Беседа:Яхиново

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Преместено съдържание[редактиране на кода]

От моята баба съм запомнил един разказ, която тя чула от нейната майка Севета, която е била още мома през това време. Когато руската армия наближила София през зимата на 1977 година, в една от къщите имало седянка. На тази седянка дошла и една от дъщерите на турчина – чорбаджия на чифлика. По време на седянката прабаба ми се пошегувала с турското момиче и му казала – „ Казъм – москволар София гелмек, тюрклар Стамбул качмак“-"Московците са вече у София, а турците трябва да бягате към Стамбул". Туркинчето се разплакало и си отишло. Но знаейки отмъстителният нрав на турците, домакините скрили прабаба ми, като я покрили с рогожи и натрупали черги върху тях. След малко пристигнал турчина, с още няколко други и накарал дъщеря си да посочи онова момиче, което е казало тези страшни думи. Туркинчето не могло да намери прабаба ми, а турците не се сетили да поразровят и тя се спасила. Но само няколко седмици след този случай, вече наистина турците от София започнали да бягат. Бягащите хиляди турци – на 5 януари (н.с.) 1878, късно вечерта година стигнали до Дупница. Много от тях се настанили в турските махали на Дупница, а доста турци се разположили на бивак в днешната Горна махала и около местността „Рибарника“. Рано сутринта на 6 януари „ Йордановден“ – стотици от тях – въоръжени мъже – тръгнали да търсят храна. Най-близкото село до бивака – Яхиново е било нападнато в зори на християнския празник – „Водици“. Турците се втурнали в селото и започнали да грабят. Грабели всичко, което могат да отмъкнат – жито, картофи, храни и добитък. От гърмежите се събудило цялото село и хората панически почнали да се спасяват, а много от мъжете започнали отчаян отпор. Грабили овце, крави, коне, магарета, кози, кокошки, а свинете застрелвали. Стотици хора, заварени още по леглата си, взели най-необходимото и почнали да бягат, а пред много къщи се оказвало жестока съпротива. Били подпалени няколко къщи и обори. Времето било много студено и имало сняг до коленете. Тогава, другата ми прабаба Анастасия, грабнала дядо ми – Андон, който тогава е бил само на няколко месеца и заедно с всички други побягнали към близкото село Тополница, което е на около 7 – 8 километра на север. Някъде преди обяд на Йорданов ден, в центъра на село Тополница се били били събрали десетки хора да участват в церемонията по хвърляне на кръста. Тъй като тогава нямало телефони – тополничани нищо не знаели за трагедията, разиграваща се само на няколко километра от тях и хората се веселели както си е реда – на този голям християнски празник. Точно преди да се хвърли кръста, присъстващите изведнъж видяли огромни тълпи да се спускат от баира между двете села. Стотици изплашени и премръзнали хора от село Яхиново били посрещнати и се настанили по къщите на село Тополница и там изкарали цялата зима. Когато някои мъже се върнали на другия ден, заварили страшна картина. Едно напълно разграбено полуразрушено село. Пред къщите, по улиците и по дворовете имало множество трупове на избити турци и на много българи от селото. Турските бежанци вече били избягали на юг към Горна Джумая и хората лека по лека се заели да възстановяват щетите. Първо били погребани избитите, за чийто брой не се знаят цифри, но се предполага, че са били десетки. След това се заели и с възстановяване на материалните загуби. Почти всички оцелели от грабежа, успели да се спасят и от глада и мизерията, които го последвали и благодарение на помощта от други, главно на хората от село Тополница, лека полека се завърнали и възстановили живота в Яхиново. В следващите години – селото отново станало нормално българско село. Земята на чифлика била разделена от хората и живота си продължил. Няколкото турски семейства напуснали и Яхиново се превърнало в 100% българско село – каквото е и до днес.

Xunonotyk (беседа) 07:56, 1 май 2020 (UTC)[отговор]