Беседа:Цар
Алтернативни теории[редактиране на кода]
Местя тази секция тук, докато се предложи академичен източник за това - според мен чудовищно бълнуване. ср. англ. уикипедия или какъвто речник щеш.
Думата "цар" очевидно произхожда от семитската дума "САР" = принц (първи->първенец). И до днес широкопопулярното име "Сара" означава "принцеса". Среща се в древните имена, завършващи на "ср". При семитските езици не се пишат гласните букви, така, че семитското "ср" може да се чете като сар, сър, сер, сур, сир. Очевидно това е дало обръщенията към благородниците в Европа... А в древността: Навохудоно-сор, Балта-сар (от Бога цар - а кога бог е бил Баал - нали от времето на Баалбек!) [1]... В римско време Це-сар е означавало "това е за цар"... А нашенското и руското "т-сар" очевидно е дошло през гръцко членуване: т-сар=>тсар=>цар в смисъл "царят" = принцЪт за разлика от останалите "нечленувани" принцове (сърове)... Антон Лефтеров (беседа) 10:50, 23 юли 2016 (UTC)
Следните две теории, макар и различни, не са взаимноизключващи се. И двете са в унисон с надделяващата в последно време теза за не-тюркския произход на прабългарите.
- На езиците Урду, Хинди и Пущу, всичките от Индоевропейскoто езиково семейство и говорени в земи по-рано населявани от прабългарите, думата сар означава 'глава'.[1] Вероятно в езика на прабългарите думата е придобила значение на 'държавен глава'. Титлата хан, с която сме свикнали да наричаме българските владетели до Борис I не съществува в нито един исторически документ, включително в т.нар. Именник на българските ханове. Тя е просто една академична измислица.
- Пълната титла на асировавилонските владетели е "Шар Кишати шар мат Ашур"- "Цар на Вселената, цар на Асирия". Според някои медиависти племенните общности на българите минали по тези земи през 1-2 век, взаимствали титлата и я използвали като изключителна за най-висшестоящите си владетели. Тя се появява при Иван III не като съкращение на ЦясарЬ/Кесаръ, а като далечен спомен за титула на прабългарските владетели. Явно споменът за нея е бил жив и сред волжските българи до Средните векове, тъй като след завоюването на Казанската държава, разположена на територията на бившата Волжска България, великият княз Иван Грозни добавя към титула си "Велик княз на Голяма, Бяла и Мала Русия " и титлата "Цар на Казанското и Астраханското царства".