Беседа:Старобългарски език

Как трябва да се пишат старобългарските букви? На мен ми излизат квадратчета в тази статия. Трябва ли гръцките думи да се прехвърлят в уникод?--Ема 10:37, 9 мар 2004 (UTC)

При мен не излизат квадратчета, а въпросителни, тъй като ползвам Мозила, но това няма значение . Интересно е, че само определени символи не се възпроизвеждат. Ако ми остане време, ще видя кои от всички кирилски символи в Уникод не се показват при мен. Не знам как е при останалите, но при мен не се показват единствено буквите за 'я' и 'з' (0x0469 и 0x04E1 в Уникод) . Всичко останало се показва. Мисля да върна старобългарските букви, които ти си заменила, като в скоби оставя съвременния еквивалент. Ще използвам, обаче, Уникод при въвеждането, защото при редактиране на дадена статия предпочитам да копирам съдържанието в текстов редактор, да я обработя и после пак да я върна в браузъра. Аз, обаче, ползвам редактор, разпознаващ само ASCII-символи (и съвременна кирилица) и затова всички останали букви ще се загубят, включително и гръцките. Това няма да се случи, ако имам Уникод-редактор, но аз нямам. Затова ще преобразувам и гръцките букви в Уникод. --Борислав 11:43, 9 мар 2004 (UTC)

И при мен не се виждат само 'я' и 'з'. Да, върни старобългарските букви и аз съжалих че ги бях сменила. --Ема 11:50, 9 мар 2004 (UTC)

POV

Проредактирах статия за ПОВ. Добавих отделен раздел за названието и проредактhирах пырвия абзац.

Долния абзац, който оставих какъвто е, но за който имам известни съмнения, трябва да се подкрепи с един источник. Докато не е подкрепен, съжденията които са във всеката негова част виждат се ясно и изгледждат некрасиво.

Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. „канон“, т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. Кирил и Методий и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т.нар. „канон“ откриваме в паметници, отстоящи най-малко 50–60 години от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно, езикът на Кирил и Методий може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, праславянски език. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина „Кирило-Методиев език“. Що се отнася и до термините „старославянски“ и „староцърковнославянски“, те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Много изследвания са направени досега и днес българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на фонетиката (в рефлексите на праславянските съчетания *tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj и в широкия гласеж на ятовата гласна), в областта на лексиката (в заемките на някои гръцки думи от народния гръцки език, с който само българските славяни са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на синтаксиса:

--VKokielov 22:57, 15 август 2006 (UTC)

Дълги гласни и дифтонги

Искам да повдигна въпроса за общоразпространената позиция, че в българския език не присъстват дълги гласни звукове (например тук Гласен звук), както и дифтонги. Дума като "линеен" например трябва да се произнася или [linɛːn], или [linɛʔɛn], защото със сигурност не е [linɛn]. За пример могат да бъда дадени и много други думи с двойно е (пълнеем и т.н.), както и с двойно и в множествено число: "курабии" например би трябавло да е или [kurabiː], или [kurabiʔi]. Ако се приеме първият вариант, то в българския език присъстват дълги гласни и това трябва да се отбележи в статиите. Ако се приеме вторият, то това означава, че глоталната пауза [ʔ] присъства като фонема в българския език, което също трябва да се отбележи. Относно дифтонгите: съществуването им е очевидно по мое мнение, най вече [ej] ("лейка"), [aj] ("майка") и [oj] ("който"), както и "ю", "я" и "ьо", които не са нищо друго освен дифтонгизирани [ju], [ja] и [jo].

Пиша всичко това, защото ако сам направя промените, несъмнено ще срещна силна съпротива, от друга страна, защото тези въпроси трябва да се изяснят и в чуждоезичните статии (още един пример за дълга гласна) за българския език, които са доста по подробни от нашата. Majoran 13:42, 31 август 2010 (UTC)

Според мен гласните са двойни, а не дълги - сричките в „линеен“ са три, а не две. Съществуването на дифтонгите и на мен ми се вижда очевидно, но в книжките ги наричат "съчетания от дифтонгичен тип", т.е. може би има някаква причина да не ги смятат за дифтонги в тесен смисъл. (Разбира се, всичко това се отнася за съвременния български - как стоят нещата със старобългарския нямам представа.) --Спас Колев 18:02, 31 август 2010 (UTC)

Transcription

/іензыкъ слов[iе]ньскъ/? въинѫ мъıшлѣаχъ ıако словѣньскъı сѧ чьтєтъ /językъ slovænьskъ/ или простѣѥ /йензыкъ словянескъ/. «блъгарьскъ» иматъ да сѧ чьтєтъ /блгарескъ/ (=/bḷgarьskъ/), или /българескъ/, нъ ıавѣ нє /blъgarьskъ/. писмєнѣ ѥръ и ѥрь бо бѣашєтє тъчиѭ знака сълоговости, нє болѥ. May be we have different rules of reading, but I doubt it.

вътороѥ, отъ глагола «чисти» причѧстиıа сѫтъ:

present active: m,n чьтъı, f чьтѫщи
present passive: чьтомъ
past active: m,n читъ, f читъши
past passive: чьтєнъ
причѧстиѥ на -лъ бѫдєтъ «чьлъ»
сьдє, мъıшлѭ, вьсє ѥстъ правильно: http://cs.wiktionary.org/wiki/чисти

Старобългарски или Старославянски

Преместено от У:Р. --Спас Колев (беседа) 12:59, 15 март 2017 (UTC)

---

Здравейте, някой има ли представа кое е по-правилно. Старобългарски или Старославянски? И също защо терминът старославянски преобладава в повечето чуждоезични уикипедии, а тук не? Не става ли въпрос за един и същ език? Доколкото съм запознат староруския, старосръбския и дори старомакедонския език се наричат старославянски език. Ако съм в грешка, моля да бъда поправен. -- D.s.m(h) (беседа) 19:13, 16 февруари 2017 (UTC)

Не е точно така - К-М език го наричаме в нашата научна литература по традиция старобългарски, в Скопие разбира се го наричат старомакедонски. В чужбина за този език вече е изоставен терминът старобългарски, който е съществувал в края на 19 - началото на 20 век и се нарича старославянски. Староруският и старосръбският са други неща. --Мико (беседа) 19:59, 16 февруари 2017 (UTC)

Да, но гореупоменатите не са ли еднакви с първоначалната форма на езика? Която и дума да потърся в нета е едно към едно същата на староруски, старосръбски и старословенски език. Македонският, ми се струва, не е отделен език, а по-скоро някакъв диалект на български и сръбски, затова него го изключвам. Да ли обаче не е добра идея да се разделят формите на старославянският. Виждам, че това в момента препраща към старобългарски и няма отделна статия за него. А може би това са два еднакви езика и затова не е било нужно създаването на отделна статия. -- D.s.m(h) (беседа) 20:17, 16 февруари 2017 (UTC)

Исправка: Во Македонија старословенскиот јазик не се нарекува старомакедонски. GStojanov (беседа) 15:11, 29 март 2019 (UTC)

E, г-н Стоянов, как да е старомакедонски, като македонска държава, език и нация съществуват от средата на 20-ти век, а този език е развит в Първото българско царство в края на 9-ти и началото на 10-ти век? Jingiby (беседа) 11:02, 30 март 2019 (UTC)