Беседа:Филип II Македонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Филип II Македонски (382 пр.н.е. - 336 пр.н.е. на гръцки Φίλιππος, Филипос) е цар на Древна Македония от 359 пр.н.е. до смъртта си през 336 пр.н.е.. Той е баща на Александър Македонски и Филип III Аридей. Роден е в Пела, Филип ІІ е най-младия син на цар Аминта III. Като млад (368 пр.н.е. - 365 пр.н.е.) е бил заложник в Тива, един от най-добре развитите градове в Гърция по онова време. Там е възпитан като елин. Възкачва се на престола на 23 години. Създава нов боен ред — македонска фаланга, запазва и усъвършенства конницата. На него е кръстен най-големият град в Тракия Филипополис, дн. Пловдив, България. Гърците и до днес разговорно и официално наричат Пловдив с античното му име Филипополис.

ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

(ок.382 - 336 г. пр.н.е.)-македонски цар-реформатор (359-336 г. пр.н.е.), при когото Македония се превърнала в централизирана държава. Филип II Македонски реорганизирал войската; въвел във военния строй т.нар. македонска фаланга и положил основите на военния флот в Македония. Успял да завладее от траките Пангей с нейните златоносни рудници и гръцката колония Амфиполис. Възползвал се от отслабването на Одриското царство след смъртта на Котис I и завладял Егейска Тракия,където провел широка колонизационна дейност. Филип II Македонски започнал да сече златни монети, с което подривал персийските интереси, пък и значението на Атинските сребърни емисии. Използвал отслабването на Втория Атински морски съюз и се намесил в Свещената война в помощ на Фокида срещу Тива (352 г. пр.н.е.) и Атина. През 339 г. пр.н.е. той разбил обединените им войски при Херонея. Последвалият мир, както и македонската партия в Атина помогнали на Филип II Македонски в налагането на македонската хегемония в Елада. През 337 г. пр.н.е. на Коринтския конгрес бил учреден елински съюз под македонска хегемония, на който провъзгласили всеобщ мир за Елада и свещена война на Персия. През 336 г. пр.н.е. македонската войска под командването на Парменон и Атал нахлула в Мала Азия, за да освобождава там гръцките градове. През същата година Филип II Македонски бил убит от заговорници царедворци.

Няма научен институт в света, който да не приема, че античните македонци са гърци.[редактиране на кода]

Проф. БОЖИДАР ДИМИТРОВ: В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света - 600 000 тома. На гръцки език - не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува. Няма научен институт в света, който да не приема, че античните македонци са гърци. Това личи не само от имената на царете (гръцки), не само от самоопределянето им като гърци, но и от факта, че Филип и Александър Македонски работят за една гръцка политическа идея - обединението на стотиците гръцки градове държави в единна империя. Тази империя трябва да постигне две важни политически цели. Да спре войните между гръцките градове държави и да се противопостави на Персийската империя, чиито агресивни действия през VI-IV в. пр.Хр. застрашават гръцката независимост. И Филип, и Александър успяват в действията си, подкрепяни от не малка част от гръцкото общество. Царствата, които възникват на територията на Александровата империя след смъртта му и над които застават “македонски” пълководци като Антиох, Птолемей и Лизимах, се наричат елинистически (т.е. гръцки) царства, а периода на съществуването им (края на IV-I в. пр.Хр.) - елинистически. Там цъфти гръцката образованост и култура, най-високата в света в тази епоха, постигнала интересна симбиоза с персийската и египетската цивилизация. В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света - 600 000 тома. На гръцки език - не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува. Династията на Александър е претендирала, че произлиза от Херакъл, че е дошла в Македония от южния гръцки град Аргос и че е елинска, поради което е получила право да участва в допускащите само елински атлети Олимпийски игри, а това е станало във времето на Александър I Филелин, тоест около 150 години преди раждането на Александър III Велики. Филип II, бащата на Александър III Македонски, е печелил поне три състезания в Олимпийските игри. Идиотските македонистки исторически тези днес получават отпор не само от учените по цял свят, но и в самата Македония - нещо, което не се бе случвало 65 години. Експрезидентът Бранко Цървенковски онзи ден каза, че “античният македонизъм е обречен на тежко историческо поражение”. А експремиерът Любчо Георгиевски иронично забеляза, че следващата стъпка на управляващите ще бъде да открият “антични югославяни”.

Самият Александър Велики също се смятал за грък и в това не може да има никакво съмнение.[редактиране на кода]

Самият Александър Велики също се смятал за грък и в това не може да има никакво съмнение. В книгата си "Александър Македонски" Пол Картлидж обяснява, че древните македони са претендирали, че са наследници на легендарния Македон, а също така на царствената династия на Аргеадите. Тези Аргеади претендирали, че били преки потомци на Темений, който според легендите някога в много далечното минало се преместил от южния Аргос (в Пелопонес) на север към Македония. А тъй като родословието на Темений го свързвало с рода на Херкулес, се получавало, че македонците произлизат от самия полубог и митичен герой Херкулес. Планината Олимп, обитавана от гръцките богове, се намирала на територията на древна Македония, с което аргументите на македоните придобивали стократно по-голяма убедителност. Самият Александър Велики също се смятал за грък и в това не може да има никакво съмнение. Картлидж обяснява как той изповядвал привързаност към всичко гръцко и бил заобиколен от гръцки придворни – от своя дворцов шамбелан Евмений до официалния си историк Калистен, от адмирала си Неарх (негов приятел от детинство) до придворния си скулптор Лизип. Самият той се обявява за новия Ахил, а най-интимния си приятел Хефестион вижда в ролята на нов Патрокъл. Той представял своя военен поход в Персия като панелинска акция и бил достатъчно умен да върне в Атина статуите от Суза, които персите задигнали през 480 г. Също така изпратил триста брони, за да бъдат принесени като дар в нозете на статуята на богинята Атина в Партенона от „Александър, син на Филип и син на Гърция“. По време на походите си той редовно позволявал да се отбелязват всички гръцки празници и тържества; разпространил из цяла Азия преклонението пред гръцките богове, като не на последно място било основаването на значителен брой гръцки градове във възловите точки на империята. С други думи Македония е била едно гръцко кралство а имената на македонците са гръкоезични и всичките древни македонски монети са гръцки, с гръцки букви и гръцки фрази!