Беседа:Тодор Пармаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Местя от статията без източник текст.

През 1851 г. - 17-годишен, отива на гурбет в Беломорието, но скоро се завръща и в 1852 година става хайдутин. Включва се в хайдушката дружина на Ильо войвода 1860 г., а през следващата създава семейство с Катерина Иванова Вецова(Кретова) от град Мехомия (днес Разлог). През 1866 г. воюва в армията на световноизвестния революционер Джузепе Гарибалди за освобождението на Италия. 1872 се включва в хайдушката дружина на войводата Тодор Банчев от Батак, а следващата година се среща с Георги Раковски в Рилския манастир, на която Раковски призовава всички хайдути да се включат в бъдещето въоръжено въстание за освобождение на България от османска власт. През месец февруари 1876 г. отива в Панагюрище и участва в подготовката на Априлското въстание. По указание на Георги Бенковски води агитация по пазарджишките села за записване на въстаници. На 25-ти април 1876 г. се включва в Хвърковатата чета на войводата, а на 30-ти април води последния бой в Панагюрище срещу турска войскова част, командвана от Хафъз паша, като задържа придвижването й с три часа към центъра на града. Напълно сам от прозореца на една къща той успява да избие внушителен брой турци, оставяйки впечатление, че там се крие цяла чета. Геройството му се помни и до днес. След потушаването на въстанието Тодор Пармаков се опитва да убеди четата да дойдат с него в Рила планина, която той познава отлично и може да им осигури безопасно пребиваване. За жалост те не го послушали и намерили смъртта си в така свидната им Стара планина. В началото на месец май 1876 г. е заловен от турската власт в родното му село Горно Драглище и подложен на жестоки мъчения, след което е изпратен на разпит в Неврокопския затвор. Коравият му характер не позволил да бъде изтръгнат ни звук ни стон и през август 1876 г. е осъден на смърт в Пловдивския затвор. Но за късмет, според фермана на султана за амнистия, издаден след намесата на великите сили, които остро осъдили зверствата при потушаването на Априлското въстание, Тодор Пармаков бил освободен. И така есента на 76-та заминава на гурбет във Влашко. През 1877 г. в град Плоещ се включва в редовете на Българското опълчение и участва в боевете на Шипка и в други бойни действия. Помага и на руското командване като преводач от турски. През 1878 г. води въстаничестка подготовка в родното си село,което оства под тусрко владение и през есента на същата година участва в Кресненско-Разложкото въстание (Баненската буна) като войвода на Горнодраглищката дружина, която води боеве за освобождението на село Баня. След потушаването на въстанието Горно Драглище е нападнато и хората се изселват в село Сапарева баня, предвождани от Тодор Хайдутина и неговото семейство.

След освобождението[редактиране на кода]

Около 1882 г. постъпва като пандурин в Рилския манастир за опазване на манастирските имоти и овчи стада по Рила. Година по късно се среща със Захари Стоянов и в продължение на 15 дни му помага да се уточнят отделни моменти в подготовката и бойните действия по време на Априлското въстание. 87-88 година Хайдутинът ловува заедно с княз Фердинанд из богатите на дивеч гори на Рила. Така те се сближават и Фердинанд предлага да поеме обучението на единия от синовете на Тодор Пармаков. В знак на благодарност дядо Тодор носи над 15 горски животни от различни видове, първоначално настанени в двореца. Така той става един от основоположниците на Софийската зоологическа градина. През 1889 г. ства водач на научна експедиция за изучаване на географията, флората и фауната на Рила, ръководена от проф. Стефан Георгиев. Дава на изследователите много ценни данни, с помощта на които е изготвен учебник по география за училищата и топографска карта за нуждите на войската. Месец юли 1891 година Тодор Пармаков се среща с Иван Вазов в Рилския манастир и става водач в екскурзията на група писатели, предвождани от Вазов, по рилските върхове. След тази среща Вазов го обезсмъртява в пътеписа си „Великата рилска пустиня”. През 1898-1903 г. участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, като организира в Рилския манастир акция за събиране на помощи сред поклонниците за закупуване на оръжие. С осигурените по този начин значителни средства се купува оръжие за четите на ВМОРО, което се изпраща по съществуващите канали за вътрешността на революционната територия. През месец април на 1908 г.,възползвайки се от правата, дадени от младотурския комитет (т.н. Хуриет) Хайдутина гостува за една седмица в родното си село Горно Драглище.