Беседа:Хаджидимовски манастир

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Местя от статията.

Откриването му придобило легендарен характер: На овчаря дядо Атанас Лазаров една нощ на сън му се явил млад мъж, яхнал бял кон. Мъжът му наредил аще на следващия ден да започне изкопаването на могилка над Горно Сингартия, част от днешното Хаджидимово. Дядо Атанас не обърнал внимание на съня си. На следващата вечер обаче сънят се повторил и това накарало стареца да го разкаже на своята съпруга. Тя обаче също не го взела на сериозно и дори го взела на присмех. На третата вечер младият конник отново се явил в съня на дядо Атанас и настоявал още на сутринта да започне копаенето. На развиделяване дядо Атанас оставил овцете на бабата и отишъл да копае при могилата. В района обаче турци имали имот. Един от стопаните видял дядо Атанас да копае и се опитал да го разубеди. Макар да не отстъпил, старецът видял, че не може да се разбере и си отишъл. През нощта обаче конникът отново се явил в съня му. Казал му да не се бои от хората, които му пречат, защото ще бъдат заставени да отстъпят. Окуражен дядо Атанас отново се заловил за работа. Турчинът, чиято нива била разположена в южната част на могилата, бил излязъл с воловете за да я оре. Като видял, че на могилата се копае, отишъл отново да разубеждава дядото. Щом разбрал, че тук ще става „вакъф“ се ядосал се и изпъдил стареца с бой. През това време обаче воловете му били легнали за да починат от работата. Доволен, че изпъдил дядото турчинът ги подканил да станат, но воловете не помръдвали. Започнал да ги бие, пак не ставали. Притекли се хора от съседните ниви на помощ, но животните отново не ставали. След като разбрали каква е причината за това местните извикали отново стареца да продължи да копае. Когато дядо Атанас се върнал, турчинът отишъл при воловете си и още при първото подканяне животните се изправили, готови за работа. Слисан турчинът ги закарал в дома си, а нивата дарил на манастира.

Няколко дни по-късно дядо Атанас открива икона на Свети Георги. Иконата била напълно запазена. Новината се разнесла бързо и към разкопаването се присъединили помощници. За кратко време бил издигнат малък параклис в чест на Свети Георги. Поетапно е изградена и сграда на поклонниците. Тук идвали много хор Събрани били средства за построяването на православен храм. Местните започнали да търсят начин да се сдобият с разрешително за строеж. Църковниците заедно с дядо Атанас отишли и помолили бея на селото да отиде в Цариград и да извади необходимия за строежа Султански ферман. Беят бил благосклонен към българите и се съгласил на молбата им. Заминал за Цариград и не след дълго донесъл фермана. Според него храмът е трябвало да бъде вкопан два метра в земята. При започването на градежа майсторите се опитали да изпълнят указанието, но се оказало невъзможно поради това, че под пръстта излязъл здрав камък. Наложило се беят отново да ходи до Цариград и да извади нов ферман. В него била внесена забележка храмът да бъде изграден без прозорци. Така и било направено. След Освобождението са избити прозорци, които днес осигуряват светлина в храма.