани тези индо-скитски племена - така наречените огури, като се претендира, че те са говорели специална форма на тюркският език или така нареченият огурски. В действителност езика на всички номадни племена които навлизат в Европа до 7ми век е напълно нeизвестен и съществуването на специфична тюркска група Огури не е нищо повече от една хипотеза.[135] При все, че някои от тези народи биха могли да представляват в някаква степен пратюркски или тюркски племена или племенни съюзи, повечето от тях се смятат широко за нетюркски. Определено в по-късни времена печенегите са били тюрки, но за хазарите, кимерите, аланите, масагетите, сарматите и скитите се смята, че са ранни индоевропейци.

Всичко това показва, че тюрко-огурската хипотеза за произхода на българите е типичен пример за псевдонаука. Пренебрегват се историческите и археологичните данни за присъствие на протобългарски племена западно от Волга още от 3ти век AD докато данните за миграция на прототюрките в западна посока са от края на 5ти век в района на Жетису. Твърди се протобългарите са били силно тюркизирани но не се дефинира понятието "силно тюркизирани" и то остава без съдържание. Предполагаемата "тюркизация" на ранно-средновековната българска култура не може да бъде подкрепена от археологични доказателства и остава априорно предположение. По този начин лъсва една голяма измама базирана основно на тълкуване на няколко имена от именика на българските ханове. Забравя се също така, че кланът Дуло има хунски а не български произход. Следователно съществуването на специфична тюркска група, така наречените огури, е просто само хипотеза,[136] а да се наричат индо-скитските племена с името огури си е откровена порнография.

'Иранска хипотеза'


'Автохонна хипотеза'

Предвид на идентификацията гети(едно племената на траките)-> масагети -> юеджи -> утигури изложена по-горе се оказва, че автохонната теория за произхода на прабългарите не е чак толкова невероятна, колкото може-би изглежда на пръв поглед. Според изследване на Хемфил и Джеймс Малори в Таримската котловина са били представени два антропологични вида индоевропейци, като единият е много близък до източно-средиземноморското население. Същият този тип е засвидетелстван и в Бактрия.[137]--Предният неподписан коментар е направен от Stanimir X (приноси • беседа) 00:27, 19 март 2017

Бележки и място за коментари[редактиране на кода]

Една удовлетворителна теория за произхода на прабългарите би трябвало да отговаря на няколко важни въпроси и критерии:

1. Приблизително от коя област в Азия са дошли те. Области с територия два пъти колкото Европа не вършат работа.

2. Кои хора са били те в Азия или поне към коя група хора са принадлежали. Изреждането на половината нации от тогавашна централна Азия също не върши работа.

3. Да може да обясни генетичните тестове.

4. Да може задоволително да обясни и трите културно-лингвистични елементи: тюркски, ирански и монголски(а не само единия).

5. Да може да обясни връзката на прабългарите с хуните( а не да я крие под измислен претекст че Римляните и гърците наричали с името хуни всеки нов народ. Все пак те не са били идиоти). Ако няма връзка между прабългарите и хуните, както често се твърди, остава отворен въпроса кои са хуните, откъде са дошли и къде са изчезнали. Не е трудно да се направи елементарна оценка, че хунските племена са били доста многочислени след като се противопоставят военно на Римската Империя - поне 300-400 хиляди човека(те не са били само мъже-войни, с тях е имало жени, деца, старци) Възможно ли е 400 000 човека да се появят от нищото, да прекосят 2 континента без никаква историческа следа, и след това да изчезнат обратно в нищото ? Целта на науката е да разрешава загадки, а не да създава нови.

6. Освен проблема в точка 5 се добавя и още един проблем ако се следва иранската или тюркската теория. Кои са тези ирански/тюркски племена и как така се появяват от нищото точно на мястото където 'изчезват' хуните, точно по същото време? Тюркските племена са добре известни: Dingling, Gekun(or Jiankun), и Xinli произлизащи от Южен Сибир(Пулейбланк, 1998, стр. 53). Няма данни за миграция на тези племена преди 6ти век. Да се съчиняват някакви специални хипотетични тюрки - т. наречените огури - е неприемливо. Има ли дори едно единствено доказателство такива хора да са живяли в Азия? Няма. Същото важи и за иранската теория. Какви са тези ирански племена и откъде точно са дошли? Очевидно и на този въпрос не може да се отговори(освен ако не се изпадне до нивото на малоумията на П. Добрев) Очевидно единствената теоретична схема която работи в случая е описаната по горе хуно-масагетска хипотеза. Тя е добре аргументирана, цитирани са повече от 70 международни учени, и най-важното - обяснява повечето противоречиви моменти около произхода на прабългарите - връзката с хуните, наличието на ирански, тюркски и монголски елементи в езика и културата на прабългарите. Коя е хунската група която се появява в Казахстан през първата половина на 4ти век, и с която голяма част от прабългарските племена тръгват към Европа, е тема на друга статия. Ако Уикипедия наистина е отворен проект, не виждам проблем изложената теза да бъде предоставена на читателите за четене. От това те могат само да спечелят. Всеки има право да вярва в различни тези при такива спорни теми като произхода на прабългарите.

7. Да може да бъде тествана с проверки и нови факти. Задължително за всяка добра теория.

Моля оставяйте своите коментари, препоръки и мнения отдолу(ако имате историческо или близко образование бихте ли посочили):

Според мен това което е написно от колегата Стайков е вероятно оригинална негова теория, компилирана като своеобразна комбинация от отделни становища на различни автори по разнообразни въпроси, изведени от контекста и невинаги свързани с прабългарите. Тя е допълнена с някои негови лични схващания. Такава цялостна теория не ми е известна като отделна научна публикация, било на колектив, било на отделен автор. Моята препоръка е да се извлече основното от цялото това огромно количество информация, като се извадят от него оригиналните виждания на редактора и да се предложи в нова редакция. Същата следва да е в енциклопедичен формат, тоест съвсем сбита и да я обсъдим тогава. Предлагам Стайков сам да опита да отсее зърното от плявата. Важните факти от резюмето му, ако липсват като информация в Уикипедия, биха могли да се добавят към съответните статии и то в раздела, свързан с конкретната проблематика. Това може да стане в статиите, които съществуват, било за Дуло, било за юеджи, било за генетиката на прабългарите, било за езика им, било за произхода им и т.н., като се посочи, че съществува и друго мнение по този въпрос на определен автор или подкепяно от група автори. Ако съм сбъркал се извинявам и моля тук Стайков да ни посочи надежден академичен източник в който тази теория, която той описва, да е развита цялостно, или поне в общи линии. Следва да не забравяме правилото: Уикипедия:Без оригинални изследвания. Благодаря. Jingiby (беседа) 18:39, 3 май 2016 (UTC)
1. Няма как да знаеш кой съм. 2. Написаното не е лично становище, на практика аз дори не съм написал и 3 изречения сам - прочети внимателно цитираните източници и ще видиш, че буквално 99% от изреченията са превод от съответният източник цитиран след съответното изречението. 3. Разкъсването на тази информация на 4-5 статии, където да се ореже с по 1-2 изречения е нежелателно, така се губи нейният смисъл. Както предвиждах, точно това ще се опиташ да направиш. Целта е очевидна - да се скрие тази информация от читателите. 4. Никоя енциклопедия, не само уикипедия, не е длъжна да представя мнението на отделен автор или група изследователи. Тука не е рекламно табло на тоя или оня учен. Съответните "стандартни" теории са представени обширно в множество статии, не съм ги изтрил, така че читателя не е ощетен; това е и смисълът на отворените проекти като Уикипедия - да може да бъде прочетена разнообразна информация. Ти си задай следният въпрос - как така множеството информация представена в текста - цитирани са повече от 80 източника с най високо качество, от историци от 18 век(Е. Гибон) до антропологични и генетични изследвания отпреди 5-6 години - съвпада непротиворечиво и се съгласува? Отговора е очевиден. Благодаря. Моля да пишеш тук ако имаш конкретни предложения как де се подобри текста, а не как да бъде изтрит и разкъсън на няколко места.--Dulovokil146 (беседа) 15:31, 5 май 2016 (UTC)--Dulovokil146 (беседа) 15:37, 5 май 2016 (UTC)
И за да сме наясно кой кой е тука г-н Левски как ще обясни участието си в множество антибългарски статии и тук и македонската Уикипедия и в английската Уикипедия като тези тука:https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE; https://mk.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D1%80_%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B8%D0%BB&action=history; https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5&offset=&limit=500&action=history С КАКВО ТОЧНО СЕ ЗАНИМАВА ЛИЦЕТО JINGIBY тука?( PS Jingiby значи Левски на турски)--Dulovokil146 (беседа) 15:31, 6 май 2016 (UTC)
Здравейте Dulovokil146! Видях че се обръщате за помощ към Иван и във връзка с това искам да Ви кажа, че по тази тема има вече създадени две статии Произход на прабългарите и Образуване на българската народност. С написването на материал подобен на създадените статии, може да изпаднете в обвинения за оригинални изследвания, липса на благонадеждни източници, дори и конфликт на интереси, което ще бъде крайно неприятно за Вас и всички работили по темата. При такава ситуация, може да се стигне да обединяване на статията с препратка към другата, с което написаният от Вас текст вероятно ще изчезне. Без да съм навлязъл в дълбочина на написаното във Вашия пясъчник, моля да разгледате горните две статии и преди да пренесете съдържанието ѝ като страница в Уикипедия, е добре да се посъветвате например с Потребител:V111P. Специалист по разработка на карти в Wikimedia Commnos е User:Kandi, който вероятно може да отговори много точно на други Ваши въпроси. Поздрави!--CvetanPetrov1940 (беседа) 08:59, 26 април 2016 (UTC)
Мога само да отговоря: изчетете вие внимателно въпросните статии и си отговорете на въпроса - разбрах ли кои са прабългарите? Със сигурност отговора ще бъде НЕ. След това изчетете моя текст и може пак да говорим. Ако Уикипедия има желания да публикува даден текст - винаги има начин, например текста ще се прекръсти с друго близко име(като например произход на българите-утигури, което ще бъде дори още по-подходящо в дадения случай). Ако Уикипедия, или по точно отделни редактори не желаят този текст да присъства по страниците - това е друга работа. Защо не желаят - също е друг въпрос. Обвиненията за оригинални изследвания явно са някакъв стандартен трик който се използва в такива случаи - тук никой не прави оригинални изследвания, всички четем едни и същи източници от интернет. Само, че някои четат по-различно от други. Просто прочетете текста и пак ще говорим. --Dulovokil146 (беседа) 13:15, 26 април 2016 (UTC)
Здравейте, обръщам се към Вас защото ми се стори, че сте по толерантен към другомислещите. Ами аз съм готов с текста, има още малко да дооправя цитираните източници, но това е технически въпрос. Въпроса е какво да правя сега с този текст? Първо той се оказва доста голям като обем за да се вмъкне като отделна секция в статията прабългари. Самият текст е малко труден за четене, но при такава тематика това е нормално - изискват се известни познания за да се вникне в темата. Разбира се, при нужното желание винаги може да се оформи като отделна статия с близко заглавие, напр. "Произход на прабългарите-утигури" или нещо такова. Самият текст е добър, казвам го не за да се хваля, но получих някои запитвания на сайта на който е качен като статия на англ. език. Старал съм се да цитирам почти само международни източници, българските са ограничени до минимум. Това което според мен ще се случи е следното: ядрото хардлайнери тук(знаете кои са те) ще го обяви или за оригинално изследване или за fringe теория и няма да допуснат текста да се публикува в неговата смислена цялост. А разкъсването му на 4-5 отделни части които да се споменат с 1-2 изречения в отделни статии обезсмисля целият текст. Аз не съм виновен, че прабългарските племена се оказват, че не са нито тюрки(макар че доста близо) нито пък ирански племена. Тези две теории са политически мотивирани и не водят доникъде, затова и десетилетия наред не стигат доникъде. Всички следи (академични идентификации на имена, антропологични данни, данни за историческа миграция и тн. ) водят до номадните племена на юеджите от северен Китай/Таримска котловина. Интересно, но до същият извод достига и групата Potobulgarians - знаете кои са там - Ж. Войников и другите. Аз съм имал лични контакти с тях(имейли, не ги познавам лично) и това което дразни при тях е, че въпреки че достигат до правилни изводи, те представят тези юеджи в неправилна светлина. В смисъл, че те едва ли не са били някакви благородни пасторалисти, които съвсем случайно навлизат в Европа заедно хуните. Това е невярно, на практика тези юеджи са били индоевропеидни тюрки и са участвали в хунското нашествие в Европа. Точно това съм се опитал да обясня в моя текст. Имали са и монголоиден примес, колко висок е трудно да се каже. Та въпроса е какво да правя сега с този текст? Да се подлага тук на гласуване е безсмислено - групата около Jingiby ще го обяви за оригинално изследване и толкова. Има ли възможност да се привлече външен специалист, по възможност историк, ако са двама-още по добре, и на базата на тяхна рецензия (след съответни корекции естествено) Уикипедия да публикува текста? Текста може да бъде прочетен на моята беседа/пясъчник. Поздрави. Dulovokil146 (беседа) 21:13, 26 април 2016 (UTC)
Здравейте! Външен специалист няма да има. Затова има източници, по които следва да е съставен текста. Моето предложение е в сегашната статия да има раздел, от рода на "Други хипотези и изследвания", с няколко пояснителни изречения, и в него да има линк към тази отделна статия. Надявам се това да се приеме. --Rumensz (беседа) 06:57, 27 април 2016 (UTC)
Пренасочих съдържанието на новата статия, която беше създадена току що под името Произход на българите утигури, поради пълната липса на каквото и да е съгласие или консенсус в коментарите на останалите редактори взели отношение по темата по-горе. Нито един от тях, освен написалият статията, не е на мнение, че тя трябва да се обособи като отделна такава, поради изтъкнатите различни причини. Предварителната уговорка беше, че трябва да има някакво общо виждане по-въпроса за предложението на Павел Стайков. Още повече, предложеният текст бе изтриван неколкократно като спам от няколко администратори. Jingiby (беседа) 12:06, 4 юни 2016 (UTC)
Всъщност може и да избързах. Възстановявам статията, като ще направя съответните предложевния. Jingiby (беседа) 12:27, 4 юни 2016 (UTC)

Цитирани източници[редактиране на кода]

  1. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, page 37: "It is generally accepted that the Bulgars came to Europe either slightly earlier or during the Hunnic invasion"
  2. ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People, http://www.britannica.com/topic/Bulgar
  3. Embassy of Republic Bulgaria in the USA, http://www.bulgaria-embassy.org/history_of_bulgaria.htm#THE BULGARIANS
  4. The History Files, Huns, http://www.historyfiles.co.uk/KingListsEurope/BarbarianHuns.htm
  5. The Hunnic Language of the Attila Clan, OMELJAN PRITSAK, Harvard Ukrainian Studies (1982), стр. 429
  6. Runciman, Book I: THE CHILDREN OF THE HUNS, стр. 4-5
  7. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 57: "After a period of chaos following Attila's death, dualism again reasserted itself in the succession of Dengitzik and Ernak (west and east respectively). The successor to the Hunnic Empire in the east, or rather probably the coninuation, also featured two wings, the Kutrigurs(west) and the Utigurs(east), ruled presumably by Ernak's descendants.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  8. Byzantium: The Imperial Centuries, Romilly James, page 45 : " The Bulgarians seem to have been in origin Huns, who may well have formed part, and survived as a rump, of the hordes of Attila in the fifth century. ... the so called Onogur Bulgarians are found in large numbers somewhere between the Kuban and the Volga rivers..." https://books.google.hr/books?id=O5JqH_NXQBsC&pg=PA45&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwBDgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false
  9. "The Empire of the Steppes", René Grousset, page 79: " Other Hun clans survived north of the Black Sea in two hordes : the Kutrigur Huns, who led a nomadic life northwest of the of Azov and the Utigur or Utrigur Huns, whose haunts were by the mouth of the Don."
  10. The Cambridge Medieval History, volumes 1-5, " ... Kotrigur and Utigur Huns...", https://books.google.bg/books?id=9lHeh36S8ooC&pg=PT582&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CBwQ6AEwADgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false
  11. Justinian and the Later Roman Empire, John W. Barker, (1966, University of Wisconsin press) page 199: " ...Utigur Huns...", https://books.google.bg/books?id=LiJljEXvwAoC&pg=PA199&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CEQQ6AEwBzgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false
  12. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", Hyun Jin Kim, page 256: " Thus in our sources the names Kutrigur, Bulgar and Hun are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  13. Cafer Saatchi , Early Mediaeval identity of the Bulgarians, page 3 : " The early Byzantine texts use the names of Huns, Bulgarians, Kutrigurs and Utrigurs as interchangeable terms. There the Bulgarians are represented as identical, they are a part of Huns or at least have something common with them. The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity_of_the_Bulgarians
  14. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavic, Antoaneta Granberg, Introduction : " (2) the data are insufficient to clearly distinguish Huns, Avars and Bulgars one from another;" https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno-Bulgarian_Loan-Words_in_Slavonic
  15. "SOME REMARKS ON THE CHINESE "BULGAR"", 2004, SANPING CHEN: " In fact contemporary European sources kept equating the Bulgars with the Huns. At the very least, the Hun-Bulgar connection was much more tangible than the Hun-Xiongnu identification. " http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_SOME_REMARKS_ON_THE_CHINESE_BULGARIAN.pdf
  16. "History of the Later Roman Empire", J.B. Bury: " The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs — the descendants of Attila's Huns — who had their homes in Bessarabia and Walachia. They were a formidable people and Justinian had long ago taken precautions to keep them in check, in case they should threaten to attack the Empire, though it was probably for the Roman cities of the Crimea, Cherson and Bosporus, that he feared, rather than for the Danubian provinces. As his policy on the Danube was to use the Lombards as a check on the Gepids, so his policy in Scythia was to use another Hunnic people, the Utigurs, as a check on the Kotrigurs. The Utigurs lived beyond the Don, on the east of the Sea of Azov, and Justinian cultivated their friendship by yearly gifts. ", http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/20*.html#ref39
  17. Encyclopedia of the Byzantine Empire, Jennifer Lawler, " Utigurs - Hunnic tribe that lived on the east steppes of Don, related to the Bulgars", стр. 296 https://books.google.hr/books?id=sEWeCQAAQBAJ&pg=PA296&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCcQ6AEwAjgUahUKEwi427LD25zHAhVEECwKHc3wDFQ#v=onepag e&q=utigurs&f=false
  18. "Great Walls and Linear Barriers", Peter Spring, " In 460 the Huns split into the Onogurs, Utigurs and Kotrigurs.", стр. 199 https://books.google.hr/books?id=OfmxBgAAQBAJ&pg=PA199&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCEQ6AEwATgoahUKEwia2MPL75zHAhVEhywKHcRYDHg#v=onepage&q=utigurs&f=false
  19. "A history of the First Bulgarian Empire", "Book I THE CHILDREN OF THE HUNS " Steven Runciman, стр. 5, " On Attila’s death, his empire crumbled. His people, who had probably been only a conglomeration of kindred tribes that he had welded together, divided again into these tribes; and each went its own way. One of these tribes was soon to be known as the Bulgars." http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_1_1.htm
  20. The Huns of Justinian: Byzantium, Utigur and Kutrigur, Joseph Ricci (2013) http://connection.ebscohost.com/c/articles/94441061/huns-justinian-byzantium-utigur-kutrigur
  21. Pritsak, 1982: pages: 435, 448-449
  22. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие, Васил Н. Златарски
  23. O. Maenchen-Helfen, The World of the Huns, page 378 : " In one instance we are explicitly told that the Kutrigur and Utigur, called Huns by Procopius, Agathias, and Menander, were of the same stock, dressed in the same way, and had the same language. ", http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_1.html
  24. Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbookр 2008, The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, pp. 6-11.Хуно-българския език е формиран на северните и западните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера. Анализът на чуждиците в славянският език показва наличието на директни влияния от различни езикови семейства: тюркски, монголски, китайски и ирански. Хуните и прабългарите са говорили на един и същ език, различен от всички други „варварски“ езици. Когато тюркските племена се появяват по границите на китайската империя през 6 в., хуните и прабългарите вече не са там. Важно е да се отбележи, че тюркският език съдържа хуно-български заеми, но, че те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркски. Хуно-българският език проявява не-тюркски и не-алтайски белези. Алтайските езици нямат начални съгласни клъстери, докато хуно-българският има. За разлика от тюркският и монголският език, хуно-българският език още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркския, той има начално Б с ударение : Багатур (заглавие), boyla (заглавие). За разлика от тюркски, хуно-българският има първоначално Н, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена). В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че Хуно-български език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-Тибетските езици, защото той очевидно не разполага със структура от едносрични думи. „Хуно-българския език“, Антоанета Гранберг The Hunno-Bulgarian language was formed on the Northern and Western borders of China in the 3rd-5th c. BC. The analysis of the loan-words in Slavonic language shows the presence of direct influences of various language-families: Turkic, Mongolian, Chinese and Iranian. The Huns and Proto-Bulgarians spoke the same language, different from all other „barbarian“ languages. When Turkic tribes appeared at the borders of the Chinese empire in the 6th c., the Huns and Proto-Bulgarians were no longer there. It is important to note that Turkic does contain Hunno-Bulgarian loans, but that these were received through Chinese intermediary, e.g. Hunnic ch’eng-li ‘sky, heaven’ was borrowed from Chinese as tängri in Turkic. The Hunno-Bulgarian language exhibits non-Turkic and non-Altaic features. Altaic has no initial consonant clusters, while Hunno-Bulgarian does. Unlike Turkic and Mongolian, Hunno-Bulgarian language has no initial dental or velar spirants. Unlike Turkic, it has initial voiced b-: bagatur (a title), boyla (a title). Unlike Turkic, Hunno-Bulgarian has initial n-, which is also encountered in Mongolian: Negun, Nebul (proper names). In sum, Antoaneta Granberg concludes that Hunno-Bulgarian language has no consistent set of features that unite it with either Turkic or Mongolian. Neither can it be related to Sino-Tibetian languages, because it obviously has no monosyllabic word structure. „The Hunno-Bulgarian Language“, Antoaneta Granberg
  25. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 141: "Utigurs, Kutrigurs and Onogurs were in all likelihood identical with the Bulgars", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false​
  26. The Age of Justinian, J. A. S. Evans, (1996) page 91: "... Utigur or Onogur Bulgars", https://books.google.hr/books?id=jjSDAgAAQBAJ&pg=PA91&dq=onogur+utigur&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwi2uvnJvvbKAhUBWhQKHWHOB-MQ6AEITjAJ#v=onepage&q=onogur%20utigur&f=false
  27. Justinian, John Moorhead, 1994, Taylor&Francis, https://books.google.hr/books?id=aacuAgAAQBAJ&pg=PT180&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwj2tIS7yvbKAhWKPxQKHf-bD7M4ChDoAQhPMAk#v=onepage&q=utigur&f=false
  28. Byzantium in the Seventh Century, J. F. Haldon, page 47 : "...the Onogur Huns or Bulgars...", https://books.google.co.il/books?id=pSHmT1G_5T0C&pg=PA47&dq=onogur&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=hun&f=false
  29. Early Medieval Europe, Roger Collins, (1991) page 206: "...Utigur and Kutrigur Bulgars... ", https://books.google.bg/books?id=ZukcBQAAQBAJ&pg=PA206&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CEYQ6AEwCDgUahUKEwjDt-3RkZbJAhUBVxoKHW-tBaQ#v=onepage&q=utigur&f=false
  30. The Cambridge History of Greek and Roman Warfare, Volume 2, Philip Sabin, Hans van Wees, Michael Whitby, pages 240,248: " Utigur Bulgars", https://books.google.bg/books?id=4aX-W6AVNv8C&pg=PA606&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CFAQ6AEwCTgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false
  31. Armies of the Dark Ages, Ian Heath, ( 1979), page 53: " The Onogurs appeared after the disintegration of the Hunnic empire,...The Onogur tribes toghether with the Kutrigur and Utigur Huns, ....Once independent they adopted the name Bulgar...", https://books.google.bg/books?id=qKdkCgAAQBAJ&pg=PA53&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CC8Q6AEwBDhuahUKEwj7-an4lZbJAhUBgBoKHT4fD4M#v=onepage&q=utigur&f=false
  32. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&pg=PA9&source=gbs_toc_r&redir_esc=y#v=onepage&q=utigurs&f=false, page 57, page 138, page 140-141, page 254 : " That the Utigurs and Kutrigurs formed the two main wings of the same steppe confederacy is proved by the foundation legend told by Procopius regarding the ethnogenesis of the two tribal groupings. He states that before the formation of both entities power in the steppe was concentrated in the hands of a single ruler ( presumably he is referring here to Ernak, son of Attila ), who then divided the power/empire between his two sons called Utigur and Kutrigur "
  33. The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Volume 4, Edward Gibbon, page 537: " And both Procopius and Agathias represent Kotrigurs and Utigurs as tribes of Huns. There can be no doubt Kutrigurs, Utigurs and Bulgars belong to the same race as the Huns of Attila and spoke tongues closely related, - were in fact Huns. They had all been under Attila's dominion", https://books.google.bg/books?id=j83oF6YQI68C&dq=utigurs&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  34. Justinian and Theodora, Robert Browning, page 160 : "The Huns of Attila, and their descendants the Bulgars, the Kutrigurs and the Utigurs, were pastoral peoples of the steppe and semi-desert lands of central Asia, who had been driven westwards in search of new pastures by a combination of factors. The progressive desiccation of their ancient home, and in particular of the Tarim Basin, reduced the grazing land available. ", https://books.google.bg/books?id=gOIMSWMtow0C&pg=PA158&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCwQ6AEwAzgKahUKEwiRrunKvo7HAhWrF9sKHSH-A6o#v=onepage&q=utigurs&f=false
  35. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture, Otto Maenchen-Helfen, стр. 297, 419, https://books.google.hr/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA419&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CCoQ6AEwAzgoahUKEwistou#v=onepage&q=onogur&f=false
  36. Byzantium in the Seventh Century, J. F. Haldon, page 47 : "...the Onogur Huns or Bulgars...", https://books.google.co.il/books?id=pSHmT1G_5T0C&pg=PA47&dq=onogur&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=hun&f=false
  37. Byzantium: The Imperial Centuries, AD 610-1071, Romilly James Heald Jenkins, page 45: "In the time of Heraclius the so called Onogur Bulgarians are found in large numbers between Kuban and the Volga rivers", https://books.google.hr/books?id=O5JqH_NXQBsC&pg=PA45&dq=onogur+bulgars&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjEjLKm1u3PAhVC1xoKHV6BDCQ4ChDoAQgkMAI#v=onepage&q=onogur%20bulgars&f=false
  38. Menandri Fragmenta. Excerpta de legationibus. - Ed. C. de Boor. Berolini, 1903, p. 170
  39. Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, 1971, Volume 3, page 459 : "... Utigur and Unnugari are used as common synonyms for the same tribe. Again, the Unnugari are also called Unugunduri and Unungunduri.", https://books.google.bg/books?id=m_6zAAAAIAAJ&q=utigurs&dq=utigurs&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  40. Nisephorus Patriarcha. Breviarium. Ed. C. de Boor, p. 24
  41. The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66: " Meanwhile in the Steppes and the region around the sea of Azov dwelled the Onogur Bulgars. They were seminomadic,ethnically mixed people under a Bulgar chief. According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure. In 635 the Onogur chief Kovrat led a revolt against the Avars which succeeded in driving them from his land and putting an end to Avar suzerainty over the Onogurs", https://books.google.hr/books?id=Y0NBxG9Id58C&pg=PA66&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CB8Q6AEwATgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false
  42. Bulgarian Centuries, Volume 1, https://books.google.com/books?id=NeIVAQAAMAAJ&q=kubrat+dulo&dq=kubrat+dulo&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjGnJab6fnKAhUH6Q4KHfNIBeg4FBDoAQgcMAA
  43. Otto Maenchen-Helfen, The World of the Huns, стр. 415 : "Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List." https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA415&dq=Ernak&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=Ernak&f=false
  44. Runciman (Book I THE CHILDREN OF THE HUNS) 1930, p. 4: "Attila was proudly called cousin, if not grandfather, by them all. Of all these claims, it seems that the Bulgars’ is the best justified; the blood of the Scourge of God flows now in the valleys of the Balkans, diluted by time and the pastoral Slavs." http://www.promacedonia.org/en/sr/
  45. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 140 :" The same is likely to have been the case among the Utigurs and Kutrigurs who under Attilid rule had even more justification for claiming the imperial mantle of the Huns of Europe.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  46. "The World of the Huns", Otto Maenchen-Helfen, (1973, University of California Press, Berkeley page 4: "But considering that Themistius, Claudian, and later Procopius called the Huns Massagetae,...", https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&q=hun#v=onepage&q=Massagetae&f=false
  47. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, p.182
  48. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр. 4-6
  49. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999) стр. 37
  50. THE STRONGEST TRIBE, Yu. A. Zuev, page 33: "Massagets of the earliest ancient authors... are the Yuezhis of the Chinese sources"
  51. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, page 22-24, http://www.sino-platonic.org/complete/spp127_getes.pdf
  52. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, p. 201/note 79
  53. Mallory, J. P.; Mair, Victor H. (2000), The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West, London: Thames & Hudson. pages 98-99
  54. Pulleyblank, 1966, p. 18
  55. Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny "Natural history" (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18) "http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm
  56. "Тарим и Бактрия-в търсене на Българската прародина", Петър Голийски, http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Golijski_Tarim_i_Baktria.pdf
  57. http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtStamatov/Prarodina.htm
  58. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, https://books.google.hr/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&dq=The+World+of+the+Huns:+Studies+in+Their+History+and+Culture&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjhkKHtgqXMAhUGfywKHYB5AD8Q6AEIGzAA#v=onepage&q=artificially%20deformed%20skulls&f=false
  59. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193
  60. " Cranial vault modification as a cultural artifact", C. Torres-Rouff and L.T. Yablonsky, HOMO - Journal of Comparative Human Biology, Volume 56, Issue 1, 2 May 2005, Pages 1–16 http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0018442X04000460; извадки от статията за свободно четене : http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm
  61. Khodjaiov 1966; Ginzburg & Trofimova 1972; Tur 1996р http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm
  62. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, стр. 172: "A striking resemblance may also be noted in the deformed heads of the early Yueh-chih and Hephthalites kings on their coinage",https://books.google.bg/books?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cranial+deformation+Yueh-Chih&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjApt2UmLrMAhWM8RQKHdvQBr04ChDoAQg9MAc#v=onepage&q=Yueh%20Chih&f=false
  63. http://www.dandebat.dk/eng-dan11.htm
  64. Hyun Jin Kim (2013). The Huns, Rome and the Birth of Europe. Cambridge University Press. ISBN 9781107009066, страница 33
  65. "The Kushan civilization", Buddha Rashmi Mani, page 5: "A particular intra-cranial investigation relates to an annular artificial head deformation (macrocephalic), evident on the skulls of diverse racial groups being a characteristic feature traceable on several figures of Kushan kings on coins.", https://books.google.bg/books?id=J_YtAAAAMAAJ&q=kushan+deformation&dq=kushan+deformation&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  66. http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html
  67. The Yüeh-Chih Problem Re-Examined, Otto Maenchen-Helfen, Journal of the American Oriental Society Vol. 65, No. 2 page 81 http://www.jstor.org/stable/593930?seq=11#page_scan_tab_contents
  68. Artificially Deformed Crania From the Hun-Germanic Period (5th–6th Century AD) in Northeastern Hungary, Mónika Molnár, M.S.; István János, Ph.D.; László Szűcs, M.S.; László Szathmáry, C.Sc., http://www.medscape.com/viewarticle/823134_4
  69. "Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries", Boris Zhivkov , page 30, https://books.google.bg/books?id=7Du2CAAAQBAJ&pg=PA30&dq=yuezhi+deformation&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwA2oVChMI1qLS7L71xwIVBLgaCh0FjwTZ#v=onepage&q=yuezhi%20deformation&f=false
  70. Yuezhi on Bactrian Embroidery from Textiles Found at Noyon uul, Mongolia - 2012 година Sergey A. Yatsenko Russian State University for the Humanities, Moscow http://www.silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/srjournal_v10.pdf - страница 41, параграф 2 : "Основният цвят гама на изображенията е комбинация от червено / розово и бяло, което е характерно за бактрийски Юечжи. Освен това, съществува определена симетрия на тези два основни цветове. По този начин, ако дадено лице има червен кафтан, а след това обувките му също са червени, но той има бели панталони и бял колан, и, от друга страна, ако той е с бял кафтан и обувки, панталона и колана са червени. Индивидите в "цивилен" костюм (т.е. не е броня) се редуват с цвета на основния горната част на тялото дрехи в строг ритъм (първият бял, после червено)."; "The basic color gamma of the depictions is a combination of red/rose and white, which is characteristic for the Bactrian Yuezhi. Furthermore, there is a definite symmetry of these two basic colors. Thus, if an individual has a red caftan, then his shoes are also red but he has white trousers and a white belt, and, on the other hand, if he has a white caftan and shoes, the trousers and belt are red. Individuals in a “civilian” costume (that is, not armor) alternate the color of the basic upper body clothing in a strict rhythm (first white, then red)."
  71. http://www.shevitsa.com/
  72. Senior, R. Indo-Scythian Coins and History,London, 2001, p.xxvii
  73. ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People, http://www.britannica.com/topic/Bulgar
  74. "Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians", D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva, http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi?
  75. "Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry", Sena Karachanak et.al., http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779
  76. Evidence that a West-East admixed population lived in the Tarim Basin as early as the early Bronze Age, Chunxiang Li et al. (incl. Victor H Mair(Виктор Мейър) ) http://bmcbiol.biomedcentral.com/articles/10.1186/1741-7007-8-15
  77. On Tocharian origins, http://dienekes.blogspot.bg/2011/05/on-tocharian-origins.html
  78. Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians, European Human Genetics Conference 2011, Amsterdam, http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D
  79. The Yuezhi and Dunhuang, http://www.eurasianhistory.com/data/articles/l01/2024.html#_ednref5
  80. Selections from the Han Narrative Histories, Ta Yue-she (Massagetae), https://depts.washington.edu/silkroad/texts/hantxt1.html#contents
  81. http://www.theodora.com/encyclopedia/y/yuechi.html
  82. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), Summary, page 35
  83. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", (2013, Cambridge University Press), Hyun Jin Kim,
  84. Turks and Iranians: Aspects of Turk and Khazaro-IranianInteraction, Peter B. Golden, page 17, footnote 89, http://www.academia.edu/12349727/Turks_and_Iranians_An_historical_Sketch_in_Turkic-Iranian_Contact_Areas._Historical_and_Linguistic_Aspects_edited_by_Lars_Johanson_and_Christiane_Bulut_Wiesbaden_Harrassowitz_2006_17-38
  85. http://www.iranicaonline.org/articles/jabguya
  86. Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, page 39, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm
  87. The Hunnic Language of the Attila Clan, OMELJAN PRITSAK, Harvard Ukrainian Studies 1(982) http://projects.iq.harvard.edu/files/huri/files/vvi_n4_dec1982.pdf
  88. The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbook, http://www.centralasien.dk/joomla/images/journal/DSCA2008.pdf
  89. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavonic, Antoaneta Granberg, https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno-Bulgarian_Loan-Words_in_Slavonic
  90. Pulleyblank 1963: 239-265
  91. Pulleyblank 1963:240
  92. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 212, 2011, Department of East Asian Languages and Civilizations, University of Pennsylvania , (Victor H. Mair, Editor) The Origin of the Kushans, YU Taishan, page 15, http://sino-platonic.org/complete/spp212_kushan_guishuang.pdf
  93. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 153, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly6En.htm
  94. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 178, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly6En.htm
  95. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 71, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly2En.htm
  96. http://www.kroraina.com/pb_lang/nominalia.html
  97. http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html
  98. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest(1976), David Marshall Lang, https://books.google.bg/books/about/The_Bulgarians.html?id=8EppAAAAMAAJ&redir_esc=y
  99. A NOTE ON KIDARA AND THE KIDARITES, WILLIAM SAMOLIN, Central Asiatic Journal Vol. 2, No. 4 (1956), pp. 295-297, "The Yueh-chih origin of Kidara is clearly established...", https://www.jstor.org/stable/41926398?seq=1#page_scan_tab_contents
  100. COINS OF THE TOCHARI, KUSHÂNS, OR YUE-TI, A. Cunningham, стр. 279, http://www.jstor.org/stable/42680025?seq=12#page_scan_tab_contents
  101. THE KIDARITE KINGDOM IN CENTRAL ASIA, E. V. Zeimal, стр. 132: "The Pei-shih (Chapters 7, 13) mentions that the Kidarites, whom it refers to as the Ta Yüeh-chih (Lesser Yüeh-chih), have money made of gold and silver. This information is confirmed by the evidence of their coins. The first comprehensive attempt to categorize and interpret Kidarite coins was undertaken by Cunningham.", http://en.unesco.org/silkroad/sites/silkroad/files/knowledge-bank-article/vol_III%20silk%20road_the%20kidarite%20kingdom%20in%20central%20asia.pdf
  102. https://books.google.bg/books?id=qDNXAAAAMAAJ&dq=kidarites+attila&focus=searchwithinvolume&q=kidarites+
  103. http://www.iranicaonline.org/articles/kidarites
  104. A study on the Kidarites: based primarily on documentary sources , Xiang Wan, "Consequently, the candidate for the Yuezhi king eventually fell to Kidāra, the king of the “enigmatic Kidarites”16 recounted in the Wei Shu, and the main character in the articles of Enoki: The Ta-yüeh-chih [Da Yuezhi] Country, of which the capital had been situated at Lu-chien-shih [Lujianshi] city 盧監氏城 (according to the Pei-shih 北史, lu is written shêng 賸), lies to the west of Fu-ti-sha[Fudisha] 弗敵沙 (Badakhshan), 14,500 li away from Tai 代 (Dai, the capital of the Wei). In the north it touched the Juan-juan [Ruanruan] 蠕蠕, which invaded (the Ta-yüeh-chih) so many times that the Yüeh-chih had at last to move the capital westwards as far as Po-lo [Boluo] city 薄羅城, 2,100 li away from Fu-ti-sha 弗敵沙 (Badakhshan). The King Chi-to-lo 寄多羅 (Kidāra), who was a brave warrior, at last organized troops and marched to the south to invade Northern India, crossing the Great Mountains [Hindūkush], and completely subjugated five countries to the north of Ch‘ien-t‘o-lo [Qiantuoluo] 乾陁羅 (Gandhāra). … (Enoki 1998: 60, slightly emended). The Hsiao-yüeh-chih [Xiao Yuezhi] have their capital at Fu-lou-sha 富樓沙 (Puruṣapura, Peshawar). The King was originally the son of Chi-to-lo 寄多羅, king of the Ta-yüeh-chih. Chi-to-lo was forced to move westwards by the attack of the Hsiung-nu [Xiongnu] 匈奴 and later made his son guard this city. For this reason, the kingdom was named the Hsiao-yüeh-chih. … (ibid., 67). The paragraphs above display a simple fact in spite of the chronically debated problems whether and how Kidāra and his tribe were driven by their foes, whose ethnonym Ruanruan or Xiongnu is still under discussion, especially in the case of Lesser Yuezhi:17 This is that the Great Yuezhi king Kidāra led his troops southward across the Hindūkush,18 subdued Gandhāra and the regions to the north of it. After the conquest of these areas, Kidāra appointed his son to assume the defense of Puruṣapura, named Lesser Yuezhi.", http://docslide.us/documents/a-study-on-the-kidarites.html
  105. Beijing – A Concise History, Stephen G. Haw, стр. 201: "The Jie appear only briefly in Chinese historical records. They are said by a Chinese source to have originated among the Little Yuezhi. ... The Little Yuezhi remained in China as subjects of the Xiongnu", https://books.google.bg/books?redir_esc=y&id=J8J8AgAAQBAJ&q=jie#v=snippet&q=jie&f=false
  106. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр. 372-375, https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA367&lpg=PA367&dq=Kenkol+River&source=bl&ots=KIZSHZyaJZ&sig=NixP5N00kD3QfzxQgebZCE-HF9w&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjc6JSIibrMAhXJaxQKHXDgBEMQ6AEIQjAI#v=onepage&q=Kenkol%20River&f=false
  107. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, стр. 170, https://books.google.bg/books?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cranial+deformation+Yueh-Chih&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjApt2UmLrMAhWM8RQKHdvQBr04ChDoAQg9MAc#v=onepage&q=Yueh%20Chih&f=false
  108. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, стр. 59, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&printsec=frontcover&dq=The+Huns,+Rome+and+the+birth+of+Europe,+Hyun+Jin+Kim#v=onepage&q=dulo&f=false
  109. стр. 17 https://archive.org/stream/SasanianPersia/tourajsasanianPersia#page/n39/mode/2up
  110. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John Van Antwerp Fine, University of Michigan Press(2000), стр. 66: "According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure."
  111. Early Mediaeval identity of the Bulgarians, Cafer Saatchi, page 3: "The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity_of_the_Bulgarians
  112. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр 415: "Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List.", https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&dq=The+World+of+the+Huns%22,+Otto+Maenchen-Helfen&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiI_LSi06LMAhUoS5oKHQn1A0sQ6AEIGzAA#v=snippet&q=bulgarian&f=false
  113. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang,стр. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"
  114. The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text, Ivan Biliarsky, стр. 255: "Among historians, there is almost unanimity they were Attila, the ruler of the Huns, and his son Ernach.", https://books.google.hr/books?id=mbevAAAAQBAJ&q=dulo#v=snippet&q=dulo&f=false
  115. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, Appendix III, стр. 280: "Under these circumstances, especially considering the remarkable similarity of the names, it is surely unnecessarily hypercritical to refuse to identify Irnik with Ernach, and not to trace the Bulgar royal line from Attila.", http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm
  116. Journal of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Volume 11, стр. 228, https://books.google.bg/books?id=SO2zAAAAIAAJ&q=dulo+attila&dq=dulo+attila&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  117. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, стр. 59, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&printsec=frontcover&dq=The+Huns,+Rome+and+the+birth+of+Europe,+Hyun+Jin+Kim#v=onepage&q=dulo&f=false
  118. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture, Otto Maenchen-Helfen, University of California Press, 1973, https://books.google.lt/books/about/The_World_of_the_Huns.html?id=CrUdgzSICxcC&redir_esc=yn
  119. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), page 37: "... there is almost certainly a lineal connection between the Northern Xiongnu who moved westward out of contact with the Chinese in the second century and the Huns who later appeared in Eastern Europe. Apart from the ruling group that bore the name Hun, however, the European Huns undoubtedly included other tribes with different ethnic affinities...", page 49 : " (1) that for various reasons it was very unlikely that the Xiongnu language was Turkic or Mongolian or any form of Altaic, (2) that there might be validity in the suggestion of Louis Ligeti that the Xiongnu language was related to Ket and other now extinct Yeniseian languages of Siberia, (3) that the Xiongnu language had bequeathed a number of important culture words to the later Turkic and Mongolian steppe empires, including Turkish tängri, Mongolian tenggeri ‘heaven’ and titles such as tarqan and tegin and kaghan"
  120. The Languages and Writing Systems of the Tarim Basin, Matthew Anderson, SINO-PLATONIC PAPERS, 2012, page 5 : http://www.sino-platonic.org/complete/spp228_silk_roads.pdf
  121. Tocharo-Bulgarian language parallels, 2008, http://www.academia.edu/4965415/%D0%A2%D0%9E%D0%A5%D0%90%D0%A0%D0%9E-%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%95%D0%97%D0%98%D0%9A%D0%9E%D0%92%D0%98_%D0%9F%D0%90%D0%A0%D0%90%D0%9B%D0%95%D0%9B%D0%98
  122. A.N.Bernshtam, Social and economic organization of Orhon-Yenisei Turks, 1946, стр. 138.
  123. Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Том1. Част 1. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) стр. 75 http://promacedonia.org/vz1a/index.html
  124. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 142, https://books.google.bg/books?id=jCpncXFzoFgC&pg=PA132&dq=Utigur+attila&hl=en&sa=X&ved=0CB8Q6AEwAGoVChMIs9-UmKyQxwIVBKJyCh0V0wQM#v=onepage&q=Sandilch%20&f=false
  125. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930 p. 10 http://www.promacedonia.org/en/sr/
  126. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930, p. 16-17 : http://www.promacedonia.org/en/sr/
  127. Heritage of Scribes: The Relation of Rovas Scripts to Eurasian Writing Systems, Gábor Hosszú, Rovas Foundation, 2012, ISBN 9638843748, p. 287
  128. National Historical and Archeological Reserve Madara, Sofia 2009, Pecham valdex, p.26
  129. http://akademika.bg/2013/03/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0-%D0%BD%D0%B5/
  130. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, page 28: "It is also unlikely that the Bulgar invaders were the mere handful that they are usually depicted to be. The tribe that settled at Oglos and so easily defeated a large, well-trained Imperial army must have been, to judge from the Imperial historians’ accounts, a tribe of considerable dimensions.", http://macedonia.kroraina.com/en/sr/sr_1_2.htm
  131. Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes, Peter B. Golden, page 20
  132. Encyclopædia Britannica, Turkic peoples
  133. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, 1998, University of British Columbia, page 53
  134. Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes, Peter B. Golden, page 27-28
  135. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, стр. 37, параграфа най-долу
  136. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, стр. 37, https://books.google.bg/books?id=7Du2CAAAQBAJ&pg=PA30&dq=yuezhi+deformation&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwA2oVChMI1qLS7L71xwIVBLgaCh0FjwTZ#v=onepage&q=yuezhi%20deformation&f=false
  137. Hemphill, Brian E.; Mallory, J.P. (2004), "Horse-mounted invaders from the Russo-Kazakh steppe or agricultural colonists from Western Central Asia? A craniometric investigation of the Bronze Age settlement of Xinjiang", American Journal of Physical Anthropology 125, pp. 199ff. "This study confirms the assertion of Han [1998] that the occupants of Alwighul and Krorän are not derived from proto-European steppe populations, but share closest affinities with Eastern Mediterranean populations. Further, the results demonstrate that such Eastern Mediterraneans may also be found at the urban centers of the Oxus civilization located in the north Bactrian oasis to the west. Affinities are especially close between Krorän, the latest of the Xinjiang samples, and Sapalli, the earliest of the Bactrian samples, while Alwighul and later samples from Bactria exhibit more distant phenetic affinities. This pattern may reflect a possible major shift in interregional contacts in Central Asia in the early centuries of the second millennium BCE."