Бесермяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бесермяни
Общ брой 2 500
Значителен
брой в

Флаг на Русия Русия: 2 201 (2010)

Удмуртия: 2 111
Религия православие
Сродни етно групи удмурти, коми

Бесермяните (самоназвание – бесерман; на удмуртски: бесерман) са малка етническа група от волжко-български произход,[1] която населява основно на територията на автономна република Удмуртия, най-вече в Юкаменски, Глазовски, Белезински и Ярски район. В 10 села те са 100 процента от населението, а в 41 живеят смесено с други народности.[2]

Техният брой в Русия според преброяването на населението през 2010 година е 2 201 души, но броят им е значително по-голям. До 1926 година на територията на Русия са живеели около 10 000 бесермяни. Днес значителна част от тях са удмуртизирани и говорят на език близък до удмутрския с много остатъци от древния български език. Религията им е странна смесица от ислям, езичество и християнство. По произход те са потомци на барсилите (бесери). Доказателство за това е и историческия труд на Д. Щелкин – „Исторически корни уральцев“, където той пише, че в състава на удмутрите се влива една българска част, която днес е в етническата група – бессермян. За волжко-българският произход на днешните бесермяни свидетелствуват както данните от руските летописи, така и записките на С. Хербертщайн, където жителите на Казанското ханство се наричат „бесермени“. Монголите на Чингис хан са наричали българите на кан Челбир (1178 – 1225) „бесермени“, а българите наричали монголите „татари“.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anthropology & Archeology of Eurasia. Т. 43 – 44. M.E. Sharpe Incorporated, 2004. с. 15.
  2. а б Бесермяни // Bulgarnation.com ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Бесермяни // Министерство на националната политика на Удмуртия ((ru))