Беседа:Разбоищки манастир
Добавяне на темаПоследен коментар: преди 1 година от Martuco23 в тема Източници
Разбоишки или Разбоищки
[редактиране на кода]Консултация с Езикови справки към ИБЕ-БАН - Разбоишки. Всъщност първата им реакция беше Разбоищки, но после поискаха 30 мин за проучване на случая и след това казаха Разбоишки. Посъветваха ни да използваме и http://dcl.bas.bg/bulnc/. В православните сайтове също го пишат така, докато Кираджиев в Енциклопед. геогр. речник пише щ. --Randona.bg (беседа) 17:27, 22 октомври 2019 (UTC)
- Някоя чавка пак. Има доста източници с вярното щ [1]. Няма причина да налагаме правописна грешка, която през Валовишки, ще ни изведе до Букурешки. [2]. Имаме десетки, може би стотици топоними от такъв характер. -- Алиса Селезньова (беседа) 06:45, 20 януари 2020 (UTC)
- Тази „чавка“ изказа становището след консултация с колегите си (както съм споменала). Смятам, че мнението на две институции – БАН и Българската православна църква, която го изписва с ш [3], е с предимство пред някои частни мнения. --Randona.bg (беседа) 17:23, 20 януари 2020 (UTC)
- 1. Не мисля, че са частни - употребява се в научната литература. БПЦ е пише скандално Иаков го нема за нищо. Чавката е видима - правописът е напълно ясен, примерът с Букурещ е много приятен. Преместването на това ще доведе до хаос, топонимите на -ще, -ща от типа на Краище са стотици и требва много много по-смислен хартиен източник, отколкото хаотичното телефонно мнение. Ето съвременен научен текст на лингвист, наименуващ говорите от Валовища. [4] -- Мико (беседа) 17:49, 20 януари 2020 (UTC)
- Пример с Търговище/търговищки не е ли по-точен
. Обаче така или иначе, Разбоишки манастир вече се е наложило. И на мен някои неща хич не ми харесват и ръката ми не може да ги изпише, нито да ги коригира, та ви разбирам (мисля си).--Randona.bg (беседа) 19:41, 22 януари 2020 (UTC)
- Примерите са много - ето и Хрупищко, в тоя смисъл за наложеност не може да се говори изобщо. -- Мико (беседа) 19:49, 22 януари 2020 (UTC)
- Пример с Търговище/търговищки не е ли по-точен
- 1. Не мисля, че са частни - употребява се в научната литература. БПЦ е пише скандално Иаков го нема за нищо. Чавката е видима - правописът е напълно ясен, примерът с Букурещ е много приятен. Преместването на това ще доведе до хаос, топонимите на -ще, -ща от типа на Краище са стотици и требва много много по-смислен хартиен източник, отколкото хаотичното телефонно мнение. Ето съвременен научен текст на лингвист, наименуващ говорите от Валовища. [4] -- Мико (беседа) 17:49, 20 януари 2020 (UTC)
- Тази „чавка“ изказа становището след консултация с колегите си (както съм споменала). Смятам, че мнението на две институции – БАН и Българската православна църква, която го изписва с ш [3], е с предимство пред някои частни мнения. --Randona.bg (беседа) 17:23, 20 януари 2020 (UTC)
Източници
[редактиране на кода]Махнах този сайт по няколко основни причини - 1. сам си противоречи за информацията с поискан източник (хем манастирът е от IV век ама войници го ползвали, а хем манастирът се оформил (?) във Второто царство; 2. не става ясно кое е легенда и кое е история. Според мен за тежки твърдения, сред които “третият по старост” в България, трябва да намерим по-сериозен източник, особено пък щом противоречи на цитиран такъв.—-Алиса Селезньова (беседа) 19:15, 5 декември 2024 (UTC)
- Здравейте, отново,
- През IV век, започва да се използва мястото като духовно средище и в пещерите се заселват монаси. Всички манастири започват своя живот по този начин. В Светия Синод има документи, в които са посочени най-ранно датиралите манастири в България, там този манастир е посочен на трето място, но явно вие имате друга информация. Махнали сте и последното допълнено издание на книгата "Разбоишки манастир" от 2022г., неясно защо? Последно искам да Ви попитам, колко пъти сте ходила в този манастир?
- Поздрави,
- Мартин Маринов Martuco23 (беседа) 08:54, 6 декември 2024 (UTC)
- Този текст [5] прави сайта неприложим в Уикипедия. Дали некой е ходил и не е ходил в манастира, нема абсолютно никакво значение тук. От значение за Уикипедия са благонадеждните вторични исторически източници, тоест публикации на историци. -- Мико (беседа) 15:13, 6 декември 2024 (UTC)
- Добър вечер, точно такъв източник е изтрит, поседното издание на книгата от 2022г на д-р Николай Илиев и Христо Темелски. Официален документ на Светия Синод, който няма как да се посочи, също не е от значение за вас, тези които дори не сте стъпили в този манастир. А ако бяхте отишли само веднъж в манастира, нямаше да водим този разговор. Аз съм доброволец в този манастир и знам историята му от всички запазени документи, които се пазят до днес там. Ако искате може да изтриете всичко, нека да стои само оскъдната първоначална информация, явно няма абсолютно никакъв смисъл от тази енциклопедия. Ще намеря други източници, в които да разкажа за манастира. Martuco23 (беседа) 17:36, 6 декември 2024 (UTC)
- Изтрих го, защото беше некоректно цитиран - без конкретни страници за конкретните твърдения. Не може цялата книга да се цитира - това прави източника непроверуем и съответно некоректно цитиран.—Алиса Селезньова (беседа) 19:49, 6 декември 2024 (UTC)
- Martuco23, в Уикипедия правилата са такива – трябва да се цитират благонадеждни източници, при това съвсем точно, вкл. страница. Документът в Светия синод сигурно има как да се цитира и тъй като сте се заели с голямо желание, защо не се обърнете към някой по-опитен за помощ, напр. Темелски, Илиев или друг? Може да Ви посочат и други документи, и сигурно знаят как да се цитират. Ще Ви бъде полезно не само за тук, а и за други места. --Randona.bg (беседа) 23:15, 6 декември 2024 (UTC)
- Здравейте, приключих вече с уикипедия... Martuco23 (беседа) 06:27, 7 декември 2024 (UTC)
- Martuco23, в Уикипедия правилата са такива – трябва да се цитират благонадеждни източници, при това съвсем точно, вкл. страница. Документът в Светия синод сигурно има как да се цитира и тъй като сте се заели с голямо желание, защо не се обърнете към някой по-опитен за помощ, напр. Темелски, Илиев или друг? Може да Ви посочат и други документи, и сигурно знаят как да се цитират. Ще Ви бъде полезно не само за тук, а и за други места. --Randona.bg (беседа) 23:15, 6 декември 2024 (UTC)
- Изтрих го, защото беше некоректно цитиран - без конкретни страници за конкретните твърдения. Не може цялата книга да се цитира - това прави източника непроверуем и съответно некоректно цитиран.—Алиса Селезньова (беседа) 19:49, 6 декември 2024 (UTC)
- Добър вечер, точно такъв източник е изтрит, поседното издание на книгата от 2022г на д-р Николай Илиев и Христо Темелски. Официален документ на Светия Синод, който няма как да се посочи, също не е от значение за вас, тези които дори не сте стъпили в този манастир. А ако бяхте отишли само веднъж в манастира, нямаше да водим този разговор. Аз съм доброволец в този манастир и знам историята му от всички запазени документи, които се пазят до днес там. Ако искате може да изтриете всичко, нека да стои само оскъдната първоначална информация, явно няма абсолютно никакъв смисъл от тази енциклопедия. Ще намеря други източници, в които да разкажа за манастира. Martuco23 (беседа) 17:36, 6 декември 2024 (UTC)
- Този текст [5] прави сайта неприложим в Уикипедия. Дали некой е ходил и не е ходил в манастира, нема абсолютно никакво значение тук. От значение за Уикипедия са благонадеждните вторични исторически източници, тоест публикации на историци. -- Мико (беседа) 15:13, 6 декември 2024 (UTC)