Беседа против богомилите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страница от произведението

„Беседа против богомилите“ e полемично произведение на старобългарската литература, написано от Презвитер Козма, църковен писател близък до цар Петър I.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Беседата е източник на редица факти за богомилското учение и отношенията на православната църква към принципите му. Произведението е страстна полемика срещу богомилската ерес и може структурно да се раздели на две основни части. Първата част е полемична- в нея излага и оборва основните богомилски догми. Втората част е поучителна- там се обясняват обществените недъзи, провокирали богомилските проповеди.

Във всеки случай той отказва да ги определи, а ги нарича просто „еретици“. При това се старае да направи между тях и истинските християни едно особено разграничение – богомилите приличат по поведение на изключително благочестиви християни, но не са, защото зад кроткото им и примерно поведение, се криели опасни врагове на човешкия род, които искали да го отклонят от следването на онези канони, които осигуряват възможност душата да се спаси и човек да получи вечен живот.

По-точно, както Козма свидетелства, еретиците отричат истинността на буквалното тълкуване на Библията, както и достоверността на разказите ѝ изобщо, защото според тях Дявола, а не Бог, има ръководна роля в Сътворението и управлението на земния свят, но без помощта на Бога нямало да успее да вдъхне живот на сътворените от него Адам и Ева.

Учат, че почитането на кръста е глупаво, защото за Бога той би трябвало да е най-омразното оръдие, с което са убили неговия син. Също и че християнската обредност, а и самата църква са всъщност излишни и даже вредни. Особено много наблягали на това, че властта, включително и църковната, е не „от Бога“, а точно обратното – от Дявола.

Презвитер Козма отговаря на тези и другите изложени в произведението му постулати на богомилското учение с критика съставена от цитати от „Библията“ и примери от ежедневния живот, а също и от критични забележки, целящи да покажат еретиците, като хора, които сами си противоречат или са лицемери и от възхвали на техните противници - феодалите и духовниците.

Литература[редактиране | редактиране на кода]