Беседа:Яново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Местя текст без източници:

Намиращо се на юг от Пирин в подножието на планина Славянка, през 19-ти век то се числи към Струмичка околия с център Струмица - на 100 км западно от селото. По време на турското робство, траяло до 1912 година, населението в района е постоянно унижавано и подлагано на нечовешки условия за живот. Един от признаците за упорството и непреклонността на селяните от Яново е изграждането на църквата. По това време издигането на нови сгради за църкви и училища е забранено от турските управници. Затова строителството е провеждано само през нощта. Една от хитростите, която майсторите прилагат за заблуда на турците, е опръскването на стените със сажди, за да се създаде заблудата, че сградата е строена отдавна. Тогава от Яново започва един от пътищата за Солун през Лехово и Сангельово. Построената църква се намира не много далеч от изградения път сгушена в един от доловете на релефната местност и за укриването си сградата е покривана със слама. В края на 19-ти и началото на 20-ти век селото представлява чифлик на богаташа хаджи Лазо. Хората са обработвали дадената им земя, а от реколтата са получавали само 1/3 част. Останалото - данъка, те внасяли в конака, откъдето всичко се превозвало до мястото, където живеел собственикът на земите. В допълнение към това, жените от селото работят на ангария в полза на турското управление в съседното село Катунци. През 1912, годината на освобождението от турско робство, е открито първото училище. Мигновената реакция на населението говори за силната жажда за учение, което преди това е било яростно преследвано от потисниците. В историята ще остане първият учител Райковски, дошъл от Егейска Македония. През 1920 година е построена нова сграда заради нуждата от по-големи помещения. През същата година собствеността на чифлика чрез закупуване е прехвърлена от хаджи Лазо на Робев - австрийски посланик в България. В периода от следващите 7 години (най-вероятно поради по-ниските данъци), хората от съществуващите тогава 30 къщи се замогват и през 1927 година закупуват цялата земя. Поради голямата площ и оттам високата цена - 5 милиона лева, в сделката се включват хора и от съседни села, които впоследствие изграждат и къщи в Яново. Това спомага за увеличаване на големината му. Мъките на селото не свършват дотук. Предаването на сумата по закупуването трябвало да се извърши на 2 пъти. Първата пратка е открадната по пътя. Така през 1934 година Робев пристига, за да си получи всичките пари, което налага хората да заделят повторно от средствата си за прехрана. Построяването на нов път между съседните на Яново села Петрово и Катунци налага за удобство построяването на новите къщи да се извършва в по-високата част на селото. Така постепенно концентрацията на жителите, а после и центърът от мястото в близост до реката се преместват в "горния" край на селото. Така старата част остава жива, за да съхрани историческите ценности. Те са: - мостът над реката - построен в края на 19-век от майстори от Горно Броди, Егейска Македония - чешмата с каменния чучур - построена от братята Янак и Петър, чиновници на хаджи Лазо; понастоящем се намира в постройката на казана за варене на ракия, построен на това място след това. - воденицата (вече съвсем разрушена) - действаща до 80-те години на 20-ти век; в съседство са се събирали жените да перат на селското перало. - чешмата "трите чучура" - построена на няколко етапа - в началото само чешмата, после и шахтата за събиране и утаяване на водата. - "кермидарката" - поляната от противоположната страна на реката, където са се произвеждали керемиди.

--Мико (беседа) 10:34, 20 декември 2015 (UTC)